Решение по дело №2585/2022 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по жалба на М.Ж.М., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Мъни-М.М.“, ЕИК *********, срещу заповед № З-ОП/31.10.2022 г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС на търговеца е наложена принудителна административна мярка запечатване за срок от 7 дни на стопанисвания от него търговски обект: пункт за годишни технически прегледи, находящ се в гр. Долни чифлик, Промишлена зона, УПИ ІV, кв. 37 (до бензиностанция), като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него.

По съображения, че заповедта е издадена без наличието на безспорно установено нарушение като органите по приходите не са изяснили обстоятелствата, при които е извършена продажбата на услугата, на която не са били очевидци и не са установили конкретните нейни елементи; не са установили състояние на непосредствена опасност от извършването на административно нарушение, което да оправдае прилагането на принудителната административна мярка като пак в тази връзка не са съобразили, че прилагането на мярката в конкретния случай не отговаря на заложените в чл. 22 ЗАНН цели се иска заповедта да бъде отменена от съда поради нейната незаконосъобразност. Като допълнително съображение се сочи, че административният акт е издаден при нарушаване на прокламирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност и при отнемане правото на търговеца да се възползва от предоставената му с чл. 187 ал. 4 ЗДДС възможност за прекратяване действието на ПАМ, тъй като и до момента на подаване на жалбата срещу заповедта все още не е издадено наказателно постановление за административното нарушение.

В проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят М.Ж.М., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Мъни-М.М.“, ЕИК *********, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му адвокат В.Д. са подадени писмени молби с. д. № 18598/13.12.2022 г. и с. д. № 2707/21.02.2023 г., с които жалбата се поддържа изцяло на изложените в нея основания за незаконосъобразност на издадената от директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна заповед № З-ОП/31.10.2022 г.

Директорът на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна, ответник по делото на основание чл. 153 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС, редовно призован, не се явява и не се представлява в проведените по делото открити съдебни заседания. От пълномощника му юрисконсулт Р.Г. са подадени писмени бележки с. д. № 17965/01.12.2022 г., с които жалбата е оспорена изцяло по съображения, че атакуваната с нея заповед по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е мотивирана и е издадена при наличието на безсъмнено доказано с приложените по административната преписка писмени доказателства нарушение на чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ като отразените в съставения от органите по приходите протокол серия АА № 0351890/26.10.2022 г. факти и обстоятелства, релевантни за състава на административното нарушение, не са били оспорени от страна на търговеца. В допълнение е посочено, че запечатването на обекта като принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС е с преустановителен и превантивен характер като има за цел да предотврати укриването на приходи от търговеца и отклонението му от данъчното облагане. Изложени са съображения, че определеният със заповедта 7-дневен срок за запечатване на обекта не е прекомерно висок и е съответен на обществената опасност на деянието, за което административният орган е изложил и конкретни мотиви, поради което при определянето му не е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК. Въз основа на това е формулирано крайно искане жалбата да бъде отхвърлена от съда като на ТД на НАП – Варна да се присъди с решението юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.

Съдът като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС, намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова - за подлежащо на разглеждане по основателността на заявеното оспорване.

За да се произнесе по основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

С обжалваната по делото заповед № З-ОП/31.10.2022 г. директорът на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна при позоваване на протокол серия АА, № 0351890/26.10.2022 г. от проверка на контролните органи на НАП в стопанисвания от М.Ж.М., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Мъни-М.М.“, търговски обект: пункт за годишни технически прегледи, находящ се в гр. Долни чифлик, Промишлена зона, УПИ ІV, кв. 37 (до бензиностанция), е наложил на търговеца принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, състояща се в запечатването на търговския обект за срок от 7 дни като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранил за същия срок достъпа до него.

С цитираната в заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС и приложена на л. 1 от административната преписка заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. изпълнителният директор на НАП е делегирал, на основание чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗНАП и чл. 186 ал. 3 ЗДДС, на директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП правомощията да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 ЗДДС „запечатване на обект“, включително и да отнемат в полза на държавата на основание чл. 186 ал. 2 ЗДДС ползваното фискално устройство и правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност.

