РЕШЕНИЕ

Номер  355                                28.02.2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На десети септември                        двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

 

Секретар: Петя Сарпанова

като разгледа докладваното от съдията

АНД  номер     3175  по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалван е електронен фиш серия К № 2158405 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на Т.К.П., с ЕГН ********** ***  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

          Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща  представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 16.06.2018г. около 11.57ч автомобил с рег. № **, марка „БМВ”, модел „325Д”, собственост на жалбоподателя, се движел в гр.Пловдив по бул.„Санкт Петербург”. В района на №1, посока бул.Кукленско шосе  скоростта му била 78 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система тип преносима № ARH CAM S1. В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя напрактика не спори, навеждайки твърдение, че фиша не съответства на законовите изисквания. Същото обаче не е основателно. На първо място законът не изисква да има данни за орган който го издава, а само посочване на структурата издала същия. В случая това е ОД МВР Пловдив. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Ето защо не е нужно и във фиша да се посочва срока и реда за обжалването му. Образецът утвърден за ел.фиш не предвижда това, нито законът. Последиците от влязъл в сила фиш са приравнени на НП, но не и изискванията към съдържанието му. Липсата на посочване дата на издаване на фиша е също въпрос на законодателно решение. Не на последно място нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, според която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление само приравнява правните последици на електронния фиш към тези на наказателно постановление, а не поставя изисквания към идентичност на съдържанието им, респективно правилата за издаването им. Непълнотите в законодателството не са от компетенциите на съда, който не е нормотворчески орган и това може да бъде преодоляно само по законодателен път. На следващо място по делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство, ето защо не са основателни възраженията в тази насока от жалбоподателя. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването, с което не е основателна критиката на жалбоподателя в тази насока. Приложени са и фотоснимки от нарушението. Не е основателно възражението за липса напътен знак въвеждащ ограничение на скоростта и липсата на схема. Нарушението е установено в населено място и в случая по силата на закона ограничението е 50 км/ч, поради което не е нужен нарочен знак за тази скорост. От приложения протокол за използване на техническото средство е пък е видна начина и място на работа на устройството, включително режимите на радара. Ето защо и това възражение на жалбоподателя не е основателно. Не е основателно възражението, че нарушението било установено в присъствие на контролен орган. Всъщност точното съдържание на правната норма сочи, че фиша се издава в отсъствие на контролен орган и нарушител. Няма как да има нарушение без нарушител, какъвто е прочита на жалбоподателя. Законът към момента на деянието не предвижда зоната на контрол да бъде означена с пътни знаци, поради което жалбата е неоснователна и в тази й част. В съдържанието на фиша изрично е било посочено, че може жалбоподателя или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП, жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което изрично е посочено в процесния фиш.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и е определена глоба от 100 лева за превишение от 28 км/ч.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2158405 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на Т.К.П., с ЕГН ********** ***  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

С.И.