Решение по дело №113/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

                                      

                                               №                ,       12.04.2019г.,                     гр. Варна

 В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, Наказателно отделение, в публичното заседание на четиринадесети март,  две хиляди и деветнадесета година в състав:     

                

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА                                                                                   

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ 

                                                                                                        РУМЯНА ПЕТРОВА 

с участието на секретаря Даниела Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Петрова ВЧНД №113 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството е по реда на глава XXI НПК.

            Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от Г.И.Н. ЕГН:********** , чрез адв. Д.М. ***  частен тъжител по НЧХД №2868/2018 г. по описа на ВРС срещу разпореждане  № 7554/19.12.2018г., с което е било прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1  във вр. с чл.24ал.5 т.2 от  НПК.

            В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се сочи, че съдът неправилно е преценил, че частния тъжител не е направил правна квалификация на инкринимираното престъпление, че не е вярно приетото от съда, че посоченото в тъжбата престъпление е от общ характер и че дори това да е така то съдията докладчик няма правоможието да прекрати нак. производство на това основание. Прави се искане за отмяна на постановения първоинстанционен акт.

          В отговор на жалбата частния тъжител М.И.М. чрез адв.К.М. САК излага, че постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да баде потвърдено изцяло. Излага подробни съображения в тази насока.    

  В съдебно заседание жалбоподателят Н. поддържа подадената от адв.Д.М. жалба и моли същата да бъде уважена.

Адв.М. се явява в съдебно заседание , като поддържа изложеното от нея в писмения отговор на жалбата, като в допълнение излага и още съобръжения защо обжалвания съдебен акт е правилен и законосъобразен. Навежда твърдения , че частната тъжба не е подписана лично от частния тъжител. Моли постановения първоинстанционен съдебен акт да бъде оставен в сила.

  Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна.

            Първоинстанционното производство е образувано по депозирана тъжба от частния тъжител Г.И.Н. срещу М.И.М..                  

             В тъжбата се сочи, че частния тъжител и М.М. имат множество спорове във връзка с обслужването и поддържането на общите части на  изградения от първия в качеството му на управител на ,,Миг Маркет,, ООД затворен комплекс ,,Силвър Биич,, в гр.Бяла, където М. има имот.  Излага, че на 26.02.2018г. М. е депозирала в деловодството на Районна прокуратура  Варна допълнение към жалба с вх. № 8541-17/26.02.2018г. по пр. преписка №8541/2017г., като в същата се съдържат данни за обида, клевета и набеждаване , които не отговорят на истината и това е известно на подсъдимата. Излага, че по конкретно в жалбата се твърди, че Н. е извършил  самоуправство, рекет, измама, кражба, като в съучастие с други леца /организирана престъпна група/ е манипулирал сметки за ток на апартаментити и е направил опит да открадне 70 хиляди лева за ремонт на покрив, който реално не е необходим.   Сочи се, че с изнесеното в жалбите частният тъжител е набеден в престъпление и е оклеветен пред официален орган на на власт.

             С обжалваното разпореждане от 19.12.2018г. съдия-докладчикът по НЧХД №2868/2018г. по описа на ВРС е приел, че посочените в тъжбата обстоятелства могат да се квалифицират  като съдържащи признаците на престъплението по чл.286 от НК, което е престъпление от общ характер и за него задължително се провежда досъдебно производство, като не се образува дело от частен характер или ако има образувано такова то същото се прекратява.

            Въз основа на изложените факти в съдържанието на тъжбата, въззивната инстанция намира следното: 

             Депозираната  от Н. частна жалба е в срок, подадена от лице имащо право на това и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество обаче, жалбата се явява неоснователна.

             Като правно основание за прекратяване на наказателното производство, съдия-докладчикът е посочил разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1пр.2 във вр. с чл.24 ал.5 т.2 от НПК.

           Към настоящият момент съгласно разпоредбите на НПК  в  правомощията на съдията докладчик се включва задължението му  след образуване на делото  да извърши проверка дали описаното  в тъжбата престъпление се преследва по частен ред.  Съгласно разпоредбата на  чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК.

        За да бъде сезиран валидно съдът, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да съдържа обстоятелствата на престъплението. Това е така, тъй като съдията, на когото е възложена проверката на редовността на тъжбата, следва да установи описаните в тъжбата факти на кое конкретно престъпление сочат и дали същото се преследва по тъжба на пострадалия.

             В конкретният случай настоящата инстанция счита, че атакуваното разпореждане за прекратяване на наказателното производство по НЧХД №2868/2018г. на ВРС е правилно, тъй като депозираната от Н. тъжба не е годна да възбуди наказателно преследване,  тъй като  описаното в нея не представлява престъпление от частен характер.

        Видно от съдържанието на тъжбата, частният тъжител сочи обстоятелства на извършено от М. престъпление  по чл.286а от НК, чиято правна регламентация в НК е в Глава Осма, Раздел Трети- „Престъпления против правосъдието“, които престъпления се преследват по общия ред.  Правилно е отбелязано /с оглед изложеното в тъжбата/, че  който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление , като знае, че е невинен или представи  неистински доказателства срещу него се наказва за набедяване и това съотвенто е престъпление от общ характер.

            В тази връзка правилно районния съд е направил разграничение между престъплението по чл.286 от НК и по чл.147 от НК, като подробно е аргументирал и анализирал  това свое виждане, което напълно се споделя и от настоящия съдебен състав. Правилно е прието, че за едно деяние може да се търси отговорност само за клевета или само за набедяване, като обратното е недопустимо, като в настоящия случай правилно е прието, че изложеното в тъжбата осъществява признаците на престъпление по чл.286 от НК, а не на престъпление по чл.147 от НК, което от своя страна е основание за прекратяване на образуваното дело от частен характер.

         В обстоятелствената част на тъжбата се навеждат факти и обстоятелства, които да сочат на престъпление, което се преследва по общия ред , а не по тъжба на пострадалия, поради което и правилно съдия- докладчикът е преценил, че депозираната от Н. тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК.

        Липсата на друг правен ред за защита, посочено като обстоятелство, поради което е била депозирана тъжбата от Н.  не може да обоснове друг правен извод на въззивната инстанция предвид липсата на факти, които биха могли да бъдат подведени под конкретен фактически състав на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, с оглед и на задължението на съдията да даде правна квалификация на престъплението в разпореждането си за насрочване и предаване на съд.

            От друга страна съдията от първоинстанционния съд правилно и подробно е аргументирал тезата относно ,,правомощието,, на съдията докладчик по дело от частен характер да прекрати наказателното производство, което становище напълно се споделя от настоящия съдебен състав , като не е нужно да бъде преповтаряно, като в тази връзка изложеното от адв. Д. М. в жалбата съдът намира за неправилно и не споделя, а се солидализира напълно с изложеното от съдията докладчик от първонистанционния съд в постановения съдебен акт.

          Пред настоящата инстанция не се навеждат нови доводи, които да обосноват незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.

            С оглед изложеното въззивният съд счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен.     

            Съгласно разпоредбата на т.14 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, за частни жалби по наказателни дела от частен характер, се дължи държавна такса в размер на 5 лева. ВРС не е дал указания на тъжителя да внесе следващата се такава с оглед депозираната частна жалба, предвид което настоящата инстанция следва да осъди Г.И.Н. ЕГН:********** да заплати по сметка на ОС- Варна, държавна такса в размер на 5 лева с оглед предприетото от него обжалване с настоящата частна жалба. 

                         С оглед на гореизложеното и на основание чл.334, т. 6 от НПК, съдът

 

 Р   Е   Ш   И   :

                       ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №7554 от 19.12.2018г.  което е било прекратено наказателното производство по НЧХД №2868/2018 г. на ВРС, ­­­­13 състав,  образувано по тъжба на Г.И.Н..

      ОСЪЖДА Г.И.Н. ЕГН:********** да заплати  по сметка на ОС- Варна сумата от 5 лева за образуваното въззивно производство.

            Решението е окончателно.

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.