Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 02.04 .2020година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.02. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА
КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова
като разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1403 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
решение № 496/15.07.2019 г. по гр.д.№393/2019 г. по описа на Районен съд-К..
Въззивникът „А.Б.“ ЕАД ЕИК ** в депозираната въззивна жалба чрез процесуалния си представител излага
доводи за незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение,в
частта,в която е отхвърлен предявения иск за претендираната неустойка в общ
размер на 901,26 лв. Моли съда да отмени решението в тази част, и се постанови
друго по същество на спора като се уважи изцяло предявения иск. В жалбата са
изложени съображения и за неправилно изчисляване на разноските,дължими в
първоинстанционното производство съобразно уважената част на исковата
претенция. Претендира за присъждане на разноски в настоящото производство,в
случай,че бъде уважена въззивната жалба.По отношение на въззивната жалба на Ц.С.М.
взема становище,че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Въззивникът Ц.С.М. чрез пълномощника си изразява становище,че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в посочената обжалвана
по-горе част. Обжалва постановеното решение в частта,в която се уважават
предявените искове.Претендира присъждане на разноските в двете фази на исковото
производство.
Съдът като
обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „А.Б.“ ЕАД с ЕИК:**, със
седалище в гр.С. и адрес на управление: *** против Ц.С.М., с която са предявени
искове за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 вр.
с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Не е
спорно по делото, че между „А.Б.“ ЕАД и Ц.С.М. е сключен Договор №М3727826 от
02.08.2013 г., който има рамков характер и е с предмет предоставяне на
електронни съобщителни услуги. Съгласно Общите условия на един клиентски номер
може да се предоставят множество услуги. По тези клиентски номера се издават
месечните сметки/фактури. Ответницата Ц.С.М. фигурира в системата под
индивидуален абонатен номер (ID) *********.
Видно от представеното заверено копие на
Приложение №1 от 05.01.2015 г. към Договор №*********, подписан от страните,
ищецът се задължил да предостави на ответницата услуги за телефонен номер ***
по ценови пакет: Мтел мобилен Интернет L-2г- Коледа 2014, с месечна такса в размер на 39.90 лв., за срок до 05.01.2017 г., като в т.5.2.2 и т.5.2.3 от
приложението страните са договорили условия за прекратяване, а в т.5.3
отговорности, а съгласно заверено копие на Допълнение към приложение №1 от
05.01.2015 г., подписано от ответницата се установява, че като абонат
декларира, че е съгласна с приложимите Общи условия, с условията на продажба от
разстояние, в случай ,че са приложими, както и че от страна на оператора са и
предоставени приложимите ОУ за ползване на услугата по Приложение №1 и
предварителната информация по чл.4, ал.1 от ЗЗП.
Представено
е заверено копие на Приложение №3 от 05.01.2015 г. към договор №*********,
подписано двустранно, в което е регламентиран ценоразписа за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги, посочени с наименование, цена с ДДС. От приетото като доказателство заверено копие
на Приложение №1 от 22.12.2015 г. към Договор №*********, подписан от страните,
ищецът се задължил да предостави на ответницата услуги за телефонен номер
********** по тарифен план: Мтел Безкрай 30 2 г Коледа 2015, с месечна
абонаментна такса 30 лв., за срок до
22.12.2017 г., като в т.5.2.2 и т.5.2.3 от приложението страните са
договорили условия за прекратяване, а в т.5.3 отговорности, а съгласно заверено
копие на Допълнение към приложение №1 от 22.12.2015 г., подписано от страните
се установява, че страните са договорили избор и условия на специален роуминг
тарифен план EU Roamig Unlimited за телефонен номер ********** с посочена СИМ карта, с
дневна такса 5.90 лв., като в т.5 и т.6
от допълнението са посочени условията и държавите, в които е валидна тарифния
план.
От
заверено копие на Приложение №3 от 22.12.2015 г. към договор №*********,
двустранно подписано, е видно, че страните регламентирали ценоразписа за
ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги, с посочени
наименование, цена с ДДС, а съгласно приетото заверено копие на Допълнение към
приложение №1 от 22.12.2015г., подписано от ответницата се установява, че като
абонат декларира, че е съгласна с приложимите Общи условия, с условията на
продажба от разстояние, в случай че са приложими, както и че от страна на
оператора са и предоставени приложимите ОУ за ползване на услугата по
Приложение №1 и предварителната информация по чл.4, ал.1 от ЗЗП.
От
представените заверени копия на договор №********* от 14.04.2016 г., Приложение
№1 и Приложение №3към него от 14.06.2016 г.,
подписан от ищеца и ответницата е видно, че страните договорили ищецът
да предостави на ответницата мобилни услуги за телефонен номер ***, по тарифен
план Мтел безкрай 2XL Роуминг 2016 2г, а ответницата
да заплаща с месечна абонаментна такса от 33.99 лв. и стойността на ползвани
допълнителни електронни съобщителни услуги, уговорени в приложение №3, по
ценоразпис, условия, ОУ и отговорности в т.5 на договора и приложенията към
него. Съгласно заверено копие на Допълнение към приложение №1 от 14.04.2016 г.,
подписано от ответницата се установява, че като абонат декларира, че е съгласна
с приложимите Общи условия, с условията на продажба от разстояние, в случай че
са приложими, както и че от страна на оператора са и предоставени приложимите
ОУ за ползване на услугата по Приложение №1 и предварителната информация по
чл.4, ал.1 от ЗЗП.
От приложеното ч.гр.д.№3166/2018 г. по описа
на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е
издадена заповед №1880/03.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника Ц.С.М., ЕГН-**********, сумите: 2429.24 лв. главница, 336.02 лв. законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 1527.98 лв., за периода от 13.05.2016 г. до
29.11.2018 г., законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, разноски по делото за 55.31 лв. държавна такса и 0.50 лв. банкова комисионна, като
вземането произтича от неизпълнение на договорни задължения по договор за
електронни съобщителни услуги с №М3727826/02.08.2013 г. и закупени продукти,
сключен между Ц.С.М. и „А.Б.“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД), с
индивидуален абонатен номер ID *********, за периода от
27.04.2016 г. до 26.10.2017 г. на обща стойност 1527.98 лв., прекратен по вина на абоната поради неплащане на дължимите суми след
изтичане на срока за плащане, за което са начислени неустойки в общ размер на
901.26 лева., при спазване на съдебна спогодба, подписана от КЗП и Мобилтел ЕАД
по гр.д.№12268/2014 г. по описа на СГС.
Ответникът
не оспорва, че е ползвал мобилни услуги за телефонен номер ***, тел.номер *** и
тел.номер ***. Съгласно т.26.4 от ОУ заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. В хода на
производството пред районния съд се установява, че в срока на действието на
процесните договори за електронни съобщителни услуги, ищецът е издавал на
ответницата-абонат фактури. Ответницата не е навела доводи, не е възразила пред
ищеца относно потребените месечни услуги и тяхната стойност, по издадените в
периода 26.04.2016 г.- 26.10.2016 г. 10 бр. фактури, а и не е представила
доказателства в тази насока.
Съдът приема, че са налице облигационни
отношения между страните по делото въз основа на представените договори,касаещи
потреблението на телефонните номера ***,
*** и ***, за отразените периоди от време и издадените въз основа на тях
фактури. Ответницата не представя
доказателства, както за заплащането на ползваните от нея мобилни услуги, така
и, че е заплатила цена на мобилния апарат ,поради което съдът намира за
установено съществуването на вземането на ищеца за общата сума от 1527.98 лв.
главница, от която: 204.10 лв. за ползвани мобилни услуги и 1323.88 лв.
неизплатени вноски за закупен мобилен апарат по договор за продажба на
изплащане от 14.04.2016 г. Неоснователни са доводите на ответницата в
първоинстанционното производство,че районния съд се е произнесъл по
неконкретизирани искови претенции,поради което постановеното решение следвало
да бъде обезсилено.Ищецът е конкретизирал по основание и размер претенциите си
като е изложил и обстоятелства ,в подкрепа на твърденията си за основателеност
на предявените обективно съединени искове.В тази връзка съдът намира доводите
на въззивницата Ц.С.М. за недопустимост и
неправилност на първоинстанционното решение в неговата осъдителна част за
неоснователни.
Ищецът
претендира неустойка в общ размер 901.26 лв. за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги.Неустойката като форма на договорна
отговорност,служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е
необходимо те да се доказват. Неустойката следва да се приеме за нищожна,ако
единствената цел,за която е уговорена,излиза извън присъщите й
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.Преценката е за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора . Налице са сключени договори с
периодично изпълнение,но това не налага извода,че договорената неустойка не е
нищожна.Предвид обстоятелството,че договорената неустойка излиза извън
присъщите й функции съдът намира договорната клауза за нищожна.
Въззивният съд намира,че клаузата за неустойка
е неравноправна, поради което е нищожна и на основание чл.146, ал.1 и ал.2 от
ЗЗП вр. с чл.143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП вр. с чл.3, §1 от Директива 93/13/ЕИО
на Съвета.Страните са постигнали съгласие относно тарифните
планове,срокове,цени ,но ответникът не е имал възможността да влияе върху
съдържанието на клаузата за неустойка.Подкрепа на този извод е и
обстоятелството,че клаузата за неустойка е неизменна величина,независимо от
останалите параметри на договора т.е следва да се приеме,че потребителят е имал
възможност да влияе само върху останалите елементи на сключения договор извън
размера на неустойката и нейната изискуемост. Неустойката при предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Нищожността на клаузата за
неустойка изключва възникването на претендираното въз основа на нея вземане.Предявеният
иск в размер на 901.26лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира
за основателни възраженията на въззивника „А.Б.“ ЕАД ЕИК ** относно неправилно
определяне от първоинстанционният съд на дължимите разноски съобразно уважената
част от иска в производството пред районния съд.Съобразно уважената част на
предявения иск разноските са в размер на 62,00 лв.Постановеното решение в тази
част следва да бъде отменено и да се постанови друго,с което да бъдат
определени разноски в полза на „А.Б.“ ЕАД ЕИК ** в исковото производство пред
районния съд в размер на 62 лв.В останалата част постановеното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 496/15.07.2019 г.
по гр.д.№393/2019 г. по описа на Районен съд-К.,в частта,в която се признава за установено по отношение
на Ц.С.М., с ЕГН-********** ***, съществуването на вземане на „А.Б.“ ЕАД, с
ЕИК:**, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, за сумите: 1527.98 лв.
главница, от която: 204.10 лв. незаплатени електронни съобщителни услуги по договори с №********* от 15.01.2015 г. за
телефонен номер ***, от 22.12.2015г. за телефонен номер *** и от 14.04.2016 г. за телефонен номер *** и
1323.88 лв. неизплатени вноски по договор за продажба на изплащане от 14.04.2016
г.; 336.02 лв. лихва за забава от 13.05.2016 г. до 29.11.2018 г. и законната
лихва върху главницата от 30.11.2018 г. до изплащане на вземането, в частта,с която е отхвърлен иска за главница в частта за
разликата над 1527.98 лв. до 2429.24 лв., която разлика се явява неустойки
за предсрочно прекратяване на договорите за електронни съобщителни услуги като неоснователен, за които вземания е
издадена заповед №1880/03.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3166/2018 г. по описа на РС-К.,в частта ,с която е осъдена Ц.С.М., с ЕГН-********** *** да заплати на „А.Б.“
ЕАД, с ЕИК:**, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, сумата 37.62
лв.- разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№3166/2018 г. по описа на
РС-К.,както и в частта,с която се осъжда
„А.Б.“ ЕАД, с ЕИК:**, със седалище и адрес на управление: гр.С., *** да
заплати на Ц.С.М., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените в настоящото производство разноски в размер на 162.96 лв. и 13.04 лв.
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№3166/2018 г. по описа на РС-К..
ОТМЕНЯ решение № 496/15.07.2019 г. по
гр.д.№393/2019 г. по описа на Районен съд-К.,в частта ,в която е осъдена Ц.С.М., с ЕГН-********** *** да заплати на „А.Б.“
ЕАД, с ЕИК:**, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, сумата 37.62 лв.-разноски
пред РС-К. съобразно уважената част на
исковата претенция като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Ц.С.М., с ЕГН-********** *** да заплати на „А.Б.“ ЕАД, с ЕИК:**, със
седалище и адрес на управление: гр.С., **
сумата 62лв./шестдесет и два лева/-разноски в производството пред
районния съд съобразно уважената част на исковата претенция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: