№ 142
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:К.ка К.ова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора В. П. Т.
като разгледа докладваното от К.ка К.ова Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211100604953 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 19.10.2020 г. по НОХД № 1672/ 2018 г. Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 147-ми състав е признал подсъдимия Р. А. К. за ВИНОВЕН в това,
че на 02.05.2017г. около 22.00 часа на паркинг, находящ се в гр.София, ул. ****, чрез
нанасяне на удар с юмрук в областта на долна лява челюст причинил на Х. С. Е. средна
телесна повреда , изразяваща се в травма на долната челюст, реализирала
медикобиологичната характеристика „СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ“ , довело до трайно
затруднение в дъвченето и говореното за период по-голям от 30 дни - престъпление по
чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 303 НПК и 129, ал.2, вр. ал.1 от
НК вр. с чл. 54 от НК първоинстанционният съд е ОПРЕДЕЛИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” в размер на ШЕСТ
МЕСЕЦА.
Със същата присъда съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така определеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Районният съд е ОСЪДИЛ подсъдимия Р. К. на осн. 189, ал. 3 от НПК да заплати
разноски по водене на делото, направени на досъдебно производство в размер на 63,48 лева
- в полза на СДВР, както и разноски по водене на делото, направени в хода на съдебното
производство и по сметка на СРС в размер на 220 лева , както и 5 лева за служебно издаване
изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК предходната инстанция е ОСЪДИЛА подсъдимия
К. да заплати на частния обвинител Х. С. Е. сумата в размер на 1000 лева, представляваща
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
1
С въззивната жалба на адв. Д., защитник на подсъдимото лице, се оспорва
присъдата на СРС като неправилна и постановена при липса на доказателства, които да
установят по несъмнен начин авторството на инкриминираното деяние. Защитникът
посочва, че намира постановения съдебен акт за необоснован, тъй като събрания
доказателствен материал води до извод за невиновност на подсъдимото лице.
Излагат се още аргументи, че предходната инстанция е допуснала съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е оставила без уважение
доказателственото искане на защитата за ангажирането на справки от МВР и Гранична
полиция, които имат отношение към достоверността на показанията на пострадалото лице
Е. и свидетелката Н..
Излагат се доводи за неустановеност на обстоятелствата, касаещи заварената от
полицейските служители обстановка, свързана със здравословното състояние на
пострадалия Е. и дали са констатирани наранявания при проверката на служителите на
МВР. Защитата посочва показанията на полицейския служител Е. като аргумент за липсата
на следи от насилие.
Моли съда да постанови акт, с който да отмени присъдата и да признае подс. К. за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
Съдът е сезиран и с въззивна жалба от страна на повереника на частния обвинител,
в която се излагат доводи, че наложеното наказание е занижено и се прави искане за
изменение на присъдата и увеличаването му.
В проведеното закрито заседание на 28.01.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327
от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и на свидетели пред въззивната инстанция.
Пред настоящата инстанция бе проведено съдебно следствие като беше назначена и
изготвена по постъпило искане на защитника на подсъдимия съдебно-техническа
експертиза, чието експертно заключение да послужи за изясняване на делото на спорните
въпроси.
В откритото съдебно заседание на 14.12.2022 г. повереникът на частния обвинител
поддържа въззивната жалба, като иска от съда да увеличи наложеното на Р. К. наказание,
както и да отмени приложението на чл. 66 от НК. В подкрепа на тезата си посочва изводите
на вещото лице по изготвената СМЕ, че неговият доверител не може да се самонарани при
падане от собствен ръст по установения начин, както и изводите на експертите по СТЕ, че
има видимост от прозореца, от който е наблюдавала съпругата на пострадалия. Частният
обвинител поддържа становището на неговия процесуален представител.
Защитникът на подсъдимия поддържа депозираната от него жалба, като посочва, че
съгласно доказателствената съвкупност се опровергава обвинението и първоинстанционната
присъда. Коментира наличната доказателствена съвкупност, състояща се от гласни
доказателствени средства, като акцентира върху количественото съотношение в нея.
Посочва се, че свидетелските показания, подкрепящи обвинителната теза са тези на
пострадалия и неговата съпруга. Излагат се доводи, че са налице показания на четирима
свидетели, които твърдят, че е нямало никакво физическо съприкосновение между
пострадалия и подсъдимия. Коментира се заключението на СТЕ в посока на липса на
видимост от позицията на двете тераси на 5 и 6 етаж към вътрешността и входа на
безистена. Оспорват се изводите на първоинсанционния съд, че свидетелските показания на
М.Б. и Д.П. са противоречиви, като се посочва че твърденията на свидетелките се намират в
синхрон с изводите на вещото лице по съдебно техническата експертиза. Излагат се
твърдения, че са налице несъответствия в твърденията на пострадалия и свидетелката Н..
2
Посочва се, че механизма на инкриминираното деяние остава недоказан, като се изтъква, че
същият се извлича единствено от показанията на свидетелката Н., от които няма конкретика
относно мястото на удара. Защитникът излага становище и по отношение на съдебно
медицинската експертиза, като посочва, че изложения механизъм от експертите не
съответства на твърденията на пострадалия. В тази връзка се посочва, че вещото лице е
посочило, че травмата не може да се получи от един удар, докато пострадалото лице твърди,
че е получил един удар в областта на лицето. В края на пледоарията се отправя искане към
съда за оправдателна присъда. Подсъдимият К. се придържа към изложеното от страна на
защитника си. Подсъдимото лице допълва, че не се е доближавал до пострадалия и не е
отправял удари към него. Посочва, че със него е бил свидетеля В., който е възприел изцяло
ситуацията. В последната си дума иска от съда да се произнесе с оправдателна присъда.
Прокурорът от СГП намира присъдата на районния съд за правилна и
законосъобразна. Излага коментар по отношение на показанията на свидетелката М.Л.Б.
като посочва, че твърденията на разпитаното лице не се намират в съответствие и с
резултатите от съдебно техническата експертиза прието то СГС. Предлага присъдата да бъде
потвърдена изцяло.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
установи следното:
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата.
Въззивният съдебен състав възприема установените от първостепенния съд факти,
които се изразяват в следното:
Подс.Р. А. К. е роден на **** г. в гр. София, българин, с българско гражданство, със
средно образование, неженен, безработен , с чисто съдебно минало, с настоящ адрес – гр.
София, кв. „Иван Вазов“, ул. ****, ЕГН **********.
Х. С. Е. живеел в апартамент, находящ се в гр. София, ул. **** на семейни начала с
Ж.Т. Н., като двамата имали общо дете. Техни съседи били М.Л.Б. и двама нейни приятели –
В. П. и Д.П., които ползвали временно апартамента. Посочените лица живеели в апартамент
на шестия етаж, собственост на свидетелката Е.Я..
Жилищната сграда, в която живеел пострадалия Е. представлявала шест етажна
кооперация, намираща се на ул. ****, която имала заден двор, в който се влизало през
безистен. В двора се помещавали три гаража, разположени един до друг. Средният гараж
бил собственост на свидетелката Я., а останалите два на Х. Е.. Семействата разполагали с
повече от един автомобил и имали устна уговорка всеки да паркира собствения си
автомобил пред гаражната си врата, като в случай че някой от паркиралите автомобили
пречел на паркирането на автомобила на другото семейство свидетелите си комуникирали
по телефона, за да се премести колата и да се освободи мястото.
На 05.02.2017 г. около 20.30 часа Е.Я. и нейния приятел Р. К. се върнали от почивка
на море, като паркирали управлявания от тях автомобил в двора на кооперацията. В техния
апартамент на шестия етаж били свидетелите Б., П. и П.а, като след като се качили при тях
подсъдимия и свидетелката Я., всички заедно започнали да се хранят и употребили известно
количество алкохол.
Междувременно в дома си се прибрала Ж. Н. управлявания от нея лек автомобил,
3
която бързала да сложи дъщеря си да спи, тъй като на следващия ден и предстояло пътуване.
Свидетелката забелязала, че в двора на кооперацията били паркирани общо четири
автомобила и мястото, на което паркирали техен автомобил било заето от друга кола. Ж. Н.
звъннала по мобилния телефон на М.Л.Б. и попитала дали паркираната кола на тяхното
място е тяхна и я помолила да я преместят. Възприемайки телефонния разговор в отговор на
въпроса на свидетелката Н. Е.Я. изкрещяла, че няма да премести лекия автомобил, но
свидетелката Б. заявила, че няма проблем и че автомобила ще бъде преместен. В двора при
Ж. Н. слезли В. П. и Р. К., като подсъдимият и казал да измести автомобила си, за да излезе
впоследствие свидетелката да паркира автомобила, а той да паркира зад нейната кола.
Свидетелите паркирали по този начин превозните средства и се прибрали в апартаментите.
Час по-късно Ж. Н. писала съобщение по вайбър на М.Л.Б., с което я уведомила, че Х. Е.
щял да се прибере след 15-20 минути и я помолила да преместят автомобила. След
изпращане на съобщението по мобилния телефон на свидетелката Н. се обадила Е.Я., която
съобщила, че са на гости в апартамента и няма да преместят колата си. Ж. Н. казала на
свидетелката Я., че мъжът й се прибира и няма къде паркира автомобила си, а г-жа Н.
отвърнала, че не я интересува и няма да премести автомобила.
Ж. Н. уведомила по мобилния телефон свидетеля Е., който през това време пътувал
към дома си, като му разяснила цялата ситуация. Х. Е. отвърнал на свидетелката, че ще
позвъни на Е.Я.. Пристигайки на място свидетелят се уверил, че не може да паркира лекия
си автомобил на мястото и позвънил на свидетелката Я.. Р. К. вдигнал телефона на
свидетелката и започнал да говори фамилиарно с пострадалия Е., като му обяснил, че няма
да премести колата си, тъй като вечерял и да си търси място за паркиране на улицата, както
и че идвал един път на месец и да си гледа работата. Х. Е. отвърнал, че ако не премести
автомобила си ще паркира така собствената си кола, че подсъдимият няма да може да си
тръгне, като посочил че имат уговорка относно паркирането и няма как да остави колата си
на улицата. След което пострадалия попитал с кого разговаря, на което Р. К. отвърнал, че ще
слезе да обясни кой е. Свидетелят Е. затворил телефона и изчакал в задния двор да слезе
подсъдимия К.. През това време Ж. Н. чула крясъци от коридора на блока, които били в
следния смисъл: „какъв е тоя, той ли ще ми вика, аз ще му напукам гумите, да видим кой –
кой е“, след което позвънила на свидетеля Е., за да го предупреди за възприятия разговор и
че ще извика полиция. Х. Е. отговорил да не вика полиция и че ще се разберат помежду си.
Свидетелят Е. изчакал Р. К. в задния двор на кооперация близо до изхода на безистена. От
прозореца на апартамента Ж. Н. съобщила на Е., че е подала сигнал до полицията. През това
време фотоклетките в безистена се активирали и Х. Е. възприел, че към него се приближават
двама мъже. Единият от които познавал като В., а другият бил непознато за него лице.
Пострадалият ги предупредил, че е подал сигнал, като през това време непознатия за него
мъж му отвърнал „ти ли си тоя дето ще ме запушва“ и отправил внезапен удар с дясната си
ръка към лицето на пострадалия, който удар попаднал в долната лява челюст и повалил
свидетеля Е. на земята. Х. Е. изпитал силна болка и изгубил съзнание за кратък период от
време. След като се свестил пострадалото лице забелязало, че е паднал на дясната си страна
на земята в близост до бетоновата основа на оградата, като установил, че е получил
охлузвания по коляното и ръката. Х. Е. се изправил, докато подсъдимия К. и свидетеля П.
