Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/11.12.2019г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм.д. № 634/2019г. по описа на АдмС –
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.145 и
сл. от АПК, във вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по подадена чрез
пълномощник жалба от Д.Р.И., с ЕГН **********,***, срещу заповед за прилагане
на ПАМ № 19-0851-000456/29.09.2019г., издадена от началника на сектор “ПП” при ОД
на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а” от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № ********* и 2
броя табели с рег.№ ТХ******. Основното възражение в жалбата е за материална
незаконосъобразност на заповедта, тъй като разпоредбата на чл.171, т.2а, б. “а”
от ЗДвП, въз основа на която тя е издадена, не предвижда прекратяване на
регистрацията на ППС при управление на МПС в случаите, в които СУМПС е обявено
за невалидно поради изгубване, кражба или повреда. Твърди се, че ПАМ трябва да
бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, като
компетентният орган не може да ги прилага произволно. Самите материалноправни
норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. Счита се, че е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативно установени за това условия. Излагат се доводи и за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в заповедта липсват
мотиви относно срока на действие на мярката. Иска се отмяна на заповедта, както
и присъждане на сторените от жалбоподателя разноски по делото.
Ответникът по жалбата – началникът на
сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич, не изразява становище по нея.
Добричкият административен съд, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е и основателна по следните съображения:
Със заповед № 19-0851-000456/29.09.2019г.
началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич е наложил на Д.Р.И. принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни
чрез отнемане на СРМПС № ********* и 2 броя табели с рег.№ ТХ******. Като
правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а,
б.”а” от ЗДвП, а като фактическо основание – обстоятелствата, отразени в АУАН №
27681/29.09.2019г., съставен от мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Добрич. С акта е констатирано, че на 29.09.2019г., около 15, 19 часа, в гр.Добрич,
на кръстовището на бул. “Добруджа” и ул. “Цар Петър”, жалбоподателят управлява
собствения си лек автомобил марка Опел Корса с номер ТХ ******, като при
проверката е установено, че свидетелството му за управление на МПС е обявено за
невалидно поради изгубен (откраднат) документ. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Актът е предявен и връчен лично на
жалбоподателя без възражения, като едновременно съставянето му са иззети свидетелството
за регистрация и регистрационните табели на автомобила.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена
срещу подпис на жалбоподателя на 14.10.2019г. съгласно приложената към акта разписка.
От приложената по делото справка картон на
водача е видно, че на 18.09.2019г. жалбоподателят е подал заявление за издаване
на дубликат на СУМПС, в резултат на което документът е обявен за невалиден. На
01.10.2019г. на И. е издаден дубликат със същия срок на валидност, както старото
му свидетелство за управление на МПС.
От материалите по административната
преписка се установява, че със заповед № 357з-815/19.04.2017г. на директора на
ОД на МВР - Добрич, издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.43, ал.4 от ЗМВР, началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, с правомощия за цялата територия,
обслужвана от ОД на МВР – Добрич, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл.171,
т.2а от ЗДвП.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът намира от правно страна следното :
Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно
лице по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, в кръга на предоставените му правомощия,
в необходимата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Наложената с нея
ПАМ е към минимално предвидения в закона срок от 6 месеца, поради което липсата на изложени мотиви по отношение на
определения срок на мярката не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на акта.
Налице е обаче нарушение на
материалния закон, което обуславя материалната незаконосъобразност на
заповедта.
Няма спор по делото, че срещу
жалбоподателя е съставен АУАН за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като е
управлявал автомобила си, след като свидетелството му за управление е било обявено
за невалидно - изгубено/откраднато на основание чл.16, ал.4 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Съгласно посочената за нарушена правна норма, в
приложимата й редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ,
бр.2/2018г., в сила от 01.03.2018г.), за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от
право да управлява МПС по съдебен или административен ред, свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Следователно
законът изчерпателно изброява условията за правомерно управление на МПС, като
прави ясно разграничение помежду им, обособявайки ги в отделни правни хипотези.
Текстът на чл.171 от ЗДвП, въз основа на
който е издадена обжалваната заповед, предвижда, че за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки,
една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен
от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството
му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на
чл.69а от НПК - за срок от 6 месеца до една година –
т.2а, б.”а” на чл.171 от ЗДвП (редакция, ДВ, бр.2/2018г., в сила от
01.03.2018г.).
От сравнителния анализ на двете норми следва извода, че
управлението на МПС, след като СУМПС е обявено за невалидно поради изгубване,
кражба или унищожаване, е основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача за нарушение на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП, но не и за прилагане на процесната ПАМ, тъй като не е сред
изрично предвидените в чл.171, т.2а, б. “а” от ЗДвП материалноправни
предпоставки за прекратяване на регистрацията на ППС. Разпоредбата на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП съдържа изброяване на няколко самостоятелни хипотези, но не всички
те са възпроизведени в нормата на чл.171, т.2а, б. “а” от ЗДвП. В случая
законодателят е изключил от приложното поле на ПАМ управлението на МПС със
СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
унищожено. Деянията, свързани с управление на МПС от неправоспособно лице, и
тези, свързани с управление на МПС при наличие на правоспособност, но с
невалидно СУМПС поради изгубване или кражба, не са идентични. Обстоятелството,
че свидетелството за управление на водача е изгубено или откраднато, не го
прави неправоспособен, защото наличието на този документ само удостоверява
правоспособността му, аргумент за което е и разпоредбата на чл.160, ал.1 от ЗДвП, която предвижда, че в тези случаи се издава дубликат, а не ново свидетелство.
Управлението на МПС, след като СУМПС е обявено за невалидно, тъй като е изгубено
или откраднато, не може да се приравни на управление на МПС от неправоспособен
водач, нито на управление на МПС от водач, който не притежава СУМПС, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, защото законодателят ясно
е посочил, че се касае за самостоятелно регламентирани хипотези, които се
осъществяват при различни материалноправни предпоставки.
Принудителните административни мерки са вид
държавна принуда, поради което основанията за налагането им са императивно изброени
в закона и не могат да се тълкуват разширително. След като хипотезата на СУМПС,
което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или унищожено, не
е включена в разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, то не е налице правно
основание за издаване на оспорената заповед. В този смисъл са и решение №
14642/28.11.2018г. по адм. дело № 3629/2018г. по описа на ВАС, І отделение,
както и решение № 15586/18.11.2019г. по адм. дело № 14296/2018г. по описа на
ВАС, VІІ отделение.
По изложените съображения оспорената заповед се явява неправилна и незаконосъобразна
по същество и следва да бъде отменена поради това.
С оглед на изхода по делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК
жалбоподателят има право на разноски по делото в размер на 510 лева, от които
500 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, и 10 лева, представляващи
платена държавна такса.
Водим от изложеното, както и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Р.И., с ЕГН **********,***,
заповед за прилагане на ПАМ № 19-0851-000456/29.09.2019г., издадена от началника
на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а”
от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС
№ ********* и 2 броя табели с рег.№ ТХ******.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Добрич да заплати на Д.Р.И., с ЕГН **********,***, сумата от 510
лева, сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: