Р Е Ш
Е Н И Е
№ 18
гр. Бургас,
21.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно
отделение, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Яни Гайдурлиев
ЧЛЕНОВЕ:
Цвета Попова
Ангел Гагашев
Секретар:
Лена Димитрова
Прокурор:
Христина Дамянова
Като
разгледа докладваното от съдия Попова ВНОХ дело № 1263 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 260037 от 27.10.2020 г.,
постановена по н.о.х.д. № 3170/2020 г., Бургаският районен съд признал
подсъдимия Т.Т.Т. с ЕГН ********** за виновен в това, че в периода
от месец октомври 2018 г. до месец януари 2020 г. включително, в гр. Бургас,
след като бил осъден с влязло в сила на 14.09.2012 г. решение по гр.д. №
4575/2012 г. по описа на БРС, изменено с влязло в сила на 4.06.2018 г. решение
по гр.д. № 545/2018 г. по описа на БРС, да издържа свой низходящ – Б. Т.Т. с
ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Т. К. Г., съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
15 месечни вноски по 190 лв. всяка, или общо сума в размер на 2850 лв., поради
което и на основание чл. 183, ал. 1 вр. чл. 54 НК му наложил наказание
пробация, при пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК:
задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от 6
месеца, с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца.
Със същата присъда районният съд признал
подсъдимия Т.Т. за виновен и в това, че в периода от месец октомври 2018 г. до
месец януари 2020 г. включително, в гр. Бургас, след като бил осъден с влязло в
сила на 14.09.2012 г. решение по гр.д. № 4575/2012 г. по описа на БРС, изменено
с влязло в сила на 4.06.2018 г. решение по гр.д. № 545/2018 г. по описа на БРС,
да издържа свой низходящ – К. Т.Т. с ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Т. К. Г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 15 месечни вноски по 190 лв. всяка,
или общо сума в размер на 2850 лв., поради което и на основание чл. 183, ал. 1
вр. чл. 54 НК му наложил наказание пробация, включващо двете задължителни
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, всяка една от които за
срок от 6 месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 НК районният
съд наложил на подсъдимия Т. общо наказание пробация, при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от 6
месеца, с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца.
Недоволство от
така постановената присъда е изразил защитникът- адв. Константин Тончев от БАК,
който в подадената въззивна жалба е поставил на първо място възражението за
неправилно определеното от прокурора време на извършване на престъплението.
Твърди се, че инкриминираният период е следвало да бъде удължен до месец май
2020 г., тъй като неплащането на издръжката продължавало и през месеците
февруари, март, април и май 2020 г. Възразява се и срещу наложеното наказание,
което според жалбоподателя е несправедливо. В тази насока упрекът е насочен към
определената пробационна мярка „периодични срещи с пробационен служител два
пъти седмично“, като е посочено, че целите по чл. 36 НК могат да бъдат
постигнати в пълен обем и с провеждането на пробационните срещи веднъж седмично.
Претендира се изменение на присъдата.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция представителят на Окръжна прокуратура - гр. Бургас изразява становище
за неоснователност на жалбата. Посочва, че подсъдимият и защитникът не са
обжалвали определението на районния съд по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, поради
което е преклудирана възможността им да претендират допуснато на досъдебното
производство съществено нарушение на процесуалните правила. Заявява, че
твърдените от подсъдимия процесуални нарушения не попадат в категорията на
посочените в чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК и че правото на преценка на кои лица и за
какво престъпление да бъде повдигнато обвинение принадлежи на прокурора. Намира
наложеното наказание за справедливо. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена
като законосъобразна, обоснована и правилна.
Защитникът поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения.
Подсъдимият Т., редовно призован, не се
явява.
Въззивната жалба е подадена в посочения в
чл. 319, ал. 1 НПК срок за обжалване от лице, което има право на жалба, поради
което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди
доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната
присъда, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд
е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият Т. направил
ясно и недвусмислено изявление, че признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът правилно преценил, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства и постановил определение по чл. 372, ал. 4 НПК, с
което обявил, че ще ползва самопризнанието при постановяване на присъдата, без
да събира доказателства за признатите факти по обвини-телния акт. В
съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК в мотивите на обжалваната
присъда съдът приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
като се позовал на направеното самопризнание от подсъдимия Т. и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Втората инстанция също е обвързана от
фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради
което въззивният съд прие от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.Т. и свид. Т. Г. са бивши
съпрузи, чийто брак бил прекратен с решение № 1102 от 14.09.2012 г. по гр.д. №
4575/2012 г. на БРС. По силата на това решение, с което било утвърдено постигнато
между страните споразумение, упражняването на родителските права над двете
малолетни деца – К. Т.Т. и Б. Т.Т., родени на *** г., било предоставено на
майката, а бащата се задължил да заплаща месечна издръжка в размер по 120 лв.
за всяко дете. С решение № 454 от 20.03.2018 г. по гр.д. № 545/2018 г. на БРС,
влязло в сила на 4.06.2018 г., размерът на дължимата от подсъдимия издръжка за
двете му деца бил увеличен на 190 лв. за всяко дете.
До месец септември 2018 г. подсъдимият
изпълнявал задълженията се за заплащане на издръжка на малолетните си деца. За
периода от месец октомври 2018 г. до месец януари 2020 г. подс. Т. изплатил на
свидетелката Г. общо 700 лв. за издръжка на двете деца, която сума покривала по
една месечна издръжка за всяко от децата. През посочения период подсъдимият не
се намирал в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, но въпреки
това съзнателно не заплатил 15 месечни вноски по 190 лв., равняващи се на 2850
лв., дължими за всяко от малолетните му деца.
При така установените фактически положения
районният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че чрез бездействието
си подсъдимият е осъществил при условията на съвкупност престъпление по чл.
183, ал. 1 НК спрямо всяко от децата си.
Жалбоподателят не оспорва приетата от
районния съд правна квалификация. Възразява срещу инкриминирания период, като
твърди, че в него е следвало да бъде включено и времето от месец февруари 2020
г. до внасянето на обвинителния акт в съда, за което Т. направил признание при
разпита му като обвиняем, че не е извършвал заплащане на дължимата от него
издръжка.
Същото възражение се съдържа и в
подадената от подсъдимия Т. писмена молба до БРС, в която той изразява
становището си по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК. Според подсъдимия липсата на
обвинение за по-голям период на бездействието му по заплащане на издръжката е нарушило
правото му на защита и влошавало положението му на подсъдим за „продължаваното
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК“ (цит. молба от 1.09.2020 г. - л. 11 от
н.о.х.д.№ 3170/2020 г.). С тези аргументи е мотивирано искане за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за ново привличане
на обвиняемия и изготвяне на нов обвинителен акт. Искането е поддържано в
проведеното на 27.10.2020 г. разпоредително заседание. Районният съд е
констатирал, че „по време на досъдебното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия“, без да изложи съображения относно явно
приетата неоснователност на искането. Непосредствено след разпоредителното
заседание и предвид изразеното от подсъдимия и защитника становище за
провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК,
съдът, в съответствие с чл. 252, ал. 1 НПК, пристъпил към разглеждане на делото
по реда на глава двадесет и седма от НПК.
Съгласно чл. 249, ал. 3 НПК определението
на съда, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното
производство, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Районният съд не е дал възможност на подсъдимия и защитника да упражнят това
свое право. Допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение не е
съществено и не може да има за последица отмяна на постановения краен съдебен
акт, тъй като на досъдебното производство не е било допуснато твърдяното от защитника
съществено нарушение на процесуалните правила.
Повдигането на обвинение срещу конкретно
лице за извършване на конкретно престъпление е изключително правомощие на
прокурора. Предвиденият за това процесуален ред е изготвяне на обвинителен акт
и внасянето му в съда. Съдът може да извърши преценка за наличието на
недостатъци в съдържанието на обвинителния акт, но е недопустимо той да дава
указания на прокурора относно самото обвинение, включително относно неговия
период, каквото всъщност се цели с искането за прекратяване на съдебното
производство. Затова настоящият съдебен състав прие за неоснователно
възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на
досъдебното производство.
Несъстоятелно е и възражението, че
районният съд е определил несправедливо наказание на подсъдимия, налагайки му
пробационната мярка „периодични срещи с пробационен служител два пъти седмично“
(цит. жалбата). Мерките задължителна регистрация по настоящ адрес и
задължителни периодични срещи с пробационен служител се налагат задължително на
всички осъдени на пробация. При налагането на първата мярка – по чл. 42а, ал.
2, т. 1 НК, съдът трябва да определи периодичност на явяването и подписването
на осъдения пред пробационния служител, като минимално предвидената в чл. 42б,
ал. 1 НК периодичност е два пъти седмично. Съгласно чл. 42б, ал. 2 НК
задължителните срещи с пробационен служител са планирани или извънредни по
искане на служителя или осъдения. Честотата на планираните срещи не се определя
от съда, а от пробационния служител и тя не може да бъде по-малко от веднъж на
месец (чл. 248, ал. 2 от ППЗИНЗС). С присъдата първият съд е определил
периодичност само на мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна регистрация
по настоящ адрес, но не и на тази по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК, както се твърди в
жалбата, като по този начин стриктно е спазен материалният закон.
С оглед на изложените съображения и като
не намери основание за отмяна или изменение на обжалваната присъда, въззивният
съд прие, че същата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260037 от 27.10.2020
г., постановена по н.о.х.д.№ 3170/2020 г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.