РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Ямбол , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20212330200564 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на Кооперация „****“ ****
против наказателно постановление № 28-0000915/26.04.2021г. издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ямбол,с което на жалбоподателя на осн. чл.416,ал.5 вр.
чл.415в от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.Твърди ,че в хода на
административно –наказателното производство са допуснати процесуални нарушения
,довели до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя.Излага се ,че не са
изложени мотиви относно това,защо АНО не е счел ,че не се касае за маловажен
случай.Твърди се ,че наложеното наказание е явно несправедливо.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че събраните по делото доказателства
установяват по безспорен начин извършеното нарушение, а в процедурата по установяване
на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати нарушения, имащи характера на
съществени такива и представляващи основание за отмяна на НП. Пледира НП да бъде
потвърдено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Във връзка с получен сигнал за неизплатени заплати на работници и служители в
Кооперация „***“с.****на 18.03.2021г. свид.Х.- инспектор в Дирекция “ИТ”-Ямбол
1
извършила документална проверка по време на която се установило, че за месец декември
2020г и м.януари и февруари 2021г. не са изплатени трудови възнаграждения на
служителите и работниците в кооперацията, в това число и на лицето К. Д.К., заемащ
длъжността „****“.Във ведомостта за заплати за м.декември 2020г. срещу името на К.
нямало положен подпис.
На жалбоподателя било дадено задължително предписание в срок до 12.04.21г да
изпълни задължението си да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа през м. декември 2020г.
На 24.03.2021г. на Председателя на Кооперация „****“ с**** била връчена покана да се
яви на 25.03.2021г в Д“ИТ“ Ямбол за съставяне на АУАН.
На 26.03.2021г в отсъствие на представител на жалбоподателя срещу Кооперация„***“ с.
***бил съставен АУАН за нарушение на чл. 128 т.2 от КТ. Актът бил връчен на законния
представител на жалбоподателя на 12.04.21г.
На 23.04.2021г в Д“ИТ“ Ямбол била представена водомостта за заплати за м.декември
2020г с положени подписи от страна на работниците и служителите, в това число и от
страна на К.К.
На 26.04.2021г при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението било
издадено обжалваното Наказателно постановление ,с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лв.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на разпитания по делото
свидетел, както и от приобщените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е процесуално допустима, а по същество – частично основателна, поради
следните съображения:
От процесуална страна съдът счита, че не са налице нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно- наказателното производство
по налагане на имуществената санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава
правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
2
сроковете по чл. 34 от ЗАНН .
От материална страна от събраните в хода на съдебното следствие доказателства по
безспорен начин се установява, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 128 т.2 КТ
вр. чл. 17 ал.1 от Вътрешните правила за формиране на работна заплата. Посочените
разпоредби вменяват в задължение на работодателя да изплати дължимото трудово
възнаграждение от 25-то ди 30-то число на месеца следващ месеца, за който се изплаща
възнаграждението. В конкретния случай видно от събраните по делото доказателства към
датата на проверката – 18.03.2021 г. жалбоподателят не е изпълнил задължението си за
изплащане на трудово възнаграждение на работника К. К.за м. декември 2020г.
При така установените факти съдът счита ,че законосъобразно е ангажирана и
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, въз основа на
привилегирования състав на чл. 415в от КТ, приложим към маловажните случаи, с оглед
отсъствието на настъпил вредоносен резултат и отстраняване на нарушението преди
издаване на наказателното постановление.
Не са налице предпоставки за квалифициране на нарушението като малозначително
такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото същото не е с по ниска степен на
обществена опасност и доколкото е налице забавяне от месец и половина в изплащането
на трудовите възнаграждения на всички работници и служителите.
Съдът счита обаче ,че неправилно АНО е определил размера на наказанието в
максималния предвиден в закона,без да се съобрази ,че са налице смекчаващи вината
обстоятелства, а именно липсват данни за предходни нарушения на трудовото
законодателство. Ето защо при наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелство
съдът прецени, че справедливото наказание в случая е "имуществена санкция" в размер на
100 лв.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 и чл..144 от
АПК в полза на наказващият орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 33,33лв (78, ал. 3 вр. с, ал. 1 от ГПК, съобразно изменението на санкцията, която
сума жалбоподателя следва да бъде осъден да му заплати.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 28-0000915/26.04.2021г издадено от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ямбол,с което на Кооперация „***“ **** на осн.
чл.416,ал.5 вр. чл.415в от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв , като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 100 лв.
ОСЪЖДА на Кооперация „ *** с.**** да заплати на Дирекция „инспекция по труда“
гр.Ямбол, сумата от 33,33лв, представляваща юрисконсултско възнаграждание.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4