РЕШЕНИЕ

 

гр. София, ………….. г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Б” въззивен състав, в публичното заседание на първи април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

          ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                  мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева гр. дело № 12658 по описа на СГС за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 28.05.2018 г., постановено по гр. дело № 79307/2017 г. по описа на СРС, 25 състав, е уважен предявеният от М.Г.Й. срещу „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер 491,11 лв. представляваща стойност на ел. Енергия за периода 04.06.2009 г. – 01.12.2009 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника, с която се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че е сезиран с един иск, а на практика с исковата молба били предявени два иска  на различни основания, а именно – недължимост на съответните суми по съображения, че ищецът не е клиент, не ги е позлвал или други съображения; възражение, че дори и да са били дължими, вземанията са погасени по давост. Поддържа се, че СРС не е обсъдил представените от ответника доказателства  Поддържа се, че исковата сума представлявала реално използвана и отчетена ел.енергия за периода от 20.05.2009 г. до 16.03.2012 г., реално отчетена със СТИ. Излага доводи, че ако се приеме, че вземането е съществувало, то възражението за давност е недопустимо преди кредиторът да се е снабдил с ИЛ и да е предприел действия по принудително изпълнение, а освен това кредиторът е използвал предоставената му възможност да преустанови доставката, което също не било дисциплинирало насрещната страна. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да отвхърли предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски.

Въззиваемият ищец М.Г.Й. е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, излага подробни съображения за правилност на решението на СРС. Твърди, че своевремнно са оспорени представените по делото от ответника доказателства. Искането към съда е да остави без уважение жалбата. Претендират се разноски.

            В законоустановения срок е подадена и частна жалба от “Ч.Е.Б.” АД срещу определение от 18.07.2018 г. на СРС, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.

            В срока за отговор е постъпил отговор на частната жалба от адв. Н.И.И., чрез процесуалния му представител адв. К., с който се оспорва частната жалба на ответника, излагат се подробни съображения за правилност на определението на СРС.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Страните не спорят, че между тях съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди по партида с клиентски № 300248124610 за обект в гр. Лом, ул. “*******, както и че ответното дружество едностранно е начислило сумата в размер на 491,11 лв. – отразена в 7 бр. Фактури за периода 04.06.2009 г. – 01.12.2009 г. Ето защо въззивната инстанция приема, че между страните е налице валидно облигационно отношение с източник договор за продажба на електрическа енергия.

Спорът по делото се концентрира върху дължимостта на процесната сума от 491,11 лв., както и въпросът за доказаността на дължимостта на сумата.

По направените във въззивната жалба оплаквания относно предявения отрицателен установителен иск, СГС намира, че на първо място следва да се отбележи следното:

При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи всички основания, на които то е могло да се породи. В този смисъл е Определение № 295 от 15.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2363/2018 г., II т. о.

Поради тази причина, предявеният отрицателен установителен иск е е един, а именно за недължимост на определено вземане, независимо от възможността ищецът да излага различни твърдения, поради които не дължи вземането.  

С отговора на исковата молба ответникът е представил справки за абоната и справки за отчети от СТИ, които са били своевремнно оспорени от ищцата.

С отговора си ответникът “Ч.Е.Б.” АД е представил и молба от ищцата М.Г.Й., с която заявява, че живее на адрес: гр. Лом и има открита партида от ответното дружество, като прави искане да й бъде опростена част от сумата, тъй като е пенсионер и получава пенсия в минимален размер и няма други доходи, с които да изпълни задължението си. Посочената молба е  подписана от ищцата, като същата не е оспорила подписа си върху процесния документ.

Съгласно трайната съдебна практика подписаните от лицето, издател частни свидетелстващи (каквато е и молбата в настоящия случай) или диспозитивни документи се ползват с доказателствена сила и съставляват доказателства, че изявленията са направени от издателя, а когато документа удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила. Доказателствената тежест за оспорване на изявлението в документа и за опровергаване съдържанието му е на страната, която оспорва верността на изявлението, т. е. тази която твърди, че признатия от нея факт не е осъществен. 

Съобразно изложеното, настоящият състав намира, че са основателни оплакванията на въззивника относно изводите на СРС, че по делото не са ангажирани доказателства, които да установят дължимостта на посочената сума.

Съобразно изложеното, съдът следва да се произнесе по направеното от ищцата възражение за погасителна давност относно процесната сума:

С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на електрическа енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната електрическа енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ответника към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.

Тригодишният срок, посочен в, с изтичане на който вземанията се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. Съобразно представената справка от ответника, падежът на задължението за последния месец от исковия период - 01.12.2009 г. е 01.01.2010 г.

Ответникът не е ангажирал доказателства за настъпили обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, от което следва, че всички задължения на ищеца за заплащане на електрическа енергия предмет на настоящото производство са погасени по давност.

Следва да се отбележи, че независимо, че посочената молба от ищцата до ответното дружество, удостоверява признание за наличието на  доставена ел.енергия, същата не може да прекъсне давността, тъй като е с дата 30.06.2017 г., а именно след изтичане на три годишната давност за процесните задължения. Съгласно трайната съдебна практика признанието, направено след изтичане на погасителната давност, обаче, не прекъсва теченето й. Прекъсването на давността, като законова последица от признаването на вземането, ще настъпи само доколкото са налице предпоставките за това- започнала, но още не изтекла погасителна давност/арг. от чл. 116 ЗЗД/. Погасителната давност по съществото си представлява последица от бездействието на кредитора да упражни правото си в определен период от време. След като този период вече е изтекъл, направеното признание не може да го възстанови. Така Решение № 65 от 3.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 600/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 126 от 17.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3883/2016 г., IV г. о.

С оглед обстоятелството, че крайните изводи, до които настоящата съдебна инстанция достига, съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, макар и при други мотиви, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено.

По частната жалба на “Ч.Е.Б.” ЕАД:

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неоснователност на претенцията за разноски на ищеца. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна адвокатска помощ и съдействие, достатъчно условие е адвокатът да представи сключен със страната договор на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Наличието на конкретно посоченото основание в случая, а именно, че клиентът му е материално затруднено лице, не се нуждае от доказване. В случая по делото е представен договор за правна помощ и съдействие, в който е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в същият е посочено, че клиентът е материално затруднено лице, а искането за присъждане е направено своевременно. В случая се явяват и неоснователни доводите на жалбоподателя за злоупотреба с права от страна на процесуалния представител на насрещната страна, тъй като независимо от представените доказателства за наличието на други висящи производства пред районния съд, между същите страни за други суми, служебно известно е на съдебния състав, че към настоящия момент, такива не са образувани в СГС, по които да е налице произнасяне, предвид изложеното, не може да се направи извод, че присъждането на разноски в настоящото производство би довело до неоснователно обогатяване на процесуалния представител на страната, тъй като до момента не са били присъдени разноски с окончателен съдебен акт по делата, по които е страна ищцата.

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна. Представен е договор за правна помощ и съдействие, в който е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в същият е посочено, че клиентът е материално затруднено лице, а искането за присъждане е направено своевременно. Съгласно чл. 38, ал. 2, изр. посл. съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, ето защо съдът е компетентен да определи размера на възнаграждението, като не е обвързан с посочения от страната размер. Предвид това и съобразно обстоятелството, че делото пред СГС е приключило в рамките на едно съдебно заседание, а и правният спор не се отличава с правна или фактическа сложност, съдът счита, че в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.05.2018 г., постановено по гр. дело № 79307/2017 г. по описа на СРС, 25 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ч.Е.Б.“ ЕАД срещу определението от 18.07.2018 г. на СРС, ГО, 25-ти състав по гр.д.№ 12658/ 2018 г.

ОСЪЖДА “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК да заплати на адв. К.И.Б., с ЕГН ********** сумата в размер от 300 лв. – представляваща сторени разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                                       2.