В мотивите на заповед № З-ОП/31.10.2022 г. административният орган е обосновал прилагането на принудителната административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС с наличието на предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, свързана с установеното от контролните органи на НАП при проверката им в търговския обект на 26.10.2022 г. в 10:30 ч. обстоятелство, релевантно за осъществяване на визираната в разпоредбата хипотеза на неиздаване на съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС, а именно неиздаден фискален касов бон /ФКБ/ от работещото в обекта фискално устройство, модел „Дейзи-Перфект“, рег. № 4212808/03.06.2019 г., за извършения по Протокол № 30262586/26.10.2022 г. годишен технически преглед на пътно превозно средство с рег. № В9722НХ, започнал съгласно протокола в 08:16 ч. и завършен в 08:45 ч., стойността на който от 12, 00 лв. е заплатена според изричното отбелязване в протокола на търговеца М.М. при приключването на прегледа в 08:45 ч.

Деянието, обективирано в неиздаването на ФКБ за заплатената услуга по извършването на годишен технически преглед на ППС, е квалифицирано от административния орган като нарушение на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. ал. 4 т. 1 ЗДДС.

Като доказателства за нарушението са посочени и съответно са приложени по преписката следните писмени документи: 1/ издаденият за извършения годишен технически преглед на ППС, рег. № В9722НХ, Протокол № 30262586/26.10.2022 г. с изричното отбелязване под съдържанието му, че парите в размер на 12 лв. са получени при завършване на прегледа в 08:45 ч. – л. 13 от преписката; 2/ подписана от търговеца декларация от 26.10.2022 г., според която в деня са извършени общо четири технически прегледа като заплащането се извършва след тяхното приключване – л. 14, гръб от преписката; 3/ опис на осъществените на 26.10.2022 г. годишни технически прегледи, между които е и този по процесния Протокол № 30262586/26.10.2022 г. – л. 11 от преписката; 4/ изведен в началото на проверката в 10:30 ч. (астрономическо време, при отбелязване в заповедта, че наместо астрономическият час 10:30 ч. часовникът на фискалното устройство показва час 10:07 ч.) дневен отчет № 005049/26.10.2022 г. от работещото в обекта фискално устройство, според който към началото на проверката дневният оборот от продажби в обекта е в размер на 48,00 лв. като във фискалното устройство той е регистриран само чрез един ФКБ № 005048/26.10.2022 г. на стойност 48, 00 лв. – л. 11, гръб от преписката.

Наред с това в заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е посочено, че при разчетена от фискалното устройство касова наличност от 48 лв., съгласно изведения от ФУ дневен отчет № 005049/26.10.2022 г. (в това число служебно въведени в каса чрез ФУ 0, 00 лв.) установената фактическа касова наличност по съставен опис е 50 лв. Обстоятелството се доказва по преписката с приложения на л. 13, гръб от нея Опис на паричните средства в касата на търговския обект, подписан без възражения от търговеца М.М..

Всички посочени в заповедта обстоятелства са удостоверени и в съставения от контролните органи на НАП още на 26.10.2022 г. Протокол за извършена проверка серия АА, № 0351890/26.10.2022 г., подписан без каквито и да било възражения от присъствалия по време на проверката търговец М.Ж.М. – л. 15 и 14 от адм. преписка.

От доказателствата по преписката се установява още, че за установеното при проверката административно нарушение е съставен АУАН № F683415/02.11.2022 г. /л. 5, гръб от преписката - л. 4/, въз основа на който според приложеното на л. 28 и 29 от делото Наказателно постановление № 683940-F683415/30.12.2022 г. на търговеца е наложена имуществена санкция по чл. 185 ал. 1 ЗДДС в размер на 500 лв. /без данни относно влизането в сила на наказателното постановление/.

Така събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме от правна страна следното:

Обжалваната заповед, с която е наложена ПАМ по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, е акт на компетентен административен орган, предвид издадената заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., с която изпълнителният директор на НАП като орган по приходите по чл. 7 ал. 1 т. 1 ЗНАП е делегирал на директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП правомощията да налагат ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС. Подобна възможност е изрично предвидена в чл. 186 ал. 3 ЗДДС.

Ръководейки се от императивното изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС, административният орган е изложил в заповедта конкретни мотиви относно основанието за прилагане на мярката като посочените факти, свързани с нарушаването на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ от стопанисващия проверения търговски обект едноличен търговец М.Ж.М., упражняващ търговската си дейност като ЕТ с фирма „Мъни – М.М.“, кореспондират изцяло с установените в съставения при проверката протокол сер. АА № 0351890/26.10.2022 г., който като редовно съставен от длъжностни лица в това им качество и при изпълнение на служебните им задължения, е с характер на официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща съда и страните материална доказателствена сила. Удостоверените в протокола факти, релевантни за извършеното нарушение на чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, се доказват и с всички събрани в рамките на проверката и приложени по административната преписка писмени документи, поради което е несъстоятелно оплакването на жалбоподателя, че принудителната административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС е приложена при неустановени и недоказани от органа по приходите материално-правни предпоставки по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС. В тази връзка следва да се посочи, че в жалбата са развити най-общи оплаквания за недоказаност на нарушението без да са изложени конкретни фактически твърдения за изпълнението на задължението на търговеца да издаде ФКБ за всяка извършена в обекта продажба на услуга и в частност за изпълнение на задължението му да регистрира чрез фискалното устройство получената цена за извършения от него годишен технически преглед по протокол № 30262586/26.10.2022 г. Действително, тежестта да установи наличието на материално-правните предпоставки по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС се носи от ответника по делото, който за целта се е позовал на събраните при проверката на контролните органи писмени документи. След като обаче жалбоподателят счита, че в случая тези предпоставки не са налице, следвало е да се позове на конкретните обстоятелства, от които с основание да се изведе извод за тяхното отсъствие. Както се посочи, подобно позоваване не е направено нито с жалбата, нито в хода на съдебното производство.

С изразеното чрез бездействие деяние търговецът е пренебрегнал изискването на чл. 25 ал. 1 т. 1 от издадената от министъра на финансите на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която правна норма вменява в задължение на лицата по чл. 3 ал. 1 независимо от документирането с първичен счетоводен документ да издават за всяка продажба при всяко плащане и фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата случаи, между които не попада процесният. След като провереният обект – пункт за годишни технически прегледи, безсъмнено отговаря на легалното дефиниране за търговски обект по смисъла на пар. 1 т. 41 ДР ЗДДС, то при извършването на продажби на услуги в него за търговеца на общо основание е относимо задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25 ал. 1 т. 1 от цитираната наредба. Преценено съвкупно, това сочи, че в случая е доказано материално-правното основание по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС за запечатване на търговския обект, в който е извършвана търговската дейност. При наличието на предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС компетентният административен орган поначало действа в условията на обвързана компетентност като при установеното наличие на разписаните в закона предпоставки е длъжен да наложи нормативно предвидената принудителна административна мярка.

Издаването на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС не е обусловено от предварителното образуване на административно-наказателно производство за нарушението въз основа на съставен за него АУАН нито от финализирането му с наказателно постановление, поради което е неиздържано от правна гледна точка становището на жалбоподателя, че от анализа на чл. 186 ал. 1 вр. чл. 187 ал. 4 ЗДДС следвало, че налагането на ПАМ е недопустимо преди издаване на наказателно постановление за нарушението. Става въпрос за две отделни и напълно независими едно от друго производства – административното по издаване на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС и административно-наказателното по налагане на следващото се за нарушението административно наказание с издадено за целта наказателно постановление. Производството по налагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС е подчинено изцяло на правилата на АПК, докато това по налагане на административното наказание – на правилата на ЗАНН. Що се отнася до приложимостта на чл. 187 ал. 4 ЗДДС, той има изцяло отношение към изпълнението на наложената ПАМ, но не и към нейната законосъобразност, поради което е неоснователен наведеният в тази връзка довод на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС.

Срокът за прилагане на ПАМ е регламентиран в чл. 186 ал. 1 ЗДДС единствено с горна граница /до 30 дни/, поради което във всеки отделен случай в условията на оперативна самостоятелност административният орган трябва да определи точната му продължителност в рамките на нормативно зададената максимална такава от 30 дни.

Съгласно чл. 169 АПК съдебният контрол върху заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, що се отнася до избраното с нея времетраене на наложената принудителна административна мярка, се изчерпва с проверка дали административният орган действително е разполагал с оперативна самостоятелност /което в случая се каза, че е така/ и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

За да е законосъобразен актът, що се отнася до определения с него срок за запечатване на търговския обект, трябва във всеки отделен случай административният орган конкретно да обоснове избраната продължителност на запечатването като при това тя трябва да е такава, че с нея да не се нарушава прокламираният с чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права или законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Целите при прилагането на ПАМ са нормативно определени в чл. 22 ЗАНН – за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

Наред с общите мотиви, които биха могли да намерят приложение и във всеки друг случай на нарушаване на изискването на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС административният орган изрично се е спрял и на относимите към конкретния случай факти, имащи значение за определянето на продължителността на запечатване на търговския обект. Съобразил е, че нерегистрираното чрез фискалното устройство заплащане на извършената услуга на стойност 12, 00 лв. на практика представлява ¼ от регистрирания във ФУ дневен оборот от 48 лв. към момента на проверката, поради което няма основание да се разглежда като незначителен пропуск. За факта, че констатацията на проверяващите относно неиздадения ФКБ за продажбата на услугата не съставлява единичен случай на нарушаване на задължението на търговеца по 118 ал. 1 ЗДДС и чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ свидетелства и установеното при проверката и посочено от административния орган надвишение на фактическата касова наличност над регистрираната във ФУ касова наличност, след като за разликата няма извършена операция за служебно въведени парични средства. Съобразено съвкупно, това води до извод, че при избора на срока за запечатване на обекта административният орган правилно е посочил в обосновката си, че той е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта. Следва да се има предвид, че срокът, на който се е спрял издателят на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, е повече от четири пъти по-малък от максималния нормативно определен тридесетдневен срок по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, което съотнесено към конкретиката на установеното нарушение, при което нерегистрираната във ФУ продажба съставлява в стойностно отношение ¼ от регистрирания във ФУ дневен оборот от 48 лв., води до извод, че избирайки продължителност от 7 дни за запечатването на обекта, административният орган не е нарушил заложения в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. За този извод от значение е и предметът на извършваната от жалбоподателя в запечатания обект търговска дейност /годишни технически прегледи на пътни превозни средства/, при който не съществува опасност от повреждането или унищожаването на необходими във връзка с нея стоки в резултат на затварянето на обекта. Поради това съдът намира, че е спазено изискването на чл. 6 ал. 2 АПК административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При преценката относно спазването на чл. 6 АПК следва да се взема под внимание и фактът, че срещу интересите на нарушителя противостои винаги общественият интерес за коректно отчитане чрез ФУ на извършените продажби, защото само по този начин като краен резултат ще се защити фискът и ще се създадат условия за спазване на фискалната дисциплина и за реално отчитане на приходите от дейността на търговеца, което пък е свързано и с точното определяне на дължимите от него данъци.

Що се отнася до целта, която се преследва с прилагането на мярката, тя в случая е ясна и е в пълна кореспонденция с чл. 22 ЗАНН – да се предотврати извършването на подобни нарушения, които биха довели до още по-висок размер на неотчетени продажби, а оттук и на приходите от тях, рефлектирайки по този начин негативно върху коректното определяне на данъчните задължения на търговеца.

В целостта си направените фактически констатации и правни доводи обуславят извод за неоснователност на жалбата, поради което тя следва да се отхвърли.

При този изход на спора и при съобразяване на изрично направеното искане на пълномощника на ответника, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП-Варна, на основание чл. 143 ал. 3 АПК, юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт, което предвид невисоката сложност на делото, следва да се определи на 100 /сто/ лева по чл. 24 НПП вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ж.М., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Мъни-М.М.“, ЕИК *********, срещу заповед № З-ОП/31.10.2022 г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване за срок от 7 дни на стопанисвания от жалбоподателя търговски обект: пункт за годишни технически прегледи, находящ се в гр. Долни чифлик, Промишлена зона, УПИ ІV, кв. 37 (до бензиностанция), като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него.

ОСЪЖДА М.Ж.М., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Мъни-М.М.“, ЕИК *********, да заплати на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Съдия: