Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260023 25.08.2020 г. гр.С.З.СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет
и втори юли две хиляди и двадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ
КЕМЕРОВА……………………………………………….
Прокурор ……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1361
по описа за 2020 година.
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба от Р.Л.М., чрез пълномощника си адв.Г.В.Б. от САК против
решение № 74 от 12.02.2020г., постановено по гр.дело № 1968/2019г. по описа на
Казанлъшки районен съд.
Въззивникът
претендира изцяло отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно,
поради нарушения на материалния и процесуален закон и необоснованост, като моли
да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените
обективно съединени искове в първоинстанционното производство. Цитира се трайна
съдебна практика на ВКС, в това число и на ОС С.З.и ОС П.. Изложени са подробни
съображения. Претендират се направените разноски и пред двете съдебни
инстанции.
Доказателствени
искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Д.Т.С.
и И.С.И. ***, чрез процесуалният им представител адв.М.Д. ***, в който оспорват
изцяло подадената въззивна жалба, като неоснователна и недоказана и молят съда
да я остави без уважение. Излагат
съображения в тази насока.
Претендират постановяване на съдебно
решение, с което да бъде изцяло потвърдено първоинстанционното решение, като
законосъобразно, правилно и обосновано.
Претендира се присъждане на направените разноски пред
въззивната инстанция.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да се
разгледа по същество относно нейната материална основателност.
Въззивникът Р.Л.М. *** - редовно и своевременно
призован – не се явява и не изпраща представител.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ Д.Т.С. *** - редовно и своевременно призована – не се явява и не изпраща
представител.
Вторият въззиваем И.С.И. *** – редовно и своевременно
призован – не се явява и не изпраща представител.
Третият въззиваем ОБЩИНА К. – редовно и своевременно
призовани, не изпращат представител.
Четвъртият въззиваем
Ж.Н.К. – редовно и своевременно призован, чрез особен представител Л.Р.Д.
– не се явяват.
Съдът, след като провери събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка по делото:
Предявените обективно съединени искове са с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС.
Пред двете
съдебни инстанции се установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е,
че двамата ищци и първи двама въззиваеми са наследници на общия им
наследодател С. И.С. с ЕГН **********.
Безспорно по делото е обстоятелството , че с Акт под №
3434 за частна общинска собственост от 16.05.2017г. първия ответник Община К. е
актувала като неин собствен целия недвижим имот
с идентификатор 35167.230.364, в който е включен и процесния имот на
ищците.
Безспорно по делото е обстоятелството,че въз основа на
издадения Акт № 3434/16.05.2017г. за ЧОС Община К. в качеството си на продавач
с Договор № Д08-87/20.07.2018г. за покупко-продажба на общински имот чрез
публичен търг по реда на гл.4 от Наредба № 15 за придобиване управление и
разпореждане с общинско имущество на ОбС-К. продава на втория ответник Ж.Н.К.
целия недвижим имот с идентификатор
35167.230.364.
Безспорно по делото е обстоятелството,че с нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 5 том 3 рег. № 1737 д. 270 от 04.10.2018г.
на нотариус Невена Бранчева, вторият ответник Ж.Н.К. продава на третия ответник
и въззивника Р. Л.М. целия недвижим
имот с идентификатор 35167.230.364.
Настоящият въззивиен съд приема за установено, че
въззиваемите се легитимират като собственици на процесния имот и че същите са доказали
това свое право чрез пълно и главно доказване, позовавайки се на представения и
неоспорен пред първостепенния съд нотариален акт за собственост на земеделска земя съгласно
&30 от ПЗР към ПМС № 121/25.03.1997г. с № 93 том 4 рег.№ 4106 дело 1038 от
28.05.1999г. на нотариус Р.Б.. Със същият нот. акт наследодателят на ищците е
признат за собственик на процесния недвижим имот, защото видно от писмените
доказателства,послужили за издаването на
този нот.акт е осъществен изцяло сложния фактически състав въз основа
на който правото на ползване върху процесния недвижим имот се е трансформирало
в право на собственост.
Освен това, горепосочения констативен нотариален акт
не е оспорен от нито един от ответниците в производството по делото и пред двете
съдебни инстанции.
От заключението на вещото лице, прието като
доказателство по делото от първостепенния съд се доказва по безспорен начин, че
процесният недвижим, подробно описан в
констативен нотариален акт за
собственост на земеделска земя съгласно &30 от ПЗР към ПМС №
121/25.03.1997г. с № 93, том 4-ти, рег.№ 4106, дело под № 1038 от 28.05.1999г.
на нотариус Р.Б., а именно: 500/1050 – петстотин върху хиляда и петдесет ид.ч.
земеделска земя от 1050-хиляда и петдесет кв.м., представляваща имот с пл.№
364-триста шестдесет и четири в
местността „Татарска могила“ в землището на гр.К. с постройките,подобренията и
трайните насаждения върху имота, при граници: от юг-път, от изток-П.С.и др., от
запад-В. Д., е идентичен с недвижим имот с идентификатор 35167.230.364 –
тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем точка двеста и тридесет точка
триста шестдесет и четири, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-88/26.11.2015г. на
Изп.директор на АГКК, адрес на
поземления имот: гр.К.,п.к. 6100,местност „Старите лозя“, площ 1064-хиляда и
шестдесет и четири кв.м.,трайно предназначение на територията: Земеделска,
начин на трайно ползване: Друг вид земеделска земя, категория на земята:
9-девета, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план:
230364,съседи: 35167.230.365; 35167.230.361; 35167.230.43; 35167.230.363. От
заключението стана ясно и от къде идва разликата в площите на имота.
Неоснователни са в този смисъл оплакванията на
въззивника във въззивната му жалба, че първите двама въззиваемия С. и И., не са
собственици на процесния недвижим имот, както в съдебното производство, така и
в предхождащото го нотариално такова. Именно в последното такова пред нотариус
Буркова през 1997 год. са били представени всички необходими документи
съобразно специалните изисквания на § 30 от ПЗР на ПМС с № 121/25.03.1997 год. Именно по силата на § 30, ал.5 от ПЗР на
ПМС с № 121/25.03.1997 год.
наследодателят на първите двама въззиваеми е станал по категоричен начин
собственик на същия имот.
По силата именно на изпълнението на тези специални разпоредби правото
на ползване върху целия имот притежавано от наследодателя на първите двама
въззиваеми на основание горепосочения н.а. с
№ 93, том 4-ти, рег.№ 4106, дело под № 1038 от 28.05.1999г. на нотариус Р.Б., се
е трансформирало /превърнало/ в право на собственост още през 1997 год.
В момента, в който наследодателят на ищците е придобил правото си на
собственост върху него и до настоящия момент същият категорично притежава това
право, което след неговата смърт е преминало към неговите законни наследници.
Налага се категоричния извод, че горепосочените Акт с
№ 3434/16.05.2017г. за ЧОС Община К. в качеството си на продавач и съответно
Договор с № Д08-87/20.07.2018г. за покупко-продажба на общински имот чрез
публичен търг по реда на гл.4 от Наредба № 15 за придобиване управление и
разпореждане с общинско имущество на ОбС-К., както и нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 5 том 3 рег. № 1737 д. 270 от 04.10.2018г. на нотариус
Невена Бранчева, с който вторият ответник Ж.Н.К. продава на третия ответника и
въззивник Р. Л.М. целия недвижим
имот с идентификатор 35167.230.364. не
могат да бъдат противопоставени по никакъв начин на действителния собственик на
имота, още повече, на неговите законни наследници.
По
иска с правно основание чл. 108 ЗС:
За да бъде уважен иска за ревандикация,
ищецът следва да докаже пълно и главно освен, че е собственик на целия имот, но
и че ответникът упражняват фактическа
власт върху частта от имота, владението върху която иска да си върне, без да
притежава съответното правно основание за това. Съгласно разпоредбата на чл.
108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи, без да има основание за това. При този иск ищецът следва да докаже, че е
собственик на вещта, предмет на иска, че същата се намира във владение или
държане на ответника и че ответникът я владее или без основание. Не е ли налице
която и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен.
В процесния случай страните не спорят, че имотът към
настоящия момент се владее от третия ответник Р. Л.М..
Ищците твърдят, че са собственици на
имота по силата на наследяване.
С Акт № 3434 за частна общинска собственост от
16.05.2017г. първия ответник Община К. е актувала като неин собствен целия
недвижим имот с идентификатор
35167.230.364, в който е включен и процесния имот на ищците, но Община К. не става собственик на имота
на ищците по силата на АЧОС, което пък от своя страна води до извода,че
Договор № Д08-87/20.07.2018г. за покупко-продажба на общински имот чрез
публичен търг по реда на гл.4 от Наредба № 15 за придобиване управление и
разпореждане с общинско имущество на ОбС-К. не е породил транслативно действие
и втория ответник Ж.Н.К. не е придобил собствеността върху целия
недвижим имот с идентификатор
35167.230.364, а само върху частта която не е собственост на двамата
ищци.Следователно и на основание гореизложеното
с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 5 том 3 рег. № 1737 д.
270 от 04.10.2018г. на нотариус Невена Бранчева, вторият ответник Ж.Н.К. не е продал на третия ответник Р. Л.М. целия
имот, а само част от него която не е собственост на двамата ищци.
Въззивникът Р. Л.М.
владее имота на ищците без правно основание, поради което и иска с правно
основание чл. 108 ЗС следва да бъде уважен.
По евентуалния иск, предявен от
ответника Р. Л.М. срещу ответника Ж.Н.К., съдът се е произнесъл с Определение № 2234/15.10.2019 г., с което е
оставил без уважение искането на Р. Л.М., ЕГН **********,*** с правно основание
чл.219, ал.3 от ГПК за приемане за съвместно разглеждане по делото предявения
от Р. Л.М., ЕГН ********** против Ж. Н. К., ЕГН **********, обратен осъдителен
иск за сумата от 1732 лв. с правно основание чл. 189, ал.1 от ЗЗД, като определението е влязло в законна сила.
Предвид
гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че първоинстанционното
решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон, изводите на съда съответстват изцяло на събраните по делото
доказателства.
По
отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция Въззивният съд
счита, че тъй като се потвърждава обжалваното първоинстанционно Решение, макар,
с което на практика се оставя без уважение въззивната жалба на жалбоподателя Р.Л.М.,
то и разноските на страните пред въззивната инстанция следва да останат в
тежест на жалбоподателя общо в размер на 1500 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат – адв.М.Д., съобразно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК и Договора за правна помощ без № от 24.04.2020 год.
Останалите страни-въззиваеми, които не са подали въззивна жалба, съответно не
дължат и разноски за въззивната инстанция.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74 от 12.02.2020 г., постановено по гр.дело
№ 1968/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Р. Л.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Т.С. с ЕГН ********** и на И.С.И.
с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и със съдебен адрес *** чрез
упълномощения адвокат М.Д. сумата от 1500 лв./хиляда и петстотин лева/, представляваща
разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок
от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: