Р Е Ш Е Н И Е
№
09.05.2016 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН състав
На 19 април 2016 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ЗЛАТКА И.
Секретар: СВЕТЛА И.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЗЛАТКА И.
АНД № 187 по описа за 2016 година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 177699-.../28.12.2015г. на Директора на
Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Пловдив, в частта, в която на „ДИ ЙОДИ” ЕООД с. Ягода, със седалище и адрес
на управление – с. Ягода, обл. Стара Загора, ул. „Бреза” № 13, с ЕИК по БУЛСТАТ
*********, представлявано от ДИМИТЪР ИВАНОВ ДОБРЕВ, ЕГН ********** е
наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 64,64 лв. /ШЕСТДЕСЕТ
И ЧЕТИРИ ЛЕВА И 64 СТОТИНКИ/, на основание чл. 180а, ал.1 от ЗДДС ; имуществена
санкция в размер на 50,00 лв. /ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА/,
на основание чл. 180а, ал.1 от ЗДДС /.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Старозагорски административен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И по АНД № 187/2016г. на СтРС :
Обжалвано е наказателно
постановление 177699-.../28.12.2015г. на Директора на
Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „ДИ ЙОДИ” ЕООД с. Ягода,
със седалище и адрес на управление – с. Ягода, обл. Стара Загора, ул. „Бреза” №
13, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявано от ДИМИТЪР ИВАНОВ ДОБРЕВ, ЕГН **********,
е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 64,64 лв.
и имуществена санкция в размер на 50,00 лева на основание чл.180а ал.1 от ЗДДС.
В
жалбата си жалбоподателят излага подробни съображения и моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание, не
се явява и не взема становище.
Въззиваемата
страна ТД на НАП гр. Пловдив, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
направените в жалбата оплаквания и служебно провери правилността на обжалваното
наказателно постановление намира за установено следното:
ЖАЛБАТА
Е ОСНОВАТЕЛНА
С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № ... от 06.11.2015 год.,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС - Закон за
данък върху добавената стойност с „имуществена санкция” в размер на 64,64 лева, както и на основание
чл.180а, ал.1 от ЗДДС - Закон за данък върху добавената стойност с „имуществена
санкция” в размер на 50.00 лева. Съгласно цитираните в постановлението законови
разпоредби и по-конкретно разпоредбата на чл.180а, ал.1 от ЗДДС „Регистрирано лице, което, като е длъжно, не
начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е
изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има
право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба - за физическите лица, които
не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв”.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1
от ЗАНН. Актът, с който се е произнесъл наказващият орган е подробен, като са
отразени всички релевантни към процесния случай обстоятелства и се съдържат
всички приложими законови разпоредби. За законосъобразността на НП не е
необходимо да се съдържат нарочни мотиви относно преценката на наказващият
орган за неприложимост хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Очевидно, наказващият орган
е направил тази преценка издавайки обжалваното постановление.
Жалбоподателят- еднолично дружество с
ограничена отговорност е санкциониран за това,
че в срок до 14.08.2014г. включително за получени услуги по чл.21, ал.2
от ЗДДС- пристанищни дейности, фериботни такси и др. с обща данъчна основа 6464,03 лева по подробно посочени в акта и
постановлението фактури не отразил дължимия данък в размер на 1292,81 лева в дневника за
продажби и справката-декларация подавана по същия закон, а такава била подадена
в срок, т.е. на 14.08.2014г. Впоследствие, с коригираща справка-декларация за
същия данъчен период, а именно 01.07.2014г.-31.07.2014г., изискуемите
данни били отразени. Нарушението било установено на 10.08.2015г., по повод
извършена проверка и изискани документи, а било извършено на 15.08.2014г. в гр.Стара Загора.
При същите
факти, било извършено и второто нарушение, с тази разлика, че доставчикът по цитираните във втория
пункт на обвинението фактури е друг търговец, съответно неначисленият данък по тези фактури възлизал на
88,01 лева.
Няма спор
по делото, че описаните данъчни събития са се състояли. Отделно от това,
описаните в акта и в постановлението
факти се установяват по несъмнен начин от приложения по делото обилен
доказателствен материал, включващ съдържащите се по преписката писмени
доказателства, както и изслушаните в хода на съдебното следствие свидетелски
показания, съставляващи гласни доказателства, ангажирани от наказващия орган.
Няма спор и относно наличието на задължение от страна на дружеството да начисли
посочения данък относим за описания
период- месец юли 2014г. Ясно е и какъв е срокът, в който е следвало да се
случи. Безспорно е и обстоятелството , че коригиращата справка декларация е подадена
по-късно, по инициатива на ТД на НАП.
При това
положение, визираното нарушение действително е осъществено и въз основа на
посочената санкционна норма е ангажирана отговорността на дружеството, която с
оглед субекта -юридическо
лице, е
обективна, т.е. отговорност без вина. Правилно, в такъв случай съобразно
законовите изисквания е наложена имуществена санкция, която по силата на
чл.180а, ал.1 от ЗДДС би следвало да бъде 5 на сто от неначисления данък, но не
по-малко от 50.00 лева.
Основателно
е обаче оплакването за нарушение на закона досежно структурирането на
административното нарушение, което още актосъставителят разделил в три пункта, имащи характер на три отделни съставомерни
деяния, за които по-късно били наложени три отделни имуществени санкции. Както
сочи жалбоподателя, а и не е спорно по делото, т. нар. три деяния са осъществени на
16.09.2014г. в гр.Стара
Загора, като процесният период е месец август 2014г. Съгласно нормата на чл.87,
ал.1 от ЗДДС „данъчен период по смисъла
на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице
е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен
период”. Съобразно направеното от ал.2 на същия текст уточнение, данъчният
период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец.
Следователно, законодателят свързва данъчния период с един конкретен резултат,
който извод следва от логическото и граматическото тълкуване на цитираната
по-горе правна норма. В този смисъл, ако се допусне извършване на нарушение в
един данъчен период, независимо от факта колко доставчици има през това време,
съответното лице- юридическо или физическо, осъществява едно нарушение от същия
вид, в рамките на един месец /данъчен период/. Като е наложил три имуществени санкции
наказващият орган незаконосъобразно е въздигнал всяко от неизпълненията изискванията за
начисляване на ДДС по отделните доставки в отделно нарушение. Всъщност, в
случая противоправното поведение се заключава в едно действие /бездействие/ – „Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в
предвидените в този закон срокове. В диспозитива
на постановлението обаче е прието, че се касае за три отделни нарушения на
закона и са наложени три отделни административни наказания.
Като е
наложил отделни санкции за всяко от неспазените изисквания на закона, вместо една – за едно нарушение, наказващият орган е
издал наказателното постановление в нарушение с процесуалния закон.
За пълнота следва да се посочи, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, по следните
съображения:
Нарушението
на данъчното законодателство не е с по-ниска степен на обществена опасност
спрямо нарушения от същия вид. В хода на съдебното следствие се установи, че се
касае за системност от страна на жалбоподателя /същите такива нарушения са
допуснати и през другите месеци- юли, септември , октомври, ноември и
декември/. Освен това, макар да е подадена коригираща справка –декларация, това
е сторено значително по-късно / близо година/ и по инициатива на контролните
органи, а не на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
Нарушението
е първо по ред, поради което следва да му се наложи именно санкция в
посочения размер. Не са налице
основанията за прилагане на привилегированите състави на чл.180а, ал.3 и ал.4
от ЗДДС, тъй както, както вече бе изтъкнато, коригиращата справка-декларация е подадена едва
на 01.09.2015г.
С оглед така установената фактическа обстановка и изложените мотиви съдът
счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Водим от изложените мотиви, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :