№ 241
гр. Тетевен, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. А.
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. А. Гражданско дело №
20254330100538 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.
Образувано е по искова молба на Й. А. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Глогово, област Ловеч, ул. „Водна“ № 26, чрез адв. К. В. - САК, срещу Е. А. Й., с ЕГН
**********, с адрес: с. Глогово, ул. „Иван Вазов“ № 8, Г. А. И., с ЕГН **********, с адрес: с.
Глогово, ул. „Водна“ № 14, Ф. А. З., с ЕГН **********, с адрес: с. Глогово, ул. „Къдрева“ №
15, О. А. Й., с ЕГН **********, с адрес: с. Глогово, ул. „Водна“ № 26, Д. А. Й., с ЕГН
**********, с адрес: с. Глогово, ул. „Водна“ № 26 и В. А. С., с ЕГН **********, с адрес: с.
Градежница, ул. „Иван Вазов“ № 87.
В исковата молба е предявен от ищците срещу ответниците иск за делба на
съсобствени недвижими имоти.
Сочи се в исковата молба, че ищците, заедно с ответниците са съсобственици на
следните недвижими имоти:
½ /една втора/ идеална част от СГРАДА, с идентификатор хххххххххххх.1 /едно,
пет, едно, четири, осем, точка, седем, нула, едно, точка, четири, осем, нула, точка, едно/ ,
находяща се в с. Глогово, община Тетевен, област Ловеч по КККР одобрени със Заповед №
РД-18-1788/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Последно изменение на
КККР, засягащо сградата: няма данни за извършено изменение на КККР със заповед. Адрес
на сградата: с. Глогово, ул. „Водна“ № 26, с площ от 96 кв. м. /деветдесет и шест квадратни
метра/; брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: 0; предназначение: жилищна
сграда, еднофамилна; предишен идентификатор: НЯМА.
Сочи се в исковата молба, че собствеността на ½ идеална част от имота
съсобствениците са придобили в качеството им на наследници на баща им Али Ибримов
Бонжев, с ЕГН **********, б.ж.на село Глогово, община Тетевен, починал на 28.04.2015 г.
Моли съдът да постановите решение, с което да уважи предявения иск за делба, в
определените за това квоти, а именно: за Й. А. Й. - 1/14 идеална част от имота, за Е. А. Й. -
1/14 идеална част от имота, за Г. А. И. - 1/14 идеална част от имота, за Ф. А. З. - 1/14 идеална
1
част от имота, за О. А. Й. - 1/14 идеална част от имота, за Д. А. Й. - 1/14 идеална част от
имота, за В. А. С. - 1/14 идеална част от имота.
С нарочна молба вх. № 4897 от 30.06.2025 г. ищецът прави се искане ответника О. А.
Й. да заплаща наем, в определен размер на ищецът Й. Й., начиная датата на завеждане на
Исковата молба, поради факта, че ответникът О. А. Й. е единствен ползвател на
недвижимият имот.
Ответникът О. А. Й., с ЕГН **********, чрез адв. П. от ЛАК, в указания срок по чл.
131 от ГПК е подал писмен отговор на Исковата молба. В него сочи, че е налице
съсобственост по наследство между страните очертани в ИМ, по отношение на подробно
описания в нея недвижим имоти. Заявява, че делбата следва да се допусне между страните,
които са посочени в ИМ при посочените от ищецът дялове, доколкото подробно описания
недвижим имот са съсобствени между страните по делото. Счита, че до делба следва да се
допусне целия недвижим имот с идентификатор 15148.701.480.1, а не само процесната ½
идеална част от него, при следните квоти: за ищеца: Й. А. Й. - 8/14 идеални части; за
ответниците: Е. А. Й. - 1/14 идеална част; Г. А. И. - 1/14 идеална част; Ф. А. З. - 1/14 идеална
част; О. А. Й. - 1/14 идеална част; Д. А. Й. -1/14 идеална част; В. А. С. - 1/14 идеална част.
В предоставения им срок за отговор на исковата молба, останалите ответници Е. А.
Й., с ЕГН **********, с адрес: с. Глогово, ул. „Иван Вазов“ № 8, Г. А. И., с ЕГН **********,
с адрес: с. Глогово, ул. „Водна“ № 14, Ф. А. З., с ЕГН **********, с адрес: с. Глогово, ул.
„Къдрева“ № 15, Д. А. Й., с ЕГН **********, с адрес: с. Глогово, ул. „Водна“ № 26 и В. А.
С., с ЕГН **********, с адрес: с. Градежница, ул. „Иван Вазов“ № 87 не са депозирали
отговор на Исковата молба.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза са
съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на
делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена
тежест на съделителя, предявил иска.
Съдът намира за основателен и доказан предявеният конститутивен иск за делба.
Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл. 34 от ЗС може винаги
да се упражни, освен ако законът разпорежда друго /случаи на принудителна съсобственост-
общи части в етажна собственост, вещи придобити от съдружници в гражданско дружество
и пр., каквито не са налице в конкретния казус/.
Страните в процеса се легитимират като съсобственици, чрез наследяване, на
описаните в обстоятелствената част на исковата молба имоти - ½ /една втора/ идеална част
от СГРАДА, с идентификатор хххххххххххх.1, като се установи, че със съдебно решение №
80 от 11.02.2025 г. по Касационно гражданско дело № 4725 по описа на ВКС за 2023 г.,
ищецът е признат за собственик на останалата ½ идеална част от процесния имот.
В настоящия случай хипотезата на чл. 76 от ЗН не е налице. Както е прието в
Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/04 г. ОСГК на ВКС, актът на
разпореждане на сънаследник с отделна наследствена вещ е относително недействителен.
Правото на сънаследника, да иска прогласяване на относителната недействителност на
такова разпореждане със сънаследствения имот по чл. 76 ЗН, може да се упражни само в
първата фаза на делбения процес, с инцидентен установителен иск или с правоизключващо
възражение. Спорът по чл. 76 ЗН е преюдициален и обуславящ спора за собственост в
делбения процес, тъй като с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 344, ал. 1 ГПК,
2
следва със силата на пресъдено нещо да се разреши спора кой е титуляр на правото на
собственост. Съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив както в случай, че искът по чл.
76 ЗН бъде упражнен с инцидентен установителен иск, така и в случай когато правото е
упражнено с възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях да се съдържат изводи за
основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение на страните.
В първата фаза на делбеното производство съдът не е сезиран с подобно искане, а и
се касае за разпореждане с идеални части от съсобствен имот, извършен от част от
съсобствениците в полза на друг съсобственик.
Предвид горното, съдът намира, че следва да бъде допусната съдебна делба на
съсобствените на съделителите поземлени имоти, описани по-горе в решението. При
определяне на наследствените квоти на страните съделители, съдът съобрази факта, че 1/2 от
имот с идентификатор 15148.701.480.1 е лична собственост на Й. А. Й. във основа на влязло
в сила Решение № 80 от 11.02.2025 г. по Касационно гражданско дело № 4725 по описа на
ВКС за 2023 г., останалата ½ идеална част от недвижимият имот е съсобствена между
страните в производството, в качеството им на наследници на баща им Али Ибримов
Бонжев, с ЕГН **********, б.ж.на село Глогово. Именно предвид изложените мотиви
съдебният състав приема, че делбените квоти на съделителите, касаещи 1/2 от имот с
идентификатор 15148.701.480.1 са Й. А. Й. - 1/14 идеална част от имота, за Е. А. Й. -1/14
идеална част от имота, за Г. А. И. - 1/14 идеална част от имота, за Ф. А. З. - 1/14 идеална част
от имота, за О. А. Й. - 1/14 идеална част от имота, за Д. А. Й. - 1/14 идеална част от имота,
за В. А. С. - 1/14 идеална част от имота.
По претенцията на ищецът за О. Й. да заплаща наем, в определен размер на ищецът
Й. Й., от датата на завеждане на Исковата молба, поради факта, че ответникът О. Й. е
единствен ползвател на недвижимият имот, съдът счита следното: С Определение № 308 от
24.04.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 1773/2014 г. на ВКС, четвърто гражданско
отделение е прието, че: "По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от
съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до окончателното извършване на
делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу
ползуването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползуването на
имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Така
определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл.
344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на
висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно
ползуването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и
значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да
бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на
делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред
на друг съделител суми срещу ползуването на имота, следователно, винаги и само занапред
във времето, т. е. - от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК
акт в сила. От друга страна, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда
за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на
иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК
(включително, когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата). Тази
материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче е допустимо да
бъде разгледана единствено и само по реда на чл. 346 от ГПК - във втората фаза на
делбеното производство, дори и тя да е предявена още с иска за делба. Правната
квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на
изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение
за ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2
от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т. е. – претенция по
3
сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 от ГПК. Ако
обаче в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу
ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на
делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по
чл. 344, ал. 2 от ГПК. Възможно е един съделител да предяви още преди постановяване на
решението по допускане на делбата, както искане за постановяване занапред на
привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, така и претенция за обезщетение за изминал
период от време по чл. 31, ал. 2 от ЗС. За да постанови процесуално допустими съдебни
актове, съдът следва да разгледа тези искания и да се произнесе по тях съобразно посочените
императивни процесуални норми – по искането за привременни мерки – най-рано с
решението си по допускането на делбата (което има характера на определение в тази част и
може да бъде изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, като в него съдът не е
необходимо да сочи периода, за който се постановяват привременните мерки), а по
материалноправната претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС – най-рано с решението
си по чл. 346 от ГПК (аргум. и от чл. 351 от ГПК, като в него съдът следва да посочи
изминалия период от време, за който се присъжда обезщетението). Когато има неясноти и
противоречия при предявяването на тези искания на съделителите, те следва да се отстранят
чрез даване на указания от съда за уточняването им."
Като съобразява горецитирания съдебен акт и с оглед възможността, дадената от
разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав, счита че по тази
претенция на ищецът не следва да се произнася с настоящото решение, а това следва да
стане по-късно в делбеното производство, след уточняване на претенциите на ищецът по
основание, период и размер, както и след събирането на данни, чрез назначаването на
съдебно-техническа и оценъчна експертиза, за месечната наемна цена на делбения имот,
необходима за определяне на размера на обезщетението, респ. на сумата, която следва да се
заплаща срещу ползването на имота при основателност на претенциите.
Предвид горното, съдът намира, че следва да бъде допусната съдебна делба на
съсобствените на съделителите поземлени имоти, описани по-горе в решението, при
следните квоти: за 1/2 от имот с идентификатор 15148.701.480.1 за Й. А. Й. - 1/14 идеална
част от имота, за Е. А. Й. -1/14 идеална част от имота, за Г. А. И. - 1/14 идеална част от
имота, за Ф. А. З. - 1/14 идеална част от имота, за О. А. Й. - 1/14 идеална част от имота, за Д.
А. Й. - 1/14 идеална част от имота, за В. А. С. - 1/14 идеална част от имота.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Й. А. Й., с ЕГН ********** от с.
Глогово област Ловеч, Е. А. Й., с ЕГН ********** от с. Глогово, област Ловеч, Г. А. И., с
ЕГН ********** от с. Глогово област Ловеч, Ф. А. З., с ЕГН ********** от с. Глогово област
Ловеч, О. А. Й., с ЕГН ********** от с. Глогово област Ловеч, В. А. С., с ЕГН **********
от с. Глогово област Ловеч и Д. А. Й., с ЕГН ********** от с. Градежница област Ловеч, на
съсобствените им, придобити чрез наследяване, НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, находящи се в с.
Глогово, област Ловеч, а именно:
½ /една втора/ идеална част от СГРАДА, с идентификатор хххххххххххх.1 /едно,
пет, едно, четири, осем, точка, седем, нула, едно, точка, четири, осем, нула, точка, едно/ ,
находяща се в с. Глогово, община Тетевен, област Ловеч по КККР одобрени със Заповед №
РД-18-1788/30.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Последно изменение на
КККР, засягащо сградата: няма данни за извършено изменение на КККР със заповед. Адрес
4
на сградата: с. Глогово, ул. „Водна“ № 26, с площ от 96 кв. м. /деветдесет и шест квадратни
метра/; брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: 0; предназначение: жилищна
сграда, еднофамилна; предишен идентификатор: НЯМА.
При следните квоти:
За Й. А. Й. - 1/14 идеална част от имота, за Е. А. Й. -1/14 идеална част от имота, за
Г. А. И. - 1/14 идеална част от имота, за Ф. А. З. - 1/14 идеална част от имота, за О. А. Й. -
1/14 идеална част от имота, за Д. А. Й. - 1/14 идеална част от имота и за В. А. С. - 1/14
идеална част от имота
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд- гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5