№ 52167
гр. София, 27.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110150090 по описа за 2023 година
Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ищцата Л. Л. Б. срещу ответника
„М. Ф. М.“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Към исковата молба са представени писмени документи, които са относими към
предмета на доказване и следва да бъдат приети като доказателства по делото. От
съображения за бързина и процесуална икономия съдът следва съобразно доказателственото
искане на ответника да изиска заверен препис от съответното изпълнително дело, а по
приемането му като писмено доказателство по делото ще предостави възможност на ищцата
да изрази становище до края на първото открито съдебно заседание.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гр. дело № *********50090 по описа на Софийския районен съд, III
гражданско отделение, 150-и състав, за разглеждане в открито съдебно заседание на 29. 01.
2025 г. от 10, 00 часà, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
частния съдебен изпълнител М. Б. с регистрационен номер ***, ареал на действие
Софийския градски съд, да представи заверен препис от изп. дело № 2012***0403627 в
едноседмичен срок от връчването на съобщението. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на
ищцата да изрази становище по приемането на изискания заверен препис от изпълнително
дело като доказателство по делото най-късно до края на първото открито съдебно заседание.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищцата твърди, че през 2012 г. срещу нея е бил издаден изпълнителен лист в полза
на третото лице „Б. П.“ АД по ч. гр. дело № 61003 по описа на Софийския районен съд за
2011 г. за сумата 4 488 лева и 81 стотинки, представляваща главница по договор за кредит,
ведно със законната мораторна лихва от 27. 12. 2011 г. до окончателното плащане, сумата
2 144 лева и 69 стотинки, представляваща договорна лихва за периода 09. 01. 2008 г. – 21. 12.
2011 г., както и разноските за държавна такса в размер на 160 лева и 96 стотинки и за
адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева. През същата година било образувано
изпълнително дело срещу нея въз основа на същия изпълнителен лист при частния съдебен
изпълнител М. Б.. На 08. 05. 2012 г. били изпратени запорни съобщения до различни
търговски банки, които съставляват според ищцата последните валидно извършени от
съдебния изпълнител изпълнителни действия. Оттогава насетне изтекъл двугодишния срок и
изпълнителното дело се прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 29. 01.
2016 г. ответникът поискал от съдебния изпълнител да го конституира като взискател на
мястото на третото лице „Б. П.“ АД поради сключен договор за цесия. Всички извършени
след това изпълнителни действия се явяват според ищцата извършени по прекратено
изпълнително дело и поради тази причина не пораждат правни последици и не могат да
доведат до прекъсване на погасителната давност по реда на чл. 110 и сл. ЗЗД (приема за
приложима петгодишната погасителна давност, защото става въпрос за вземане по договор
за кредит). Прави извод, че паричните задължения по издадения изпълнителен лист са
погасени по давност. Позовава се на съдебна практика. Иска от съда да признае за
установено, че не дължи на ответното дружество следните задължения, установени с влязла
в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 61003 по описа на Софийския районен съд,
72-ри състав, за 2011 г.: сумата 4 488 лева и 81 стотинки, представляваща главница по
договор за кредит, ведно със законната мораторна лихва от 27. 12. 2011 г. до окончателното
плащане, сумата 2 144 лева и 69 стотинки, представляваща договорна лихва за периода 09.
01. 2008 г. – 21. 12. 2011 г., както и разноските за държавна такса в размер на 160 лева и 96
стотинки и за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева. Претендира разноски.
Ответникът приема предявения иск за допустим, но го оспорва по същество като
неоснователен. Признава, че на 09. 05. 2007 г. между ищцата и третото лице „Б. П. Б.“ АД е
бил сключен договор за потребителски паричен заем № COUR-0208-00000000128, след
което третото лице цедирало на 30. 12. 2015 г. вземането в полза на ответника, както и че е
било образувано съответно изпълнително дело № 2012***0403627 по описа на съдебния
изпълнител М. Б.. Твърди обаче, че последното валидно изпълнително действие било
всъщност налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 28. 05. 2019
г., като запорното съобщение е било върнато в цялост и следователно работодателят не е
бил уведомен и запорът не е бил реализиран и не е породил удържането на суми. Прави
извод, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл на 30. 05. 2022 г., а
петгодишната погасителна давност е настъпила на 29. 05. 2024 г. Позовава се на съдебна
практика. Иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Иска от съда да
приеме, че не е дал повод за образуването на делото. Прави евентуално възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ищцата, че е в нейна тежест да докаже наличието на правен интерес да
предяви отрицателния установителен иск, както и момента, от който е започнала да тече
погасителната давност. УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за точния момент, от
2
който е започнала да тече погасителната давност (влизането в сила на заповедта за
изпълнение).
УКАЗВА на ответното дружество, че е в негова тежест да докаже и твърдените
основания за прекъсване и на погасителната давност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание да
изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, то те
няма да могат да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за разрешаването на
спора, при който половината внесена държавна такса ще се възстанови на ищеца. УКАЗВА
на страните, че за приключването на делото със съдебна спогодба е необходимо или да се
явят лично, или да изпратят упълномощен изрично за тази цел процесуален представител,
който да представи съответно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то те биха
могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд и/или към
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им бъдат
връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл. 38, ал. 2 –
4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3