Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 450/12.07.2023 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на шести юли през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина
Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 225 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1 във вр. с чл. 214, т. 3 и чл. 225а от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по подадена жалба от Л.Б.А.
*** против Заповед №155/23.01.2023г.
издадена от кмета на Община Монтана, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ
е наредено на Л*** Б.А. и жалбоподателката, като наследници на Б*** А*** А*** ,
да премахнат незаконен строеж на допълващо застрояване „стопанска постройка –
със смесено предназначение“ находящ се в поземлен имот с идентификатор
48489.6.597 по КК на гр.Монтана, УПИ II, кв.184 по действащия ПУП на гр.Монтана с адрес ул.“Р***
“№* . Със същата заповед е определен и едномесечен срок от влизане в сила на
заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване при спазване на
общите правила на ЗУТ. В жалбата се излагат доводи, че издадената заповед е
неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че външната тоалетна е построена от
баща им в периода от 1950-1960г. и от тогава се използва по предназначение,
като под нейния ламаринен покрив се съхраняват дърва за огрев. Излагат се
доводи, че тази постройка е „търпим строеж“ по см. на §16, ал.1 от ПРЗУТ и не
подлежи на премахване. Построена е преди 07.04.1987г. и е била допустима по
действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на
построяването й. Иска се отмяна на обжалваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно
призована не се явява, представлява се от адвокат Н.Ф. от САК, която поддържа
жалбата. В писмена защита по делото излага подробни доводи за издаване на
оспорената заповед при съществени нарушения на административно производствените
правила, очевидно противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с
целта на закона, като моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски
по представен списък по чл.80 от ГПК
Ответникът по оспорването – кмета на
Община Монтана се представлява от надлежно упълномощения юрисконсулт Г. П*** .
В съдебно заседание оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена.
Подробни аргументи развива в представена по делото писмена защита, като излага доводи
за издаване на заповедта от компетентен орган, при спазване на процесуалните
правила, материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Претендира
сторените по делото разноски съобразно представен списък и депозира възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна Л.Б.А.,
редовно призована, не се явява, не се представлява и не взема становище по
жалбата.
Индивидуалният административен акт,
който се обжалва, представлява заповед за премахване на незаконен строеж на
допълващо застрояване „стопанска постройка – със смесено предназначение“.
Премахването на строеж пряко и непосредствено засяга имуществени права и
законни интереси на жалбоподателката и заинтересованата страна като наследници
на Б*** А*** А*** за когото се твърди, че е изградил строежа. Жалбата срещу
акта е предявена в срока по чл. 215, ал.4
от ЗУТ, видно от известие за доставяне на л.13 по делото /оспорената
заповед е изпратена с писмо и е получена на 16.02.2023г., а жалбата е подадена
на 01.03.2023г., като е заведена от Община Монтана с вх.№Ж15/01.03.2023г./, от
надлежно легитимирано лице с правен интерес, при което настоящият съдебен
състав намира, че е допустима за разглеждане.
Административен съд – Монтана, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, приетите по
делото писмени и гласни доказателства и заключението по назначените и приети по
делото съдебно - технически експертизи, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по административната преписка
писмени доказателства се установява, че във връзка с подадена жалба до кмета на
Община Монтана и РДНСК – Монтана от Б*** К*** А*** , С*** А*** А. и И. К***
А*** , с оплакване, че в собствения им имот Л.Б.А. и А*** Т*** Г*** са
направили заграждение – навес, барака от ламарина за съхранение на дърва, като
извършват и други строителни дейности и преустройства в техния имот и в съсобствения
с И. К*** А*** досежно сграда с идентификатор 48489.6.597.1, до която
дострояват покрив на външната тоалетна.
Като собственици в регистъра към
кадастралната карта /КК/ на гр.Монтана за поземлен имот с идентификатор
48489.6.597 по кадастралната карта на гр.Монтана, УПИ II, кв.184 по действащия ПУП на
гр.Монтана с адрес ул.“Р*** “№* , в кадастралния регистър са записани : К*** И***
К*** с нотариален акт, вписан в служба по вписванията под №98, том 10,
рег.№3848, н. дело 1700 от 13.08.2021г. и С*** А*** А. и Б*** К*** А*** с
нотариален акт, вписан в служба по вписванията под №107, том 19, рег.№6887, н.
дело 3206 от 22.12.2017г.
В нотариално заверена декларация Л.Б.А.
и А*** Т*** видно от л.40 по делото са декларирали, че съществуващата в
поземления имот с идентификатор 48489.6.597 по КК и КР на гр.Монтана постройка
от допълващо застрояване – външна тоалетна и склад /дърварник/ са изградени от Б***
А*** А*** б.ж. на гр.Монтана /наследодател/ на Л.А. починал на 30.10.1995г. в
периода от 1950 -1960г. и е търпим строеж.
По делото е приложен нотариален акт
№57, том 6, рег.№7880 по н.дело №561 от 19.09.2016г. с който жалбоподателката Л.А.
е дарила на дъщеря си А*** Т*** Г*** собствения си недвижим имот представляващ
сграда с идентификатор 48489.6.597.1 с адрес на сградата гр.Монтана, ул.“Р*** “№*
, застроена площ от 124 кв.м. на един етаж, който е отменен на осн. чл.537,
ал.2, изр.3 от ГПК досежно 53,13/124 идеални части от сградата за която е
установено, че е собственост на И. К*** А*** .
От главен експерт „Контрол на
строителството“ към Община Монтана във връзка с подадената жалба и писмо на
РДНСК – Монтана е извършена проверка на място и по документи на строежа на
допълващото застрояване „стопанска постройка – със смесено предназначение“,
находяща се в поземлен имот с идентификатор 48489.6.597 по КК на гр.Монтана.
При извършената проверка в присъствието на А*** Т*** Г*** дъщеря на
жалбоподателката е изготвен приложения по делото на л.18 и 20 констативен
протокол и окомерна скица. В констативния акт с който е образувано
административно производство по чл. 225а от ЗУТ е описана собствеността на „еднофамилната жилищна сграда“ в
имота, както и, че строежа „стопанска постройка – със смесено предназначение“
не е заснет и нанесен в КК, като предвид приложената декларация възложител и
изпълнител на строежа е Б*** А*** А*** чийто наследници са Л.Б.А. и Л.Б.А..
Посочено е, че строежа е пета категория, като при проверка в архива на
общинската администрация няма съхранени издавани и одобрявани строителни книжа
и документи. Относно извършеното строителство е посочено, че строежа представлява
полумасивна сграда – външна тоалетна с пристройка за съхранение на дърва, като
пристройката е метална конструкция с оградни стени от поцинкована ламарина.
Покривът е обща едноскатна конструкция, покрита с ламарина. Строежа е описан с
размери в план дължина 4,30м, ширина 2,00м. и височина 2,50м. Посочено е, че
строежа е без необходимите строителни книжа по ЗУТ, с което е нарушена
разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ и в случая е безспорно установен незаконен
строеж по см. на чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ, който е извършен без строителни
книжа. Констативния акт е връчен на А*** Г*** , която в зконноустановения срок
е подала възражение, че строежа е извършен от дядо й Б*** А*** А*** б.ж. на
гр.Монтана в съсобствен имот.
Въз основа на констативния акт и КП от
проверка на 20.01.2023г. на л.16 по делото, че „стопанска постройка – със
смесено предназначение“ не е премахната и съществува във вида си в който е
актувана е издадена от административният орган - Кметът на Община Монтана оспорената
в настоящото производство заповед №155 от 23.01.2023г. При издаване на
заповедта, изцяло е възприел установената от длъжностното лице фактическа
обстановка, респективно наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ във връзка с чл. 148, ал.1
и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изрично е приел за установено, че
строежа представляващ „стопанска постройка – със смесено предназначение“ изпълнен
изцяло в поземлен имот с идентификатор 48489.6.597 по КК на гр.Монтана, УПИ II, кв.184 по действащия ПУП на
гр.Монтана с адрес ул.“Р*** “№* и е изпълнен от Л*** Б.А. и Л.Б.А., като
наследници на Б*** А*** А*** б.ж. на гр.Монтана. По действащия ПУП на
гр.Монтана не е приложена уличната и дворищната регулация, като ПИ се ползва по
кадастрални граници. Отразено е, че строежът „стопанска постройка – със смесено
предназначение“ представлява полумасивна сграда – външна тоалетна с помещение
за съхранение на дърва. Изпълнението на външната тоалетна е с оградни стени от
тухлена зидария, а помещението за съхранение на отоплителни материали е
изпълнено като метална конструкция с оградни стени от поцинкована ламарина.
Покривът е с обща едноскатна конструкция, покрита с ламарина и строежа е с размери
в план дължина 4,30м, ширина 2,00м. и височина 2,50м, като е завършен и се
ползва. За строежа няма издадени строителни книжа, съгласно изискванията на
ЗУТ, както и няма съгласие за изграждане на строежи от собствениците на
поземления имот. Посочено е, че строежа не попада в хипотезата на §16, ал.1 от
ПЗР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Строежът е определен като такъв от шеста
категория, съгласно чл.137, ал.1,
т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата и
видовете строежи. В заповедта ответника е отразил депозираното възражение,
както и причините поради който не го приема.
От ответника е представена
административната преписка по издаване на оспорения акт. Представените с
административната преписка писмени доказателства и тези събрани в съдебното
производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл.193 от ГПК във вр. чл.144 от АПК.
В качеството на свидетели по делото са
разпитани К*** Р*** К*** и Д*** Н*** К*** , чийто показания съдът кредитира с доверие, като логични и последователни, доколкото
съответстват на събраните по делото писмени доказателства, при съобразяване, че
свидетелите са предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК
и няма данни по делото за тяхната заинтересованост от изхода му. От
показанията на свидетеля К*** се сочи, че тоалетната е построена преди 20
години, тъй като и в къщата има тоалетна. Дърварника е бил стар, като временно
през 2016-2017г. са сложили ламарина да го затворят, тъй като влизал пушек в
съседите „..когато пекат на скарата..“. От показанията на св. Динка К*** се
твърди, че тоалетната и дърварника са построени 1979-80г.
Във връзка с наведените в жалбата
оплаквания и по искане на жалбоподателката, по делото са назначени две съдебно
– технически експертизи. Съдът кредитира приетите заключения, /като изготвеното
от вещото лице Д.Д. заключение не е оспорено от страните по делото/, като
компетентни, обективни и безпристрастно дадени, съответстващи на останалите
доказателства по делото.
Според вещите лица обекта предмет на
оспорената заповед представлява строеж, като същите са второстепенни постройки
на допълващото застрояване – шеста категория. Строежите са недопустими и според
годината на изграждане и не попадат в хипотезата на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и
§127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, като външната тоалетна с оглед попълнената по делото
декларация, че е изградена в периода 1950-1960г., когато е действал Закона за
плановото изграждане на населените места в сила от 03.01.1950г. до 10.04.1973г.
и Правилника за прилагане на ЗПИНМ, същата не отговаря на правилата и
нормативите на действащите към онзи момент нормативни актове, съгл. чл.182 от
Правилника за прилагане на ЗПИНМ, да е разположен най-малко на 2м. от уличните
и дворищни регулационни линии. По отношение на постройката за отоплителни
материали, същата не отговаря на изискванията на ЗУТ и чл.167 от Правилник за
прилагане на ЗПИНМ. По двете съдебно технически експертизи е установено, че в
случая се касае до две постройки, който не са конструктивно свързани, тъй като
между тях няма преграда и са с отделни покриви. Изградената постройка за дърва
е посочена като лека постройка за отоплителни материали попадаща в хипотезата
на чл.151, ал.1,т.3 от ЗУТ, за която не се изисква разрешение за строеж. Едното
вещо лице приема, че тоалетната е временна, съгл. чл.46, ал.1 от ЗУТ.
От изготвените от двете вещи лица
скици, приложение №7 и приложение №1 от експертизите са определени размери на
дърварника от 12,6кв.м., на тоалетната 4,20кв.м., площа под козирката на
тоалетната е 5,04кв.м. Вещото лице Д. в съдебно заседание посочи, че в
оспорената заповед постройката е приета за една постройка със смесено
предназначение, което не е установено от експерта, поради наличие на преградна
стена и отделни покриви на двете сгради, в това число и различни квадратури от
отразеното в констативния акт на Община Монтана.Собствеността не е изследвана,
а е приета от отразената в КККР.
Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 228 от ЗУТ,
при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши
пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност, чиито режим на издаване е регламентиран със Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ и посредством който се отстранява незаконното строителство при
наличието на условия, определени в глава двадесет и първа от този специален
закон. Обжалваната заповед е издадена на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ и във връзка с чл. 223, ал. 1, т.
8 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ, като се нарежда премахването на същия. Съобразно чл.
225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. От събраните по
делото доказателства се установява, че процесният строеж представлява строеж от
VI-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т.
6 от ЗУТ и се намира в УПИ – II, кв.184 по действащия ПУП
на гр.Монтана с адрес ул.“Р*** “№* , което налага извод, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност.
Заповедта е постановена в
предвидената от закона писмена форма за валидност и съдържа изложение на
правните и фактическите основания, но при издаването на същата са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно е
приложен законът, представляващи отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3
и т. 4 от
АПК.
Административното
производство по премахване на незаконни строежи започва със съставянето на
констативен акт от длъжностни лица на ДНСК или служители за контрол на
строителството към съответната община – както е в настоящия случай, като няма
задължение за органа да уведомява собственика на строежа за проверката. Едва
след съставяне на констативния акт, съгласно разпоредбата на чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ актът се връчва на заинтересуваните лица, които
могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
Административният орган
формално е следвал установената в чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ специална административна процедура при издаване
на акта за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория. В
изпълнение на законовото изискване на чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ, в конкретния случай, служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, са съставили констативен акт от 10.11.2021г., но същият не е
бил връчен на Л*** Б.А. и Л.Б.А., а на трето лице – А*** Т*** Г*** депозирала и
възраженията. Константна е обаче практиката, че невръчването
на констативния акт на извършителя на незаконния строеж не представлява
съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на оспорената заповед, тъй
като адресата на заповедта е обжалвал същата и не е налице нарушение на правото
му на защита в настоящето производство.
Констативният акт преценен
като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК,
като издаден от длъжностни лица в кръга на службата им и след извършена
проверка по установения ред и форма, с който са установени факти и
обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед.
Същият акт на основание посочената разпоредба от ГПК е доказателство пред съда
до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от
служителите на общината. Констатациите в акта не се подкрепят в съдебната фаза
на контрол, както и от приложените от административния орган документи във
връзка с извършената проверка на процесният строеж. Тези констатации са
оспорени и опровергани в съдебната фаза на контрол, досежно собствеността и
описанието на процесната сграда.
В обжалваната заповед
неправилно и неточно е посочен обекта, квалифициран като незаконен. Налице е
неяснота относно строежа, подлежащ на премахване, както и неговото
местоположение, доколкото в оспорената заповед същият е описан като „стопанска постройка – със смесено
предназначение“ представлява полумасивна сграда – външна тоалетна с помещение
за съхранение на дърва. Изпълнението на външната тоалетна е с оградни стени от
тухлена зидария, а помещението за съхранение на отоплителни материали е
изпълнено като метална конструкция с оградни стени от поцинкована ламарина.
Покривът е с обща едноскатна конструкция, покрита с ламарина и строежа е с размери
в план дължина 4,30м, ширина 2,00м. и височина 2,50м, като е завършен и се
ползва.
От събраните по делото
доказателства и приетото заключение по назначените съдебно-технически експертизи
се установява, че се
касае за две постройки, който не са конструктивно свързани, тъй като между тях
няма преграда и са с отделни покриви. Изградената постройка за дърва е посочена
като лека постройка за отоплителни материали попадаща в хипотезата на чл.151,
ал.1,т.3 от ЗУТ, за която не се изисква разрешение за строеж. По изготвените от
двете вещи лица скици, приложение №7 и приложение №1 от експертизите са определени
размери на дърварника от 12,6кв.м., на тоалетната 4,20кв.м., площта под
козирката на тоалетната е 5,04кв.м., различни от описаните в констативния акт,
а впоследствие и в заповедта, въпреки, че на окомерната скица към констативния
акт обекта на премахване е отразен, ведно с дърварника. Така направеният запис не съответства на нормативната уредба, респ. е
незаконосъобразен, а за целите на административното производство по
отстраняване на незаконно строителство е от съществено значение точното
индивидуализиране на сградата, обект на премахване. Предвид това, остава
неизяснено и точното местонахождение на процесният строеж, приет за незаконен и
подлежащ на премахване, както и по какъв начин и в какъв обем следва да бъде
премахнат. В случая се констатира, че възприетата от издаващия орган фактическа
обстановка не кореспондира напълно с действителната такава, а актът е съставен
при непълно изяснени фактически обстоятелства. По тази причина, самата
мотивация на акта е несъответна.
В процесната заповед
липсва яснота по отношение на действителното фактическо положение на строежа,
който е разпореден за премахване - по какъв начин и в какъв обем следва да бъде
премахнат този строеж. В заключението на вещото лице се сочи, че състоянието на
строежа не е описано вярно в констативния акт на Община Монтана и констатациите
в него не съответстват на действителното положение. В тази връзка следва да се
посочи, че конкретният строеж следва да бъде индивидуализиран точно, което е
предпоставка за доброволното му, респективно за принудителното му премахване
след влизане на заповедта в сила. Нареждането да се премахне строеж, различен
от реално съществуващия, води до невъзможност да се идентифицира с точност
обекта, определен като незаконен, както и да се установи действителната воля на
административния орган относно премахването му. Точното и недвусмислено
описание на незаконния строеж следва да бъде направено в заповедта, с която е
разпоредено премахването му или в преписката по издаване на индивидуалния
административен акт следва да се съдържат данни, от които категорично да може
да се установи обема на строежа който следва да бъде премахнат. Още повече, че
в хода на съдебното производство се установи, че изградената постройка за дърва посочена от вещото лице
като лека постройка за отоплителни материали попада в хипотезата на чл.151,
ал.1,т.3 от ЗУТ, за която не се изисква разрешение за строеж.
В нарушение на чл. 35
и чл. 36 от АПК
във връзка с чл. 228 от ЗУТ
административният орган не е съобразил, че индивидуалният административен акт
се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая, като следва доказателствата да се събират служебно, да се проверят и
преценят от него. При наличието на сочените несъответствия е следвало
специализираният орган по строителството да провери правилността на
замерването, за да установи точното местонахождение на процесния строеж за
ангажиране правилното материалноправно основание, което да е съответно на
фактическите констатации. В тази връзка законодателят в АПК е разширил кръгът
на доказателствените средства с помощта, на които се установяват фактите и
обстоятелствата от значение за конкретния случай - обяснения, декларации,
писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица.
Съобразно служебното начало, административният орган осъществяващ контрола по строителството
е следвало да събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните
факти и обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да
издаде административен акт.
При тези обстоятелства
съдът намира, че в хода на административното производство по издаване на
оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които са довели до непълно изясняване
на правнорелевантни факти, което от своя страна е довело и до неправилно приложение
на материалния закон.
Съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства налага извода, че оспорената заповед е
издадена без да е конкретизиран незаконния строеж, разпореден за премахване,
доколкото описаният в нея е разпореден изцяло за премахване, без фактическа
конкретизация на обема и параметрите му.
В обжалваната заповед е
наредено да се премахне "незаконен строеж“ - „стопанска постройка – със смесено
предназначение“ представляваща полумасивна сграда – външна тоалетна с помещение
за съхранение на дърва. Изпълнението на външната тоалетна е с оградни стени от
тухлена зидария, а помещението за съхранение на отоплителни материали е
изпълнено като метална конструкция с оградни стени от поцинкована ламарина.
Покривът е с обща едноскатна конструкция, покрита с ламарина и строежа е с размери
в план дължина 4,30м, ширина 2,00м. и височина 2,50м, като е завършен и се
ползва.
Както се посочи и по-горе,
относно описанието на строежа в обжалвания индивидуален административен акт,
съдът счита, че фактическата обстановка не е изяснена. В практиката е наложено
безпротиворечиво становището, че незаконният строеж, респективно частта,
съставляваща незаконен строеж, следва да е конкретизирана точно по параметри,
обем и характеристики, тъй като в противен случай не е ясен предметът на
принудително изпълнение и може да се засегнат законово настъпили за адресатите
права. Приема се, че при липса на конкретизация на предмета, разпореден за
премахване, е налице съществен порок на заповедта - неясен предмет на премахване,
което води до нейната незаконосъобразност само на това основание.
При издаване на заповедта
по чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ административният орган, извън липсата на
строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида,
местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От
една страна, за това го задължават административнопроизводствените правила, а
от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото
изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. До същия извод водят и
заключенията на вещите лица по СТЕ, доколкото липсата на точно описание на
подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне предмета на
незаконното строителство, както и на относимите за него правнорелевантни факти
и норми (в този смисъл Решение № 12537 от
18.10.2017 г. по адм. дело № 3390/2017 г. на ВАС; Решение № 16113 от 04.12.2013
г. по адм. дело № 11461/2013 г. на ВАС и др.).
Всяка заповед за
премахване на незаконен строеж следва да има ясен и точен предмет, тъй като с
нея се определят параметрите на строежа, който следва да бъде премахнат. При
липсата му заповедта подлежи на отмяна като незаконосъобразна само на това
основание. В този смисъл е константната практика на Върховния административен
съд - Решение №
6299/24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10277/2018 г., Решение № 9354/09.07.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 12981/2017 г., Решение № 9205/27.07.2016 г.
на ВАС по адм. д. № 11362/2015 г. и др.
По изложените съображения
настоящият състав намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде
уважена, а оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществени
нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие на
материално правни разпоредби, поради което същата следва да бъде отменена
съобразно чл. 146, т. 3
и т. 4 от
АПК.
С оглед на изхода от спора
се явява основателно своевременно направеното искане на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски
съгласно приложения списък, с изключение на разходите свързани с такса за
административни услуги към община Монтана, такса за услуга към Военно
географски център гр.Троян, копирни услуги и разходи за гориво, тъй като
липсват доказателства същите да са сторени във връзка с настоящето съдебно производство.
За неоснователно намира възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като претендираното такова от
600,00лева е под
минималния размер предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК направените и доказани разноски от жалбоподателката са в размер
на 600,00лева заплатено адвокатско възнаграждение по приложените квитанции на
л.202 от делото, държавна такса за образуване на делото от 11,00лева и депозит
за вещо лице от 152,42лева или в общ размер от 763,42лв. /седемстотин шестдесет
и три лева и четиридесет и две стотинки/, който следва да се възстановят от
бюджета на Община Монтана, която е юридическото лице, към което принадлежи
издателят на отменения акт.
Предвид изложеното и на основание
чл.172, ал.1 и 2 от АПК във вр. чл.228 от ЗУТ, Административен съд Монтана, втори
състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от Л.Б.А. ***, Заповед №155/23.01.2023г. издадена от
кмета на Община Монтана.
ОСЪЖДА Община - Монтана, с административен адрес: гр. Монтана, ул. "И*** "
№ * да заплати на Л.Б.А. *** сумата от общо
763,42лв. /седемстотин шестдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/ сторени
разноски по делото, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред
Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: