Решение по дело №2268/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна против Решение № 1293/04.09.2023г. на ВРС, 13-ти състав, постановено по НАХД № 1832/2023г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 03-***/18.01.2023г., с което за нарушение на чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и на основание чл.79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 ЗТМТМ, на „ДЕНИСИМ“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, е наложена имуществена санкция, в размер на 2000,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че ВРС неправилно е преквалифицирал наложената санкция, като е приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответната страна - „ДЕНИСИМ“ ООД, чрез адв. Т.Т., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 74333/09.10.2023г. и в пледоария по същество. Счита, че по делото са събрани доказателства, от които се установява, че дружеството не е извършило нарушение на чл.10, ал.1 ЗТМТМ, т.к. в срок е подадено съответното уведомление. Алтернативно счита, че следва да се приеме, че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН. Моли обжалваното решение да се остави в сила и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че служители на ДИТ - Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на обект - шивашки цех, находящ се в гр. Варна, м-ст „***“, стопанисван от „ДЕНИСИМ“ ООД. На място било установено, че в обекта работят лица, граждани на Р у. - конкретно лицето З. Г., ЛНЧ: **********, която към момента работела като „гладач“. В хода на документалната проверка дружеството представило трудов договор за посочената длъжност, както и присъствена форма за м.11.2022г., според която Г. е започнала работа в обекта на 16.11.2022г. След справка в Информационната система на ГИТ, било установено, че „ДЕНИСИМ“ ООД не е уведомило ТП на ИА ГИТ в законоустановения 7-дневен срок, от датата на действителното започване на работа на лицето З. Г.. Било прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.10, ал.1 ЗТМТМ, за което е съставен АУАН № 03-***/29.12.2022г., а въз основа на него е издадено НП № 03-***/18.01.2023г., с което на основание чл.79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 ЗТМТМ, на „ДЕНИСИМ“ ООД е наложена имуществена санкция, в размер на 2000,00лв.

От правна страна ВРС е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, както и при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Въз основа на събраните доказателства и анализ на приложимата правна уредба, ВРС е приел, че в случая е налице нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗТМТМ. Въз основа на показанията на св.Т. М. и представеното по делото копие от електронно писмо от електронната поща на И. М. до актосъставителя М. М., ВРС е приел, че на 23.11.2022г. в 15:42 часа от „ДЕНИСИМ“ ООД са изпратени 2 прикачени файла. По делото е представено и Уведомление до ДИТ-Варна, съдържащо данни за Г., съставено също с дата 23.11.2022г. От показанията на св.М. е прието за установено, че тези документи не били входирани, поради което съставила АУАН. При тези факти ВРС е приел, че неправилно в административнонаказателното производство е установена фактическата обстановка, т.к. дружеството е направило всичко възможно да подаде дължимото Уведомление за наемане на работа на чужд гражданин в 7-дневен срок от действителното започване на работа. Прието е за безспорно, че ел.писмо е получено от служител на ДИТ - Варна и е бил на официалната им поща, т.к. според представеното извлечение от входящата поща, уведомлението действително е било изпратено. След като уведомлението е изпратено в срок, ирелевантно е по каква причина документите не са били входирани. Отделно, ВРС е приел и че дори хипотетично да се приеме, че е осъществен фактическия състав на нарушението, АНО неправилно не е приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН и не е квалифицирал нарушението като маловажен случай.

Така постановеното решение е неправилно.

Фактите, с които ВРС е обосновал извод за липса на извършено нарушение по чл.10, ал.1 ЗТМТМ, не се установяват от събраните по делото доказателства. Противно на приетото от въззивната инстанция, по делото не са събрани доказателства, обосноваващи подаването на уведомлението в установения от закона срок.

В подкрепа на защитната си теза, в хода на производството пред ВРС дружеството е представило: 1/ разпечатка от електронната кореспонденция на И. М. – управител и представляващ „ДЕНИСИМ“ ООД, през ел.поща – ***, от дати: 23.11.2022г. – до ***; 15.12.2022г. – до *** и 05.01.2023г. - до ***. И в трите случая са изпращани прикачени файлове, в pdf формат, с наименование, съответно Uved_***_2 и Uved_***_1; 2/ уведомление до директора на ДИТ - Варна, датирано от 23.11.2022г. за З. Г..

Видно от изявлението на процесуалния представител на ДИТ - Варна в проведеното на 31.08.2023г. открито съдебно заседание, изпратеният на 23.11.2022г. e-mail безспорно съдържа документа, който трябва да бъде подаден, но има техническа грешка при изписване на e-mail-а [на получателя], без да се уточнява каква точно. В с.з на 05.07.2023г. актосъставителят М. дава показания за това, че действително в един момент уведомлението е подадено, но след срока, по време на проверката през м.декември.

Уведомление до ДИТ, датирано от 23.11.2022г. и съдържащо данни за лицето З. Г. е представено в с.з. на 05.07.2023г. и втори път - от юрк.О., в с.з. на 31.08.2023г., като на нито един от представените екземпляри няма поставен входящ номер, удостоверяващ датата, на която уведомлението е постъпило в ДИТ-Варна.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗТМТМ, работодателите имат задължение в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава, да уведомят писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

За да е спазено изискването за писмено уведомяване, следва дължимото уведомление да е подадено в деловодството на ДИТ - Варна, по пощата или в електронна форма, в т.ч. чрез системата за електронно връчване по Закона за електронното управление /ЗЕУ/ - арг. чл.62, ал.2, чл.19 ЗЕУ, чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Съгласно чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ, писмената форма се смята спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

В случая представената кореспонденция през електронната поща на дружеството не може да се квалифицира като електронен документ - в същата липсва електронно изявление по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЕДЕУУ. Не като такъв е съставено и уведомлението по чл.10, ал.1 ЗТМТМ, т.к. не представлява електронно изявление, подписано с квалифициран електронен подпис, приравнен на саморъчен - чл.13, ал.3 и ал.4 ЗЕДЕУУ. Същото е подписано със саморъчен подпис на управителя на дружеството и е изпратено по ел.поща като сканиран документ.

По изложените съображения неправилно ВРС е приел, че дължимото уведомление е подадено в срок и задължението по чл.10, ал.1 ЗТМТМ е изпълнено, т.к. изискването за писмено уведомяване е спазено.

Неоснователно ВРС е приел и че нарушението следва да се квалифицира като маловажно.

Уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ се изисква за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграция на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, както и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава – в контекста на задълженията поети от РБ като държава членка на ЕС по Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, и др. – транспонирани със ЗТМТМ (вж. §2 от ДР на ЗТМТМ).

Видно от съображение 10 на Директива 2009/52/ЕО, за да се даде възможност на държавите членки да проверяват по-специално за подправени документи, от работодателите следва да се изисква да уведомяват компетентните органи за наемането на работа на гражданин на трета държава.

В контекста на тази уредба и поради това че нарушението е формално, същото не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.28, ал.1 ЗАНН, вр. § 1, т.4 ДР ЗАНН.

По делото е безспорно установено, че З. Г., гражданин на у., е наета от „ДЕНИСИМ“ ООД по трудов договор № ***/15.11.2022г., както и че е постъпила на работа на 16.11.2022г., поради което уведомлението по чл.10, ал.1 ЗТМТМ е следвало да бъде подадено най-късно на 23.11.2022г. От страна на дружеството не са ангажирани доказателства в рамките на този срок да е уведомило писмено ДИТ - Варна за тези обстоятелства, поради което е извършено нарушение по чл.10, ал.1 ЗТМТМ, което подлежи на санкциониране по чл.78, ал.1 ЗТМТМ.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ЗТМТМ, в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция, в размер от 1500 до 15000лв.

С процесното НП № 03-***/18.01.2023г. на „ДЕНИСИМ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00лв., който е над установения от закона минимум - 1500,00лв. АНО не е изложил никакви мотиви кои обстоятелства налагат определяне на санкцията над минималния размер. Отделно, независимо от липсата на доказателства за конкретната дата, на която уведомлението по чл.10, ал.1 ЗТМТМ е подадено надлежно в ДИТ-Варна, все пак са налице данни, а и признание от страна на ответника, че след срока дължимото уведомление е подадено, поради което и предвид изрично заявеното искане на дружеството в подадената въззивна жалба, НП следва да се измени, като се наложи имуществена санкция в размер на 1500,00лв.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част от жалбата - за отменената санкция, в размер на 500,00лв. От страна на „ДЕНИСИМ“ ООД са доказани разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната и за настоящата инстанция общо в размер на 700,00лв., поради което съразмерно подлежат на присъждане разноски в размер на: 500 х 700 / 2000 = 175,00лв. (сто седемдесет и пет лева).

На ДИТ - Варна разноски не следва да се присъждат, т.к. не са поискани с касационната жалба.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 1293/04.09.2023г. на Районен съд - Варна, ХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 1832/2023г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-***/18.01.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл.10, ал.1 ЗТМТМ и на основание чл.79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 ЗТМТМ, на „ДЕНИСИМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя И. С. М., е наложена имуществена санкция, в размер на 2000,00лв., като намалява размера на санкцията на 1500,00лв.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна да заплати на „ДЕНИСИМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя И. С. М., разноски за производството в размер на 175,00лв. (сто седемдесет и пет лева).

Решението е окончателно!

	Председател:
	Членове: