№ 20168
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110102819 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на д срещу з, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 14 109,30 лв.,
представляваща регресно вземане за възстановяване на платено по договор за
имуществена застраховка „Каско+“ на МПС, застрахователно обезщетение за вреди,
причинени на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № **, вследствие на ПТП, настъпило на
18.11.2022 г. в гр. Варна, и ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със
законната лихва от 17.01.2025 г. до окончателното плащане.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 18.11.2022 г. около 08.30
часа в гр. Варна, на 98-ми км. от главен път I 9, с посока на движението от курортен
комплекс „Златни пясъци“ към гр. Варна, водачът на лек автомобил „Опел Астра“, с
рег. № ** – ам, не спрял на знак „Стоп“ и нарушавайки пътен знак „Г 2“ навлязал в
лентата за насрещно движение и ударил движещия се по нея лек автомобил „Ауди
А6“, с рег. № **, в резултат на което на последното бил причинени имуществени
вреди. Навежда доводи, че за увредения автомобил бил сключен при ищеца договор за
имуществена застраховка „Каско+“ на МПС, обективирана в застрахователна полица
№ 440122031018308, с период на застрахователно покритие от 07.05.2022 г. до
06.05.2023 г. Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44010312208096, във връзка с която
били извършени ликвидационни разходи в размер на 15 лв. След калкулация на
щетите и представяне на фактура № 00000010473/22.02.2024 г. 26.02.2024 г. на
26.02.2024 г. на сервиза, извършващ ремонта на увредения автомобил, била заплатена
1
авансово сумата от 5000 лв., а на 23.04.2024 г. след представяне на фактура №
00000010656/19.04.2024 г. била заплатена и сумата от 9011,26 лв. Посочва, че за
репатриране на автомобила по фактура № **********/30.12.2022 г. на 04.01.2023 г.
била платена и сумата от 83,04 лв. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то,
гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск от
ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че със заплащането на застрахователно
обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия
застраховател. Поддържа, че е поканил ответниката да заплати претендираното
регресно вземане в общ размер на 14 109,30 лв., но последният отказал да стори това.
По така изложените съображения предявява разглеждания иск и моли за неговото
уважаване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по размер. Не оспорва твърдяния механизъм на настъпване на
процесното ПТП, вината на застрахования при него водач на лек автомобил „Опел
Астра“, с рег. № ** – ам, както и факта на плащане на застрахователното обезщетение
от ищеца. Не оспорва необходимостта от репатриране на увреденото МПС, както и
размерът на сторените за това разходи. Оспорва размера на определеното от ищеца
застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност
на претърпените вреди, настъпили вследствие на процесното застрахователното
събитие, което обосновава подробно. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на
вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП
водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
2
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на
настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се
спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: 1) че на 18.11.2022
г. около 08.30 часа в гр. Варна, на 98-ми км. от главен път I 9, с посока на движението
от курортен комплекс „Златни пясъци“ към гр. Варна, е настъпило ПТП между лек
автомобил „Опел Астра“, с рег. № **, и лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № **, по
описания в исковата молба механизъм; 2) че ПТП е настъпило вследствие на
виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел Астра“, с
рег. № ** – ам; 3) че за лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № **, е бил сключен договор
за имуществена застраховка „Каско+“ на МПС, обективирана в застрахователна полица
№ 440122031018308, с период на застрахователно покритие от 07.05.2022 г. до
06.05.2023 г.; 4) че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 44010312208096, във връзка с която били извършени
ликвидационни разходи в размер на 15 лв.; 5) че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в общ размер на сумата от 14 109,30 лв.; 6) че към момента на настъпване
на ПТП-то, гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Опел Астра“, с рег.
№ ** – ам, е била покрит застрахователен риск от ответника по застрахователна полица
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилиститe. Посочените
обстоятелства са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, обективиран в определение от
28.08.2025 г., като се установяват и подкрепят и от събрания по делото доказателствен
материал.
Следователно, правният спор между страните по делото се концентрира
единствено върху обстоятелствата, релевантни за определяне размера на регресното
вземане.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, като обемът на отговорността
по регреса е обусловен от размера на платеното застрахователно обезщетение. Същото,
съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, е съизмеримо с действителната стойност на вредите,
причинени от третото лице на застрахования, определена към датата на
застрахователното събитие. Обезщетението трябва да покрие размера на вредите към
3
деня на настъпването им, като съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ то се дължи в пределите на
определената застрахователна сума (лимита на отговорност по имуществената
застраховка) и не може да надвишава действителната (при пълна загуба) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а тази
стойност е пазарната стойност, в рамките на която правоимащият може да замести
имуществото с еквивалентно по вид и качество, респ. да го възстанови във вида му
преди увреждането.
При частична щета на застрахованата вещ, каквато е налице в процесния случай,
дължимото застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на
ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на
реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички
разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на повредите, настъпили в
причинна връзка със застрахователното събитие, с които се намалява имуществото на
застрахованото лице.
Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвено, стойността на ремонта за
отстраняване на щетите по увредения лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № **,
причинени в резултат от процесното ПТП, възлиза на сумата от 13848,43 лв.,
определена по средни пазарни цени за вложени нови части и труд към датата на ПТП.
Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий
за определяне на действителните разходи за отремонтиране на превозното средство
към релевантния момент съобразно изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ, тъй като тя е
определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и
труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и
алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага
съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да
се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй
като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е.
съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и
труд.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените
обичайни разходи във връзка с щетата, за които не се спори, че в случая възлизат на 15
лв.
По аргумент от чл. 51, ал. 1 ЗЗД вземането по регреса включва и сторените
разходи за репатриране на автомобила, доколкото същите представляват
непосредствени вреди от увреждането – намират се в пряка причинно-следствена
връзка с вредоносното деяние и не биха били извършени, ако не беше настъпило
4
процесното ПТП. Ответникът не оспорва размера на посочените разходи, за които е
представен счетоводен документ – фактура № **********/30.12.2022 г., опис към
същата и платежен документ 04.01.2023 г., удостоверяващ извършването на услугата
по репатриране на автомобила и нейната стойност в размер на 83,04 лв.
Следователно вземането на ищеца по регреса възлиза в общ размер на 13946,47
лв. Не е спорно между страните, а и по делото не са ангажирани доказателства за
извършено от ответника плащане в погашение на задължението му.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва да се
уважи до размера от 13946,47 лв., а за разликата над посочената сума до пълния
предявен размер от 14 109,30 лв. искът подлежи на отхвърляне. Като последица от
уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива за държавна такса – 564,37 лв., за депозит за възнаграждение на вещото лице –
200 лв., за адвокатско възнаграждение 1670 лв., поради което с оглед уважената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата от
2406,28 лв.
Ответникът претендира и доказва да е направил разноски за депозит за
възнаграждение на вещото лице – 250 лв. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом съдът
определи в размер на 200 лв., като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. Така, съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника следва да бъде присъдена сумата от 5,19 лв.
С тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА з, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на д,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 411 КЗ, сумата от
13946,47 лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на платено по
договор за имуществена застраховка „Каско+“ на МПС, застрахователно обезщетение
за вреди, причинени на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № **, вследствие на ПТП,
настъпило на 18.11.2022 г. в гр. Варна, и ликвидационни разходи за неговото
5
определяне, ведно със законната лихва от 17.01.2025 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 13946,47 лв. до пълния
предявен размер от 14 109,30 лв.
ОСЪЖДА з, ЕИК: **, заплати на д, ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 2406,28 лв. – деловодни разноски.
ОСЪЖДА д, ЕИК **, заплати на з, ЕИК: **, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал.
8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом, сумата от 5,19 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6