Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-122                             07.11.2019 година                                град Бургас

 

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                           Трети състав

На осми октомври                                                                                   година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                                       2. мл.с.Ваня Ванева

                   

                                               Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  1276 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 3994/18.07.2019г. на АРС от СНЦ   „Национална   асоциация  за развъждане   на    млечни   овце   в   България“ /НАРМОБ/,   ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.“Н.Габровски“ № 25-А, чрез адв.Г.Христанова срещу решение № 135/21.06.19г. по гр.д.№ 54/19г. на АРС, в частта, с която са отхвърлени предявените от СНЦ  „Национална   асоциация  за развъждане   на    млечни   овце   в   България“ /НАРМОБ/ искове против Д.  Р.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес:  гр.А., обл.Б., ул.”С.” № *,  за заплащане на сума в общ размер от 1 800лв., представляващи неустойки пo чл.20 от Договор № 71 от 09.08.2010г. и по Договор № 112 от 03.10.2011г., като е отхвърлил искането на въззивника за присъждане на разноски по делото. Твърди се неправилност на постановеното решение в обжалваната част. Моли актът да бъде отменен и постановен нов, с който исковете бъдат уважени до сочения във въззивната жалба размер. Въвежда подробни аргументи. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемият Д. Р.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес:  гр.А., обл.Б., ул.”С.” № *, оспорва въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв.Кутиев. Моли да бъде отхвърлена. Счита обжалваното решение за правилно в отхвърлителната му част. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.

От своя страна Д.Р.Д. също е депозирал въззивна жалба вх.№ 3962/16.07.2019г. на АРС против решение № 135/21.06.19г. по гр.д.№ 54/19г. на АРС, в частта, с която са уважени предявените от СНЦ   „Национална   асоциация  за развъждане   на    млечни   овце   в   България“ /НАРМОБ/ против него осъдителни искове. Заявява, че са допуснати процесуални нарушения от районния съд, че не е разпределена между страните доказателствената тежест, не са обсъдени в съвкупност ангажираните доказателства. Оплаква се, че не е приложен правилно законът. Моли в тази част решението да бъде отменено и постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица и са допустими.

Районният съд е разгледал искове с правно основание чл.108 ЗС, чл. 57, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба от СНЦ „Национална   асоциация  за развъждане   на    млечни   овце   в   България“ /НАРМОБ/, против Д.Р.Д.. Ищецът твърди, че е организация за развъждане на млечни овце и във връзка с дейността си разработва и прилага Програма за предоставяне на мъжки разплодни животни на своите членове с цел подобряване на характеристиките на овцете, тяхната млечност и плодовитост. В тази връзка асоциацията е закупила в периода 2010г. – 2012г. мъжки разплодни животни – агнета, които раздала на свои членове и един от тях е бил ответникът. Той получил по два договора за временно безвъзмездно ползване общо 2 броя мъжки разплодни животни – агнета, които следвало да върне 4 години след сключване на договорите. Съгласно договорите по всеки един от тях, след първия мъжки приплод, Д. дължал на асоциацията по 1бр. мъжки приплод безвъзмездно. Асоциацията заявява, че след изключване на Д. от нейните членове, съгласно чл.19 от договора, той следвало да върне двата броя разплодни животни, но не го е сторил. На основание изложеното моли да бъде осъден ответникът да предаде владението върху предадените два броя животни, а в случай, че някое от тях е умряло или отчуждено или по друга причина не е възможно предаването му – в полза на ищеца да бъде присъдена неговата равностойност.

Претендира също така неустойка по всеки от договорите в размер на по 2 400лв., като се позовава на чл.18 от договора, предвиждащ 1% неустойка дневно от сумата на щетата по чл.16, която ответникът дължи при неуведомяване незабавно на ищеца за влошаване на състоянието на животните, водещо до негодност за осеменяване или тяхната смърт.

Моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, ангажира доказателства.

В хода на производството пред АРС евентуалните искове за заплащане на равностойността на двете животни са изменени по размер – претенциите са намалени до 300лв. за всяко от тях, изменени са и исковете за заплащане на неустойка по двата договора, като също са намалени до 900лв. по всеки договор  - стр.87 по гр.д.№54/19г. АРС. Измененията са приети в открито съдебно заседание.

Д.Р.Д. е оспорил исковете чрез процесуалния си представител. В депозирания по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор – стр.35 и сл. по гр.д.№ 3498/2018г. ВтРС, е изложил аргументи за отхвърлянето им. Заявява, че предадените му животни са били от порода, различна от описаната по исковата молба и тя е в пъти по-евтина. На следващо място оспорва целите, задачите и програмата, в която ищецът твърди, че участва. Въвежда аргументи относно извършените от ищеца плащания по договорите, с които Асоциацията е закупила разплодните животни. Твърди, че по приемо-предавателните протоколи, с които са му предадени двете животни липсва посочена цена. Твърди, че заедно с тях не са му предадени ветеринаро-медицински документи, които задължително съпътстват животните и оспорва предаването на агне с идентификатор, завършващ на № 207. Заявява, че Асоциацията не му е дала указания за организация на отглеждане и полово използване на разплодниците, както и не е контролирала на всеки три месеца отглеждането, теглото и състоянието на животните. Оспорва исковете за неустойка. Заявява, че не е ясно дали ищецът разваля договора и ако не го разваля, то искът за заплащане на неустойка е неоснователен. Въвежда довод за прекомерност на неустойката. Твърди наличие на форсмажорни обстоятелства, освобождаващи го от отговорност – епидемия по животните през 2014г. и настъпила смърт и на двата разплодника. На изложените основания моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Искът с правно основание чл.108 ЗС има за предмет установяване на правото на собственост на ищеца върху вещ или вещно право, установяване на завладяването им без основание от страна на ответника и възстановяване на  владението в полза на собственика.

Видно от приложените на стр. 10-18 по гр.д.№ 3498/2018г. на ВтРС  фактури и приемо-предавателни протоколи, в периода 05.08.2010г. – 15.10.2010г.  СНЦ   „Национална   асоциация  за развъждане   на    млечни   овце   в   България“ е закупила 88 броя мъжки разплодни животни – агнета, индивидуализирани по приложените към съответните фактури описи с индивидуален номер и ветеринарен номер, без да е упомената породата на животните. Закупуването им не се оспорва от страна на Д., ето защо съдът приема за установен факта на придобиването на собствеността върху тях от страна на Асоциацията. Въведените в отговора срещу исковата молба аргументи за момента на извършените от страна на Асоциацията плащания са неотносими към настоящия спор, понеже засягат облигационни отношения, но в крайна сметка на влияят върху придобиването на права от страна на ищеца.

Видно от описите на стр. 13 и стр.14 по гр.д.№ 3498/18г. ВтРС упоменатите по исковата молба два броя разплодника - с вет.№ BG001000075207 и индивидуален № 1101 и с вет.№ BGD*********, индивидуален № 0390, са включени сред закупените животни и съдът прави извод за основателност на твърдението за собственост на ищеца върху тях.

С два типови договора - № 71/09.08.2010г. и № 112/03.10.2011г., придружени от приемо-предавателни протоколи от същите дати, Д.Д. е получил описаните по-горе два разплодника, за да ги използва за осеменяване в животновъден обект № 8528-0102.

Срокът на всеки от договорите е 4 години, като в 7-дневен срок след изтичането им Д. е следвало да върне животните на собственика – Асоциацията – чл.1 от договора. Съгласно раздел III. „Права и задължения на ползвателя“, чл.15 от договорите, със сключването им ползвателят се е задължил: „При изключване на разплодника от разплод вследствие заболяване, осакатяване, влошена семепродукция и смърт да предизвика комисия, включваща представители на собственика, ползвателя и РВМС, които да съставят протокол за ликвидирането му“.

Не се спори, че животните не са върнати, нито се спори, че и двете животни са мъртви. Последният факт се установява и от приложените на стр. 44 и стр.45 по гр.д.№ 3498/18г. ВтРС два протокола за аутопсия – протокол за аутопсия № 16/06.07.2014г. и протокол за аутопсия № 21/26.07.2014г. и двата на комисия в състав: д-р Пл.Иванов – ЧПВЛ, М.Желязков – кмет на с.Пирне и Д.Д. – ползвател. В протоколите не е посочена породата на животните, описана е причината за смъртта на всяко от тях – пироплазмоза за разплодник с вет.№ BG001000075207 и бронхопневмония за разплодник с вет.№ BGD301467142. Видно е, че и двете животни са умрели преди изтичане на срока на договора, по който е предадено всяко от тях.

И от двата протокола е видно, че на аутопсиите е присъствал представител на собственика – Т. П. И.. Т. И. е разпитана в с.з. на 19.03.2019г. по гр.д.№ 54/19г. АРС в качеството й на свидетел. Тя е потвърдила присъствието си на аутопсиите, подписа си на двата протокола и е обяснила пред съда, че към датата на съставянето им е работила като селекционер за Асоциацията.

При така установеното съдът приема, че ползвателят Д. е спазил поетото по раздел III, чл.15 задължение за предизвикване на комисия и съставяне на протокол от комисия с участието на представител, както на собственика, така и на РВМС. Ето защо съдът приема, че собственикът е уведомен за смъртта и на двете животни надлежно и своевременно.

В аналогични случаи, съгласно раздел IV. „Санкции и неустойки“, чл.16 от договорите: „При проява на цитираните в чл.15 отклонения в нормалното състояние на разплодника, Ползвателят незабавно уведомява Собственика и при установяване на вина на Ползвателя той го заплаща в размера, посочен в приемо-предавателния протокол“. Съгласно чл.17 от същия раздел на договорите: „Размерът на щетата се заплаща в срок до 30 дни от официалната констатация на комисията, потвърдена с протокол“.

По делото липсват и не се твърди да са изготвяни протоколи на комисия за установяване на вина на ползвателя Д. за смъртта на животните. В тази връзка съдът взе предвид заключението на В.л. д-р Янчев, магистър ветеринарен лекар и изявлението му в с.з. на 21.05.2019г., че едното от животните е умряло от нелечима болест – най-вероятно се има предвид кочът, с вет.№ BG001000075207, умрял от пироплазмоза.

По отношение на другото животно вещото лице е заявило, че е възможно да бъде излекувано, ако му се дават антибиотици, но от друга страна съдът не може да основава решението си на предположение, при условие, че липсва протокол или какъвто и да е писмен документ, установяващ виновно поведение на ползвателя за смъртта на животното.

При така установената смърт и на двата разплодника съдът приема, че исковете с правно основание чл.108 ЗС не са основателни, както е приел и АРС и правилно са отхвърлени.

От описаните по-горе факти и възприети от настоящия състав правни изводи БОС приема, че не са основателни и исковете по чл.57, ал.2 ЗЗД, за заплащане на равностойността на погиналите животни, понеже страните са договорили при смърт или друго увреждане, заплащане на щетата, т.е. на равностойността на животното, след установяване на вината на ползвателя. Понеже такава не бе доказана, при съобразяване с чл.15, чл.16 и чл.17 от сключените договори, не е основателно и да бъде присъждана равностойността на животните.

Следва заключение, че при неоснователност на основните искове за заплащане на равностойността на животните, неоснователни са и исковете за заплащане на неустойка и като ги е отхвърлил, макар и на друго основание АРС е постановил правилно решение. Между другото съдът отбелязва, че възражението за изтекла погасителна давност за предявяване на исковете за неустойка не е следвало да бъде разглеждано, понеже е въведено след изтичане на срока за отговор и е преклудирано. Въпреки това, като краен резултат решението в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед всичко изложено, следва решение в горния смисъл.

В полза на Д.Д. се следват извършените в двете инстанции разноски в размер на 1365лв.

 Водим от изложеното БОС

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 135/21.06.19г. по гр.д.№ 54/19г. на АРС, в частта, с която Д.Р.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес:  гр.А., обл.Б., ул.”С.” № *,   е осъден да заплати на „Национална   асоциация  за развъждане   на    млечни   овце   в   България“ /НАРМОБ/,   ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.“Н.Габровски“ № 25-А, паричната равностойност  на липсващите 2 бр. разплодника: с вет.№ BG001000075207 и индивидуален № 1101 и с вет.№ BGD301467142, индивидуален № 0390, в размер общо на 600лв., по 300,00лв за всеки един от гореописаните кочове и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на  „Национална   асоциация  за развъждане   на    млечни   овце   в   България“ /НАРМОБ/,   ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.“Н.Габровски“ № 25-А против Д.  Р.Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес:  гр.А., обл.Б., ул.”С.” № *,  за заплащане на паричната равностойност  на липсващите 2 бр. разплодника: с вет.№ BG001000075207 и индивидуален № 1101 и с вет.№ BGD301467142, индивидуален № 0390, в размер общо на 600лв., по 300лв за всеки един от гореописаните кочове.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.

ОСЪЖДА „Национална   асоциация  за развъждане   на    млечни   овце   в   България“ /НАРМОБ/,   ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.“Н.Габровски“ № 25-А да заплати на Д. Р. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес:  гр.А., обл.Б., ул.”С.” № *,  направените в двете инстанции разноски в размер общо на 1365лв.

Решението е окончателно.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                   

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: