№ 245
гр. Плевен , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20214430200677 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 549080-F577336/25.11.2020
година на *** – Велико Търново в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на „***” АД - гр. Бургас, представлявано от ***
и *** е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. на осн. чл. 185,
ал. ІI от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. I от ЗДДС за извършено нарушение по
чл. 16, ал. І и ал. II, т. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във вр. с
чл. 118, ал. IV от ЗДДС.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призован, не
явява представителр. Постъпило и писмено становище от пълномощника на
жалбоподателя – адв. С.Ц. от БАК, който поддържа подадената жалба и моли
съда да постанови решение, с което да отмени оспореното наказателно
постановление и присъди направените разноски на „***“ АД.
В жалбата е релевирано оплакване за осъществен пропуск от страна на
лицето, с което е сключен писмения договор за техническо обслужване и
ремонт на ФУ, да отрази данните по чл. 16, ал. 2, т. 3 в паспорта на
устройството. Посочено е, че същият този пропуск се дължи на обявената в
1
страната извънредна епидемична обстановка в резултат на пандемията от
COVID 19 по време на извършената проверка. Наведени са и доводи в посока,
че въпреки формалното нарушение от страна на оторизираното лице, това не
е довело до неотразяване на приходите и отстраняване на пропуска веднага
след установяване на нарушението.
За ответната страна – ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен,
редовно уведомена, се представлява от юрк. **, която взема становище, че
жалбата е неоснователна. Същата счита, че извършеното нарушение е
доказано по безспорен и категоричен начин и моли съда да постанови
решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 549080-F577336/25.11.2020 година на *** в Централно
управление на Национална агенция за приходите.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59
от ЗАНН преклузивен срок.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.10.2020 година в 09:50 часа, актосъставителят Р. П. П., главен
инспектор по приходите в ЦУ на НАП, извършила възложена и с резолюция
проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС
книжарница „***“, находяща се в ***, стопанисван от „***“ АД с ЕИК: ***.
Констатирано било, че в търговския обект имало въведено в експлоатация
фискално устройство модел ***, но търговецът, в качеството му на задължено
лице по чл. 3 от Наредба Н- 18 от 13.12.2006г. на МФ, не разполагал с
валидно сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт на
фискално устройство с лице, получило разрешение от Българския институт по
метрология за сервизно обслужване на ползваното ФУ. Изискани са всички
налични документи във връзка с извършваната проверка. Представен бил
Договор за абонаментно обслужване на ФУ № 2016/20.04.2016г., сключен с
„*“ ООД с ЕИК ***, в който липсвал подпис, печат и продължение на
договора след 20.04.2020г., тоест към момента на проверката този договор е
бил изтекъл. При извършения преглед на паспорта на ФУ било установено, че
на страница 6 било записано от **, че последният сключен Договор за
сервизно обслужване важи до 20.04.2020г. и е с № 2016/20.04.2019 година.
Проверяващите приели, че с посоченото „***“ АД с ЕИК *** е нарушил
разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредба №18/13.12.2006 год. на
МФ. Съставен бил протокол за извършената проверка.
Гореизложеното обусловило съставянето на АУАН срещу дружеството
„***” АД - гр. Бургас на 28.10.2020г. в сградата на ЦУ на НАП. Актът за
2
установяване на нарушение, послужил за образуване на административно-
наказателното производство, е съставен в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от
компетентно за това лице съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал.
1, т. 4 от ЗНАП, в присъствието на двама свидетели и нарушителя съобразно
изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и е подписан от тях в съответствие с чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. При спазване на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН АУАН е връчен на
упълномощеното от изпълнителния директор на акционерното дружество
„***“ АД лице – ***. Упълномощената * посочила, че има възражения и
такива са представени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Настоящият състав
намира, че АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН.
Индивидуализиран е съставителят му с посочване на трите имена и
длъжността. Отразена е датата на съставянето му. Посочен е периодът, през
който е извършено нарушението и фактите - елемент от състава му, както и
правните норми, които регламентират дължимото поведение.
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН е издадено и
атакуваното наказателно постановление в предвидената от закона форма и от
компетентния орган, в което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа
обстановка и на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във
връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание –
имуществена санкция в минималения размер от 500,00 лева за извършено на
20.10.2020г. в 09:50 часа нарушение на чл. 16, ал. І и ал. II, т. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 год. на МФ.
Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административно - наказателното производство.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него също не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя
Р. П. П. и свидетелите Д. С. М. и Г. А. Д., чиито показания съдът приема с
доверие като непротиворечиви и взаимно допълващи се. Всички свидетели
възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно
релевантните за делото факти. От показанията им се установява по несъмнен
и категоричен начин описаната в АУАН и наказателното постановление
фактическа обстановка, както и обстоятелствата във връзка със същата.
Така обсъдените гласни доказателства изцяло кореспондират с
приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства, а именно: наказателно постановление №
549080-F577336/25.11.2020 година, акт за установяване на административно
нарушение № F577336/28.10.2020 година, пълномощно от ***, възражение
изх. № 20-398/02.11.2020г., заверено копие от протокол за извършена
3
проверка № 0294216/20.10.2020г., заверено копие от опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката от 20.10.2020г.,
заверено копие от декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение от 20.10.2020г., заверено копие от кратък отчет от файл №
038/20.10.2020г. и суми по транзакции, заверено копие от дневен финансов
отчет от 20.10.2020г., заверено копие от фискална касова бележка №
100/20.10.2020г., заверено копие от график Плевен за месец октомври,
заверено копие от справка за актуално състояние на всички действащи
трудови договори в „***“ АД, заверено копие от справка за регистрирани
промени на данните за фискално устройство, заверено копие от справка за
регистрирани фискални устройства на ЕИК, заверено копие от документи от
КЛЕН, заверено копие от протокол № 1339466/28.10.20220г., заверено копие
от становище изх. № 20-393/26.10.2020г., заверено копие от отчет на
продажбите за книжарница Плевен за м. август и м. септември 2020 година,
заверено копие от ръчни касови бележки и сторно бележки, копие на 4 бр.
фискални касови бележки № 91, 92, 93, и 94, заверено копие от касова
продажба № ********** от 07.08.2020г., заверено копие от касова продажба
№ ********** от 07.08.2020г., заверено копие от касова продажба №
********** от 25.08.2020г., заверено копие от касова продажба №
********** от 31.08.2020г., заверено копие от фактура №
**********/14.05.2020г., заверено копие от фискална касова бележка №
98/12.10.2020г., заверено копие от фискален бон от 11.10.2020г. на стойност
45,00 лева, заверено копие от фискална касова бележка № 99/16.10.2020г.,
заверено копие от фискален бон от 16.10.2020г., заверено копие от фискална
касова бележка № 100/16.10.2020г., заверено копие от фискален бон от
16.10.2020г. на стойност 5,00 лева, заверено копие от ръчни касови бележки и
сторно бележки за месец 09/2020г., заверено копие от месечен отчет за месец
септември 2020г., заверено копие от фискална касова бележка № 96, заверено
копие от фискална касова бележка № 95/02.09.2020г. и фискален бон от
01.09.2020г., заверено копие от фискална касова бележка № 97/25.09.2020г. и
фискален бон от 18.09.2020г., заверено копие от касова продажба №
**********/11.09.2020г., заверено копие от върнати от клиент №
**********/02.09.2020г., заверено копие от върнати от клиент №
**********/25.09.2020г., заверено копие от дневник за продажбите за
31.08.2020г., заверено копие от месечен отчет от 01.08.2020г. до 31.08.2020г.,
заверено копие от дневник за продажбите за 30.09.2020г., заверено копие от
договор за абонаментно обслужване на фискално устройство №
2016/20.04.2016г., заверено копие от заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил формално състава на административното
нарушение по чл.16, ал. І и ал. II, т. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на
МФ, т.к. при въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по
чл. 3 не е изпълнил задължението си да разполага с валидно сключен писмен
4
договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирана от БИМ сервизна
фирма, която притежава удостоверение за сервизно обслужване на съответния
тип ФУ/ИАСУТД, с което е нарушил реда и начина за регистриране и
отчитане на продажби в търговския обект чрез фискални устройства.
Нормата на чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
Министерство на финансите предвижда правило за поведение, изразяващо се
в задължение за сключването на договор за техническо обслужване и ремонт
на ФУ. Неосъществяването на това правно дължимо действие представлява
изпълнителното деяние, чрез което се осъществява нарушението на
посочената разпоредба. Адресати на това задължение и съответно субекти на
нарушението са само лицата, които осъществяват продажби или доставки от
или в търговски обект. Другите обективни признаци от фактическия състав на
нарушението са наличие на монтирано в търговския обект фискално
устройство и извършването на продажби или доставки от или в него. Така
посочените факти изпълват състава на нарушението по чл. 16, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите.
Видно от протокола за извършената проверка било налице изискваната
по закон дистанционна връзка с НАП, тъй като били генерирани т.
нар. Z отчети. Въпреки това ФУ било с изтекъл контракт на 20.04.2018
година. Последното обаче не е било известно на задълженото лице, поради
обстоятелството, че именно оторизираната сервизна служба има задължение
да вписва и заверява с подпис и печат в паспорта на ФУ номера, датата и
срока на валидност на договора съгласно чл.16, ал. II, т. 3 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 год. на МФ. Следователно причината дружеството-
жалбоподател да не е предприел необходимите мерки за отстраняването на
допуснатия пропуск се крие в неговото незнание, а не с цел укриване на
приходи. Затова настоящият съдебен състав приема доводите на
жалбоподателя за липса на виновно поведение на дружеството и че описаното
в посочената разпоредба е задължение на обслужващата фирма.
Безспорно доказан е и фактът, че макар да не е било налице
продължение на договор № 2016/20.04.2016г. фискалното устройство не е
спирало да функционира, отчитало е правилно всяка една продажба и
нарушението не е довело до неотразяване на приходите в счетоводната
отчетност на дружеството, както и не е установено укриване на приходи и
данъци. В подкрепа на това твърдение са представените писмени
доказателства (редица заверени копия от фискални касови бележки, ръчни
касови бележки и сторно бележки, касови продажби и други).
Съдът отчита и обстоятелството, че веднага след установяване на
нарушението от актосъставителя при извършваната проверка пропускът е
отстранен, няма причинени неблагоприятни последици и в този смисъл
СЪДЪТ ПРИЕМА, че е налице маловажност на извършеното деяние по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
5
Съгласно установената съдебна практика маловажен случай е този, при
който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на
преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът
дали случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва, че
маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за
да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на
вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи
обстоятелства. Съгласно ТР № 6 от 15.XI.1973г. по н.д. № 2/73г., ОСНК
понятието "вредни последици", е по-широко от понятието "вреди". То
обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които
нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат
установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават
недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската система
и др.
В случая административното нарушение е формално, на просто
извършване, но с оглед: 1. изключително ниската степен на обществена
опасност на нарушителя и на извършеното деяние от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид; 2. предвид обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път; 3. пропускът е отстранен в най-
кратки срокове след установяването му; 4. липсата на доказателства за
укриване на приходи и данъци; 5. липсата на засягане в значителна степен на
обществените отношения, гарантирани от конкретната правна норма,
обуславят извода за наличие на предпоставките, визирани в чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. ІІ от ЗАНН при определяне на
наказанието, административно-наказващият орган е длъжен да вземе предвид
тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, ако
наказващият орган бе съобразил тази законова разпоредба правилно, се стига
до извода, че в конкретния случая се касае за маловажен случай на
административно нарушение и съответно ще се приложи разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН като не се наложи наказание, а се предупреди нарушителя, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Поради изложеното, съдът намира, че в конкретния случай
административно-наказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, макар
предпоставките за това да са били налице. Това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради противоречие със закона.
6
Съдът счита жалбата за основателна и предвид усложнената
епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
противоепидемични мерки за недопускане на разпространението на COVID-
19 в страната през 2020 година. Жалбоподателят се позовава на цялостното
икономическо, психологическо, а и глобално влияние на разразилата се
пандемия от Covid-19. Напълно оправдано и житейски обосновано е да се
приеме, че тази усложнена обстановка с наложените извънредни мерки на
територията на цялата страна е довела до посочения пропуск в паспорта на
ФУ. Последният макар и да представлява нарушение от формална гледна
точка, с оглед незабавното му отстраняване, представените доказателства в
тази насока, и ненастъпването на последващи неблагоприятни последици,
води до извода, че не следва да се тълкува като умишлено нарушение от
страна на дружеството.
По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения,
извършени от дружеството преди настоящото, поради което съдът приема
деянието за първо по ред, при отсъствие на отегчаващи отговорността
обстоятелства.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя на основание чл. 63,
ал.3 от ЗАНН следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, възлизащи на 360,00 лева.
По тези съображения Съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И НЕПРАВИЛНО
Наказателно постановление № 549080-F577336/25.11.2020 година на *** –
Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на „***” АД - гр. Бургас, представлявано от *** и *** е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. на осн. чл. 185, ал. ІI от
ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. I от ЗДДС за извършено нарушение по чл. 16,
ал. І и ал. II, т. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от МФ във вр. с чл. 118, ал. IV от ЗДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН ЦУ на Национална
агенция за приходите, Отдел „Оперативни дейности“-В. Търново да заплати
на „***” АД - гр. Бургас, представлявано от *** и *** направените в хода на
съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
360,00 лева /триста и шестдесет лева/.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8