Р
Е Ш Е
Н И Е
№: 09.08.2019 год. Град Царево
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЦАРЕВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
граждански състав
На единадесети
юли две хиляди
и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
Председател: М. Москова
при
секретаря Петранка Бъкларова
като
разгледа докладваното от съдия М. Москова гр.
дело № 491/2017г. по описа на съда, за да се произнесе взе пред вид
следното:
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по искова
молба с правно основание чл.34 ал.1 от ЗС вр.чл.341-355 от ГПК, предявена от М.В.
К.-Л. /М.В. К.-Л***, действаща
чрез пълномощника си адвокат С., с адрес
***, против Д. В. К.-Л. /Д. В. К.-Л./ -***
Ищцата твърди, че е
сключила брак с ответника на 23.12.2006г., за което е съставено Свидетелство за
сключен граждански брак *** от длъжностно лице по гражданско състояние
при Дворец на бракосъчетанията №2, Управление ЗАГС, Правителство
Санкт-Петербург, като бракът между тях е
прекратен на 30.03.2016г. в Санкт-Петербург, за което е издадено Свидетелство
за разтрогнат брак №*** от длъжностно
лице по гражданско състояние при Отдел ЗАГС, Московски район, Комитет по дела
ЗАГС, Правителство Санкт-Петербург.
Заявява, че по време на
брака са придобили недвижим имот, а
именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр. Царево, област Бургаска, одобрени
със Заповед *** на Изпълнителния директор па АК, изменени със Заповед № *** на началника на СГКК-Бургас,
който се намира в СГРАДА № I (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор *** , с адрес на имота: ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ на обекта от 91,20 кв.м., с прилежащи части:
17,49 кв.м. идеални части от общите части на сградата и 21,82 кв.м. от правото
на cтроеж в имота, брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта ***, и над обекта: *** и ***. ведно със съответното право
на строеж върху терена.
Твърди, че с прекратяване на брака между страните по делото,
семейната имуществена общност, по отношение на придобития по време на брака и
описан по-горе апартамент се е трансформирала в обикновена съсобственост , поради което и на
основание чл. 34, ал.1 от ЗС, ищцата предявява настоящия иск за делба на този
имот.
Моли съда да постанови решение, с което да допусне до
съдебна делба процесния имот, при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях. Ангажира доказателства. Претендира разноските по делото.
Препис от ИМ, ведно с приложенията към нея и
разпореждането на съда с указанията по чл.131 ал.1 от ГПК чрез съдебна поръчка
до Руската федерация са връчени на
ответника, който в законоустановения едномесечен срок чрез процесуалния си
представител адв.Я. е депозирал писмен
отговор, допълнен и уточнен с допълнителни молби, с който взема становище, че искът за делба на
процесния имот е недопустим и неоснователен. Ответникът заявява, че бракът
между страните, които са руски граждани, е разтрогнат по взаимно съгласие на
страните на основание съвместно заявление за разтрогване на брака, за което е
издадено Свидетелство за разтрогнат брак №*** от
длъжностно лице по гражданско състояние при Отдел ЗАГС, Московски район,
Комитет по дела ЗАГС, Правителство Санкт-Петербург. влязло в сила на
30.03.2016г. Твърди, че съгласно постигнатото взаимно съгласие на съпрузите,
обективирано в писмена форма и подписано от двамата, процесният апартамент бил
изключен от делбената маса и оставал в собственост на ответника. Сочи, че
съгласно чл.79 ал.1 от Кодекса за
международно частно право, личните отношения между съпрузите се уреждат от
тяхното общо отечествено право, а съгласно ал.3 на същия член имуществените отношения
между съпрузите се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения,
като въпросът за подсъдността на настоящия иск предоставя на преценката на съда. На
второ място, счита, че процесният недвижим имот е придобит от ответника с
негови лични средства, поради което недвижимия имот няма характер на СИО. Заявява,
че и в нотариалния акт за закупуването на процесния имот , и в декларацията за
недвижимо имущество, подадена пред данъчната служба, като собственик на имота е
посочен единствено ответникът. Твърди, че по време на брака с ищцата, същата
никога не е работила и не е получавала никакви доходи от други източници, като
изцяло е била на издръжката на ответника.
Сочи, че преди брака е работил като директор и съдружник в няколко големи компании, които е продал и в
резултат на което е формирал достатъчен личен капитал. Освен това е единствено
дете и родителите му са оставили наследство, което е продал и вложил парите за
закупуването на процесния имот. Освен това е получил дарение от страна на леля
си по бащина линия и през всичките години на брака си с ищцата не е преставал
да работи и да ръководи добре бизнеса си. Предявява срещу ищцата инцидентен
установителен иск на основание чл.23 от СК, че процесния недвижим имот е негова
индивидуална собственост, като твърди, че е заплатил изцяло със собствени лични
средства, дарени от леля му за закупуването на процесния имот,
придобивната цена на процесния
апартамент и че е налице преобразуване на друго негово лично имущество в
процесния имот. Моли съда да отхвърли иска за делба на недвижимия имот, както и
да му присъди направените разноски по делото. Ангажира доказателства.
С Определение № *** съдът е
приел за съвместно разглеждане по настоящето дело предявения от ответника срещу
ищцата установителен иск по чл.23 ал.2
от СК по отношение на процесния недвижим имот, прекратил е производството по гр.д.№491/2017г. по описа
на РС-Царево и е изпратил делото по
подсъдност на Окръжен съд –Бургас, където е образувано под № 1129/2018г.
С Определение №*** БОС е
прекратил производството по гр.д.№1129/2018г. по описа на БОС в частта,
в която е образувано по предявения иск за делба с правно основание чл.34 от ЗС и е
повдигнал препирня за подсъдност пред Апелативен съд – Бургас по предявения иск
за делба.
С Определение №*** по ч.гр.д.№272/2018г. Апелативен съд –Бургас e постановил, че компетентен съд да
разгледа предявения иск за делба по чл.34 ал.1 от ЗС и насрещния установителен иск по чл.23 ал.2 от СК е Районен съд –Царево и изпратил делото на РС-Царево за продължаване на
съдопроизводствените действия.
С Определение №*** БОС е прекратил производството по
гр.д.№1129/2018г. по описа на БОС и в останалата част, в която е приет за
съвместно разглеждане предявения от ответника срещу ищцата установителен иск по чл.23 ал.2 от СК по
отношение на процесния недвижим имот.
След връщане на делото в съда, препис от
насрещния иск ведно с приложенията към него са връчени на ищцата, която в
законоустановения срок чрез процесуалния си представител адв.С. взема
становище, че насрещният устновителен иск по чл.23 ал.2 от СК е неоснователен и
недоказан. Оспорва твърдението на ответника, че по руското законодателство след
разтрогването на брака по взаимно съгласие, придобитият от единия съпруг по
време на брака недвижим имот става еднолична негова собственост, като твърди,
че уреждането на имуществените отношения между бившите съпрузи по руското
законодателство е подобно на българското законодателство и щом бившите съпрузи
не са поделили доброволно придобитото по време на брака имущество, то спорът се
решава от съда. Твърди, че по време на брака е получавала както трудови доходи,
така и доходи от отдадено под наем жилище, което е нейна лична собственост.
Твърди, че ответникът не е получавал доходи от
дружествата, в които е имал участие, тъй като същите са били
банкрутирали и той за това е напуснал същите. Оспорва твърденията на ответника,
че е получил дарение на парични средства от своята леля. Оспорва ангажираните
от ищеца доказателства. Моли съда да отхвърли иска по чл.23 ал.2 от СК и да
допусне делбата на процесния имот при квоти на собственост от по 1/2 ид.ч. за
всеки от тях. Ангажира доказателства.
Препис от писмения отговор на ищцата ведно с
доказателствата към него е връчен за становище на ответника, който в
определения му от съда срок взема становище, че в по-голямата си част
твърденията на ищцата, обективирани в писмения отговор на насрещния иск, не отговарят на обективната истина и са
неоснователни. Признава, че за кратък период от време / за 10 месеца/ през
2015г. ищцата е получавала доход от наем от собственото й жилище, но твърди, че
това обстоятелство е несъотносимо към правния спор, тъй като процесния
апартамент в България е придобит 4 години преди това /през 2011г./ със лични
негови средства.Моли съда да отхвърли иска за делба на недвижимия имот, както и
да му присъди направените разноски по делото.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност направените доводи и
ангажираните по делото доказателствата, намира за установено от фактическа
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 341 ГПК за допускане до делба при
равни квоти между М.В. К.-Л. и Д. В. К.-Л. на недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр.
Царево, област Бургаска, одобрени със Заповед *** год. на Изпълнителния директор па АК, изменени
със Заповед *** год. на началника на СГКК-Бургас, който се намира в СГРАДА № I (едно),
разположена в поземлен имот с
идентификатор *** , с адрес на имота: ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ па
обекта от 91,20 кв.м., с прилежащи части: 17,49 кв.м. идеални части от общите
части на сградата и 21,82 кв.м. от правото на cтроеж в имота, брой нива на обекта: 1 (едно), при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта ***, и над обекта: *** и *** ведно със съответното право на строеж върху
терена. В тежест на ищеца е да докаже твърденията си за възникване на съсобственост
между страните по отношение на делбения имот при посочените квоти и на
посоченото от него правно основание.
По реда на чл. 342 ГПК в производството по съдебна делба е приет за
съвместно разглеждане предявения от Д. В. К.-Л. срещу М.В. К.-Л. насрещен установителен иск с правно
основание чл. 23, ал.1 и ал.2 от СК - за приемане на установено между страните, че Д. В. К.-Л. е изключителен собственик на
процесното жилище поради
закупуването на процесния имот единствено с негови лични средства, дарени от леля
му именно за това. По така предявеният иск съдът е указал на Д. В. К.-Л., че в негова доказателствена тежест
е да докаже твърденията си, че имотът е придобит от него с негови лични
средства, получени като дарение от леля му.
Съдът намира, че предявеният за съвместно разглеждане от Д. В. К.-Л. е с преюдициално значение за произнасянето по допускането на имота до
съдебна делба, поради което първо следва да бъде разгледан този иск.
Фактическите и правни изводи на съда във връзка с иска са следните:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото документи се
установява, че са сключили граждански брак на 23.12.2006г., за което е
съставено Свидетелство за сключен граждански брак *** от
длъжностно лице по гражданско състояние при Дворец на бракосъчетанията №2,
Управление ЗАГС, Правителство Санкт-Петербург,
като гражданският брак между тях е прекратен на 30.03.2016г. в
Санкт-Петербург, за което е издадено Свидетелство за разтрогнат брак №І***
от длъжностно лице по гражданско
състояние при Отдел ЗАГС, Московски район, Комитет по дела ЗАГС, Правителство
Санкт-Петербург.
Страните не спорят, а и от представените по делото документи се установява,
че по време на брака им Д. В. К.-Л. е
придобил с Нотариален брак за покупко-продажба на недвижим имот №***, дело №***
на нотариус М.В., недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***
по кадастралната карта и регистри на гр. Царево, област Бургаска, одобрени със
Заповед *** год. на Изпълнителния директор па АК, изменени със Заповед № ***
год. на началника на СГКК-Бургас, който се намира в СГРАДА № I (едно),
разположена в поземлен имот с
идентификатор *** , с адрес на имота: ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ па обекта от 91,20 кв.м., с
прилежащи части: 17,49 кв.м. идеални части от общите части на сградата и 21,82
кв.м. от правото на cтроеж в имота, брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта ***, и над обекта:
*** и *** ведно със съответното право на строеж върху терена, за сумата от
43 000 /четиридесет и три хиляди/
евро с ДДС, която сума била заплатена изцяло и по банков път на продавача
„Примея“ ООД преди изповядването на сделката по нотариален ред.
От изложеното се налага извод, че
имотът е придобит по време на брака по силата на разпоредителна сделка –
договор за покупко-продажба. Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещите, придобити от
съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо
на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Съгласно чл.
21, ал. 3 СК съвместният принос се
предполага до доказване на противното. Противното може да бъде доказано по реда
на чл. 23, ал. 1 и ал.2 СК– ако се установи, че съответната вещ е придобита изцяло
с лично имущество на единия от съпрузите, т.е. презумпцията на чл. 21,
ал. 3 от СК е оборима. Приносът е изключен и е основание за пълна, или частична
трансформация, съгласно предвидената възможност в чл. 23 от СК, когато вещите и
вещните права са придобити по време на брака, но със средства, или права,
придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл.
22 от СК и е основание за пълна или частична трансформация – чл.23 СК. Презумпцията
по чл. 21,ал.3 СК е оборена, когато е установено влагането на лични средства на
един от съпрузите към момента на придобиването на вещта. В тази връзка
постоянната съдебна практика на ВКС е в насока, че ако недвижим имот е придобит
по време на брака със средства, дарени от родител или роднина на единия съпруг,
другият съпруг няма принос в това придобиване. Именно такъв установителен иск,
с правно основание чл. 23 ал.2 вр.ал.1 от СК, е предявен от ответника Д. В. К.-Л. в процеса. Признаването на пълна или
частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на
брака на страните недвижим имот, в режим на СИО, съответно уважаването на иска
по чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК, е
предпоставено от пълното и пряко доказване от претендиращия индивидуална
собственост или личен дял бивш съпруг на следните правно-релевантни факти: 1)
придобивна стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен
ефект; 2) размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла
на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот -
изцяло или отчасти; 3) влагането им към момента на придобиване на имуществото.
Тежестта на оборване на презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е изцяло на ищеца по
иска за трансформация, който при условията на пълно и пряко доказване следва да
установи влагането на твърдяните лични средства в придобиването на конкретната
вещ, поради което съдът е разпределил на ответника по делбата, който е предявил
насрещен установителен иск по чл.23 ал.2 вр.ал.1 от СК, доказателствена тежест
– при условията на пълно и главно доказване да докаже твърденията си, че имотът
е закупен изцяло с лични средства, дарени му от неговата леля именно за тази
покупка.
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът Д. В. К.-Л. доказа в настоящото производство при
условията на пълно и главно доказване, че процесният обект, макар и придобит по
време на брака, е закупен с негови лични средства, дарени от леля му по бащина
линия именно за закупуването на този имот, и успя да обори презумпция за
съвместния принос на двамата съпрузи по чл. 21, ал.3 СК, като съображенията за
това са следните:
От представения по делото Договор за
целево дарение на парични средства от 15.06.2011г. / л. 108 – л. 109 в оригинал и л.187-189 в
превод на български език/, се установява, че на 15.06.2011г. в Санкт Петербург,
Руската федерация, В. В. К. /леля на ответника по бащина линия/ е дарила на
племенника си и настоящ ответник по делото Д.В. К.-Л. сумата в размер на
1 800 000 /един милион и осемстотин хиляди / рубли за закупуване на недвижим имот в България,
гр.Царево, местността „Нестинарка“.
Видно от представената Разписка към договора за целево дарение на парични
средства, дарена сума от 1 800 000 /един милион и осемстотин хиляди /
рубли е получена от надарения Д.В. К.-Л. в деня на подписването на договора за дарение
– 15.06.2011г., като на предаването и получаването на сумата са присъствали
свидетелите Д. В. Т. и Е. А. Ф. /и двамата руски граждани/ /л.109- в оригинал и
л.189 в превод на български език/.
По делото е представено нотариално заверено заявление до РС-Царево в оригинал и в превод на български
език от В. В. К. /леля на ответника по бащина линия/, с което същата
потвърждава, че на 15.06.2011г. е дарила на племенника си Д.В. К.-Л. паричните средства за закупуването на
апартамент в гр.Царево, м.“Нестинарка“, България, като дарението на паричните
средства било оформено с Договор за целево дарение на парични средства от 15.06.2011г. в писмена форма, а на предаването на
паричните средства са присъствали свидетелите свидетелите Д. В. Т. и Е. А. Ф.. В заявлението В. В. К. също така пояснява, че
дадените от нея парични средства на
племенника й Д.В. К.-Л. са личен подарък
за племенника й и не са съвместна собственост с неговата бивща съпруга
М.В. К.-Л.. Посочва, че няма деца, съпругът й и почти всичките й роднини
са починали и за нейната преклонната възраст й се отдало да натрупа спестявания
за старост. Заявява, че нейният племенник Д.В. К.-Л. много е искал да купи апартамент в България, в
гр.Царево, м.“Нестинарка“, на брега на морето, но е нямал пари за тази покупка
и тя решила да му подари нейните си пари за покупката на този апаратемент.
Планирала е да пътува до там, при него, за да почива и да живее там колкото
пожелае. В. В. К. посочва освен това, че гостувайки на племенника си , ясно
забелязвала, че у ищцата няма любов и човешка топлина към ответника, ищцата не
искала да роди деца на ответника, а самата тя много искала да има внуци. В. В.
К. мисли, че ищцата се е омъжила за ответника по сметка. Подчертава отново, че
придобитият от племенника й апартамент е закупен с подарените му от нея пари
/л.107, л.168-170/.
По делото е представено и нотариално заверено заявление до РС-Царево в оригинал и в превод на
български език от Е. А. Ф., род. на *** с което същата потвърждава, че на
15.06.2011г. е присъствала при подписването на Договора за целево дарение на
парични средства, сключен между В. В. К. и Д.В. К.-Л., както и на предаването на паричните средства,
станало непосредствено след подписването на договора за дарението им. В
заявлението Е. А. Ф. пояснява, че след
завършването на университета през 2011г., тя е живяла при своята родна баба,
която е била близка приятелка с В. В. К. и през лятото на 2011г. двете с баба й
често са й гостували.
За
установяване твърденията си ответникът по иска за делба е ангажирал и гласни
доказателствени средства, като в хода на съдебното дирене са разпитани пред
съда на св. Т. и на св.К..
По въпроса за закупеното жилище в гр.Царево, св.Т., който е дългогодишен
приятел, бивш колега, а в последствие и кум на ответника, сочи в показанията си пред съда, че процесното
жилище е закупено от ответника с дарени му от леля му пари и че е присъствал
лично на дарението на 15.06.2011г. в
Санкт Петербург. Излага, че първо той е закупил през периода от 2009-2010г. две
жилища в гр.Царево, местността „Нестинарка“ и е поканил ответника да му гостува
и да си закупи и той жилище в същия комплекс за да почиват заедно двете
семейства, тъй като се познават и поддържат приятелски контакти от много години. Ответникът
първоначално отказал с мотив, че няма пари, но в последствие пристигнал на
гости на св.Т. в България и много му харесало мястото, както и жилището, което
в този момент се предлагало за продажба на много изгодна цена. Св.Т. сочи, че
самият той в този момент дал на заем на приятеля си и настоящ ответник по
делото сумата от 2 000 евро, за да заплати с последния капарото за
процесното жилище, а ответникът му казал, че неговата родна леля ще му даде парите
за покупката на. След като се прибрали в
Русия, св.Т. в последствие лично придружил ответника до дома на леля му по
бащина линия, за да присъства на
дарението с цел да получи веднага парите си, с които бил услужил назаем на ответника. Бил учуден, че приятелят му имал
родна леля по бащина линия, тъй като тя не присъствала на сватбата на
племенника си с ищцата и тогава разбрал, че тя не харесвала ищцата и именно
поради тази причина не е присъствала на сватбата им. След развода на страните,
ответникът е сключил повторен брак с друга жена, като на втората сватба на
единствения си племенник леля му е
присъствала, и тогава свидетелят се уверил, че лелята на ответника действително
не е харесвала първата му съпруга и настояща ищца по делото. Свидетелят Т.
посочва, че лелята на ответника била умна, образована жена - юрист по
образование и за това изготвила договора за целево дарение на парични средства
в писмен вид, както и разписката за получаването на парите, като освен него на
дарението на парите присъствала като
свидетел и Е. Ф., позната от страна на лелята, за което двамата свидетели – Т.
и Ф. подписали разписката за полученото от ответника дарение. Св.Т. сочи, че
веднага след дарението ответникът му върнал заема от 2 000 евро, а след
това закупил процесния апартамент. Що се касае до издръжката на семейството на
ответника, св.Т. сочи, че по време на брака на страните ищцата не е работила, като
ответникът е осигурявал всичко необходимо за нормалния стандарт на живот както
на съпругата си и настояща ищца по делото, така и на сина й от първия й брак,
който приел като собствен син и отгледал с много грижи и внимание. Посочва, че
ищцата се е занимавала с екзотерика и йога, като е научила и неговата съпруга, но не срещу
заплащане, а на приятелска основа.
По въпроса за закупуването на
процесното жилище св.К. , разпитана в хода на съдебното следствие, сочи,
че познава ищцата и ответника от 2012г.,
които тогава са били семейство и заедно и многократно са посещавали църквата в
кв.“Василико“ в гр.Царево. Около година
и половина по-късно двете семейства са били заедно с други хора, измежду които
и двама свещеници, в заведението „Стария елен“ в кв.“Василико“ по повод
освещаването на заведението. В хода на
разговора свидетелката К. попитала ответника защо си е купил процесното жилище
предвид високите цени в комплекса, в който се намира, а той й отговорил, че парите
му са подарък и е нямало да си закупи
този скъп апартамент, ако не са му били подарили парите за него. На разговора
присъствала и ищцата, която не реагирала по никакъв начин на казаното от
ответника. Св.К. сочи, че е била близка с ищцата, постоянно са се срещали ,
ходели са на църква, общували са си. В
края на
От представените от страна на ищцата по делото декларация за гражданство и
гражданско състояние по чл.28 ал.8 от ЗННД и декларация по чл.4 ал.7 от ЗМИП и
чл.6 ал.5 т.3 от ЗМИП, подадени от ответника при изповядването на сделката по нотариален
ред за покупката на процесното жилище , се установява, че същият като произход
на средствата в размер на 43 000 евро за покупката на процесното жилище е
посочил, че същите са „лични средства“/л.410-411/.
Съдът намира, че представените писмени
доказателства - Договор за целево дарение на парични средства от 15.06.2011г.,
сключен между Д.В. К.-Л. и В. В. К. /леля на ответника по бащина
линия/ за сумата от 1 800 000 рубли, Разписката за получаването на
парите –предмет на договора за дарение, подписана от страните по договора за
дарение и от свидетелите
Д. В. Т. и Е. А. Ф. , нотариално заверенитие заявления до настоящия съд от
В. В. К. /леля на ответника по бащина линия/
и от Е. А. Ф., декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.28
ал.8 от ЗННД и декларация по чл.4 ал.7 от ЗМИП и чл.6 ал.5 т.3 от ЗМИП,
подадени от ответника при изповядването на сделката по нотариален ред за покупката
на процесното жилище , както и свидетелските показания на св.Т. и св.К.,
събрани в хода на съдебното дирене, следва да се приемат като непротиворечащи
помежду си годни и надлежни доказателства за установяването на твърдението на
ответника по настоящето дело, че процесният апартамент е закупен от него с
негови лични средства, дарени му от неговата леля по бащина линия именно за
това.
Съдът кредитира напълно писмените доказателства - Договора за целево
дарение на парични средства от 15.06.2011г., сключен между Д.В. К.-Л.
и В. В. К. /леля на ответника по бащина линия/ за сумата от 1 800 000
рубли, в който изрично е посочено, че средствата за предназначени за закупуване
на имот в гр.Царево, м.“Нестинарка“, както и Разписката за получаването на
парите –предмет на договора за дарение, подписана от страните по договора за
дарение и от свидетелите Д. В. Т. и Е. А. Ф., същите са изготвени в писмен вид,
съдържат необходимото съдържание и реквизите и удостоверяват по надлежния ред
извършените правни и фактически действия.
Съдът кредитира напълно и нотариално заверенитие заявления от В. В. К.
/леля на ответника по бащина линия/ и от
Е. А. Ф., тъй като те представляват изявления на посочените лица пред нотариус,
адресирани са до настоящия съд и съдържат факти и обстоятелства, относими към
предмета на делото.
В писменото си заявление до настоящия съд В. В. К. /леля на ответника по
бащина линия/ отново потвърждава
извършеното от нея дарение на парични средства в полза на племенника й за
закупуването на процесното жилище, като посочва причините и мотивите си за дарението,
както и че не е харесвала ищцата, тъй като си е мислила, че тя се е омъжила по
сметка за племенника й, което предвид юридическото й образование логично обяснява
изготвянето на договора за целево дарение на парични средства в писмен вид, на
разписка към него в писмен вид за
получаването на парите, както и на осигуряването на свидетел от нейна
страна - Е. Ф. при извършването на
сделката, който да подпише радписката към договора. Предвид факта, че е нямала
собственици деца, както и че съпругът й и почти всички роднина са били
починали, съвсем житейски е нормално и
логично достигналата на преклонна възраст В. В. К., да надари племенника си със
спестените от нея за старини пари, за да може същият да закупи процесния
апартамент, който той много е харесал и искал, но нямал средства за
закупуването му, и съзнавайки, че
племенникът й е в граждански брак с ищцата, която тя не харесвала, е положила
необходимите грижи и усилия договорът за
дарение да бъде изготвен в писмен вид, така че закупеното жилище да бъде негова
лична собственост. В договора за целево
дарение на парични средства изрично е посочено, че дарените в полза на
ответника средства в размер на 1 800 000 рубли са предназначени за
закупуването на имот в гр.Царево, местността „Василико“, където е и
фактическото нахождение на процесния апартамент.
Видно от датите на писмения договор за целево дарение на парични средства и
на нотариалния акт за покупката на жилището, сделката е изповядана по
нотариален ред близо два месеца след дарението на паричните средства –
дарението е било на 15.06.2011г., а
сделката е била изповядана на 29.08.2011г. , като това кратко време от два месеца е допълнителна индиция за
влагането на дарените пари в покупката на жилището, за което са били дарени
съгласно договора за дарение – по преценка
на съда два месеца са напълно нормално от технологична гледна точка време да се
организира пътуването на ответника от Русия до България , да се подготвят
необходимите документи за изповядването на сделката по нотариален ред, да се
запази дата и час при нотариуса за изповядването на сделката, да се преведе по
банков път продажната цена на продавача на имота и да се изповяда самата
сделка.
След справка в общодостъпната интернет страница за конвентиране на валута
по официалния курс на банката, съдът достигна до извод, че сумата от 1 800 000
/един милион и осемстотин хиляди / рубли се равнява на сумата от 45 056 евро,
съгласно курса на руската рубла към еврото, който е бил 39.95 руски рубли за 1
евро на 15.06.2011г. – датата на сключването на сделката за покупка на
апартамента, изповядана по нотариален ред и към която дата, съгласно
удостовереното от нотариуса изявление на страните, продажната цена в размер на 43 000 евро е била заплатена изцяло и по банков път от
ответника на продавача „***“ ООД преди изповядването на сделката по нотариален
ред. Следователно размера на целевото парично дарение надвишава с 2 056
евро размера на продажната цена на процесния апаратамент – цената на
апартамента е 43 000 евро с ДДС, а размера на дарението е 45 056
евро, като дарените парични средства са били
достатъчни на ответника за закупуването на процесния имот, съгласно писмените
документи по делото, а остатъкът от 2 056 евро му е бил напълно
достатъчен за връщането на паричния заем
от 2000 евро на св.Т. в каквато насока са показанията на св.Т..
В писменото си нотариално заверено заявление до настоящия съд Е. Ф. потвърждава,
че е присъствала на извършеното от В. В. К.
в полза на Д.В. К.-Л. дарение на
парични средства за закупуването на процесното жилище, както и на предаването
на парите- предмет на договора. Съдът няма никакви основания да се съмнява в
достоверността на заявеното от Е. Ф.,
доколкото същата не е роднина на страните по делото и не е заинтересована от
изхода на същото. След като през лятото на 2011г. Е. Ф. е живяла при своята
родна баба, която е била близка с В. В. К., и с баба си често е гостувала в
дома на В. В. К., напълно нормално и логично
е тя като позната на В. В. К. и след като вероятно е била поканена от нея, да е
присъствала на дарението като свидетел
от нейна страна. С осигуряването на присъствието на Е. Ф. на
дарението лелята очевидно е целяла при евентуални претенции
относно дарението дори от самия си племенник да е подсигурена със свидетел от
своя страна.
Съдът кредитира напълно показанията на св.Т. като последователни, логични и
непротиворечиви на събраните по делото писмени доказателства – договора за
целево дарение на парични средства от 15.06.2011г. и разписката към него,
удостоверяваща получаването на парите – предмет на договора от ответника по
настоящето дело. Съдът прецени внимателно и обстойно показанията на св.Т. и не
намери основание да се съмнява в достоверността на заявеното от него – същият
не е роднина на страните по делото, а факта , че е бил кум на сватбата на
страните по делото, а след това заедно със съпругата си /с която го е запознала
ищицата/ и семейни приятел на семейството,
сочат, че и двете страни са му имали
доверие и не са се съмнявали в надежността му и почтеността му. Именно св.Т. е
бил инициаторът ответникът да закупи процесното жилище – той е предложил на
ответника да закупи процесното жилище, за да може двете семейства да почиват
заедно на едно място в един и същи жилищен комплекс в гр.Царево. След като
ответникът не е разполагал с необходимата сума за закупуването на процесния
апартамент, именно св.Т. е предоставил в заем на ответника сумата от 2000 евро,
за да може последният да заплати капарото за харесания от него процесен
апартамент, тъй като ответникът му е казал, че необходимите пари ще му даде
родната му леля е свидетелят не се е съмнявал, че ответникът ще му върне
парите. Едва тогава св.Т. е разбрал, че ответникът има родна леля и че тя не е присъствала на
сватбата на племенника си, тъй като не е
харесвала съпругата му и настояща ищца по делото. Именно св.Т. като семеен
приятел е придружил ответника до дома на леля му и е присъствал
на дарението на паричните средства – както на сключването на договора,
така и на предаването на парите, като се подписал в качеството си на свидетел
за това в разписката към договора за получаването на парите. Там св.Т. се е запознал с лелята на ответника,
описва я като умна и образована жена – с юридическо образование, и се убедил, че
тя не харесвала ищцата, поради което не е присъствала на сватбата им и е държала дарението, което прави на
племенника си, да се оформи в писмен вид. Свидетелят посочва, че след като
получил дарението от леля си, ответникът му върнал веднага заема и след това закупил процесното жилище, което
било капарирано. Свидетелят е конкретен в показанията си и излага факти и
обстоятелства, които е възприел във връзка с тази сделка - дал е капарато за процесното жилище като
заем на ответника, който му е казал, че не разполага с пари и че парите за покупката
на жилището ще вземе от леля си, а в последствие е присъствал лично както на самото целевото дарение от лелята в полза на ответника,
така и на самото предаване на парите. Възраженията
на процесуалния представител на ищцата, че св.Тютюев не е бил в Русия на
15.06.2011г. , а е бил в България, поради което не е присъствал като свидетел на дарението,
категорично се опровергаха като неоснователни от представения на съда за
проверка в с.з. международен паспорт на свидетеля. При проверката на паспорта
на свидетеля, извършена лично от съда в присъствието на свидетеля и
процесуалните представители на двете страни по делото, съдът лично се убеди, че
свидетелят Т. е получил виза за България, даваща му право на пребиваване за
периода от 29.06.2011г. до 29.12.2011г., и същият има регистрирано излизане от
Русия, респективно – влизане в България на дата, много по-късно от 15.06.2011г.,
което изключва категорично твърдението на ищцовата страна, че свидетелят е бил
на 15.06.2011г. в България . Ето защо съдът кредитира напълно показанията на
свидетеля Т., тъй като те кореспондират напълно на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, и в комбинация с представения по делото договор за
целево дарение и разписката към него за предаването на парите, и другите устни
и писмени доказателства , доказват пълно и главно твърденията на
ответника за закупуването на процесния имот с лични средства, дарени му целево
от леля му по бащина линия.
Тук следва да се посочи, че и представените
от ищцата писмени
доказателства - декларация за
гражданство и гражданско състояние по чл.28 ал.8 от ЗННД и декларация по чл.4
ал.7 от ЗМИП и чл.6 ал.5 т.3 от ЗМИП, подадени от ответника при изповядването
на сделката по нотариален ред за покупката на процесното жилище, подкрепят
твърденията на ответника, че процесния имот е закупен с негови лични средства –
видно от съдържанието на посочените декларации, ответникът в деня на сделката –
29.08.2011г. като произход на средствата в размер на 43 000 евро за покупката
на процесното жилище е посочил, че същите са „лични средства“, а не средства от спестявания и/или заплати, което сочи , че към датата на сключването на
сделката ответникът е имал ясното
съзнание, че след като е получил същите като дарение, то тези средства
са негови лични и следователно и придобитото жилище е негова лична
собственост, което е мотивирало същия да се счита за едноличен собственик и да
декларира процесното жилище като лична негова собственост и в службата по
местни данъци и такси в община Царево поради придобиването му с лични средства,
а в последствие и лично е заплащал дължимите данъци и такси.
Разпитаните по делото свидетели Т. и К. са единодушни, че финансовата
издръжка на семейството се е осигурявала изцяло от ответника, който е
осигурявал на съпругата си и нейния син от първия й брак нормален стандарт на
живот, така че нищо да не им липсва и поради което ищцата докато е била в брак
с ответника не е работила, включително и към датата на дарението и на покупката
на жилището, които свидетелски показания кореспондират напълно на представената
от ищцата трудова книжка, от която се удостоверява, че само няколко месеца след сключването на брака
ищцата по собствено желание е напуснала работа и до датата на закупуването на
процесния апаратамент не е полагала труд и е нямала никакви доходи както от
трудово правоотношение, така и от
каквото и да било друго свободно занятие. От показанията на св.Т. се
установява, че ищцата се е занимавала с екзотерика и йога за собствено развлечение,
но не и за реализиране на доходи от това занятие. Що се касае до възраженията
на процесуалния й представител до реализиране на доходи от отдаване под наем на
собствено на ищцата жилище, то същите са били реализирани след покупката на
процесното жилище в много по-късен в годините период, поради което са правно
несъотносими и ирелевантни. По същата причина съдът не обсъжда и представените
от страните писмени доказателства, касаещи обстоятелства и факти за доходите им
и направените от тях разходи, тъй като са настъпили в годините след 2011г. –
годината на закупуването на процесното жилище, поради което се явяват
ирелевантни за правния спор, а що се касае до закупеният на 15.10.2014г. по
време на брака на името на ищцата автомобил „***“, доколкото няма искане от страна на ответника той
да бъде включен в делбеното имущество, то съдът не дължи произнасяне за
посочената вещ.
Съдът прецени внимателно и обстойно показанията на св.К. и не намери
основание да се съмнява в достоверността на заявеното от нея – същата не е
роднина на страните и няма интерес от изхода на делото, познава и е била в
приятелски отношения и с двете страни , като е била по-близка с ищцата, има
непосредствени впечатления от семейния живот на страните от 2012г. до началото
на 2018г. и пряко и непосредствено е възприела думите на ответника, казани в
отговор на нейно питане и в присъствието на ищцата, че е закупил процесното
скъпо жилище, тъй като парите за него са подарък. Като външен човек на
семейството, за св.К. не е необходимо да знае точния размер на дарените пари,
нито от кого са били дарени на ответника. В случая е важно, че именно пред
външни за семейството хора, каквато е тя и останалите, присъствали на
събирането в ресторанта лица, и то
около 2013-2014г. / много години преди
развода на страните и образуването на настоящето дело за делба/, ответникът публично и открито в присъствието
на ищцата е заявявал, че е закупил процесното жилище с подарени му пари, при
което ищцата към онзи момент не е реагирала на думите му като неверни и не се е възпротивила на заявеното от ответника
твърдение. Нещо повече, в разговор със св.К., проведен по телефона на 18.02.2018г., в отговор на
поканата на свидетелката ищцата да дойде в България, самата ищца й отговорила,
че „няма отношение към апартамента и този апартамент е негов“, което сочи, че
ищца не е имала съзнанието на съсобственик на процесното жилище, тъй като е
била наясно с произхода на средствата за закупуването на процесното жилище, а
именно – лични средства на ответника, дарени му от леля му, което изключва
нейния принос в придобиването на процесното жилище.
Анализът на всички обсъдени по-горе доказателства води до извод, че ответникът
в настоящото производство доказа при условията на пълно и главно доказване
твърденията си, че процесният апартамент е закупен изцяло с негови лични
средства, дарени от леля му по бащина линия. Поради тази причина предявеният от
него иск с правно основание чл. 23, ал. 2 вр. ал.1 СК, който е приет за
съвместно разглеждане в производството по съдебна делба, следва да бъде уважен
като основателен и доказан поради наличие на пълна трансформация на лични
средства, а предявеният от ищцата иск за делба на процесния апартамент следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл.78 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените от него разноски пред настоящата инстанция,
свързани с уважаването на предявения от него насрещен установителен иск по чл.23 ал.2 вр.ал.1 от СК, които съгласно
представения от защитникът му списък за разноските и платежните документи, са в размер общо на 1683.28 лева, от които държавна
такса за предявяването на насрещния иск в размер на 621.16 лева, държавна такса
за вписване на исковата молба в размер на 62.12 лева и заплатен адвокатски
хонорар в размер на 1000 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.23 ал.2 вр.ал.1 от СК по отношение на М.В. К.-Л. /М.В. К.-Л./ ***, че Д. В. К.-Л. /Д. В. К.-Л./ -***, е изключителен собственик на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор *** по кадастралната карта и
регистри на гр. Царево, област
Бургаска, одобрени със Заповед *** год. на Изпълнителния директор па АК,
изменени със Заповед № *** год. на началника на СГКК-Бургас, който се намира в СГРАДА № I (едно),
разположена в поземлен имот с
идентификатор *** , с адрес на имота: ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с
площ на обекта от 91,20 кв.м., с
прилежащи части: 17,49 кв.м. идеални части от общите части на сградата и 21,82
кв.м. от правото на cтроеж в имота, брой нива на обекта: 1 (едно), при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта ***, и
над обекта: *** и ***, ведно със съответното право на строеж върху терена.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В. К.-Л. /М.В. К.-Л./***, против
Д. В. К.-Л. /Д. В. К.-Л./ - ***, ИСК ЗА ДЕЛБА на имот САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр. Царево, област Бургаска, одобрени
със Заповед *** год. на Изпълнителния директор па АК, изменени със Заповед № ***
год. на началника на СГКК-Бургас, който
се намира в СГРАДА № I (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор *** , с адрес на имота: ***,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ на обекта от 91,20 кв.м., с прилежащи части: 17,49 кв.м. идеални
части от общите части на сградата и 21,82 кв.м. от правото на cтроеж в имота,
брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: ***; под обекта ***, и над обекта: *** и ***, ведно със съответното
право на строеж върху терена.
ОСЪЖДА М.В. К.-Л. /М.В. К.-Л./ , ***г., ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. К.-Л./Д. В. К.-Л./ - *** ***, сумата в размер общо на 1683.28 лева, представляващи разноски,
направени във връзка с иска по чл. 23, ал. 1 СК на основание чл. 78 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, че решението подлежи на вписване в шестмесечен срок
от влизането му в сила.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: