№ 11914
гр. ********, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110175799 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 414681/19.12.2024 г. с правно основание чл.8, т. 1 от
ЗЗДН, подадена от Л. С. Ц., ЕГН **********, срещу Р. С. Х., ЕГН **********, бивш
фактически съжител на молителката, с искане за налагане на мерки за защита при твърдения
за извършените от ответника спрямо молителката актове на домашно насилиe, като с
депозирана уточнителна молба по делото, молителката твърди, че актовете на домашно
насилие са както следва:
В началото на първата седмица на месец декември 2024 г., около 15:30 часа е отивала
да вземе детето си от детска градина и пред къщата на баба в гр. ********, бул.
„*********“ № ******, когато до нея спрял лек автомобил „Мерцедес“, от който се
показал ответника и е изкрещял „Курво, обещавам ти, че ще те направя в инвалидна
количка и ще ядеш от сламка“.
На 06.12.2024 г. около 16 ч. в гр. ********, ул. „*********“ в района на автомивката,
ответникът я е видял и се извикал „Ти, защо минаваш тук?“ и я изритал три пъти в
областта на дясното коляно и бедрото.
На 13.12.2024 г. около 19:30 ч. в гр. ********, ул. „*********“ № 4, молителката е
била с братовчедка на улицата пред един магазин за дрехи, когато ответникът се
появил с кола, като е започнал да отправя обиди на Л., включително заплахи за
убийство, както и е направил опит да я удари по главата.
1
Ответникът в съдебно заседание се явява лично, но не взима становище по
претенцията на молителката.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие, поради което съгласно чл.8, т.1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда
от процесуално легитимирано за това лице. Молбата е подадена срещу лице, което е негов
бивш фактически съжител, поради което същата е подадена срещу процесуално
легитимирано да отговаря по нея лице /чл. 3, т. 2, предл. второ ЗЗДН/. Молителката твърди,
че в началото първата седмица на месец декември 2024 г. около 15:30 ч. и на 06.12.2024 г. и
13.12.2024 г. ответникът е извършил процесните актове на домашно насилие, молбата до
съда е подадена на 19.12.2024 г. поради което е спазен преклузивният тримесечен срок по
чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Твърди се извършено от ответника физическо и психическо насилие,
което попада в хипотезата на чл. 2 ЗЗДН. Предвид горното молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото се установява, че страните са бивши фактически съжители. По делото е
представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която обаче в случая съставлява негодно
доказателствено средство, тъй като в декларацията не са описани конкретни актове на
насилие по време, място и начин на извършване. В конкретния случай декларация не
разполага с формална доказателствена стойност, следва да се отбележи и че в същата се
съдържат общи твърдения за отправени обиди и заплахи от страна на ответника към
молителката. Следователно в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН не конкретизиран акт на
домашно насилие описан по време, място и начин на извършване, каквото е изискването на
закон. В декларацията само е посочено че ответника я е заплашил, че ще я убие и, че ще я
сложи в инвалидна количка, като нито е посочено на коя дата и в какво се е изразило
насилието, нито къде е извършено същото.
Други доказателства не са представени, няма и направени искания за събиране на
доказателства от молителката, чиято е доказателствената тежест да установи твърденията си
по реда на пълно и главно доказване.
Ето защо съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на
домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и
2
като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските.
Претенция за присъждане на разноски не е направена от страните поради което съдът
не дължи произнасяне по този въпрос. Молителката следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Софийския районен съд и държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН от Л. С. Ц., ЕГН **********, срещу Р. С. Х.,
ЕГН **********, при твърдения за извършени от ответника спрямо молителката актове на
домашно насилие в началото на първата седмица на месец декември 2024 г., на 06.12.2024 г.
и на 13.12.2024 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Л. С. Ц., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3