Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260026/04.09.Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд Наказателно
отделение
На десети юли Година две хиляди и
двадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янко
Янков
ЧЛЕНОВЕ: Светослава Колева
Яна
Панева
Секретар Соня Дичева
Прокурор Анна
Помакова
като разгледа докладваното от съдия
Панева
ВНОХД № 109 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивна проверка е
присъда № 8/24.04.2019година по НОХД №439/2018 година по описа на ШОС, с която подс.Д.М.А.
е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.252 ал.1 от НК,
затова че през периода от началото на 2008г. до
17.12.2013 г. в гр.Шумен, като физическо
лице, без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки, за които
се изисква такова разрешение,
уведомяване на БНБ, съгласно чл.3 от Закона за кредитните институции /в сила
до 30.03.2009г./, и регистрация в БНБ, съгласно чл.3а. от ЗКИ
/в сила от 31.03.2009г./, а именно, като отпуснал заеми, както
следва:
1.На В.Б. К. от гр.Шумен - общо два заема:
-получен
заем обезпечен с ипотека в размер на 5500 лева;
-получен
заем в размер на 1000,00 лева;
2.На Д.К.Ж. от гр.Шумен -
един заем:
-получен
заем обезпечен с ипотека в размер на 20000 лева;
3.На С.С.Ч. от гр.Омуртаг - един заем:
-получен
заем обезпечен с ипотека в размер на
18500 лева;
4.На Б.Й.Б. и А.Х.Д. от
гр.Шумен - един заем обезпечен с ипотека в размер на 8000
лева;
5.На Х.М.Д. от гр.Шумен -
един заем в размер на 1500лева;
6.На Д.М.С. *** - един заем в
размер на 400 лева;
7.На П.Г.Д. от гр.Шумен –
един заем в размер на 500,00 лева;
8.На П.Н. Г. от гр.София – един заем в размер на 400 лева;
9.На Й.П.И. от гр.Шумен – един заем в размер на 5700 лева;
10.На А.Е.С. от гр.Шумен – два
заема:
-получен
заем в размер на 2000 лева,
-получен заем в размер на 2500 лева, като с деянието си е получил неправомерни
доходи от В.Б. К. в размер на 700,
лв., от Х.М.Д. в размер на 1943,63 лева,
от Д.М.С. в размер на 160,00 лева, от П.Г.Д.
в размер на 28,14 лева, от П.Н. Г. в размер на 190, 00 лева и от А.Е.С. в
размер на 600, 00 лева, общо в размер на 3621,77 лева и причинил вреди, както
следва: на В.Б. К. в размер на 25,00 лева, на Х.М.Д. в размер на 1493,63 лева, на Д.М.С. в размер на 130,00 лева, на П.Н. Г. в
размер на 145, 00 лева и на А.Е.С. в размер на 520, 00 лева, общо в размер на 2313,63 лева,
поради което и на основание чл.252, ал.1 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, първоинстанционният съд му
наложил
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от
две години и шест месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК било
отложено с изпитателен срок от четири години.
С присъдата
първоинстанционният съд оправдал подс. Д.А. по първоначалното обвинение, че
през периода от началото на 2006 г. до края на 2007 г. е извършвал по занятие банкови сделки, без
разрешение съгласно разпоредбата на чл.1 ал.4 т.1 от Закона за банките /в сила до
31.12.2006г./, че е отпуснал на Н.М.Х. от гр.Шумен -
общо четири заема:в размер на 500,00
лева; в размер на 1000,00 лева; в размер на 2000,00 лева; в размер на 13 500,00 лева, обезпечен с ипотека, и
на М.С.С. от
гр.Русе - седем заема в размер на 17211,00 лева, както и че е извършил деянието по чл.252,
ал.2, предл.първо и предл.второ от НК, че е причинил другиму значителни вреди общо
за 5031,23 лева, и получил значителни
неправомерни доходи общо в размер на 6461,23 лева.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК първоинстанционният съд осъдил подс.А. да заплати направените съдебно-деловодни
разноски.
Настоящото
наказателно производство се разглежда за трети път от друг съдебен състав на
въззивната инстанция. С Решение № 37
от 16.04.2020г. на ВКС Първо наказателно отделение е било отменено изцяло
въззивно решение №158 от 25.11.2019г. по ВНОХД №244/19г. по описа на АС-Варна и
делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от
стадия на съдебното заседание.
При първото въззивно разглеждане на делото въззивният
състав с
решение №137/16.07.2018 година по ВНОХД №138/2018 година на Варненски
апелативен съд на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3, т.т.1 и 2 от НПК е
отменил изцяло присъда № 6/08.03.2018г. по НОХД № 142/2017г. по описа на
Окръжен съд- Шумен, а делото е било върнато в първата инстанция за ново
разглеждане.
В разпоредително заседание по
новообразуваното НОХД №246/2018 година първоинстанционният съд е констатирал
съществено процесуално нарушение в обхвата по чл.249 ал. 4 т.1 от НПК, породено
от сериозни непълноти на фактическото и юридическо обвинение по съставомерни
обстоятелства, като на основание чл.249 ал.1 от НПК съдебното производство по
делото е било прекратено, а делото върнато на прокурора за отстраняване на
нарушенията.
На 30.11.2017 година в ШОС е бил внесен
обвинителен акт, по който е било образувано НОХД №439/2018 година, приключило с
присъда № 8/24.04.2019 година, която е била обжалвана с въззивна жалба пред
Апелативен съд-Варна, като с решение №158 от 25.11.2019г. по ВНОХД №244/19г. по описа на АС-Варна,
предходната въззивна инстанция е изменила присъдата на ШОС, като е приложила закон
за същото наказуемо престъпление по чл.252 ал.1 от НК, тъй като в периода от
21.03.2008 година до края на 2011 година в гр.Шумен, Д.М.А. като физическо
лице, без съответно разрешение извършил по занятие банкови сделки – предоставил
заеми срещу лихва на В. К., ХР.Д., Д.С., П.Д., П.Г. и А.С., за които се изисква
разрешение по чл.3 от ЗКИ (в
сила до 30.03.2009 година) и чл.3а от ЗКИ (в
сила от 31.03.2009 година).
На основание чл.304 от НПК е оправдала
подсъдимия по обвинението за времето на престъплението - от началото на 2008
година до 21.03.2008 година и след края на 2011 година до 17.12.2013 година, за
инкриминираните заеми на свид.Д.Ж., С.Ч., Б.Б., А.Д., Й.Й., за получени от Д.А.
неправомерни доходи в размер на 3 621.77 лева и причинени вреди в размер
на 2313.63 лева. Предходният въззивен
състав е намалил наказанието на подс. А. на две години лишаване от свобода,
чието изтърпяване е отложил с изпитателен срок от три години. В останалата си
част присъдата е била потвърдена.
С Решение № 37 от 16.04.2020г. на ВКС,
Първо наказателно отделение е било отменено въззивно решение №158 от
25.11.2019г. по ВНОХД №244/19г. по описа на АС-Варна и делото е било върнато за
ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното
заседание.
Предвид обстоятелството, че
съдебните актове на първоинстанционния съд и въззивната инстанция са били
обжалвани само от подс. А. и неговия защитник- адв. Д. ***, като оправдаването
на подсъдимия и пред двете инстанции за част от възведените му обвинения
описани подробно по-горе не са били атакувани от прокурора, то пределите на настоящата
въззивна проверка се обуславят от принципа за забрана влошаване положението на
подсъдимия /„reformatio
in pejus”/ и в тези части съдебните актове са влезли в сила, поради което няма
да са предмет на въззивен контрол.
С подадената въззивна жалба защитникът
на подс. А. оспорва присъдата, като противоречаща на материалния закон. Твърди,
че в хода на съдебното производство са били допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което иска от въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда
и да постанови нова, с която подс. А. да бъде оправдан изцяло. Защитата сочи,
че инкриминираните заеми не представляват „банково кредитиране“ поради липсата
на противоречие с §1, т.5 от ДРЗБ и §1, 3 от ЗКИ. Навеждат се доводи за
недоказаност на обвинението и недостоверност на част от свидетелите, поради
личната им заинтересованост.
Подсъдимият е депозирал допълнително
писмено изложение, с което излага своите възражения и доводи относно
постановената спрямо него осъдителна присъда, като се аргументира за всеки
отделен инкриминиран заем. Изразява становище, че престъплението по чл. 252
ал.1 от НК е недоказано и несъставомерно.
В пренията въззивният прокурор намира
жалбата за неоснователна, а искането на защитата за оправдаване на подс. А. за
категорично несъстоятелно. Моли въззивния съдебен състав да постанови решение,
което да е идентично с решението на предходния въззивен състав. Изразява
становище и относно кредитирането на показанията на свидетелите П.Г., Д.С. и В.
К.. Прокурорът счита, че въз основа на доказателствения материал може да се
направи обоснован извод за съставомерност на деянието по чл. 252 ал.1 от НК.
Защитникът на подс. А. в хода на
съдебните прения поддържа изцяло жалбата. Излага теза за обективна
несъставомерност на престъплението по чл.252 ал.1 от НК поради неосъществена от
подс. А. банкова дейност. Желае отмяна на атакувания съдебен акт, като моли
въззивната инстанция да признае подсъдимия за невиновен.
В лична защита подс.А. оспорва мотивите
на ШОС, както и доказателствата, които са били ценени по делото. Твърди, че има
нарушение на чл.13 ал.1, чл.14 ал.1, чл.18, чл.103 ал.1, чл.107 ал.2 и ал.5 от НПК, както и на чл.6 и чл. 8 от ЕКПЧ.
При правото му на последна дума подс. А.
заявява, че желае да бъде оправдан, тъй като не е извършвал престъпление според
Европейското законодателство.
Настоящият състав на въззивната
инстанция след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата
по делото счита следното:
І. От фактическа страна:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло
по реда на глава XXVII от НПК, чл. 371 т.1
от НПК, тъй като в хода на проведеното разпоредително заседание
подсъдимият и неговият защитник са направили искане делото да протече по този
ред, като са дали съгласие да не се разпитват свидетелите Л.И.Д., Н.М.Х., Д.М.С.,
М.С.С., П.Г.Д., П.Н. Г., И.К.П., Й.П.И., Ж.В.И., А.Е.С., С.Г.Г., Д.К.Ж., С.К.Ж.,
С.С.Ч., Б.Й.Б., А.Х.Д., Й.П.Д. и И.Г.И.. На основание чл.372, ал.3 от НПК
първоинстанционният съд с определение е одобрил изразеното съгласие, дадено от
подсъдимия и неговия защитник, че при постановяване на присъдата непосредствено
се използват съдържанието на съответните протоколи за разпит на горепосочените
свидетели.
Доколкото
оправдателните диспозитиви на присъда № 8/24.04.2019г. по
описа на ШОС и решение №158
от 25.11.2019г. по ВНОХД №244/19г. по описа на АС-Варна са влезли в сила,
предвид липсата на протест от страна прокуратурата, то настоящият въззивен
състав ще разгледа от фактическа и правна страна заемните отношения между подс.
Д.А. и свидетелите В.а К., ХР.Д., Д.С., П.Д., П.Г. и А.С..
Подсъдимият
Д.М.А. *** и се занимавал с поддръжка на компютри. Не бил назначен по трудово
правоотношение и не бил регистриран като търговец. През инкриминирания в
обвинението период се занимавал и с търговия на перилни препарати и с
дистрибуция на безалкохолни напитки. Той предоставял и заеми на различни физически лица в гр.Шумен,
при различни условия – безлихвено, срещу уговорка за лихва или неустойка.
1. През 2009 г. свидетелката В.Б. К. работила като медицинска
сестра в МБАЛ гр.Шумен. Тя изпитвала финансови затруднения и имала нужда от
5000 лв. Нейни познати я запознали с подс.
А., който обещал да й даде пари, но заявил, че за такива пари ще иска
гаранция с автомобил или имот. Свид.К. решила да ипотекира
жилището си. Между подс. А.,
като заемодател и свид. К., като
заемател и ипотекарен длъжник, бил сключен нотариален акт за договорна ипотека,
в който бил вписан размер на заема 5500лв., които парични средства свид. К.
получила своевременно. За обезпечаване на дадената в заем сума, видно от
нотариалния акт /т.ІV, л.26-л.27 от ДП/ свид. К. учредила в полза на подс. А.
ипотека, върху собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, ул.“Съединение“ №153, ет.1. Няколко месеца
свид.К. плащала на подс.А. парични суми, посочени от самата нея като лихви.
Свид.К. споделила със свой приятел А.К.С. /починал/ за дължимата от нея сума. С.
решил да й помогне, като изцяло изплатил заема й към подс. А., което било
извършено пред нотариус, след което ипотеката върху имота била заличена.
През 2011 г. свид.В.К. отново
имала нужда от парични средства, тъй като била заложила златните си бижута в
заложна къща и искала да си ги откупи. Поискала от подс.Д.А. заем в размер на 1000,00 лв. Подс.А.
й обяснил,че за сумата от 1000,00 лв. ще трябва да му плаща лихва от по 50 /петдесет/ лева на месец, или 5% на
месец. Двамата се уговорили, че на 25-то число
на месеца, когато свидетелката получава заплата ще му плаща по 50 лв. лихва, а
ако има повече пари ще погасява и
главницата. На следващия ден се срещнали отново, като подс.А. й дал в заем
сумата от 1000,00 лв. По настояване на подсъдимият, свид. К. попълнила личните
си данни в писмен документ и го подписала, като
в този документ изрично бил посочен срока за отпускане на заема, а
именно една година. Свид.К. плащала на
подс. А. месечни лихви от по 50 лв., но след като изтекъл срока от една година
изпаднала във финансови затруднения и нямала възможност да върне дължимата
сума, временно спряла да изплаща договорената месечна лихва. Поради
неплащане в течение на цяла календарна година подсъдимият предложил на свид.К.
да предоговорят заема. През м.октомври 2013 година двамата подписали нов
документ с данни от актуалната й лична карта, като договорили нов едногодишен
период за връщане на дължимата сума. В резултат на това споразумение свид.К.
продължила да плаща лихва по 50 лева
месечно, винаги на ръка, при посещение на подсъдимия в дома й. Подс.А. не издал
никакъв документ за получаваните месечни суми.
Към м.януари 2016 година свидетелката
все още плащала този заем – част от
главницата в размер на 500 лева била погасена, а месечната лихва намалена на 25
лева.
2.
През 2009г. свид.ХР.Д. изпитвал финансови затруднения предвид обстоятелството,
че през 2008г. е бил участник в ПТП, за което имал образувано наказателно
производство. В тази връзка имал спешна нужда от пари, за да покрие съответно
разходите си за адвокатски възнаграждения и погасяване на финансови задължения
към различни кредитни институции. През м.ноември 2009г. свид.ХР.Д. взел на заем
от лицето Б.Б. сумата 1500,00 лв., при 10 % месечна лихва, като оставил в залог
личния си автомобил.
След като съпругата на свид. Д.- свид. Д.
научила от братовчедка си- И.П., че подс. А. дава заеми, те решили да се
срещнат с него. На 19.11.2009 година в дома на П. в гр.Шумен се състояла среща
между подс.А. и свидетелите Д. и Д. Свид. Д. поискал заем от 1500 лева за срок
от четири месеца. Подс. А. се съгласил, но като поставил условие месечната
лихва по заема да е 10%. Като гаранция поискал от свид.Д. да подпише и запис на
заповед за сумата от 1740лева, като уточнил, че ако заемът не се върне в
уговорения срок, трябва да продължи плащането на лихвата. На 19.11.2009г. свид.Д.
подписал записа на заповед за сума от 1740 лева с падеж на 20.03.2010 година
(т.ІV, л.33 от д.пр.) и веднага получил 1500 лева от подсъдимия.
Свид. Д. веднага се се разплатил с Б.Б.,
като взел автомобила си.
В продължение на три месеца свид.Д.
платил на ръка общо лихва в размер на
180 лева (по
60 лева месечно).
През м.май 2010 година свидетелят
напуснал гр.Шумен и се устроил в гр.Гълъбово. Започнал да превежда по банков
път суми по заема си към подс.А., общо в размер на 1255 лева на дати 28.06.2010
година, 16.07.2010 година, 29.12.2010 година и 11.02.2011 година (л.66-69,
т.І от ДП).
Независимо от направените плащания подс.А.
се снабдил със заповед за изпълнение срещу свид.Д. по ЧТД № 1260/2011 година по
описа на ШРС. Срещу заповедта било подадено възражение от длъжника. В
едномесечен срок подс.Д.А. предявил иск
относно вземането си, предмет на ТД №2106/2011 година по описа на РС – Шумен.
По това дело било постановено решение
№117/10.02.2012 година, с което е било признато за установено задължение на
свид.Д. към подс.А. в размер на 1740 лева -
главница по запис на заповед от 19.11.2009 г., присъдена е законна лихва върху тази сума,
считано от 31.03.2011година до окончателното плащане. Решението на ШРС е потвърдено
с въззивен акт от 12.07.2012 година по ВТД №256/2012 година на ОС-Шумен.
Издаден бил изпълнителен лист от
18.07.2012 година, с който свид.Д. бил осъден да заплати сумата от 257,80 лв.
разноски пред ШРС и 122,00 лв. разноски пред въззивната инстанция.
По искане на подс.А. срещу свид.Д. било
образувано изпълнително дело № 20118770400893, преобразувано по-късно в
изпълнително дело №20189310403448, по което подс.А. получил 2881.23 лева
за:главница по изпълнителен лист от
01.04.2011 г. – 1740 лева;законна лихва върху главницата за периода от
31.03.2011година до 27.09.2012 година в размер на 268.63 лева;неолихвяеми
вземания за разноски – 379.80 лева;разноски по гражданското дело – 154.80 лева;
разноски по изпълнителното дело – 100 лева; такси по тарифата към ЗЧСИ – 238
лева.
Общо свид.Д. върнал на подс.А. сумата от
3443.63 лева (2008.63
лева събрани главница и лихви, 180 лева лихви за първите три месеца след
поемане на задължението и 1255 лева, платени по банков път),
при действителен размер на заетите средства от 1500 лева.
Разликата в размер на 1943,63 лв., представляват получените от
подсъдимият неправомерни доходи. Размерът на дължимите лихви съгласно
съдебно-счетоводната експертиза е 450,00лв. След приспадането им, размера на
причинените щети на свид.Д. бил 1493,63 лв.
3. Свид.ХР.Д.
бил в добри лични отношения със свид. Д.М.С. и същата понякога го молила за
лични услуги.
На неустановена дата в инкриминирания
период свид.Д. запознал свид.Д.С. с подс.А., тъй като тя се нуждаела от заем в
размер на 400 лева.По време на срещата подсъдимият се съгласил да предостави
сумата за срок от четири месеца, като свид.С. се задължила да върне 560 лева,
на четири равни месечни вноски по 140 лева, платими на 25-то число на месеца.
Веднага след постигнатото съгласие свидетелката получила сумата от 400
лева.Свид.С. плащала на ръка и без документ задължението си, като за четири
месеца погасила сумата от 560 лева.
4. През периода 2006 -2008 г.
свид.П.Д. работил като шофьор при подс. А., без да е бил назначен
по трудов договор. По време на съвместната им работа свид.П.Д. разбрал от подс.А.,
че последният дава в заем пари срещу лихва. Подс. А. му обяснил, че за дадените
в заем пари му подписват запис на
заповед или му оставят в залог – злато.
При тези разговори А. заявил на Д., че
на него като на „приятел“ можел да му
даде заем с лихва 4%.
През м.март 2008 г. свид. П.Д.
решил да вземе заем от подс. А., който последният му заявил, че може да
му даде 500 лв., но за целта трябва да
му подпише Запис на заповед. На 21.03.2008 г. свид.П.Д. подписал Запис на заповед за 500лв., с падеж на 21.03.2009
г. (л.32, том ІV от ДП). Свид.Д. не
изплатил нищо от получения заем – нито лихва, нито главница. В резултат на това
бездействие от страна на Д. подс. А. се сдобил с изпълнителен лист за сумата по Записа на заповед, издаден по
гр.д.№ 1678/2009 г. по описа на ШРС. Въз основа на издадения изпълнителен лист
било образувано изпълнително дело № 20098760400616 при ЧСИ Д. З.. По
изпълнителното дело е направен опис на вилата, тъй като свид. Д. бил собственик
на 1/3 от нея. По посоченото изпълнително дело на подс.Д.А. била изплатена сума
в размер на 897,14 лв., която била разпределена както следва: главница в размер
на 500 лв., разноски по изпълнителен лист в размер на 75 лв., законна лихва за
период от 13.05.2009 г. до 30.10.2009 г. в размер на 28,14 лв. адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело в размер на 50 лв. и разноски по изпълнителното дело в размер на 244
лв.
5. През пролетта
на 2010 г. свид.П.Г. учила в колежа по туризъм в гр.Шумен. По същото време имала финансови затруднения и чрез нейна
позната от същия град - И.К.П. се
срещнала с подс.А. *** и поискала заем в
размер на 400 лв. Договорили се той да й
даде исканата сума за срок от два месеца, като лихвата й на месец ще е 100 лв. Видно
от представената по делото справка за движението по сметката на Д.М.А. в „УниКредит Булбанк“ АД (том 1, л.175 от ДП),
на 12.07.2010 г. свид. П.Г. превела по сметката на подсъдимия сумата от 590 лв. за погасяване на
заема, ведно с лихвите.
През м.декември 2015 г. свид.Г. получила в профила си във фейсбук
съобщение от подс.Д.А., който искал тя
да му се обади на посочен телефон. Свид.Г. се обадила и се свързала с лице,
което се представило за Д. *** и й казало, че
се обажда във връзка с делото.
Това лице я уведомило,че е възможно да бъде повикана отново за разпит, и я
помолило „да не казва, че й е давал заем срещу лихва, а да каже, че все едно е взела от него пари като приятелски заем без лихва“. Въпреки тази
молба при повторния й разпит на досъдебното производство свид.П.Г. е потвърдила
и повторила първоначалните си показания от първия й разпит.
6. През м.юли 2009 г. свид.А.С. имал нужда от пари, за да пътува до Англия. Спешно търсил от къде
да вземе 2000 лв. на заем, за срок от един месец. Потърсил съдействие от свой
приятел С.Г.Г. от гр.Шумен, който го запознал с мъж на име Д.- подс.Д.А.. Свид.
С. обяснил на подсъдимия, че са му необходими 2000 лв. за срок от един
месец. Подс.А. му отговорил, че може да му даде в заем исканата сума, но срещу
месечна лихва от 15 % или 300лв. След постигнато
съгласие бил подписан договор и парите дадени в брой. Свидетелят отсъствал от
страната за 12 дни, а седмица по-късно платил на подсъдимия сумата от 2300
лева. Двата екземпляра от договора за заем били унищожени.
След
около един месец свид.С. отново поискал от подс.А. 2000 лева. Подсъдимият се
съгласил при идентични условия – лихва от 300 лева за месец -15%. Парите били
предадени в момента на срещата, без да се съставят документи.
След още пет – шест дни свид.С. получил
от подсъдимия допълнителен заем от 500 лева, върху която сума в момента не била
уговорена лихва.
След около двадесет дни свид.С. върнал
на подсъдимия 2800 лева. При тази среща А. му казал, че все още има задължение
от 200 лева, представляващи лихва за допълнителния заем от 500 лева. Свид.С.
възразил, че подобна договорка между двамата нямало, с което разговорът
приключил.
Близо месец по-късно при нов разговор между
двамата, А. заявил, че лихвата от 200 лева е нараснала до 1000 лева. Свид.С.
отрекъл отново подобно задължение, като му отговорил,че повече пари няма да му даде, тъй като
според уговорката им е платил всички пари и ако трябва ще се оплаче в Полицията,
но други пари не му дължи. След този разговор
свид. С. не бил притесняван
повече от подс. А..
Видно от заключението на назначената на досъдебното производство
сэдебно- счетоводна експертиза /л.242-249, том ІІ от ДП/ общата сума, получена
от подс. Д.М.А., като доход, представляващ разлика между предоставени заеми и
върнати заеми е 5836,23 лв. Размерът на
причинените щети на кредитополучателите, изчислен след съпоставяне на следващи
се лихви съобразно среден годишен лихвен процент за банкови институции за
процесния период и заплатени от кредитополучателите суми за лихви общо 4431,23 лв., от които Х.М.Д. – заплатени
лихви 2636,23 лв., следваща се лихва 450,00 лв., разлика – 2186,23 лв.; В.Б. К.
- заплатени лихви 1950,00 лв., следваща се лихва 650,00 лв., разлика – 1300,00 лв.; Д.М.С. -
заплатени лихви 160,00 лв., следваща се лихва 30,00 лв. разлика – 130,00 лв.; П.Г.Д.
- заплатени лихви 300,00 лв., следваща се лихва 150,00 лв., разлика – 150,00
лв.; П.Н. Г. - заплатени лихви 190,00 лв., следваща се лихва 45,00 лв., разлика – 145,00 лв.; А.Е.С. -
заплатени лихви 600,00 лв., следваща се лихва 80,00 лв., разлика – 520,00 лв.
Съдът приобщил заключението на вещото лице по реда на чл. 282 от НПК.
Видно от заключението по допълнителната съдебно- счетоводна експертиза,
назначена на досъдебното производство /
л.253-260, т.ІІ от ДП/ общата сума, получе*** от подс. А., като доход, представляващ разлика
между предоставени заеми и вър***ти заеми е 6461,23 лв. Размерът на причинените щети на
кредитополучателите, изчислен след съпоставяне на следващи се лихви съобразно
среден годишен лихвен процент за банкови институции за процесния период и
заплатени от кредитополучателите суми за лихви
общо 5031,23 лв., от които Х.М.Д. – заплатени лихви 2636,23 лв.,
следваща се лихва 450,00 лв., разлика – 2186,23 лв.; В.Б. К. - заплатени лихви
2575,00 лв., следваща се лихва 675,00
лв., разлика – 1900,00 лв.; Д.М.С. - заплатени лихви 160,00 лв., следваща се
лихва 30,00 лв. разлика – 130,00 лв.; П.Г.Д. - заплатени лихви 300,00 лв.,
следваща се лихва 150,00 лв., разлика – 150,00 лв.; П.Н. Г. - заплатени лихви
190,00 лв., следваща се лихва 45,00 лв.,
разлика – 145,00 лв.; А.Е.С. - заплатени лихви 600,00 лв., следваща се лихва
80,00 лв., разлика – 520,00 лв. Съдът приобщил заключението на вещото лице по
реда на чл. 282 от НПК.
На досъдебното производство била назначена допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза /л.267-271 т.ІІ от ДП/ от заключението на която
се установява, че общата сума, получена от подс. А., като доход, представляващ
разлика между предоставени заеми и върнати заеми е 6461,23 лв. Размерът на причинените щети на
кредитополучателите, изчислен след съпоставяне на следващи се лихви съобразно
среден годишен лихвен процент за банкови институции за процесния период и
заплатени от кредитополучателите суми за лихви
общо 5031,23 лв., от които Х.М.Д. – заплатени лихви 2636,23 лв.,
следваща се лихва 450,00 лв., разлика – 2186,23 лв.; В.Б. К. - заплатени лихви
2575,00 лв., следваща се лихва 675,00
лв., разлика – 1900,00 лв.; Д.М.С. - заплатени лихви 160,00 лв., следваща се
лихва 30,00 лв. разлика – 130,00 лв.; П.Г.Д. - заплатени лихви 300,00 лв.,
следваща се лихва 150,00 лв., разлика – 150,00 лв.; П.Н. Г. - заплатени лихви 190,00
лв., следваща се лихва 45,00 лв.,
разлика – 145,00 лв.; А.Е.С. - заплатени лихви 600,00 лв., следваща се лихва
80,00 лв., разлика – 520,00 лв.
По НОХД № 142/2017 г. по описа на ШОС била назначена съдебно-счетоводна
експертиза, която е със заключение: 1.По отношение на лицето Х.М.Д. – І
вариант: съобразно протоколи за разпит и писмени документи – заплатени общо
3421,23 лв. /заплатени суми в брой 4 вноски по 60,00 лв. – 240,00 лв., вноски
по банкова сметка на Д. М.А. – 300,00 лв., преводи чрез ЧСИ – 2881,23 лв., с
която сума са погасени – главница 1500,00 лв., лихви- 1048,63 лв., разноски-
634,60 лв., такси ИД – 238,00 лв.; ІІ вариант- съобразно документи – заплатени
общо 3181,23 лв.: вноски по банкова сметка на Д.А. – 300,00 лв. и преводи чрез
ЧСИ – 2881,23 лв., с която сума са погасени: главница 1500,00 лв., лихви-
1048,63 лв., разноски- 634,60 лв., такси ИД – 238,00 лв. 2.По отношение на В.Б.
К. – Съобразно протоколите за разпит по ДП и НОХД, че лицето е заплатило 200,00
лв. лихва за кредит, получен от Д.М.А. в
размер на 1000,00 лв. 3.По отношение на П.Г.Д. – по изпълнително дело
№616/2009 г. е извършена публична продан на имот, като от получената сума на Д.М.А.
е заплатена сума 897,14 лв., от които: главница – 500,00 лв., разноски- 75,00
лв., такси ЧСИ – 160,00 лв., лихви – 162,14 лв. 4. По отношение на лицето А.Е.С.
– по документи по изпълнително дело №258/2013 г. по описа на ЧСИ А.Т. с
правоприемник ЧСИ Р.Р. не се установи наличие на постъпили суми, което е видно
и от Удостоверение изх.№ 3706/06.10.2017 г. на ЧСИ Р.Р.. Съдът приобщил
заключението на вещото лице по реда на чл. 282 от НПК.
На досъдебното производство била изискана справка от Териториално
поделение-гр.Шумен на НОИ от 06.03.2014 г. (л.45 том ІV от ДП), от която е видно, че за
периода от 01.01.2008 г. до 31.12.22013 г. подс. А. не е бил регистриран в ТП на НОИ-Шумен и не е получавал парично обезщетение за безработица. За
посочения период лицето няма отпусната лична пенсия за инвалидност.
Видно от писмената справка с изх.№ 04032-0069/ 03.07. 2013 г. от БНБ
подс. А. няма издавани от БНБ разрешения за
извършване по занятие банкови сделки или регистрация като финансова
институция по реда на чл.3, ал.2 от ЗКИ. То не фигурира и в списъците на
класифицираните акционери /съдружници/ или лицата, управляващи регистрирана в
БНБ финансова институция.
При извършеното претърсване и изземване от жилище в с.Дибич, обл.Шумен,
обитавано от подс.Д.А. били иззети парични средства на обща стойност 4940,00
лв., които в последствие били обект на оглед с протокол за оглед на веществени
доказателства от 10.11.2014 г. / л.44, т.І от ДП/
Видно от приетите писмени доказателства – договор за наем на земеделски
земи № 34/2014 г. , №34/2013 г., №160/2014 г. подс.Д.А. е давал под наем
земеделски земи на „Елкофал“ ЕООД, за което е следвало да получи по първия
договор наем 900,00лв., по втория- 630,00 лв., по третия - 781,00 лв. /л.28,29,30 от т.І от ДП/. По НОХД № 142/2017 г. по описа на ШОС е
приобщено писмено доказателство – разходен касов ордер № 031/15.09.2014 г., от който
е видно, че „Елкофал“ ООД е изплатило на Д.М.А. наем за земеделски земи 2013-2014 г.
сумата от 1410,00 лв.
По делото било приложено и заверено копие на изпълнително дело №
20138770400258 на ЧСИ А.Т., образувано по молба на Д.М.А. по издаден изпълнителен лист на РС –
В.Преслав от 11.02.2013 г. с длъжник А.Е.С. за сумата от 1100,00 лв. По
изпълнителното дело бил приложен и изпълнителен лист на РС – В.Преслав от
11.02.1013 г. с длъжник А.Е.С. за сумата от 400,00 лв.
От приложените извлечения от движение по банковата сметка на подс. А. в
„Уникредит Булбанк“ АД се установява, че през периода 2010г.- 31.12.2013 г.
свидетелите П.Н. Г., М.С.С. и Х.М.Д. са превеждали парични суми на подсъдимия
/т.ІІІ от ДП/.
Видно от приложените вносни бележки-
л.127 - 130 от т.І от ДП се установява, че на датата 28.06.2010 г. ХР.Д.
е превел по сметката на Д.М.А. сумата от 386,00 лв., на 16.07.2010 г. сумата от
569, 00 лв., на 29.12.2010 г. – сумата от 200,00 лв. и на 11.02.2011 г. сумата от 100,00 лв. – общо 1255,00 лв. И
четирите вносни бележки били подписани от Х.М.Д..
Първоинстанционният съд
установил гореизложената фактическа обстановка частично от обясненията на
подсъдимия Д.М.А.; свидетелските показания на Х.М.Д., дадени в хода на
съдебното следствие и на досъдебното производство пред разследващ орган,
приобщени по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, и пред друг състав на съда по същото дело, приобщени
по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК; на В.Б. К., дадени в хода на съдебното
следствие и на досъдебното производство пред разследващ орган, приобщени по
реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, и пред друг състав на съда по същото дело,
приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, на Х. М.А., дадени на в хода на
съдебното следствие и на досъдебното производство пред разследващ орган,
приобщени на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; от показанията
на свидетелите Л.И.Д., Н.М.Х., Д.М.С., М.С.С., П.Г.Д., П.Н. Г., И.К.П. Й.П.И., Ж.В.И.,
А.Е.С., С.Г.Г., Д.К.Ж., С.К.Ж. С.С.Ч., Б.Й.Б., А.Х.Д., Й., П.Д., И.Г.И. и ЗЛ.П.ЗЛ., дадени на досъдебното производство пред
разследващ орган и дадени пред съдия / по отношение на свид.З./, приобщени по
реда на чл.373, ал.1 във вр. с чл.283 от НПК, от заключенията на описаните
по-горе съдебно-счетоводни експертизи, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и писмените
доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Предвид
обстоятелството, че съдебните актове на първоинстанционния съд и въззивната
инстанция са били обжалвани само от подс. А. и неговия защитник- адв. Д. *** по реда на
чл.318 ал.6 от НПК, като
оправдаването на подсъдимия и пред двете инстанции за част от възведените му
обвинения описани подробно по-горе не са били атакувани от прокурора, то
пределите на настоящата въззивна проверка се обуславят от принципа за забрана
влошаване положението на подсъдимия /„reformatio in pejus”/ и в тези части съдебните актове са
влезли в сила, поради което не са предмет на въззивен контрол. Процесуалната гаранция в случая се
проявява по материалната квалификация на престъплението, приложението на чл.55
от НК, вида и размера на наказанието, начина за неговото изпълнение.
С
проверяваната присъда подс.А. е бил оправдан по отношение на квалификацията по
чл.252 ал.2 от НК, както и по други елементи от обективния състав на
престъплението. С присъдата на ШОС подс. А. е бил оправдан по първоначалното обвинение, че
през периода от началото на 2006 г. до края на 2007 г. е извършвал по
занятие банкови сделки, без разрешение съгласно разпоредбата на чл.1 ал.4
т.1 от Закона за банките /в сила до 31.12.2006г./, че е отпуснал на Н.М.Х. от гр.Шумен - общо четири заема:в размер на 500,00 лева; в
размер на 1000,00 лева; в размер на 2000,00 лева; в размер на 13 500,00 лева, обезпечен с ипотека, и
на М.С.С. от
гр.Русе - седем заема в размер на
17211,00 лева, както и че е извършил
деянието по чл.252, ал.2, предл.първо и предл.второ от НК, че е причинил другиму значителни вреди общо за 5031,23 лева, и
получил значителни неправомерни доходи
общо в размер на 6461,23 лева. А с въззивно решение №158 от 25.11.2019г. по ВНОХД
№244/19г. по описа на АС-Варна подс. А. е бил оправдан по
обвинението за времето на престъплението - от началото на 2008 година до
21.03.2008 година и след края на 2011 година до 17.12.2013 година, както и за
инкриминираните заеми на свидетелите Д.Ж., С.Ч., Б.Б., А.Д., Й.Й., за получени
от подс. А. неправомерни доходи в размер на 3 621.77 лева и причинени
вреди в размер на 2313.63 лева.
Предвид
горното предмет на въззивна проверка пред настоящия въззивен състав са заемните
правоотношения между подс. Д.А. и свидетелите В. К., ХР.Д., Д.С., П.Д., П.Г. и А.С..
Относно заемните отношения
между свид. В.К.и подс. Д.А.
Въззивната инстанция намира,
че правилно първоинстанционния съд е кредитирал показанията на свид. В.К.дадени
в хода на досъдебното и съдебно производство. По отношение на заема в размер на
1000 лева безспорно е било установено, че свид.К. е заплащала месечна лихва от
50 лв., като в последния разпит на досъдебното производство е посочила, че вече
е успяла да плати половината от главницата и й остава още 500 лв. главница, за
която заплаща по 25 лв. лихва на месец. Подсъдимият в лична защита атакува
достоверността на показанията на свид.К. по отношение на втория заем от 1000
лева и твърдението й за уговорена лихва върху главницата. Съображенията на
подсъдимия изложени в допълнението към въззивната жалба са свързани с липса на
доказателства за съществуването на друг предходен заем на К., отсъствието на
документи за подобна сделка между А. и К., продажба от свидетелстващата на
апартамент в този период.
Съвкупната
преценка на ангажираните доводи не води до съмнение в истинността на изложените
факти от свид.К.. В показанията си на л. 133, т.ІІ от ДП същата много добре описва
начина при кредитиране между физически лица в инкриминирания период - без
документ за длъжника, така че той да бъде максимално затруднен в реализирането
на каквато и да е било защита спрямо кредитора. По подобен начин свидетелката е
заложила златните си накити, които откупила по-късно със заема, предоставен от
подсъдимия. Отминалото време от предоставянето на заема и липсата на писмени
документи за него пораждат затруднение при установяване на действителния размер
платени лихви от свидетелката, които биха формирали номинално нанесената й
вреда, както и неправомерния доход на подсъдимия. Сведения по този въпрос се
извличат от показанията й дадени на 12.02.2014г. на л.133, т.ІІ от ДП, според
които след получаване на сумата К. не е плащала лихви в продължение на една
година. Уговорената лихва е била 5% на месец, като свидетелката е започнала да
плаща месечна лихва по 50 лева от края на 2013 година/началото на 2014 година.
По-нататък от показанията й дадени на 15.01.2016 година на л.135, т.ІІ от ДП се установява, че тя е продължила да плаща
кредита през 2015г., като имала намерение да се издължи до 20.02.2016г. изцяло.
От всичко изложено по-горе се установява, че свидетелката е плащала месечно по
50 лева лихва за годините 2014 и 2015, продължила е да плаща през 2016 година
по 25 лева месечно, като е погасила и половината от главницата.
В
този смисъл настоящият въззивен състав намира,че отпуснатият заем в размер на
1000 лева на свид. К. е съставомерен по смисъла на чл. 252 ал.1 от НК и напълно
доказан.
Но по отношение на заема,
който й бил даден от подс. А. в размер на 5000 лева са налице съществени
противоречия между доказателства- гласни и писмени и направените изводи на
съда. Безспорно е, че свид. К. е имала нужда от парична сума в размер на 5000
лева. Заем в размер на 5 500 лева й е бил предоставен от подсъдимия срещу
учредяването на договорна ипотека в негова полза, като видно от нотариалния акт
/ л.26-л.27, т.ІV от ДП/ ипотеката е върху собствения на свид. К. недвижим
имот, находящ се в гр.Шумен,
ул.“Съединение“ №153, ет.1. В
показанията си от 12.02.2014г. /л.133 гърба, т.ІІ от ДП/ свидетелката К.
посочва, че след получаването на сумата от 5500 лева няколко месеца след това е
плащала лихви. След което заемът е бил погасен от неин близък приятел А. С.
/починал/. По делото не са събрани безспорни и категорични доказателства, че
сумата от 500 лева вписана в нотариалния акт над 5000 лева, които е следвало да
получи К. са именно дължимата лихва по заема. Самата К. не говори за
съществуването на уговорка между нея и подс. А., че за ползваната от нея
парична сума е дължала лихва. Тя е колеблива в показанията си относно пълния
размер на заема- дали е 5000 лв. или 5500лв., тъй като във всички свои
показания дадени на досъдебното и съдебното производство, тя е заявила, че
сумата, която е получила е 5000 лева, но при предявяването на нотариалния акт, К.
се е съгласила и е потвърдила, че сумата, която е взела от подс. А. е 5500лева.
Още повече, че свидетелката не е присъствала лично на срещата между С. и подс. А.,
когато С. е върнал кредита на подсъдимия и ипотеката е била заличена. Не са събрани
доказателства, от които въззивния съдебен състав да направи обоснования извод,
че заема даден на свид. К. е в размер на 5000 лева, а разликата до 5500 лв.
вписана в нотариалния акт се е дължала за уговорена лихва.
В този смисъл изхождайки от
правилото, визирано в чл. 303 от НПК, че присъдата не може да почива на
предположения и подсъдимия следва да бъде признат за виновен от съда, когато
обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, настоящият въззивен
състав намира, че обвинението предявено на подс. А., по отношение на заема от
5000 лева даден на свид. К. не е доказано и неправилно окръжният съд е приел,
че това деяние е съставомерно по чл. 252 ал.1 от НК. В
случая сделката следва да се обсъжда на плоскостта на чл.240 от ЗЗД, само като
част от гражданския оборот. Наличието на
обезпечение по договор за заем няма отношение към съставомерността на деянието
по чл.252 ал.1 от НК, т.к. обезпечението е гаранция за кредитора, че ще получи
удовлетворение от вземането си, а не представлява печалба за него, каквато е
лихвата / в този смисъл е Решение №
145/2011г. на І Н.О. на ВКС/.
Що се отнася до възраженията на подс. А.
изложени в правото му на лична защита същите са частично основателни, доколкото
показанията на свид. К. по отношение на заема от 5000 лева са непоследователни
и противоречиви и от тях не може да се изведе правилния извод за извършено
престъпление по чл. 252 от НК. Настоящият съдебен състав не споделя
възражението на подс. А., че свид. К. е отказала да дава показания пред Окръжен
съд- Шумен по първоинстанционното дело и е напуснала съдебната зала. Видно от
протокол от съдебно заседание от 07.03.2019г. свид. К. е била разпитвана и то
изключително подробно, тъй като показанията й се съдържат от л.99 гърба до
л.102 гърба по делото, като са бири прочетени и
приобщени към доказателствения материал показанията й от досъдебното
производство, предоставена е била възможност за задаване на въпроси от
страните, на които свид. К. от позицията на изминалия голям период от време е
дала своите показания. В този смисъл въззивната инстанция не споделя възражението на подсъдимия, че нейните
показания са били допълнени и интерпретирани от съда, като по този начин не са
били спазени разпоредбите на чл. 107 ал.2 и ал.5 от НПК. Напротив съдебното производство е било водено
съгласно правилата разписани в НПК, като първоинстанционният съд е приобщил
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като е допуснал и
събрал допълнителни такива по искане на страните и по свий почин.
Относно заемните отношения
между свид. ХР.Д. и подс. Д.А.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свид.ХР.Д.
дадени на досъдебното производство, както и тези, дадени в хода на съдебното
следствие и при предходното разглеждане
на делото. Правилно съдът е приел, че показанията на свидетеля са
последователни и пълни, като се подкрепят и от показанията на свид.Л. Д. и
частично от обясненията на подсъдимият.
Свид.Д. е категоричен, че е получавал само един заем от подс.А. в размер на
1500,00 лв. и е подписвал само една запис на заповед, за да гарантира връщането
на заема, като в документа била посочена сумата от 1740,00 лв., в която е
включена сумата от 240,00 лв., която представлява дължими лихви. Показанията на
свид.Д., че е превеждал по банков път суми на подсъдимия, както и че е изплатил
всичко дължимо по издадения изпълнителен лист срещу него се подкрепят от
писмените доказателства – вносни бележки, както и от удостоверение по изп.д.№
20189310403448, издадено от ЧСИ Р.Р..
От показанията на свид. Д. дадени в
протокол за разпит на свидетел от 04.02.2014г. на л.130-131, т.ІІ от ДП, в
протокол от с.з. на 05.02.2019г. л.66-75 по НОХД № 439/2018г. и протокол от с.з. на 24.07.2017г. л.53-59 по
НОХД №142 е видно, че те са
безпротиворечиви по главния факт в доказателствения предмет – какви са
условията на заема от 19.11.2009 година. Причината за поемане на това
задължение е наличието на предходен дълг, като в тази част показанията на свид.Д.
се подкрепят и от показанията на свид.Д. (л.137,т.ІІ от ДП) и на свид.И. К. (
л.174,т.ІІ от ДП). Не са били събрани
доказателства, които да установяват други парични вазиомоотношения между Д. и А.
извън заетата сума от 1500 лева. Показанията на свид.Х. А. дадени по НОХД №
439/2018г., л.76 не опровергават извода, за наличие само на един запис на
заповед, факт в кореспонденция с писменото доказателство в т.4, л.116 от
ДП.
Въззивният състав няма причина да се
съмнява в достоверността на показанията на св.Д. за договорените с подсъдимия
условия по заема поради еднопосочността на показанията на свидетеля, който включително и в отговор на исковата
молба по т.д.№2106/2011 година на ШРС (т.4, л.93) е твърдял размер на дълга от
1 500 лева.
Безспорно е било установено, че между
страните е съществувала уговорка за лихва, като възнаграждение за ползвания от
св.Д. паричен заем, за което сочи отразената в запис на заповед разлика в
размера на главния дълг.
По процесния заем свид.Д. е извършил
плащания – три пъти в брой по 60 лева, за което не притежава издаден документ
от подсъдимия, четири пъти по банков път (т.1, л.л.127, 128, 129, 130) на
стойност 1255 лева.
Съобразно удостоверение по изп.дело
№20189310403448 (НОХД №439, л.55) свид. Д.
е платил на подсъдимия по задължението от 19.11.2009 година също и сумата от
2881.23 лева (задължение от 1740 лева по запис на заповед, законна лихва върху
сумата от 1740 лева – 268.63 лева, вземания за разноски – 379.80 лева, разноски
по гражданското дело -154.80 лева, разноски по изп.дело – 100 лева, такси за
изпълнителното производство – 238лв).
В този смисъл въззивният съдебен състав
не споделя възраженията на подс. А. изложени в личната му защита и в
допълнението към въззивната жалба, че първоинстанционният съд е бил предубеден
при обсъждане на доказателствата относно броя на заемите, за които подсъдимия
твърди, че са два, както и кой е инициирал завеждането на изпълнителното дело.
Решението по гражданско дело не обвързва по никакъв начин наказателния съд,
когато става въпрос за изследване дали едно деяние е съставомерно или не.
Разпоредбата на чл.298 ал.1 от ГПК очертава субективните предели на силата на
присъдено нещо на решението, което влиза в сила само между същите страни, за
същото искане и на същото основание. Предметът на доказване по чл.102 т.1 от НПК има други граници, съобразени с обективните и субективни признаци на
състава на инкриминираното престъпление. В случая правилно първоинстанционният
съд се е позовал на доказателствата и е формирал вътрешното си убеждение
частично от обясненията на подсъдимия, показанията на свид.Д., показанията на
свидетелите Л.Д. и К., писмените доказателства за възникване на задължението и
разплащания.
Видно от
съдържанието на допълнителните съображения към жалбата и от изложеното в
правото на лична защита от подс. А., огромната част от доводите по оплакването
за нарушения на чл.13 и чл.14 от НПК се свеждат до твърдения за липса на
обсъждане на доказателствените материали и извеждане на фактически констатации
за договорени и изплащани лихви, в противоречие със съдържанието на писмените
доказателства, в частност решението на ШРС по гр.д. № 2106/2011г., потвърдено
от ШОС по гр.д.№256/2012г. Оплакването не се споделя от настоящата инстанция.
От
съдържанието на мотивите се установява, че Шуменският окръжен съд е извършил
проверка на събраните доказателствени материали, съпоставил е писмените и
гласни доказателствени средства и съобразно обективната и подчинена на
правилата на логиката оценка на тяхното съдържание е формирал фактическите си
изводи.
По отношение
на възражението на подс. А., че е налице и нарушение на чл.6 §1 от ЕКПЧ,
предвид обстоятелството, че съдът превратно е анализирал доказателствата и не е
взел под внимание решението на гражданския съд, то въззивната инстанция намира,
че същото е неоснователно. Съгласно чл.6 от Конвенцията всяко лице, при
решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или
основателността на наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и
публично гледане на неговото дело в разумен срок и от безпристрастен съд. В
настоящият наказателен процес въззивния съд намира, че при разглеждане на
делото от първата инстанция са били спазени всички принципи за обективно,
безпристрастно и пълно изясняване на обективната истина по делото, като са били
съобразени и принципите за равнопоставеност и състезателност на страните в
процеса. Всички доказателства са били преценени в своята съвкупност и по
отделно, като решаващият съд е стигнал до своето вътрешно убеждение.
Относно заемните отношения
между свид. Д.С. и подс. Д.А.
Правилно
първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на свид.Д. С.. Същата е
дала показания, че многократно е вземала кредити от подсъдимия А. и му е
връщала получените суми с лихва. В детайли разказва за един от тези кредити в
размер на 400,00 лв., за който е заплатила лихва в размер на 160,00 лв. Показанията на тази свидетелка, че е вземала
кредити от подсъдимият се подкрепят от показанията на свид.Д. и свид.ЗЛ.ЗЛ..
Наличието на заемно отношение между
свид.С. и подс.А., и условието му за връщане на по-голяма сума пари, като
лихва, се извлича от гласните
доказателства, съдържими в показанията на свидетелката в протокол за разпит на
свидетел от 12.02.2014г. на л.136,т.ІІ от ДП, приобщени по реда на чл. 373 ал.1
вр. чл. 283 от НПК по НОХД № 439/2019г., л.104, както и от приобщените й
показания от въззивната инстанция дадени по НОХД № 142/2017г. на л.112-115 и на
св.Д. (т.2, л.131 от д.пр., НОХД №142, л.53 гръб, НОХД №439, л.70).
В
конкретния случай е била налице устна уговорка за възнаградителна лихва в
размер на 160 лева за предоставената сума от 400 лева, платена от свид.С.
изцяло.
По отношение на заема на свид. С., подс. А. прави възражения, които
целят да разколебаят съда относно достоверността на показанията на свидетелката
и евентуалното й манипулиране от страна на свид. Д.. Настоящият въззивен
съдебен състав не споделя възраженията на подсъдимия дадени му в правото на
лична защита, тъй като намира, че те не кореспондират с безспорно установеното
по делото. Твърдението на подс. А., че показанията на свид. С. не се подкрепят от никакви писмени
доказателства не се приема от настоящият състав, тъй като видно от показанията
на свидетелите К., Д., Г. и С. става
въпрос за идентичност на описаните фактически положения
относно условията, при които са получавали заеми от подсъдимия в инкриминирания
период. Начина на даване на заеми е идентичен, като никой от горепосочените
свидетели, не е притежавал документ, с който да може да защити правата си. Връщането
на заеманата сума- главница и лихва не е било удостоверявано с документ, като
се е разчитало на добрата вола на подс. А.. В този смисъл, въззивната инстанция
не споделя становището на последния, че уговореният заем главница + лихва на
свид. С. е недоказан, като същата е манипулирана от свид. Д..
Относно заемните отношения
между свид. П.Д. и подс. Д.А.
Правилно първоинстанционният съд е
кредитирал изцяло показанията на свид.П.Д.. Показанията му са последователни и се
подкрепят от писмените доказателства по делото- запис на заповед, удостоверение
по изп.дело№ 20098760400616 на ЧСИ Д.З. / л.56 от СП/.
Видно от Запис на заповед от 21.03.2008
година (т.4, л.32) се установява дълг на св.Д. към подс.А. в размер на 500
лева, с падеж на 21.03.2009 година, като са налице две насрещни и взаимно
изключващи се твърдения относно
причината за задължението и уговорката за лихва върху тази главница.
Приобщените по реда на чл. 373 ал.1 вр.
чл. 283 от НПК показания на свид.Д. (т.2, л.157 и л.158) са непротиворечиви и
логично свързани с показанията на свидетелите К., С., Г., С. относно периодът и
условията, в които подсъдимият А. кредитирал различни физически лица. По подобие
на тези свидетели напълно сходно е устното уговаряне на лихва като
възнаграждение за заетата сума. По делото не се съдържат доказателства за
неотчетен оборот от страна на свид.Д., който да е формирал задължение към
подсъдимия и съответно да е причината за съставяне на инкриминираната запис на
заповед.
Плащанията по задължението от 21.03.2008
година се осъществили по изпълнително дело №20098760400616 (т.2, л.113 и
следващите), като съобразно удостоверение рег.№1297/22.0.2019 година (НОХД №
439/2019г., л.56) св.Д. погасил:
-главница в размер на 500 лева;
-законна лихва в размер на 28.14лева;
-адвокатско възнаграждение в размер на
50 лева;
-разноски по изпълнителното дело в размер на 244 лева.
Възраженията на подс. А. в правото му на лична защита, че показанията на
свид. Д. дадени в протоколи за разпит на свидетел от 20.03.2014г. /л.157,т.ІІ
от ДП/ и от 16.12.2015г. /л. 158,т.ІІ от ДП/ са противоречиви и тенденциозни не
се приемат за основателни от настоящия съдебен състав. Не се констатираха
противоречия относно механизма на даване на заем, уговорената лихва, която като
за „приятел“ била 4%, подписването на запис на заповед. Единственото уточнение
във втория разпит е периода, когато е бил поискан заем от свид. Д., като
последния е категоричен, че това е през месец март 2008г. В този смисъл не се
установиха нарушения от страна на първоинстанционния съд относно правния анализ
и оценка на доказателствата по конкретния заем на свид. Д.. Що се касае да
твърдението на подс. А., че след като гражданският съд е присъдил да получи
сумата от свид. Д., не следва да се счита, че е извършил престъпление, то
отново въззивната инстанция намира за необходимо да посочи, че разпоредбата
на чл.298 ал.1 от ГПК очертава субективните предели на силата на присъдено нещо
на решението, което влиза в сила само между същите страни, за същото искане и
на същото основание. Предметът на доказване по чл.102 т.1 от НПК има други
граници, съобразени с обективните и субективни признаци на състава на
инкриминираното престъпление. Не се констатира и нарушение
на чл.6 §1 от
ЕКПЧ, който е посочен декларативно.
Относно заемните отношения
между свид. П.Г. и подс. Д.А.
И по отношение на показанията на свид. П.Г. настоящият състав намира, че
правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд, като приел същите за
последователни и непротиворечиви. Освен показанията на свид. Г. дадени на
25.03.2014г. /л.164,т.ІІ от ДП/, в подкрепа на нейните твърдения са и
показанията на свид. И.П. дадени на 14.04.2014г. /л.174,т.ІІ от ДП/.Безспорно е
било установено, че през 2010г. свид. Г. е имала нужда от пари, като в тази
връзка нейна позната- свид. К. я е запознала с подс. А.. Била уговорена
главница+ лихва, като свид. Г. имала нужда от 400 лева, а след***ало в срок от
два месеца максимум да върне парична сума в размер на 590 лева.
Видно от банковите извлечения за движението на средства по банковата
сметка на подсъдимият същата е превела на 12.07.2010 г. сумата от 590 лв. , с
която е върнала дължимия от нея заем на подсъдимия от 400 лв. и е заплатила
лихви в размер на 190 лв. / л.58, т.ІІІ от ДП/.
Настоящият съдебен състав не приема възраженията на подс. А., че липсват
доказателства да е правила вноски, които да са покриване на лихви и главница по
кредита, че самата Г. няма спомен за колко време е заема, че липсват банкови
преводи доказващи, че тя му е изплащала нещо. Всички тези възражения са
неоснователни, поради обстоятелството, че както бе посочено по-горе свид. Г. е
върнала дължимата сума изцяло с един банков превод на 12.07.2010г. и в този
смисъл други доказателства не са необходими. Първоинстанционният съд е сторил
всичко необходимо да прецени достоверността на показанията на свид. Г., като е
съпостави гласните доказателства с писмените такива по конкретния заем, а
именно платежния документ. До момента на срещата им двамата не са се познавали,
поради което не може да се приеме, че плащането от 12.07.2010 година на сумата
от 590 лева има някакво друго основание освен погасяване на задължението –
главница+лихва по заем от 2010 година.
Що
се отнася до възражението на подс. А. в правото му на лична защита, че
прокуратурата не е разкрила банкова тайна за свид. П.Г., като по този начин се
е нарушило равенството на страните в процеса в съда и неговата състезателност,
което е довело до сериозно нарушение на
чл.6 §1 на ЕКПЧ, на чл. 13 ал.1 и чл. 107 ал.3 от НПК настоящият въззивен
състав намира същото за неоснователно. Видно от материалите по досъдебното
производство, на л. 165 и л.166,т.ІІ, свид. Г. е подписала декларация по чл.62
ал.5 от ЗКИ, с която е дала съгласие да бъде разкрита информация,представляваща
банкова тайна съгласно ЗКИ по отношение на нейната лична банкова сметка в „Уникредит
Булбанк“ АД, която е необходима за нуждите на разследването. Съдебният състав
намира, че съдът е сторил всичко необходимо, за да установи обективната истина
по делото, като е анализирал събраните доказателства, а в хода на съдебното
следствие страните са били равнопоставени да участват в процеса, като им е била
предоставена процесуалната възможност да правят искания и възражения. В този
смисъл не се споделя становището на подс.А. за допуснати нарушения на чл.6 §1 на ЕКПЧ, на чл. 13 ал.1 и чл. 107
ал.3 от НПК.
Настоящият
въззивен състав намира, че единствения спорен момент по отношение на заема на
свид. Г. е периода, в който е бил уговорен, и кога се е осъществила срещата
между Г. и А.. Видно от свидетелските показания на свид. Г. от 25.03.2014г.
/л.164,т.ІІ от ДП/, същата заявява, че през септември или октомври 2010г. се е
срещнала с подс. А., като подробности не помни. В същите показания свидетелката
уточнява, че са имали уговорка да върне заема до два месеца, а в разпита си
от 15.01.2016г. посочва, че не помни
подробности, като е увеличила срока на погасяване между три и пет месеца. В
същото време плащането по заема се е случило на 12.07.2010г., видно от
банковото извлечение на подс. А. –л.58,т.ІІІ от ДП. Безспорно писменото
доказателство следва да е опорната точка
при анализа и на гласните доказателства, и след като заема е бил погасен
еднократно на 12.07.2010г., то настоящият въззивен състав приема, че срещата
между Г. и А. се е състояла през пролетта на 2010г., връщайки се във времето от
12.07.2010г. назад. Именно през пролетта на 2010г. е била единствената среща
между лицата, като тогава е било уговорено какво ще се плаща като главница и
лихва. В този период свид. Г. е получила и парите.
Въззивният
състав споделя становището на прокурора изразено в хода на съдебните прения, че
деянието е било извършено през 2010г., а свид. Г. е била разпитвана през 2014г.
и 2016г., период достатъчно дълъг, за да може да възпроизведе с точност всяка
подробност от срещата- дата, конкретни условия за изплащане на заема и др.
Безспорно е установено, че Г. и А. са имали една среща, като не са се познавали
преди това. Нямали са други отношения- финансови или по бизнес, поради които
свид. Г. да му е превела по сметката
въпросната сума от 590 лева. Тези пари са били за погасяване на единствения
заем даден от подсъдимия на Г..
В
този смисъл въззивната инстанция приема, че деянието е безспорно доказано, като
същото е било извършено през пролетта на 2010г.
Доколкото
в диспозитива на обвинението инкриминирания период е даден общо: „… в периода
от 21.03.2008 година до края на 2011 година…“, като за всяко едно от лицата в
обвинението са описани броя на заемите и в какъв размер съответно са били, то
настоящият въззивен състав намира, че не следва да изменя присъдата по
отношение заема на свид. П.Г..
Относно заемните отношения
между свид. А.С. и подс. Д.А.
Правилно съдът е кредитирал показанията на свид. А.С., дадени на досъдебното
производство и пред съдия, като е приел, че същите са последователни и
непротиворечиви. Свид.С. твърди, че от подсъдимия е взел заем в размер на 2000
лв., за който върнал 2000 лв. главница и 300 лв. лихва. Посочва, че е взел след
това втори заем в размер на 2000 лв. и няколко дни след това още 500 лв. Върнал
дължимата на подсъдимия сума в размер на 2500 лв. и лихва в размер на 300 лв.
Това се е случило през месеците юли и август на 2010г. Показанията на свид.С.
се подкрепят от показанията на свид.С.Г.Г., който го е запознал с подс. А..
Последният в разговора си със свид. Г. е казал, че ще даде пари на свид. С., но
срещу определена лихва. Разбира се лихвата в последствие била уговорена лично
между свид. С. и подс. А., като Г. не знае в какъв размер е била.
От приложените по делото материали - копие на изп.д.№ 20138770400258 по описа на
ЧСИ А.Т. се установява, че подсъдимият се е сдобил с изпълнителни листи срещу А.С.
за задължения по две записи на заповеди, за два неинкриминирани заема от 05.11.2009
година и 19.12.2009 година. Делото е приложено към НОХД №142/2017г. и приобщено
към доказателствената маса по НОХД № 439/2018г. с определение – л.141.
Посочените в двете записи на заповеди задължения не са в предмета на делото, но
същите представляват доказателство, че между свид.С. и подсъдимият са
съществували отношения на получаване и даване на заеми.
Защитната теза на подсъдимия по инкриминираните заеми се извлича от обясненията му по НОХД №439,
конкретно на л.63 гръб, като той необосновано претендира реалност само на
заемите от 05.11 и 19.12.2009 година.
По
отношение възражението на подс. А. в лична защита и в допълнението към
въззивната жалба, че разпита пред съдия на свид. С. е извършен в негово
отсъствие, като по този начин му е било нарушено правото на защита, тъй като е
можело да задава въпроси на свидетеля, съдебният състав не приема за
основателно.Вторият разпит на свид.С. е в условието на чл.223 ал.1 от НПК, като
към датата на провеждането му на
14.01.2015 година Д.А. не е бил привлечен като обвиняем. Същият не е имал качеството на
обвиняемо лице, поради което за органа по разследване не е съществувало
задължението по чл.223 ал.2 от НПК. Настоящият състав приема, че А. не е имал
статут на преследвано лице. Съгласно чл.6 от Конвенцията всяко лице, при
решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или
основателността на наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и
публично гледане на неговото дело в разумен срок и от безпристрастен съд. В т.3
на чл.6 Конвенцията дефинира минимума от права на обвиненото в извършване на
престъпление лице, включително да участва в разпита на свидетели,
свидетелстващи срещу него. Следователно, правото на справедлив процес, според
буквалното тълкуване на чл.6, касае лице, срещу което има наказателно
обвинение. В практиката си Европейският съд по правата на човека приема, че
наличието на обвинение не винаги зависи от официален акт и може да има формата
на други мерки, които съдържат такова твърдение и съществено засягат
положението на заподозрения. Вярно е, че досъдебното производство не е
образувано поради факта на извършено престъпление, както изисква процесуалният
ни закон, а срещу лицето Д.А.. Само това обстоятелство обаче не е достатъчно за
извод, че той придобива статут на преследвано лице по смисъла на практиката на
Европейския съд. Срещу него не са предприети никакви мерки, които да сочат на
съществено засягане на положението му. Освен това, свидетелят, чийто разпити е
атакуван като недопустим е разпитан и по време на съдебното производство и
подсъдимият е имал възможност да му задава въпроси и да оборва твърденията му.
При постановяване на съдебният акто не са нарушени изискванията за справедлив
процес по чл.6 от ЕКПЧ. /Решение № 472/17.12.2009г. по н.д. №488/2009г., ІІ
н.о. ВКС/
В обобщение, цялостната въззивна
преценка на доказателствената съвкупност налага неопровержим извод за временно
предоставяне на парични средства от страна на подсъдимия А. срещу уговорка за
лихва на свидетелите В.К.(един заем в
размер на 1000 лева), ХР.Д., Д.С., П.Д., П.Г. и А.С..
Правилно съдът е кредитирал частично обясненията на подс. А., като е
приел, че обясненията му, в които отрича да е давал в заем пари срещу
получаване на лихва имат за цел да обслужат защитната му теза с цел да избегне
наказателната репресия.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на
съдебно-счетоводните експертизи, в частите им, в които е посочена дължимата от
лицата лихва според средния годишен лихвен процент за отпуснати кредити от
банкови институции за процесния период. Правилно е приел, че в останалите си
части заключенията на вещото лице дават отговор на правен въпрос, поради което
не са били взети под внимание при формиране на вътрешното убеждение на съда. И
в тази връзка възраженията на подс. А. по отношение на изготвените експертизи
не се споделят от въззивната инстанция, като основателни. Заключенията са били
изготвени от компетентно вещо лице, което ги е защитило в хода на съдебното
следствие в пълнота и аналитичност.
ІІ.От
правна страна
Настоящият съдебен състав намира за правилен и законосъобразен извода на
окръжния съд относно осъщественото от подс. А. от обективна и субективна страна
деяние по чл. 252 ал.1 от НК.
Становището на въззивния състав е, че
съставомерността на конкретното престъпление по чл.252 ал.1 от НК се обуславя
от предоставените от подсъдимия заеми на свидетелите В.К.един заем от 1000
лева, ХР.Д., Д.С., П.Д., П.Г. и А.С., при които същият е уговорил лихва за
временното ползване на паричния ресурс. Налице е устойчива връзка между
отделните деяния, проявена от поведението на дееца по получаване на доходи.
Безспорно от обективна страна подсъдимият не е имал разрешение от БНБ да извършва по
занятие банкови сделки. Нямал е регистрация и като финансова институция по реда
на чл.3, ал.2 от ЗКИ. Той не фигурира и в списъците на класифицираните
акционери /съдружници/ или лицата, управляващи регистрирана в БНБ финансова
институция.
Чрез справка от ТП на НОИ-Шумен е
установено, че за инкриминирания период подсъдимият не е бил осигурително
регистриран, не е получавал обезщетения и пенсии (л.45, том ІV от ДП).
На подс.А. не е издавано разрешение от
БНБ за извършване по занятие на банкови
сделки, няма регистрация като финансова институция по реда на чл.3, ал.2 от
ЗКИ.
С предоставянето на гореописаните заеми подсъдимият е извършил типична
банкова сделка- предоставяне на кредит. Законодателят е предвидил специални
изисквания за осъществяването й от юридически лица. Съгласно
чл.3, ал.2 от Закона за кредитните
институции /в сила до 30.03.2009 г./,
финансова институция, която извършва дейности, свързани отпускане на заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, в срок от 14 дни от започване на дейността си уведомява
БНБ за извършваните сделки. С измененията в чл.3а. и чл.3 от ЗКИ /в сила от 31.03.2009 / г. финансовите
институции, които не подлежат на регистриране по друг закон, трябва да бъдат
вписани в регистър на БНБ, за да могат да извършват дейност. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗКИ /в редакцията към
инкриминирания период/ „Банка е юридическо лице, което извършва публично
привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или
друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.“ Една от основните дейности
на банките са банковите сделки – предоставянето на кредити. Извършваната от
подсъдимият дейност по даване на кредити е в нарушение на закона, който като
физическо лице не може да извършва такава дейност, която по закон следва да се
извършва от банка или финансова институция.
Предоставените от подсъдимия заеми на шест лица категорично сочи на
извода, че е налице системност в извършваната от него дейност. При даваните от
подс. А. заеми е уговаряна лихва, която обикновено е включвана в сумата,
посочена в записа на заповед. Последният е държал лицата, на които предоставя
заеми да му дадат гаранция- да подпишат запис на заповед, а при по-големи
суми - договор за паричен заем. Безспорно по делото е установено и
намерението на подсъдимия да получава допълнителен доход срещу предоставените
кредити, с който да подпомогне
издръжката си. В този смисъл е и
съдебната практика / решение №395/30.10.2015 г. на ВКС по н.д. № 1170/2015 І н.о.; решение № 344/30.12.2015 г. на ВКС по
н.д.№1004/2015 г., ІІІ н.о./
По безспорен начин по делото
се установи, че подсъдимият е дал кредити на повече от три лица. Деянията му
при даването на кредитите се характеризират с устойчивост и трайност в начина
на извършване. Заемите се предоставят на лица, които са в спешни финансови
нужди, безработни или с ниски доходи.
Предоставят се за кратък период, за който на подсъдимият е било ясно, че
заемодателите няма да са във възможност да ги върнат. На част от лицата
подсъдимият е обяснявал, че ако в срока заемите не могат да бъдат върнати,
трябва да си плащат лихвата и ще ги изчака за връщането на дължимата сума. Престъплението
по чл.252 ал.1 от НК е формално, за неговата съставомерност е достатъчно да се
установи системно извършване на еднородни деяния с намерение деецът да получи
от тях доход под формата на уговорено
възнаграждение за временното предоставяне на пари под формата на лихва.
Насрещната облага може да е предмет на устно или писмено споразумение, да бъде
възнаградителен процент лихва върху размера на главницата или парична стойност
за забава под формата на капитализирана лихва, нарастваща с изтичането на
различни периоди от време, може да е учредена ипотека или изготвен запис на
заповед. /Решение № 344/30.12.2015 г. на ВКС по н.д.№1004/2015 г., ІІІ н.о./
За престъплението по чл.252,
ал.1 от НК е достатъчно да се установи, че между страните е налице
недвусмислена уговорка, че дадената в заем сума ще бъде върната заедно с
възнаграждение за ползването й от заемополучателя, както и че деецът е реализирал не единична сделка, а поне три, които
по естеството си са банкови- Решение № 166/07.10.2016 г. на ВКС по н.д.№
501/2016 г.
В конкретния казус
подсъдимият е получил неправомерни доходи от свидетелите В.а К.- 200 лв., ХР.Д.-
1943,63 лв., Д.С.-160 лв., П.Д.-28,14 лв., П.Г.- 190 лв. и А.С.- 600лв. Уговорената лихва по отпуснатите заеми
на шестте физически лица е правно недопустима, тъй като се явява насрещна
материална облага за ползване на заета сума с основна цел подсъдимият да получи
доходи по занятие от реално предоставени средства на свидетелите В.а К., ХР.Д.,
Д.С., П.Г., П.Д. и А.С.;
По отношение на иззетата сума пари при проведеното
претърсване и изземване в досъдебното производство (т.1,
л.11),
която е и част от възраженията на подс. А. в личната му защита, с оглед
показанията на свид.Х. А. и писмените доказателства за арендни правоотношения (т.1,
л.л.28, 29, 30, РКО №31/15.09.2014 година) въззивната
инстанция намира, че не
може еднозначно да се свърже с доходите на подсъдимия от инкриминираната
лихварска дейност, което по никакъв начин не опровергава правните изводи на
първоинстанционният съд за наличието на извършено престъпление по чл. 252 ал.1
от НК.
Що
се отнася до възраженията и становището на защитата в лицето на адв. Д. в хода
на съдебните прения и становището на подс. А. в личната му защита пред
въззивната инстанция и тези изложени във въззивната жалба и допълнението към
нея, депозирано от подс. А. относно дейността на подсъдимия, че не е банкова,
настоящият съдебен състав намира, че същите са напълно неоснователни. Защитата
и подс.А. твърдят, че от приложените по делото писма от БНБ, е видно че
отпускането на кредити на други лица от собствени средства не представлява
банкова дейност и по отношение на тези отношения се прилагат гражданските
закони. Настоящият съдебен състав не споделя тези твърдения и ги приема за
напълно погрешни, предвид обстоятелството, че дейността на подс. А. съответства на
понятието банково кредитиране, което се намира под разрешителен режим по чл.1
ал.4 от Закона за банките /отм./. Предоставянето на кредити е една от типичните
банкови сделки, част от дейностите, осъществявани от банките по силата на този
закон. Той не дава правото на физическо лице да извършва банкови сделки и
предвижда специални условия за извършване на такива от юридическо лице- да е
акционерно дружество, притежаващо лицензия за банка от БНБ, което извършва
публично привличане на влогове и използва привлечените средства за предоставяне
на кредити и инвестиции за своя сметка и собствен риск. Обстоятелството, че
подсъдимият не е извършвал публично привличане на средства, а е оперирал със
собствени такива, не изключва съставомерността на дейността му, тъй като
кумулативните изисквания по чл.1 ал.1 от ЗБ са относими към банката като
юридическо лице, а не към физическото лице, опериращо като банка. Наказателният
кодекс обявява за престъпление не единичното, инцидентно кредитиране между
физически и/или юридически лица чрез сключване на гражданско правни сделки по
ЗЗД или ТЗ, а системното, по занятие заемане на парични средства на голям брой
лица срещу насрещна материална облага, с която се осигурява издръжката на
заемодателя. Затова съдът е направил законосъобразен извод, че дейността на
подсъдимия А. покрива обективните признаци на престъплението по чл.252 ал.1 от НК.
Облигационният заем е сделка, при
която се предоставят пари или движими вещи за временно ползване със задължение за
връщане, като по изключение в договора може да се уговори и лихва.
Наказателният закон обявява за престъпно не инцидентното сключване на договори
по чл. 240 от ЗЗД, а системното, по занятие заемане на парични средства
срещу възнаграждение / лихва/. Константно е разбирането в правната теория и в
съдебната практика, че дейността по предоставянето на заем на пари срещу
възнаграждение с основната цел заемателят да реализира доходи напълно съответства
на понятието банково кредитиране, което е поставено под разрешителен режим.
Това са класически банкови сделки, включени в основния предмет на дейност на
банките /съгл. ЗБ и действащия ЗКИ/ и не могат да се осъществяват от физически
лица. В този смисъл са Решение №
472/17.12.2009г. по н.д. №488/2009г. на ВКС, ІІ н.о., Решение № 78/24.07.2017г.
по н.д. №358/2017г., на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 195/22.05.2014г. по н.д.
№463/2014г. на ВКС, ІІ н.о.
Предвид на изложеното, възраженията на защитата, че по недопустим за
правото начин са криминализирани законосъобразни облигационни отношения-
гражданско правни сделки между подс. А. и физическите лица, не следва да бъдат
приемани като основателни.
Предвид горното въззивната инстанция
намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционният съд
относно обективните и субективни признаци на деянието по чл. 252 ал.1 от НК
извършено от подс. Д.А..
Към изложените въззивни съображения е
приложим чл.337 ал.1 т.2 от НПК, налагащ изменение на постановената
първоинстанционна присъда, изменена в решение № 158/25.11.2019
г. на Апелативен съд-Варна чрез прилагане на закон за същото наказуемо
престъпление по чл.252 ал.1 от НК, като подсъдимият бъде частично оправдан за
заема от 5000 лева предоставен на свид. В. К.. По отношение периода на
предоставяне на заем от 400 лева на свид. П.Г., въззивния съд както описа
по-горе приема, че е получен през пролетта на 2010г., но не следва присъдата да
бъде изменяна в тази част, доколкото в диспозитива на обвинението е посочен
целия период на инкриминирана деятелност на подс. Д.А., а заемите за всяко едно
от физическите лица е индивидуализиран само по размер.
ІІІ.
По наказанието:
По отношение на наказанието въззивният
състав е длъжен да приложи принципа за забрана влошаване положението на
подсъдимия доколкото липсва протест на прокурора срещу присъдата на ШОС и срещу
предходния въззивен акт, с който е било намалено наказанието на подс. А. на две години
лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено с изпитателен срок от три
години. В този смисъл в частта на наказанието присъдата не подлежи на въззивен
контрол.
По отношение на присъдените разноски по
реда на чл. 189 ал1 от НПК въззивната инстанция намира, че присъдата в тази
част следва да бъде потвърдена.
С оглед горното и на основание чл.337
ал.1 т.2 и чл.338 от НПК настоящият състав на Варненски апелативен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
№8/24.04.2019 година, постановена по НОХД №439/2018 година по описа на Шуменски
окръжен съд, изменена с решение № 158/25.11.2019 г. на
Апелативен съд-Варна, като
- прилага закон за същото наказуемо
престъпление по чл.252 ал.1 от НК, тъй като в периода от 21.03.2008 година до
края на 2011 година в гр.Шумен, Д.М.А. като физическо лице, без съответно
разрешение извършил по занятие банкови сделки – предоставил заеми срещу лихва
на В. К.- един заем в размер на 1000 лева, ХР.Д., Д.С., П.Д., П.Г. и А.С., за
които се изисква разрешение по чл.3 от
ЗКИ (в
сила до 30.03.2009 година) и чл.3а от ЗКИ (в
сила от 31.03.2009 година).
На основание чл.304 от НПК оправдава
подсъдимия по обвинението за предоставен заем в размер на 5000 лева на В. К.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата част.
Решението подлежи на обжалване и
протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: