№ 164
гр. Дупница, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20221510101961 по описа за 2022 година
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” 52-54, ЕИК *********, представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д. - изпълнителни
директори, е предявило срещу И. Н. П., ЕГН **********, адрес: гр. ***, иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Искането е да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за
потребителски кредит № **********/08.01.2019 г. сума в общ размер на 864, 36 лв., от която:
неизплатена главница в размер на 599, 96 лв., договорна лихва в размер на 129, 23 лв. за периода от
15.09.2021 г. до 15.10.2021 г., обезщетение за забава в размер на 135, 17 лв. за периода 15.09.2021
г. до 12.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК (27.05.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
направените разноски.
Ищецът твърди, че на 08.01.2019 г. в качеството на кредитор сключил с И. Н. П., като
кредитополучател, договор за потребителски кредит № ********** за сума в размер на 4 157, 38
лв. Към отпуснатия кредит е включена еднократна такса за оценка на риска в размер на 445, 43 лв.,
дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирана от кредитора, която се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно
чл.7, ал.2 от договора, средствата по кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка на
потребителя.
Когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към
застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за
което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В
настоящия случай, видно от чл.7.1, потребителят е пожелал да сключи застраховка „Живот” в
размер на 253, 44 лв., както и застраховка „Безработица” в размер на 258, 51 лв. Горепосочените
суми, ведно с уговорения между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният
кредит в размер на 24, 81% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от договора) формират общото крайно задължение по
договора (чл.10), което възлиза на 5 315, 54 лв. Тази сума е разсрочена на 33 погасителни месечни
вноски, включващи главница и договорна лихва.
1
Длъжникът е преустановил предвидените в договора плащания, съответно е пропуснал да
погаси две последователни месечни вноски /последните/. Срокът на договора е изтекъл и не е
обявявана предсрочна изискуемост.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК срещу
кредитополучателя и ответника за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, по което е образувано ч.гр.д. № 980/2022 г. по описа на ДнРС и искането е уважено.
Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Към датата на подаване на заявлението по реда на чл.417 от ГПК (27.05.2022 г.),
задължението на ответника било в размер на 599, 96 лв. - главница и 129, 23 лв. - договорна лихва.
Съгласно чл. 9, ал. 4 от договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за
забава (лихва за просрочие), за периода от 05.03.2020 г. до 07.12.2021 г. в размер на 135, 17 лв.
В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен. Твърди се заплащане
на всички дължими суми, както и, че не се дължи обезщетение за забава, тъй като не е уговорено в
договора. По заповедното производство длъжникът и настоящ ответник е направил възражения за
недействителност на договора за кредит изцяло на основание чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10,
т.11 и т.12 от ЗПК и възражение за нищожност на клаузата от договора, предвиждаща заплащане
на такса за оценка на риска, включена в главницата, ведно с начислената лихва върху тази сума.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Ищецът е представил, включително в оригинал, договор за потребителски кредит №
********** от 08.01.2019 г., сключен между него и И. Н. П. - потребител. Съгласно чл.7 от
договора размерът на кредита е 3200 лв., общият размер на застрахователните премии е 511, 95 лв.
/застраховка „Живот” – 253, 44 лв. и застраховка „Безработица” – 258, 51 лв./. Общият размер на
кредита е 4157, 38 лв., като в него е включена и еднократна такса за оценка на риска в размер на
445, 43 лв.
Съгласно чл.7.2 в тридневен срок от сключването средствата по кредита се превеждат по
банкова сметка на потребителя, а застрахователните премии – директно по банковата сметка на
съответния застраховател.
Уговореният годишен лихвен процент е 24, 81 %, ГПР - 43, 19 %, а общо дължимата сума
възлиза на 5315, 54 лв. В чл.9, ал.4 е предвидено заплащане на обезщетение за забава при
просрочие, а в чл.16, т.2 - автоматична предсрочна изискуемост на непогасеното задължение при
неплащане на три поредни месечни вноски.
В договора е включен и погасителен план – чл.11.2. Съгласно чл.20.1 потребителят има
право да се откаже от договора до 14 дни от датата на сключването, без да дължи обезщетение или
неустойка. В чл.25.13.1 потребителят е декларирал, че преди сключването на договора му е
предоставена необходимата информация във формата на стандартен европейски формуляр.
Представен е и сключеният на 08.01.2019 г. договор за застраховка по програма „защита
живот безработица/хоспитализация” на ЗК „Уника живот” АД между И. Н. П. и „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД в качеството на посредник по полицата. Договорът и съпътстващите го документи са
със значително по-дребен шрифт от този на договора за потребителски кредит.
Приложено е ч.гр.д. № 980/2022 г. по описа на ДРС, по което са дадени указания по реда на
чл.415, ал.1, т.1 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за
предявяване на иска по чл.422 ГПК.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че по процесния договор длъжникът е изплатил общо 4965, 03 лв., с които са
погасени: 101, 27 лв. – обезщетение за забава; 1306, 34 лв. – договорна лихва; 3557, 42 лв. –
главница. Остават незаплатени общо 864, 36 лв.: 599, 96 лв. – главница; 129, 23 лв. - договорна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.10.2021 г., 135, 17 лв. - обезщетение за забава за периода
15.09.2021 г. до 12.05.2022 г.
Предвид задължението да се произнесе служебно по нищожността при пороци,
произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, съдът е приложил към делото
2
страница с идентичен текст, разпечатан с размер съответно 8, 9, 10, 11, 12 и 14.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 980/2022 г. по
описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането –
сключването на договора за потребителски кредит и за застраховка „Живот” и застраховка
„Безработица”, предаването на сумата по кредита, поемането на задължение от ответника да върне
посочената в договора сума, включваща както получения кредит, така и сумите за такса „оценка на
риска” и заплатените по сключените застрахователни договори; наличието на уговорено между
страните заплащане на обезщетение за забава от кредитополучателя и условията, при които
обезщетението е дължимо.
По делото не е спорно сключването между страните на договор за потребителски кредит №
********** от 08.01.2019 г., съгласно който на ответника е отпуснат кредит в размер на 3200 лв.,
като той е поел задължение да върне и сумите, предоставени от кредитора за заплащане на
застрахователна премия за застраховка „Живот” и застраховка „Безработица” – общо 511, 95 лв.,
и за такса „оценка на риска” – 445, 43 лв. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установява и предаването на сумата по кредита от ищеца на ответника, както и заплащането от
последния общо на 4965, 03 лв.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т.
д. № 1/2020 г., ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността
на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор,
без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато установи пороци, произтичащи
пряко от съдържанието и формата на сделката.
В чл.10, ал.1 ЗПК са въведени специални изисквания по отношение на формата на
договорите за потребителски кредити. С протоколно определение в съдебното заседание на
24.02.2023 г. съдът е уведомил страните, че ще се произнесе по нищожността на процесния
договор с оглед на съдържанието, респ. – формата му, и е дал възможност да изразят становище и
посочат доказателства.
В конкретния случай не е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК: всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Изрично
в чл.7.2.2 от договора сумите за сключените застрахователни договори са посочени като „частта от
средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка”. Следователно
предоставеният кредит включва застрахователните премии, документите във връзка с процесните
застраховка „Живот” и застраховка „Безработица” са елемент от договора за кредит и за тях се
прилага изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК. Очевидна е разликата във вида и размера на ползвания
шрифт при тези документи при съпоставка с текста на договора за кредит, като не е спазено и
изискването размерът на шрифта да не е по-малък от 12.
Съгласно чл.22 ЗПК неспазването на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Разпоредбата на чл.23 ЗПК предвижда, че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В чистата стойност на кредита се включват сумите, представляващи застрахователни
премии по сключените застраховки в полза на кредитополучателя. Сключването на посочените
застраховки е установено по делото, както и е установено, че застрахователната премия се
финансира от кредитодателя и се заплаща от страна на кредитополучателя ведно с погасителните
вноски по кредита.
Основателно е възражението /направено по заповедното производство/, че таксата за
оценка на риска противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Тази такса е насочена към
покриване на извършени разходи на банката по оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя и противоречи на изискването кредитните и финансовите институции да
извършват преценка относно кредитоспособността на кредитополучателя преди сключване на
3
договора за потребителски кредит, въведено в чл.8 от Директива 2008/48/ЕО от 23 април 2008 г.
Установените от кредитора (банка и финансова институция) клаузи, съгласно които се дължи
съответна такса за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, са нищожни, тъй като
тази оценка е правно задължение на кредитора, поради което той не предоставя на
кредитополучателя съответна "услуга", за осъществяването на която се дължи насрещна парична
престация. По отношение на клаузата за включване в задълженията на кредитополучателя и на
еднократна такса за оценка на риска съдът е длъжен и служебно и без да е направено възражение
от страна на ответника да извърши преценка за наличие на нищожна клауза, след като ищецът
основава вземането си на нея.
Оценката на риска представлява осъществяване на същинска и присъща на банката
дейност, за да вземе решение и да даде съгласие ("одобрение") за отпускане на кредита, а не се
предоставя допълнителна услуга. В този смисъл, доколкото оценката на риска /респ. одобряването
на кредита/ предхожда сключването на договора, тази дейност е във връзка с усвояването на
кредита и попада в обхвата на предвидената в чл.10а, ал.2 ЗПК забрана за кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за тези действия. Следователно в чистата стойност на кредита не
следва да се включва сумата, представляваща еднократна такса за оценка на риска в размер на 445,
43 лв.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общо погасената
част от задълженията по договора възлиза на 4965, 03 лв. Поради това главницата /3711, 95 лв./ е
изцяло заплатена.
Следователно предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца вземане, възникнало на основание договор за потребителски кредит №
**********/08.01.2019 г. в общ размер на 864, 36 лв., от която: неизплатена главница в размер на
599, 96 лв., договорна лихва в размер на 129, 23 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 15.10.2021 г.,
обезщетение за забава в размер на 135, 17 лв. за периода 15.09.2021 г. до 12.05.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК (27.05.2022 г.) до
окончателното изплащане на задължението, следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника разноски
по водене на делото за адвокатско възнаграждение – 400 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ********* срещу И. Н. П., ЕГН
**********, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по
договор за потребителски кредит № **********/08.01.2019 г. сума в общ размер на 864, 36 лв., от
която: неизплатена главница в размер на 599, 96 лв., договорна лихва в размер на 129, 23 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 15.10.2021 г., обезщетение за забава в размер на 135, 17 лв. за периода
15.09.2021 г. до 12.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК (27.05.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на И. Н. П., ЕГН
**********, разноски по водене на делото в размер на 400 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4