Решение по дело №71/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, чрез адв. А. Д. срещу Решение № 1360/21.09.2023 г., постановено по АНД № 1423/2023 г. по описа на Районен съд – [област], с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], за извършеното нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

Релевираните в касационната жалба доводи по естеството си са касационни по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. Въз основа на изложените мотивирани възражения в подкрепа на всяко от касационните основания се претендира отмяна на решението на ВРС и вместо него да се постанови друго решение, с което процесният ЕФ да се отмени като незаконосъобразно издаден. Алтернативно се иска след отмяна на решението делото да се върне на първостепенния съд за ново разглеждане и с указание за събиране на допълнителни доказателства. В писмени бележки от 19.12.2024 г. жалбата се поддържа. Отправено е искане за присъждане на сторените разноски.

Ответникът – Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ в депозиран от неговия процесуален представител отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила решението на ВРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на претендирания от дружеството-касатор размер на адвокатския хонорар.

Прокурор от Окръжна прокуратура – [област] е изразил становище за основателност на жалбата.

Административен съд – [област], при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес да оспори въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Съгласно чл.63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348, ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 06.01.2021 год. в 11:42 часа пътно превозно средство - товарен автомобил Мерцедес 4141 АКТРОС, собственост на „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, с технически допустима максимална маса 41000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, с рег.№ [рег. номер], е било засечено при преминаване в обхвата на платена републиканска пътна мрежа - по път А-5 /автомагистрала/ при км 6+683 на територията на Община [област], с посока намаляващ километър. Засичането е извършено с устройство № 10172, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-5 при км.6+683 в посока намаляващ километър. Така засеченото движение на описаното ППС е било регистрирано като нарушение в електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП, като било прието, че за същото изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за него нямало валидна маршрутна карта или валидна декларация за преминаването.

Доколкото описаното изпълва състава на нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП, против дружеството, което е собственик на ППС -„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, е издаден ЕФ, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция от 2500 (две хиляди и петстотин) лева. Във фиша е указано, че при заплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лв., дружеството може да се освободи от административнонаказателна отговорност.

След като се запознал с доказателствата по делото, решаващият състав при ВРС отхвърлил всички възражения на „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, с оглед на което е формирал извод за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на атакувания електронен фиш. Въз основа на събраните доказателства е приел за доказано извършването на нарушението. Счел е, че оспореният ЕФ е издаден законосъобразно в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, според която Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Съдът е приел, че ЕФ удовлетворява критериите за форма и съдържание, установени в чл. 189ж, ал. 1 на ЗДвП, а при издаването му не са допуснати процесуални нарушения, налагащи отмяната на фиша като незаконосъобразен. По изложените съображения е потвърдил ЕФ № ********** от 06.01.2021 година.

Решението на РС – [област] е незаконосъобразно.

Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) към датата на извършване на нарушението – 06.01.2021 г., регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Тоест нормата не предвижда възможност с ЕФ да се санкционират и нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, каквото е нарушението за извършване, на което е ангажирана отговорността на дружеството. Тази редакция на нормата е актуална и към датата на постановяване на оспореното Решение № 1360/ 21.09.2023 г. по АНД № 1423/2023 година на РС - [област]. Неправилно в решението си съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП приемайки, че същата допуска с електронен фиш да се санкционират и нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Административнонаказателното производство има санкционния характер и е строго формално, поради което такова разширително тълкуване на санкционните разпоредби е недопустимо. Едва с последващото изменение на текста с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., обхватът на нормата е разширен до нарушенията по чл.179 ал.3 - 3б от ЗДвП вкл., което е несъмнено доказателство, че към 06.01.2021 г. санкционирането на осъщественото от „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Извършена промяна в текста на санкционната разпоредба доказва, че преди същата да стане част от приложимата правна регламентация санкционирането на нарушения, като разглежданото, с ЕФ не е било предвидено. Отхвърляйки възражението на оспорващото дружество като неоснователно и с приемане на обратното, че приложимата правна уредба към релевантната дата 06.01.2021 г., допуска нарушенията от вида на процесното да се санкционират и с електронен фиш, съдът неправилно е приложил закона, което е касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1, вр. ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс.

В допълнение към горното по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето по дело С-61/23 на СЕС с Решение от 21.11.2024 г., според което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В този смисъл санкционната норма на чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по същия закон, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. Още повече, че към релевантния момент – 06.01.2021 г. в националното законодателство липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Предвид изложеното, неправилен се явява извода на първостепенния съд, че не са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият състав на касационната инстанция констатира, че първостепенният съд не е събирал доказателства във връзка с твърденията на санкционираното дружество за неизправност на техническото средство, с което е регистрирано нарушението, но в разглеждания случай не се налага делото да се връща за събиране на тези доказателства, тъй като това няма да промени извода за неправилност на основния правен извод на ВРС, с който е мотивирано атакуваното решение.

Жалбоподателят е представляван пред РС – [област] и Адм. съд – [област] от адв. Д.. От Договор за правна защита и съдействие от 24.04.2023 г. се установява, че е договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева в брой за процесуално представителство пред РС - [област]. От Договор за правна защита и съдействие от 18.12.2024 г. се установява, че е договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева в брой за процесуално представителство пред Адм. съд - [област]. Предмета на спора е 2500 лева, поради което на основание чл.18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2024 г. минималното възнаграждение за адвокат е 550 лева. Делото е със средна степен на фактическа и правна сложност, поради което възражението за прекомерност от страна на ответника и в двете съдебни производства е неоснователно. На основание чл. 63д, ал.1, вр. чл.143, ал.1 от АПК, АПИ следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 800 лева, представляваща заплатени възнаграждения за адвокат в двете съдебни инстанции.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1360/21.09.2023 г., постановено по АНД № 1423/2023 г. по описа на Районен съд – [област] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, издаден от Агенция "Пътна Инфраструктура" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ”ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 вр. чл. 179 ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура”, да заплати на „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ”ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева, представляваща възнаграждения за адвокат за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.