Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 76

гр. Видин , 18.10.2019г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                               в публичното заседание на деветнадесети декември

през две хиляди и деветнадесета година                   в състав :

              

                                          Председател: Л. Л.

                                                  Членове: В.С.

                                                                   Р. Д.         

                                                                   

                                                                                       

                                                                 

при секретаря               Н.К.         и в присъствието на

прокурора       М. К.          като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА Л. ВНОХД    №  124  по описа за 2019г.,  и за да се произнесе съобрази следното:

          С присъда № 178/24.04.2019г. по НОХД № 1631/2018г., по описа на Районен съд-Видин, подсъдимия Ц.И.Д. с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН, за това че на 25.06.2018 г. в гр. Видин, на републикански път III-1221, на отклонението за с. Покрайна, в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №*, собственост на И. П. И. ***, държи високорисково наркотично вещество „кокаин“, с нето тегло 1,06 грама, с концентрация на активен компонент 77,56%, на стойност 296,80 лв., без надлежно разрешително, в нарушение на установените правила съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 7, ал. 1 и чл. 30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. с Приложение № 1 -Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/ - престъпление по чл.354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на основание посочения текст и във вр. с чл. 36 и чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, подсъдимия е осъден и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, при първоначален общ режим, с оглед на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено подсъдимия Д. да изтърпи и отложеното наказание по НОХД № 249/2016г. по описа на РС - Видин, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, при първоначален общ режим, с оглед на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. На основание чл.354а, ал. 6 от НК е отнет в полза на Държавата предметът на престъплението-обект № 1 - два броя найлонови пликчета тип „спейсбег“ съдържащи високорисково наркотично вещество „кокаин“, с нето тегло 1,06 грама, с концентрация на активен компонент 77,56 % - на съхранение в ЦМУ - гр. София.

          Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат С.С., като защитник на подсъдимия Ц.И.Д.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, материалния закон, необоснована е и несправедлива, и прекомерно завишена. Иска се да бъде постановена по-лека присъда, като деянието бъде преквалифицирано в по-леко, да се намали наказанието ИЛИ подсъдимия да бъде оправдан ИЛИ делото да бъде върнато на ВРС за ново разглеждане за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, като следва да се потвърди първоинстанционната присъда, която е правилна и  законосъобразна.

          Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна.

          Първоинстанционният съд е извършил правилна  преценка на доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед установената фактическа обстановка, която ВОС споделя и не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото изложение, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерно поведение на подсъдимия по чл.354а, ал. 3, т. 1 от НК и е наложил справедливо наказание.

          Обстоятелствата, които са от съществено значение с оглед предмета на делото са следните:          

          На 25.06.2018 г., в гр. Видин, на републикански път III-1221, на отклонението за с. Покрайна, в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №*, собственост на И. П. И. ***, подсъдимият Ц.И.Д. държал високорисково наркотично вещество „кокаин“, с нето тегло 1,06 грама, с концентрация на активен компонент 77,56%, на стойност 296,80 лева, без надлежно разрешително, в нарушение на установените правила съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 7, ал. 1 и чл. 30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. с Приложение № 1 -Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

          Горната фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на подсъдимия и останалите доказателствата събрани на досъдебното производство. Самопризнанията на подсъдимия напълно се подкрепят от доказателствата.        

          С оглед установената фактическа обстановка, правилен е и юридическия извод на ВРС, че деянието на подсъдимия от обективна и субективна страна е съставомерно по чл.354а, ал. 3, т. 1 от НК.

          Неоснователно е оплакването в жалбата, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и е необоснована. Както беше посочено по-горе, правилно и при липса на съмнение са установени обстоятелствата по делото. Не са допуснати и процесуални нарушения при формиране на фактическите изводи на основата на събраните по надлежен ред доказателства, които нарушения да са довели до порок при формираната от ВРС воля.

          Неоснователно е конкретното оплакване за съществено процесуално нарушение, направено от защитата в с.з. пред въззивната интанция, изразяващо се в игнориране на предписанията за предявяване на веществено доказателство на подсъдимия. Диференцираната процедура - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, инициирана от подсъдимия, изключва необходимостта от претендираното от защитата прилагане на 284 от НПК от компетентния съд. По силата на чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 371, т. 2 от НПК, когато установи, че направените признания се подкрепят от доказателствената маса на досъдебното производство, решаващият орган с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ги ползва, без да събира и проверява доказателства за признатите факти, изложени в обстоятелствената част на внесения от прокурора акт.

          ВОС не споделя тезата на защитата, че случая е маловажен.

          Буквалното и логическо тълкуване на материалноправната разпоредба на чл. 93, т. 9 от НК мотивира заключение, че „маловажен случай“ на престъпление е този, при който извършеното от дееца, предвид липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпно посегателство от съответния вид. Съдебната практика е константна и категорична, че в обсега на необходимата преценка при определяне на правната квалификация на деянието по чл. 93, т. 9 от НК са установените по делото факти, значими за тежестта на инкриминираното престъпление и неговата морална укоримост - време, място, начин на осъществяване, участващи лица, използвани средства, индивидуализиращи предмета на посегателство белези, причинен вредоносен резултат, и данните за личността на извършителя.         

          Престъплението по 354в, ал.1 от НК е формално престъпление при което вредните последици не се изразяват в причиняване на конкретно увреждане /реално изменение на обществените отношения/ и няма състовамерен резултат. По такъв признак не биха могли да се сравняват деянията от този вид по степен на обществена опасност. Вредните последици на посоченото престъпление се изразяват в застрашаване на обществени отношения свързани с народното здраве, респ. поставя се в опасност животът или здравето на неограничен кръг хора и в конкретния случай тези вредни последици са налице. Поради това е неприемлива защитната теза, че такива липсват.

          Действително в случая количеството на процесното наркотично вещество не е голямо и стойността му е под размера на МРЗ- 510 лева за 2018г./, но същевременно стойността е много над тази която съдебната практика свързва с приложение на чл.9, ал.2 от НК/, а и характеристика на инкриминирания предмет не е единствения показател за степента на обществена опасност на деянието, която се преценява с оглед наличието и на други обстоятелства смекчаващи или отегчаващи отговорността. Освен това процесното наркотично вещество е с висока концентрация на активен компонент 77,56%, т.е. с висока чистота, даваща възможност за обособяването на повече отделни дози.

          Подсъдимия Д. е осъждан, което е отегчаващо отговорността му обстоятелство. Видно от справката за съдимост на Д., той е осъден с влязъл в сила на 02.03.2016г. съдебен акт по НОХД № 249/2016г. по описа на Районен съд – Видин,  за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 14.02.2016г. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. В изпитателния три годишен срок, на 16.04.2017г. Д. е извършил друго деяние- по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, за което със съдебен акт влязъл в сила на 11.07.2017г. е наказан с „глоба“ 1000 лева по НОХД № 991/2017г. на ВРС. Деянието предмет на настоящото дело е извършено на 25.06.2018г. и е от същия вид, като предходното, при сходна фактическа обстановка. И двете деяния са извършени в изпитателния срок за който е отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ по първото осъждане. По-лекото наказание глоба за предходното престъплението със същия обект, явно не е изпълнило целите на чл.36, ал.1 от НК и най-вече специалната превенция. Разкрива се и тенденциозност в престъпното поведение на дееца с обект обществени отношения свързани с народното здраве.

          От данните по делото в тази насока и най-вече от установените по делото фактически данни по отношение на съдебното минало на извършилия посегателството против народното здраве Д., осъждан с влязлата в сила присъда за същото по вид престъпление, предпоставя заключение за характерна за този вид престъпления обществена опасност на деянието, предмет на настоящото дело. В крайна сметка, оценката за степента на обществената опасност на дееца и на деянието не следва да бъде занижавана. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. В контекста на изложеното, стойностните параметри на инкриминирания предмет, явяващ се материализация на засегнатите обществени отношения - обект на посегателство, декларативното изявление на подсъдимия на ДП, че се признава за виновен и обяснението в с.з., че се е снабдил с наркотика по случай рождения си ден, не внасят съмнения в очертаната позиция.

          Неоснователна е тезата на защитата за преквалификация на деянието по ал.5 на чл.354а от НК.       

          С оглед на горните съображения, на още по-силно основание, не може да бъде възприета тезата на защитата за приложение на чл.9, ал.2 от НК.

          Неоснователни са оплакванията в жалбата за неправилност на присъдата, с оглед завишеност на наказанието.    

          За извършеното престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 6 години и „глоба“ от 2000 до 10000 лева.

          ВРС е разгледал делото при условията на глава ХХVІІ от НПК, респ. с оглед чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК и е след като е преценил, че в случая са налице едновременно условията на чл.58а, ал.1 и чл.55 от НК, е приложил чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като по – благоприятен за дееца. ВРС е приел наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, и е слязъл под най – ниския предел на наказанието за престъплението и е наложил „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца. На основание чл.55, ал.3 от НК, не е наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“. ВРС е отчел като отегчаващо обстоятелство предишното осъждане на дееца, а като смекчаващи обстоятелства следните такива: подсъдимия се е признал за виновен; ниска стойност на процесния наркотик. Макар ВРС да не се е задълбочил в оценката на обществената опасност на деянието и дееца, в крайна сметка правилно е индивидуализирал санкцията, респ. правилно е отмерил срока на наказанието „лишаване от свобода“, което следва да бъде наложено. То е чувствително под най-ниския предел на регламентираното за извършеното престъпление и малко над минимума уреден за вида наказание. ВОС не намира основания за критика и относно приложението на чл.55, ал.3 от НК. На фона на съображенията за обществената опасностна деянието и дееца, визирани по-горе от настоящия Съд,   приемлив е извода на ВРС, че ниската стойност на процесния наркотик, макар да не определя случая като маловажен или малозначителен, може да се приеме като изключително смекчаващо обстоятелство, което да обуслови приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. ВОС няма основание за корекция на индивидуализираното от ВРС наказание.

          Правилно ВРС е приложил разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК.

          Предвид горните съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.     

          Присъдата на ВРС е правилна и следва да бъде потвърдена

          Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

 

          Р    Е    Ш    И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 178/24.04.2019г. по НОХД № 1631/2018г., по описа на Районен съд-Видин.

          Решението e окончателно.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: