РЕШЕНИЕ
№ 1453
гр. Велико Търново, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110102215 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от М. Й. П. против „***** установителен
иск за недължимост на вземания по договор за кредит, с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е осъден по гр.дел***да заплати
на *** суми по договор за кредит-главница 6843,52лв., с лихви и разноски. Сочи се, че
впоследствие Т****“ се влива в *** която от своя страна продава вземанията си по договора
за кредит, чрез договор за цесия от 15.11.2010г. на „М“ АД. Ищецът заявява,че цесионера
„М“ АД за периода 01.07.2011г до 03.04.2023г. е отправял писма до ищеца, с предложение за
доброволно уреждане на взаимоотношенията между страните, но не е образувал
изпълнително дело. Ищецът твърди, че вземането на ответника е погасено по давност, която
е започнала да тече от 15.11.2010г. и е изтекла на 15.11.2015г. Ищецът отправя искане
съдът да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 22 592,16лв., от
които главница в размер на 6 843,52лв., законна лихва в размер на 6 419,66 лв.за периода
06.01.2004г.-15.11.2010г., разноски в размер на 451,06лв. и законната лихва от 8 877,92лв. за
периода 15.11.2010г. до 17.07.2023г. по договор за кредит от 2003г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който признава иска. По отношение на разноските, ответникът излага становище, че не е
дал повод за завеждане на делото, поради което счита, че разноските следва да останат в
тежест на ищеца. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед направеното от ответника признание на иска, процесуалният представител на
1
ищеца, в проведеното открито съдебно заседание на 02.11.2023г. е поискал съдът да се
произнесе с решение при признание на иска на основание чл.237 ГПК.
Съдът счита, че е допустимо да се произнесе с решение при признание на иска. Не са
налице пречките, визирани в чл.237 ал.3 ГПК. В конкретния случай, съдът намира, че
признатото право е такова, с което ответника може да се разпорежда, както и че признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът намира, че независимо от
това, че ответникът призна предявения срещу него иск, той не следва да бъде освободен от
задължението за заплащане на разноски, тъй като не е налице първата предпоставка
визирана в чл.78 ал.2 от ГПК, а именно ответникът с поведението си да не е дал повод за
завеждане на делото. Видно от представените с исковата молба доказателства, ответникът
многократно, за периода 01.07.2011г до 03.04.2023г. е отправял до ищеца писма с искане за
заплащане на сумите по договор за кредит, които вземания е придобил на основание
договор за цесия. Това обуславя и правния интерес на ищеца да води настоящото
производство за установяване недължимост на вземанията на ответника, като погасени по
давност. Обстоятелството, че ответникът не търси вземането си по съдебен ред, не лишава
ищеца от възможността да предяви иск, с който да установи със сила на присъдено нещо
недължимостта на претендираните от ответника суми. Ако ответникът не беше отправял
многократно писма, които съдържат претенция за заплащане на погасените по давност суми
по договора за кредит, за ищецът не би било налице правен интерес да води настоящото
производство, за да установи по съдебен ред тяхната недължимост. В този смисъл съдът
намира възражението на ответника за недължимост от него на разноските за настоящото
производство за неоснователно, поради което съдът счита, че в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 904 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв.
Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но с
оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Предвид гореизложеното и по реда на чл.237 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „М*********, че М. Й. П. с ЕГН
**********, с адрес ******** НЕ ДЪЛЖИ на „М***АД сумата 22 592,16лв./двадесет и две
хиляди петстотин деветдесет и два лева и шестнадесет стотинки/, от които главница в
размер на 6 843,52лв., законна лихва в размер на 6 419,66лв. за периода 06.01.2004г.-
15.11.2010г., разноски в размер на 451,06лв. и законната лихва от 8 877,92лв. за периода
15.11.2010г. до 17.07.2023г. по договор за кредит от 2003г., поради погасяване по давност
на вземанията.
2
ОСЪЖДА „М***************, ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. П. с ЕГН **********, с
адрес ************* сумата общо 3304 лв./три хиляди триста и четири лева/,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3