били около него. Свидетелят Е. попитал подсъдимия дали е нормален и как така ще го удря,
на което Р. К. отговорил, че „каквото си е направил, това е получил“, след което добавил, че
ще видят, когато дойдат полицията. Р. К. и П. продължили да отправят ругатни по адрес на
пострадалия и заявили, че няма да преместят автомобила, след което се прибрали в
апартамента на шестия етаж. Случилото се било възприето от свидетелката Ж. Н., която от
прозореца имала видимост към изхода на безистена, където пострадалия бил ударен, както и
към задния двор на блока и паркираните автомобили в него. На балкона на шестия етаж се
намирали свидетелките М.Л.Б. и Д.П., които нямали видимост към изхода на безистена, а
4
само към задния двор и паркираните на него автомобили. От балкона на шестия етаж се
чувало крещене от страна на свидетелките Б. и Я.. Междувременно Х. Е. се прибрал в дома
си да си сложи лед на мястото, където бил ударен.
На място били пристигнали трима полицейски служители, сред които били Е. Е. и
А.Г. от 01 РУ-СДВР. Х. Е. обяснил какво се е случило на полицаите и посочил на кой етаж
да потърсят лицето, което го е ударило. Докато пострадалия и свидетелката Н. разговаряли с
един от полицаите, другите двама полицаи пристигнали при тях заедно със свидетеля В. П..
Х. Е. им казал, че това не е човека, който го е ударил. След 5-10 минути полицаите слезли с
Р. К. и му снели самоличност. През това време свидетеля П. в нетрезво състояние се
обърнал към Х. Е. и му казал, че неговото нагло държане е довело до тук, след което
пожелал да премести автомобила, на което полицейските служители реагирали, като му
казали по-добре да не го прави в това състояние. Р. К. започнал да обяснява, че не е удрял
Е.,а че последният се бил подхлъзнал. Полицаите съставили и на двете страни в спора
предупредителен протокол и приканили всички да се прибират. Х. Е. ги попитал как да
процедира и къде да подаде жалба, при което му било отговорено, че може да направи това и
на следващия ден.
Пострадалото лице отишло да се прегледа в УМАБЛСМ „Н.И. Пирогов“, тъй като
болките станали нетърпими, докато Ж. Н. останала в дома им при малолетното им дете. В
лечебното заведение прегледали свидетеля Е., назначили и извършили необходимите
изследвания и стигнали до извод, че пострадалият е получил счупване на долната лява
челюст, както и охлузвания по ръцете и колената. На следващия ден Х. Е. посетил отново
лечебното заведение, където бил хоспитализиран за извършване на лечение и шиниране на
челюстта. Х. Е. бил с шина на устата си в продължение на 22 дни без възможност да се
храни и пие нормално, като през това време изпитвал постоянни болки, бил
неработоспособен и не можел да се грижи за детето си.
Била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от която се установили
следните травматични увреждания – изразен оток със значително променяне на нормалния
анатомичен контур в лява предушна област, левия долночелюстен ъгъл, задна половина на
долночелюстния ръб в ляво и задна половина на лява буза, кръвонасядания и оток по дясна
предмишница , дясна китка, кръвонасядане и охлузване по дясна ръка, кръвонасядане и
охлузване по дясно коляно, преминаващо към дясна подбедрица.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред
него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, в това число: свидетелските показания, които са прочетени в
цялост на осн. чл. 281, ал.1, т. 5 от НПК – Е.М. – Я. /л.35 – 37 от СП пред СРС/, М.-Л.Х. Б.
/л. 37 –39 от СП пред СРС/, Ж.Т. Н. /л. 53 – 55 от СП пред СРС, показанията на свидетелката
от досъдебната фаза л.28 са приобщени на основание чл. 281, ал.5, вр. ал.1 от НПК/, Д.С.
П.а /л. 55 –56 от СП пред СРС/, Е. М. Е. /л. 64 от СП пред СРС, показанията на свидетеля от
досъдебната фаза л.35 са приобщени на основание чл. 281, ал.1, т.1, т.2 ,пр.2 от НПК
/,А.Б.Г. /л. 65 от СП пред СРС, показанията на свидетеля от досъдебната фаза л.52 са
приобщени на основание чл. 281, ал.1, т.1, т.2 ,пр.2 от НПК/, Х. С. Е. /л. 78 от СП пред СРС/,
Е. Т.Г. /л. 76 от СП пред СРС/, писмени доказателства – протоколи за предупреждения /л. 24
– 25 от ДП/, съдебномедециниско удостоверение № 72/2017 г. /л. 32 от ДП/, епикриза /л. 33
от ДП/, справка за съдимост /л. 14 от СП пред СРС/, писмен отговор от Дирекция
„Национална система 112“ /л. 72 от СП пред СРС/, експертизи – съдебномедицинска
експертиза по писмени данни по ДП № 1000/2017 г. /л. 57 - 65 от
ДП/.
Пред настоящата инстанция бе проведено съдебно следствие и бе назначена и
изготвена съдебно-техническа експертиза, която допринесе се доизясняване на спорните
5
обстоятелства по делото. Съдът изгради своите фактически и правни изводи въз основа на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство, както и
съгласно експертните изводи пред настоящата инстанция, които в своята цялост формираха
еднозначни изводи по фактите. Вътрешното убеждение на районния съдебен състав е
формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
като настоящата инстанция споделя доводите и съображенията на проверявания съд.
В настоящето наказателно производство са налице две групи противоречащи си гласни
доказателствени средства. Едната група, състояща се от показанията на свидетелката Ж. Н. и
пострадалото лице Х. Е., а другата група, съдържа твърденията на свидетелите – Е.Я., М.-Л.
Б., Д.П..
На първо място, съдът следва да посочи, че в съставения протокол за проведено
съдебно заседание на 01.10.2020 г. пред СРС, в което са приобщени свидетелските
показания на посочените разпитани лица по реда на чл. 281, ал.1, т.5 от НПК не е отразено
прочитането на показанията на В. П.. Предвид тази констатация СГС намира, че следва да
изключи от анализа на доказателствената съвкупност свидетелските показания на В. П., тъй
като не са приобщени по надлежен ред. Въпреки изключването на посочените показания
изводите на съда остават непроменени, тъй като изложените от В. П. обстоятелства се
припокриват с тези на свидетелите Б. и П.а, които свидетелски показания съдът провери и
анализира с останалите доказателства.
Като категорично установени съдът определя обстоятелствата, касаещи че на
посочените в обвинителния акт час, дата, място е имало спречкване и спор за парко място с
основни участници подсъдимото лице и пострадалия Е..
При преценка на кои свидетелски показания да даде вяра въззивният съд прецени, че
изводите на предходната инстанция за кредитирането на твърденията на пострадалия и
свидетелката Н. са правилни и подкрепени от обективната доказателствена съвкупност,
състояща се от приложената медицинска документация, изводите на вещите лица,
изготвили съдебномедицинската експертиза и заключението на съдебно техническата
експертиза. Изложените твърдения на двамата свидетели са последователни и
припокриващи се. Въззивният съд се довери на изложеното от свидетелката Н. относно
уговорката за паркиране на автомобилите на собствениците на гаражите в двора на
жилищната сграда, както и предшестващите междусъседския спор обстоятелства, касаещи
разговора й със съседката М.Л.Б. относно заварените автомобили в задния двор на блока.
Твърденията на свидетелката Н., че е проведен такъв разговор се подкрепят и от
свидетелката Б.. Относно съдържанието на конкретно проведения разговор съдът прецени,
че следва да се довери на информацията, предоставена от свидетелката Н.. Последвалото
отместване на колата на подсъдимия и паркирането на колата на свидетелката също се
установиха от твърденията на свидетелката и свидетелските показания на Е.Я. и М.-Л. Б..
Изложените от свидетелката Н. данни за проведената допълнителна комуникация със
свидетелката Б., обаждането на Е.Я. и позвъняването й, за да предупреди съпруга си за
ситуацията в задния двор на кооперацията също следва да се ползват с доверие. Твърденията
на Н. отново се намират в синхрон с изложеното от свидетелите Б. и Я.. Като Е.Я. не отрича,
че са отказали молбата на съседката им Н. да слязат да преместят колата си. Относно
съдържанието на разговора въззивната инстанция отново прецени, че следва да вземе
предвид твърденията на свидетелката Н., които съответстват и на установената хронология
на действията на подсъдимото лице впоследствие, като тона на разговор съответства и на
изложените впечатления от страна на пострадалия за проведената комуникация с
подсъдимото лице. Проведения разговор между свидетелката и Х. Е. се установява от
изложеното от страна на пострадалото лице, който посочва че след като се е уверил в
6
правотата на думите на свидетелката е позвънил лично на Е.Я.. Безспорно се констатира
проведения телефонен разговор между подсъдимия и пострадалия, както и обстоятелството
че Р. К. е отишъл заедно със свидетеля П. при Х. Е., намиращ се на паркинга.
Съдът се довери на твърденията на пострадалия и свидетелката Н., свързани с
демонстрираното нападателно поведение на Р. К. насочено към пострадалия, включващо
проявената вербална и физическа агресия. Изложените обстоятелства от страна на Х. Е., че е
бил нападнат и ударен с юмрук в областта на челюстта се подкрепят и от твърденията на
свидетелката Н., която е гледала през прозореца към мястото на инцидента.
Съдът се довери изцяло на изложените обстоятелства от двамата свидетели, тъй като
същите бяха проверени с данните от експертните заключения на изготвената
съдебномедицинска експертиза и съдебно техническа експертиза.
Изложените данни от страна на пострадалото лице, свързани с локализацията на
получените травматични увреждания се потвърждават и от приобщеното като писмено
доказателство съдебномедицинско удостоверение. Въззивният съд намира, че механизма на
причиняване на уврежданията е изяснен по категоричен начин, като в тази връзка изводите
на експерта от СМЕ безспорно отхвърлят възможността пострадалото лице да е получило
травмата от падане от собствен ръст. Вещото лице е обосновало отговора си с
обстоятелството, че липсват мекотъканни увреждания като охлузвания и рани по лицето,
които биха могли да са индикация за такъв тип механизъм на получаване на травмата. В тази
връзка изложените възражения на защитата, касаещи противоречиви данни от страна на
свидетелите Н. и Е. относно конкретната видимост от прозорците им не се споделят от съда.
Двамата свидетели посочват, че имат изглед към изхода и входа на безистена, където е и
осъществено инкриминираното деяние.
От друга страна, съгласно направената съдебно-техническа експертиза, изследвала
видимостта към вътрешния двор и безистена от етажите на петия и шестия етаж се
установи, че свидетелката Н. е имала по-добра видимост към случващото се между
пострадалия и подсъдимия сравнение със съседите й от шестия етаж, които няма видимост
към изхода на безистена. Въз основа на което въззивният съд намира преценката на
районната инстанция да се довери на изложените обстоятелства от пострадалото лице и
свидетелката Н. за правилна и подкрепена от обективните и безпристрастни експертни
изводи.
Настоящия съдебен състав се довери на последващите инкриминираното деяние
действия и събития, описани от пострадалия и свидетелката Н., касаеща подадения сигнал
към полицията и осъществената проверка от органите на реда. Сведения относно проверката
се съдържат и в показанията на полицейските служители Е. и Г., които излагат откъслечни
спомени за проверения сигнал. Липсата на спомен за конкретния случай съдът намира за
житейски обяснима предвид професионалната ангажираност на разпитаните свидетели.
Съгласно показанията на двамата подсъдими съдът установи, че към момента на
посещението на адреса от страна на органите на реда пострадалото лице е нямало видими
белези от нанесения му побой от страна на Р. К., но е съобщило на полицаите че е бил
ударен. Липсата на следи от увреждането в период, близък до получаването на травмите се
разясни от заключението на СМЕ, в която е посочено че няма мекотъканни увреждания и
охлузвания. От друга страна в хода на съдебното заседание пред първостепенния съд
вещото лице е посочило, че характерно за счупването на челюстта било обстоятелството, че
отока става най-добре изразен след 6-8 часа от получаването на травмата. От друга страна,
полицейската проверка е осъществена в тъмната част на денонощието, което допълнително
повлиява върху възприятията на лицата. Предвид което съдът намира за обяснимо
отсъствието на силно изразени белези по лицето на пострадалия към момента на
осъществяване на полицейската проверка, които да бъдат възприети от страна на полицаите.
7
Въззивният съд се присъединява към преценката на районния съд относно
свидетелските показания на М.Л.Б., Д.П. и Е.Я.. Резонно съдът е определил същите като
пристрастни и придържащи конкретна линия на защита. За осъществената преценка
проверяваната инстанция е констатирала противоречия между изложените твърдения от
страна на свидетелите Б. и П.а, свързани с механизма на причиняване на телесната повреда
и заключението на експерта, изготвил СМЕ. Към изложения анализ на районния съд,
настоящата инстанция добави и резултатите от СТЕ, от която е видно, че свидетелките Б. и
П.а не са разполагали с добра видимост от терасата на апартамента към мястото, на което се
е осъществило инкриминираното деяние.
Пред районния съд е разпитана и свидетелката Е. Г.а, която излага личните си
впечатления за личността на подсъдимото лице.
Съдът кредитира приобщените писмени доказателства, които допринасят за
доизясняване на обстоятелствата по делото. По отношение на съдебното минало на
подсъдимият съдът се довери на приобщените справки за съдимост, от които извлече данни
за чисто съдебно минало. Въззивният съд кредитира като компетентно изготвени и
относими към предмета на делото назначените и изготвени съдебномедицинска експертиза
по писмени данни и съдебно-техническа експертиза. Въз основа на експертните изводи
съдът провери достоверността на твърденията на изложените две групи свидетели, като
достигна до обоснован извод кои от противоречивите гласни доказателствени средства да
кредитира.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба,
както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи
следното:
Депозирана е въззивна жалба от страна на защитата, с която се оспорва постановения
акт, с доводи за необоснованост на постановения съдебен акт. Съдът намира жалбата за
неоснователна. На първо място, относно критиката, отправена от защитника, свързана с
оставянето без уважение на доказателственото искане за приобщаване на справки от МВР за
подсъдимия и пострадалата, въззивният съд намира че исканите справки нямат отношение
към предмета на делото и приобщаването им не би могло да допринесе за изясняване на
каквото и да е обстоятелство от значение за наказателното производство.
Относно възраженията на защитата, касаещи липсата на констатации от страна на
полицейските служители на получени наранявания при пострадалото лице, съдът намира
същото за неоснователно. Настоящата инстанция обсъди подробно при анализа на гласните
доказателствени средства посоченото обстоятелство и не намира смисъл да се преповтаря в
разсъжденията си.
Защитата изразява несъгласие с осъществения от районния съд доказателствен анализ,
касаещ кредитирането на свидетелските показания на пострадалия и свидетелката Н..
Въззивният съд намира преценката на предходната инстанция за правилна. В тази връзка
доводите на защитата, свързани с количественото съотношение на свидетелските показания
не могат да бъдат споделени, тъй като предходната инстанция е обосновала изводите си с
данните от СМЕ, които са обективни и безпристрастни за разлика от цитираната гласна
доказателствена съвкупност, която се състои от твърдения на свидетели в близки
отношения с подсъдимия.
Съдът намира за неправилен и извода на защитата относно това, че данните от
съдебнотехническата експертиза са в унисон с твърденията на свидетелите П.а и Б..
Съгласно приложения фотоалбум към експертизата безспорно се констатира възможността
8
за наблюдение от различните етажи на блока към мястото на инцидента, като съдът прие, че
от петия етаж има по-добра видимост към изхода на безистена, където са се намирали
участниците в конфликта.
Въззивният съд намира за неоснователни и доводите на защитата за недоказан
механизъм на травматичното увреждане. Същият се установи освен от свидетелските
показания на Ж. Н. и пострадалия, също така и от резултатите от СМЕ, които изследват
получените при Х. Е. наранявания и приемат, че уврежданията съответстват да са получени
по начина, описан от пострадалото лице. В тази връзка разсъжденията на защитника
относно изявлението на вещото лице, касаещо получените травматични увреждания на
предмишницата при пострадалия, същите не следва да бъдат взети предвид, тъй като
травмата на предмишницата не е включена в причинените от подсъдимия увреждания
съгласно диспозитива на обвинителния акт, в който е инкриминирана единствено лицевата
травма.
При така възприетата фактическа обстановка първостепенният съд законосъобразно и
обосновано е заключил от правна страна, че подсъдимият Р. К. е осъществил състава на
престъплението по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
От обективна страна, по несъмнен начин се установи мястото, времето и авторството
на инкриминираното деяние от събраните доказателствени материали. Доказа се съгласно
СМЕ и причинна връзка между нанесения удар в областта на челюстта на пострадалия от
страна на подсъдимия и полученото травматично увреждане – счупване на челюст, довело
до трайно затруднение в дъвченето и говоренето. Инкриминираното деяние е доказано и от
субективна страна, като деяние е извършено под форма на вина пряк умисъл. Правилно
районната инстанция е обосновала умисъла чрез траекторията на удара, нанесен от
подсъдимия К..
По отношение на наложеното на Р. К. наказание и възражението относно
индивидуализацията му:
За осъществения състав на престъплението по чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК,
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от до 6 години.
Настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд е индивидуализирал
правилно и в съответствие със законовите правила наказанието на подсъдимия. Въззивният
съд се присъединява към изведените от страна на предходната инстанция смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на което намира, че възражението,
отправено от страна на повереника на частния обвинител за изменение на така наложеното
наказание в посока на неговото увеличаване и ефективно изтърпяване не следва да бъде
уважено. Във въззивната жалба са отправени аргументи, че Р. К. е причинил такова
увреждане на пострадалия, което е довело до силни и продължителни болки, както и че
подсъдимия се е държал арогантно и не съжалява за причинената травма. Посоченото
обстоятелство от жалбоподателя, касаещо причиненото увреждане не може да бъде
отчетено, тъй като е пряко свързано със същността на средната телесна повреда, при която
полученото увреждане следва да бъде трайно и подлежи на възстановяване след един по-
дълъг продължителен период от време. Твърденията на жалбоподателя за агресивно
поведение на подсъдимото лице при осъществяване на деянието също не могат да бъдат
отчетени като отегчаващо обстоятелство, тъй като съгласно фактическата обстановка се
установи, че е нанесен един единствен удар от страна на Р. К., с който е причинил
увреждане на пострадалия, след което физическата саморазправа е била преустановена. От
друга страна, не могат да бъдат пренебрегната и предисторията на инкриминираното
деяние, касаеща възникналия спор за парко място, който е въздействал върху поведението
на подсъдимия.
Съдът намира за правилна преценката на районната инстанция да приложи чл. 66 от
9
НК, тъй като са налице предпоставките за условно осъждане и за постигане на целите на
наказанието не е необходимо подсъдимото лице да изтърпи наложеното си наказание
ефективно.
Съобразно изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с
направените по делото разноски.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и
на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.10.2020 г. по НОХД № 1672/2018 г. по описа на
СРС, НО, 147 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10