Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 260211

гр.Пловдив, 09.08.2021 г.

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…тридесети юни…през…две хиляди и двадесет и първа година,………………….в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                            ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                 Величка Белева

 

при участието на секретаря……Мила Тошева……..разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….В.търговско дело №718 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:   

 

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260047/01.10.2020г., постановено по търг. д. №288/2016г. по описа на  Окръжен съд П., е уважен предявеният от В.И.Ч. ЕГН ********** срещу „А.Т.Д. - Б.“ ООД, с ЕИК *** иск по чл.74 от ТЗ, като са отменени, като незаконосъобразни, решенията, взети по т.2 от дневния ред на проведеното на 25.04.2016г. общо събрание на съдружниците в „А.“ ООД, обективирани в констативен протокол от същата дата, съставен от И.К.в качеството му на помощник - нотариус на нотариус Т.Д.с рег. №*** на Нотариалната камара, а именно: изключване на В.И.Ч. като съдружник в дружеството на основание чл.126 ал.3 т.1 и т.3 от ТЗ и поемане на дяловете му от К.Д.. „А.Т.Д. - Б.“ ООД е осъдено да заплати на В.И.Ч. 980лв. – разноски по делото.

Решението е обжалвано в срок от ответника в първоинстанционното производство „А.Т.Д. - Б.“ ООД, чрез назначения особен представител – адв. Н.К.. Счита, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Конкретните оплаквания се свеждат до нарушение на процесуалните норми и се аргументират със следното: Ищецът Ч. е законният представител на ответното дружество – вписан в ТР единствен управител. Поради противоречие в интересите на представител и представляван, на основание чл.29 ал.4 от ГПК, на ответното дружество е назначен особен представител адв. К.. По тази причина, с разпореждане от 21.07.2016г., окръжният съд е разпоредил постъпилият отговор от К.А. Д., ведно с приложените доказателства да се пришие към корицата на делото. В съдебно заседание назначеният особен представител е заявил, че поддържа всички доказателствени искания, заявени с подадения от Д. отговор на исковата молба. Доказателствените искания са оставени без уважение от окръжния съд, като неотносими към спора и неконкретно посочени. При така предприетите процесуални действия, съдът е лишил пасивнолегитимираната страна да ангажира доказателства в подкрепа на възраженията си по основателността на иска и делото е останало неизяснено от фактическа страна. Самото „неприемане“ на отговора на исковата молба, подаден от К. Д. също се сочи като допуснато процесуално нарушение, като са наведени доводи, че съдът неправилно е приел, че Д. не разполага с представителна власт, с което е лишил дружеството от право да участва в процеса, чрез надлежния си законен представител. В тази връзка се сочи, че съдът не е зачел обстоятелството, че на 01.12.2014г. съдружникът и управител към онзи момент – В.Ч., подава уведомление до дружеството на основание чл.141 ал.5 от ТЗ, че желае да бъде освободен като управител на дружеството и заличен от търговския регистър. Като нарушение на материалния закон се сочи, че съдът неправилно е приел, че събранието на съдружниците, проведено на 25.04.2016г., е свикано от нелегитимирано лице и в него е участвало лице, което няма качеството на съдружник. Описан е ходът на производство по т.д. №299/2016г. по описа на ПОС, образувано по предявен иск по чл.74 от ТЗ от К. Д. за отмяна на решение на ОСС от 22.04.2016г., с което последният е изключен като съдружник, по който иск атакуваните решения са отменени с влязло в сила съдебно решение и по този начин се аргументира качеството на Д. на съдружник в дружеството. Изразено е несъгласие и с извода на първоинстанционния съд, че К. Д. няма право да свиква общо събрание, поради обстоятелството, че е изключен като съдружник. Позовава се на нарушение на процесуалната норма – чл.236 ал.2 от ГПК, с доводи за бланкетност на мотивите, водещо до липса на такива. Конкретизира се, че съдът бланкетно е приел, че отговорността на В.Ч. като съдружник се различава от отговорността му като управител. Наведени са доводи и за характера на предупреждението по чл.126 ал.3 от ТЗ, правните му последици и легитимация на субекта, който може да отправи това предупреждение. Анализирани са фактите и доказателствата по делото, сочещи, според жалбоподателя, на допуснати нарушения от страна на В.Ч. по смисъла на чл.126 ал.3 от ТЗ. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът по чл.74 от ТЗ да бъде отхвърлен. С въззивната жалба са предявени доказателствени искания, уважени от въззивната инстанция при хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК.

Ответник - жалбата В.И.Ч. в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски. Не сочи доказателства.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.74 от ТЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема страна в настоящето – В.И.Ч., е изложил твърдения за незаконосъобразност на  решенията на извънредно общо събрание на ответното дружество, приети на 25.04.2016г., проведено в кантората на нотариус Т.Д., свикано от съдружника К.Д.. Основанията за незаконосъобразност на така взетите решения се свеждат до процедурни нарушения – ненадлежно свикване на извънредното ОСС и ненадлежното му провеждане. Като основание за ненадлежно свикване се сочи, че извънредното ОСС е свикано от нелегитимирано лице. Липсата на легитимация на лицето, свикало ОСС - К.Д., на първо място се аргументира с липсата на качеството му на съдружник. Въведените обстоятелства в тази насока са следните: На 18.03.2016г. на ищеца – Ч., който е управител и съдружник в ответното дружество, притежаващ 50 дяла от капитала му, всеки на стойност по 50лв., чрез нотариус Т.Д., рег. №***, му е връчена покана за общо събрание на дружеството, насрочено за 25.04.2020г. от 15:30ч., отправена от другия съдружник К.А. Д.. С поканата Д. уведомявал Ч. за констатирани нарушения по повод участието му в дружествените работи, системно неизпълнение на задълженията му, поети в качеството на съдружник и нарушения на разпоредбите на ТЗ и дружествения договор, изразяващи се в действия против интересите на дружеството и представляващи основания за изключването му от ОСС по смисъла на чл.126 ал.3 от ТЗ, подробно описани в исковата молба. В поканата е посочено, че същата следва да се смята за предупреждение по смисъла на чл. 126 ал.3 от ТЗ, както и че се очаквало становището на Ч. по посочените в поканата обстоятелства. С писмен отговор изх. №В-24/24.03.2016г., изпратен на съдружника Д., чрез куриерска служба „И.т.“ ООД на 28.03.2016г. и получен от последния на 30.03.2016г., Ч. го уведомява, че счита твърденията за неоснователни и неверни. В същия отговор Ч. се позовава на нарушения от страна на Д. – системно неизпълнение на задълженията му като съдружник. Към този отговор е приложено и изпратено писмено предупреждение от управителя – Ч., за изключването на К.Д. като съдружник в „А.Т.Д. - Б.“ ООД, както и покана за свикване на Общо събрание на съдружниците, съгласно която управителят свиква общо събрание на съдружниците на дружеството на 22.04.2016г., в 15:00 часа в кантората на нотариус К.А., рег. №***, при дневен ред: 1. Изслушване на съдружника К.А. Д. относно констатирани нарушения, извършени от него в качеството му на съдружник, посочени в писмено предупреждение за изключване на съдружник изх. №А-24-1/24.03.2016г.; 2. Изключване на съдружника Д. и поемането на притежаваните от него дялове от капитала на дружеството от другия съдружник. На 22.04.2016г. в 15:00ч. в кантората на нот. К.А., рег. №***, се е провело свиканото от управителя Общо събрание на съдружниците на „А.“ ООД, на което съдружникът Д., редовно поканен, не се явил и не изпратил представител. На проведеното ОСС е взето решение за изключване на К.Д., като съдружник в дружеството и за поемане на дяловете му от оставащия съдружник Ч., а с решение на едноличния собственик на капитала дружеството е преобразувано в еднолично дружество с ограничена отговорност. Настъпилите промени са заявени за вписване от Ч. в ТР на 25.04.2016г. На същата дата, в 15:30ч., в гр. П., кантората на нотариус Т.Д., е проведено извънредното общо събрание на съдружниците в „А.Т.Д. - Б.“ ООД, свикано от съдружника К.Д. /взетите решения, на което са предмет на настоящия иск/. С оглед изключването на Д. с решението на ОСС, проведено на 22.04.2016г., се твърди, че към датата на провеждане на събранието – 25.04.2016г., същият не е притежавал качеството на съдружник. С липсата на качеството на Д. на съдружник се аргументира липсата на легитимация да свика и проведе извънредното ОСС – съответно – обосновава се незаконосъобразност на свикването и провеждането на извънредното общо събрание от 25.04.2016г. Като незаконосъобразност при свикването на ОСС се сочи и нарушение на разпоредбата на чл.138 ал.1 от ТЗ, съгласно която ОСС се свиква от управителя, като съдружник е легитимиран да го свика само в хипотезата, когато управителят не е свикал ОС при наличие на писмено искане на съдружник за това – чл.138 ал.2 от ТЗ. В конкретния случай не било отправяно такова писмено или устно искане за свикване на ОС. Като незаконосъобразност при провеждането на ОСС се сочи, че то е проведено и протоколът за него е изготвен в нарушение на чл.25 ал.1 от дружествения договор – същото не е организирано и ръководено от управителя. Като процедурно нарушение се сочи, че решението за изключване е взето, без до съдружника да бъде отправено писмено или устно предупреждение, че ще бъде изключван, на което и да било от основанията по чл.126 ал.3 от ТЗ. Като материалноправна незаконосъобразност на решението се сочи липсата на нарушения от страна на Ч. като съдружник в дружеството. Въведени са доводи, че описаните в предупреждението по чл.126 ал.3 от ТЗ действия касаят качеството на Ч. на управител на дружеството, а не на съдружник, като на самостоятелно основание се твърди, че действия от страна на ищеца, представляващи нарушения на задълженията му, както на управител, така и на съдружник, от негова страна не са осъществени. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което да бъдат отменени решенията на ОСС на „А.Т.Д. - Б.“ ООД, проведено на 25.04.2016г. в т.2 от дневния ред – решението за изключване от дружеството на съдружника В.Ч. и решението за поемане на притежаваните от него дружествени дялове от К.Д..

В представения в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „А.Т.Д. - Б.“ ООД, чрез назначения с Определение №1307/14.06.2016г., постановено по делото, особен представител адв. Н.К., оспорва изцяло предявения иск. Въведени са насрещни твърдения, че към момента на вземане на решенията К.Д. е съдружник в дружеството, тъй като състоялото се ОСС на 22.04.2016г. не е било редовно свикано и проведено съгласно разпоредбите на дружествения договор и ТЗ.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Крайните изводи на окръжен съд П. следва да бъдат споделени изцяло. Това се налага от анализа на установената пред него фактическа обстановка, с нищо ново непроменена и пред настоящата инстанция.

В исковото производство по чл.74 от ТЗ доказателствената тежест зависи от материалното правоотношение, от твърдените нарушения на закона и дружествения договор/устава, като всяка страна е длъжна да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Доколкото естеството на спора е свързано с установяване на положителни факти, то върху ответника по иска по чл.74 от ТЗ е тежестта да докаже, че извънредното общо събрание на съдружниците е свикано и проведено при спазване императивните разпоредби на закона и дружествения договор, от изпълнение на които следва законосъобразността на взетите решения.

В тази връзка и в хронологичен порядък следва да се посочи, че от страна на ответника – настоящ жалбоподател не е доказано законосъобразното свикване на проведеното на 25.04.2016г. извънредно общо събрание, проведено в кантората на нотариус Т.Д., свикано от съдружника К.Д.. Нормата на чл.138 ал.1 от ТЗ по категоричен начин сочи, че единствено в правомощията на управителния орган на дружеството е да свика общо събрание на съдружниците. В настоящия случай това право и задължение не е упражнено от управителя на „А.Т.Д. - Б.“ ООД, който съгласно вписванията по партидата на дружеството в ТР, е ищецът В.Ч.. Общата събрание е свикано от К.Д., безспорно – непритежаващ качеството на управител на дружеството, като липсват доказателства, дори не са наведени твърдения в насока, че свикването на ОСС е извършено при хипотезата на чл.138 ал.2, изр.2-ро от ТЗ. Само този факт е достатъчен да се приеме опорочена процедура по свикване на ОСС, което обуславя незаконосъобразност на взетите при провеждането му решения. Соченото във въззивната жалба, че съдът не е зачел обстоятелството, че на 01.12.2014г. съдружникът и управител към онзи момент – В.Ч., подава уведомление до дружеството на основание чл.141 ал.5 от ТЗ, че желае да бъде освободен като управител на дружеството, освен че е нововъведено, остава само в сферата на твърденията, но преди всичко е правно несдържано. Както се посочи, съгласно вписванията по партидата на дружеството в ТР, управител на дружеството е ищецът В.Ч.. По смисъла на чл.140 ал.4 от ТЗ, а и съгласно чл.141 ал.6 от ТЗ, изборът или освобождаването на управител има действие по отношение на трети лица, включително и по отношение на държавни органи и съда от момента на вписването в ТРРЮЛНЦ. Т.е. – дори и от страна на Ч. да е било упражнено право по чл.141 ал.5 от ТЗ, при положение че същият не е заличен като управител на дружеството, това не придава качеството на К.Д. на правоимащо да свика ОСС лице. Опорочената процедура по свикване на извънредното ОСС от 25.04.2016г. само поради свикването му от неправоимащо лице, е основание за незаконосъобразност на взетите решения, дори и да се приеме че към момента на предприемане на тези си действия същият е имал качеството на съдружник, с оглед изключването му като такъв на предходно ОСС.

Не се спори твърдяното в исковата молба обстоятелство, видно и от приложеното т.д. №299/2016г. по описа на ОС П., на проведено на 22.04.2016г. извънредно ОСС К.Д. е изключен като съдружник в дружеството. Споделя се приетото от първоинстанционния съд, че поради този именно факт, към момента на провеждане на ОСС от 25.04.2016г. и вземане на решенията, чиято отмяна се иска, Д. не е имал качеството и на съдружник в дружество, което обуславя освен горепосочената процесуалноправна незаконосъобразност на взетите решения, така и материалноправна незаконосъобразност. Взетите от ОСС, подлежащи на вписване решения /както и неподлежащи на вписване решения/, имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници, което произтича от нормата на чл.140 ал.4 от ТЗ. Следователно и подлежащото на вписване решение на общото събрание на ООД за изключване на съдружник настъпва веднага от момента на приемане на решението. С оглед на това във вътрешните отношения между съдружниците изключването на съдружника Д. е настъпило непосредствено след гласуване на решението на 22.04.2016г. и той е изгубил качеството си на съдружник към 25.04.2016г. Последващата отмяна на решението от 22.04.2016г. за изключване на Д. като съдружник не променя този извод, тъй като съдебният акт – решение, с което е уважен иск по чл.74 от ТЗ няма обратно действие и действа само занапред.

На следващо място следва да се посочи, че, според описателната част на отправената до ищеца нотариална покана, всички вменени му като нарушения действия по повод участието му в дружествените работи, касаят действия в качеството му на управител /ограничаване право на информация, конкурентна дейност, подписване в качеството на управител на неизгодни за дружеството споразумения и др./, а не действия, представляващи неизпълнение на задълженията му, поети в качеството на съдружник и нарушения на разпоредбите на ТЗ и дружествения договор в това му качество. Нормата на чл. 126 от ТЗ урежда изключването на съдружник. Съответно, разпоредбата на чл. 126, ал.3, т.1-3 от ТЗ определя кога съдружникът може да бъде изключен от ОС след писмено предупреждение за поведение, осъществено именно в това му качество – на съдружник. Нормата на чл. 145 от ЗЗД определя отговорността на управителя на ООД като имуществена за причинени на дружеството вреди, тя е договорна, произтича от мандатните правоотношения и възниква при неизпълнение на задълженията му към дружеството именно в качеството му на управител. Налице е законово разграничаване на двата вида отговорност с оглед спецификата на членственото правоотношение и на мандатното правоотношение. Когато съдружник е и управител на ООД, неговата отговорност като съдружник се определя с разпоредбата на чл.126 ал.3, т.1-3 от ТЗ, а отговорността му като управител се определя с разпоредбата на чл.145 от ТЗ. Затова не е приложима санкцията по чл.126 от ТЗ по отношение на съдружник за действия по чл.126 ал.3, т.1-3 от ТЗ, които са извършени от него в качеството му на управител дори и при действително причинени вреди на дружеството, а отговорността му именно в качеството му на управител за такива действия може да бъде реализирана само като имуществена по реда на чл.145 от ТЗ. В този смисъл споделя се и изводът на първоинстанционния съд, че нарушението на задълженията, възникнали по силата на мандатното правоотношение – дружество – управител, от страна на последния не е основание за изключването му като съдружник по реда на чл.126 ал.3 от ТЗ. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за бланкетност на мотивите в обжалваното решение относно приетото от окръжния съд, че отговорността на В.Ч. като съдружник се различава от отговорността му като управител.

Както се посочи, поради констатирани процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, при хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК във въззивното производство са допуснати поисканите от ответника и настоящ жалбоподател гласни доказателства. Показанията на свидетелите М. и М. не водят до промяна на горните изводи. И двамата свидетели не установяват наличие на осъществени системни, увреждащи дружествените работи действия от страна на В.Ч. в качеството му на съдружник в дружеството. Показанията на двамата свидетели са лишени от конкретика дори и по отношение на такива действия в качеството на Ч. на управител на дружеството.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК, във връзка с чл.273 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция, които съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложен договор за правна помощ са общо в размер на 1 400лв. /800лв. – депозит за особен представител, който следва да бъде изплатен на адв. К. и 600лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой/.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд

 

Р       Е       Ш       И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №260047/01.10.2020г., постановено по търг. д. №288/2016г. по описа на  Окръжен съд П., с което са отменени, като незаконосъобразни, решенията, взети по т.2 от дневния ред на проведеното на 25.04.2016г. общо събрание на съдружниците в „А.“ ООД с ЕИК ***, обективирани в констативен протокол от същата дата, съставен от И.К.в качеството му на помощник - нотариус на нотариус Т.Д.с рег. №*** на Нотариалната камара, а именно: изключване на В.И.Ч. като съдружник в дружеството на основание чл.126 ал.3 т.1 и т.3 от ТЗ и поемане на дяловете му от К.Д..

ОСЪЖДА „А.Т.Д. - Б.“ ООД, с ЕИК *** да заплати на В.И.Ч. ЕГН ********** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1 400лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: