РЕШЕНИЕ
гр.София, 30.11.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
с участието на секретаря Даниела Танева след като
разгледа докладваното от съдия Борисова внчхд № 2424/2020
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна
жалба и допълнение към нея на адвокат П.Ч., процесуален представител на подсъдимата
М.К.В., срещу присъда от 04.02.2020 г. постановена по НЧХД №3931/2019 г. по
описа на СРС, НО, 3 състав, с която подсъдимата В. е призната за виновна по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за
това, че 29.01.2019 г. след обяд, в с. Казичене, ул. „Цар Борис ІІІ“ № 60 ,
чрез скубане, бутане и нанасяне на удар с телефонен апарат в областта на
главата, от който удар получила кръвонасядане и леко
изразен мековат оток в дясната слепоочна-тилна област
на главата, причинила на А.М.Л. лека телесна повреда, изразяваща се в болки и
страдания, без разстройство на здравето, за което й е освободена от наказателна
отговорност и й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1000,00 лева на основание чл. 78а НК.
В депозираната въззивна
жалба и допълнението към нея се излагат подробно съображения относно
неправилността, незаконосъобразността и необосноваността на постановената
присъда от първоинстанционния съд. Твърди се, че
първият съд не е изпълнил задължението си за всестранно, пълно и обективно
изследване на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Сочи се, че е
налице разминаване между диспозитива на частната
тъжба и диспозицията на присъдата по отношение на съставомерността
на инкриминираните деяния, вид и характер на причинените телесни повреди.
Твърди, че по делото не са събрани доказателства по отношение на съставомерното поведение на подсъдимата В. и начина на
причиняване на телесната повреда. Твърди още, че първият съд не е обсъдил
обстоятелствата свързани с наличие на действия от страна на подсъдимата при
условията на физиологичен афект, неизбежна отбрана, превишаване пределите на
неизбежна отбрана, както и причинено увреждане по непредпазливост, което се
явява несъставомерно. Моли присъдата на първия съд да
бъде отменена, а подсъдимата оправдана поради липса на доказателства от
обективна и субективна страна да е извършила инкриминираното деяние, поради
неговата несъставомерност. Алтернативно се моли за
отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на
делото на друг първоинстанционен състав.
С въззивната
жалба и допълнението към нея не се иска събиране на нови доказателства.
С определение постановено по реда на
чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното
решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция, процесуалният представител на
подсъдимата В., адвокат Ч. поддържа въззивната жалба
и допълнението към нея по изложените в нея
съображения. Поддържа, че е налице разминаване между диспозитива
на частната тъжба по отношение на инкриминираното деяние, вида и характера на
причинените телесни повреди причинени на пострадалата и диспозицията на първоинстанционната присъда. Намира, че не са събрани
доказателства за съставомерно поведение от страна на
неговата доверителка и за начина на причиняване на телесната повреда на
частната тъжителка. Според защитника на подсъдимата е налице противоречие между
показанията на пострадалата, депозирани в хода на съдебното следствие пред
районния съд и заключението на СМЕ по отношение на обсъжданите в тях механизъм,
вид и характер на причинените телесни увреждания. Твърди, че в мотивите на
обжалваната присъда не са обсъдени обстоятелства свързани с наличие на действия
от страна на подсъдимата при условията на физиологичен афект, евентуалното
приложение на институтите на неизбежна отбрана, превишаване пределите на
неизбежна отбрана, както и причинено увреждане по непредпазливост, което води
до несъставомерност на възведеното с частната тъжба
престъпление. Отделно посочва, че внимание следва да бъде отредено и на преюдициалните отношения между подсъдимата и частната
тъжителка. Пледира за оправдателна присъда, алтернативно за връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
Процесуалният
представител на частния тъжител Л., адвокат К. оспорва въззивната
жалбата и допълнението към нея, като намира за неверни изложените в тях
твърдения за липса на доказателства за извършено от подсъдимата престъпно
деяние. Споделя
изцяло съображенията и направения анализ на доказателствения
материал от първостепенния съд, като намира присъдата за правилна и
законосъобразна, а наложеното наказание за справедливо. В този смисъл, счита за голословни твърденията на защитата, доколкото първоинстнционният
съд е изложил ясни и точни мотиви, с които е аргументирал изводите си, защо и в
каква част кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, съответно
защо и в каква част не кредитира обясненията на подсъдимата. Отбелязва, че
обясненията на подсъдимата се разминават с изложеното в молбата за домашно
насилие, която същата е подала срещу тъжителката. Твърди също така, че е налице
противоречие между обясненията на подсъдимата относно данните изнесени от нея
във връзка с подадения сигнал на тел. 112 и информацията съдържаща се в приложените
по делото справки, от които се установява, че сигнала е подаден от тъжителката,
а не от подсъдимата. Намира, че в настоящия случай не могат да намерят
приложение коментираните от защитата институти на неизбежна отбрана и
превишаване пределите на неизбежна отбрана. В заключение моли въззивния съд да потвърди присъдата на първоинстанционния
съд като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимата, при
упражняване правото си на реплика по чл.295, ал.1 НПК, уточнява, че предвид преюдициалността на отношенията между частната тъжителка и
подсъдимата, горепосочените институти са налице.
Подсъдимата М.В.
се присъединява към становището и доводите на адв. Ч..
В своята последна дума на основание
чл.297, ал.1 НПК, подсъдимата В. моли съда за
справедливо решение.
Софийски градски съд, като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по
делото, намери фактическата обстановка възприета в мотивите на присъдата за
правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани
по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Първият съд изследвал
аналитично фактите и обстоятелствата, установени и изведени въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени
средства. Въззивният съд, след като подложи на
внимателен анализ доказателствената съвкупност по
делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено
различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите
констатации на контролирания съд и приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата М.К.В. е на 30 години, родена на ***
г. в гр. София, българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, със
средно образование, безработна, живуща ***, с ЕГН **********.
Частната тъжителка А.Л. притежава етаж
от къща, находяща се в с. Казичене, ул. „******,
който била отдала под наем на свидетелката Б.И.. В същия имот, на етаж втори
живеела подсъдимата В., племенница на частната тъжителка К
Л..
На 29.01.2019 г. след обяд,
свидетелката И.паркирала личния си автомобил пред къщата на посочения адрес,
където я чакала тъжителката Л.. Последната извикала свидетеля Д.Г., който
живеел в съседство, за да им съдейства по повод подмяна на газова бутилка в
предоставеното за ползване жилище на свидетелката И.. Свидетелите Г.и И.заедно
с частната тъжителка влезли в двора на къщата и се отправили към жилището,
ползвано от свидетелката И.. Тримата били забелязани от подсъдимата В., която
към този момент се намирала на балкона на втория етаж от къщата. Тогава
подсъдимата направила забележка на частната тъжителка по повод мястото, на
което свидетелката И.била паркирала автомобила си, тъй като смятала, че същия
пречи на нейния автомобил. Между страните възникнал скандал, тъй като двете
жени не били в добри отношения отпреди това.
Частната тъжителка и свидетелите И.и Г.влезли
във вътрешността на къщата, като свидетелката И.вървяла първа, след нея била
тъжителката, а последен ги следвал свидетеля Г.. Тримата започнали да се качват
нагоре по стълбите към етажа на свидетелката И., но когато достигнали до
площадката на втория етаж, ползван от подсъдимата В. забелязали, че по
стълбите, както и на самата площадка имало наредени обувки, които пречели на
преминаването. Свидетелката И.прескочила обувките и продължила по стълбите
нагоре, като се спряла да изчака тъжителката и свидетеля Г.. Тъжителката Л.
обаче се спряла и започнала да отмества наредените обувки. В този момент
подсъдимата В. излязла от жилището си и започнала да се кара с тъжителката,
която продължавала да мести вещите й. Тогава подсъдимата В. хванала частната
тъжителка Л. за косата и започнала да я скубе, при което тъжителката започнала
да вика от болка и да призовава подсъдимата да я пусне. В този момент свидетеля
Г.се намесил, като първоначално се опитал да застане между двете жени, за да
преустанови действията на подсъдимата, но последната не пускала косата на
тъжителката, продължавала да я скубе, като едновременно с това я натискала към
земята, бутала я назад, от което Л. отстъпила едно стъпало надолу от площадката
на втория етаж. Свидетелят Г.хванал ръката, с която подсъдимата била хванала
косата на тъжителката и чрез сила разтворил пръстите й, в резултат, на което
освободил Л.. Свидетелят Г.видял, че в ръката на подсъдимата бил останал кичур
от косата на тъжителката след това. Свидетелката И.започнала да се качва нагоре
по стълбите, а свидетелите Л. и Г.тръгнали след нея, но в момента, в който
стигнала етажа на жилището си установила, че двамата не я следват. В същото време, и докато тъжителката Л. се
изправяла от наведено положение, в което била държана за косата от подсъдимата,
тя усетила удар в областта на главата си от телефона на подсъдимата В., като
видяла, как последната замахва към нея.
Свидетелят Г., който в същия момент помагал на тъжителката да се изправи,
видял как телефона на подсъдимата преминава пред очите му и удря Л. по главата.
Това провокирало свидетелят Г.да хване подсъдимата за ръце и да я удари в
стената. От удара подсъдимата се свлякла на земята. Тези действия на свидетеля Г.по
отношение на подсъдимата В. били възприети от свидетеля С., на който
междувременно подсъдимата се била обадила. Към момента на обаждането свидетелят
С.се намирал в близко кафене заедно със свидетелят Ж.. Двамата се насочили към
къщата, като свидетелят Ж. останал да изчака на двора, а свидетелят С.влязъл в
къщата и се насочил към втория етаж, но не се качил на площадката, тъй като там
имало разхвърляни обувки. Когато пристигнал, свидетелят С.видял, че частната
тъжителка стои на стълбите, а свидетелят Г.бил хванал подсъдимата за ръцете и я
удря в стената, като му направил забележка без да се намесва между подсъдимата
и свидетеля Г..
Частната
тъжителка и свидетелят Г.тръгнали да излизат от къщата, при което тъжителката
се обадила на дъщеря си, разказала й за случилото се и я помолила да подаде
сигнал на тел. 112. Двамата излезли на улицата, където при тях дошла и дъщерята
на тъжителката, и заедно изчакали пристигането на полицията. Подсъдимата и
свидетелят С.останали в двора на къщата, за да успокоят детето на подсъдимата, т.к.
плачело. Служителите на МВР, които се отзовали на място по сигнала, снели
обяснения от страните и им съставили предупредителни протоколи.
По-късно
вечерта тъжителката Л. показала на свидетелката И.синина и подутина в
слепоочната тилна област на главата си, получени в резултат от удара с мобилния
телефон на подсъдимата.
На 30.01.2019 г. частната тъжителка А.Л.
посетила съдебен лекар в Клиниката по съдебна медицина и деонтология
при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където след извършен
преглед й било издадено съдебномедицинско удостоверение № 82/2019 г. В същото
били описани установени при тъжителката травматични увреждания в дясната
слепоочно тилна област на главата, а именно – неправилно по форма червеникаво кръвонасядане на площ 3/2 см., както и леко изразен мековат оток със същата форма и размери като кръвонасядането. В процесното
медицинско удостоверение било отразено още, че констатираните при прегледа
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се
получат по време и начин, както се съобщава, а именно - на 29.01.2019 г. от
скубане и удар в главата с мобилен телефон, които са причинили на пострадалата
болка и страдание.
На
02.02.2019 г. подсъдимата В. отишла на преглед в
Катедрата по съдебна медицина и деонтология при Медицински
университет - София, по време на който било констатирано обширно охлузване
надлъжно разположено по страничната повърхност на дясната мишница, почти по
цялата й дължина, съставено от множество успоредни една на друга жлебовидни драскотини, покрити с надигната кафеникава
коричка, с размери 22/3,5-4 см., в
различните му точки и подобно охлузване, напречно ориентирано по задната
повърхност на дясното рамо и дясната лопатка на площ, с размери 14/4 см., за
които й било издадено съдебномедицинско удостоверение № 31.02./2019 г. Констатирано е, че така посочените
увреждания при подсъдимата са получени в резултат на тангенциално действие на
твърд тъп предмет, с широка неравна повърхност, каквато характеристика може да
има стена и в комплекс уврежданията могат да се получат по начин и време,
съобщено от нея, а именно – на 29.01.2019 г. била блъскана в стената, удряна и
скубана от познат мъж.
На 07.03.2019 г. била депозирана молба с вх. №
8000121 по Закона за защита от домашно насилие от подсъдимата М.К.В. – лично и
в качеството й на законен представител на малолетното й дете – А.М.Б.срещу
тъжителката А.М.Л.. Във връзка с депозираната молба било образувано гр. д. №
13551/2019 г. по описа на СРС, ГО, 83-ти състав. В молбата се излагало оплакване
от подсъдимата В. за това, че на 29.01.2019 г. около 18:00 часа, в с. Казичене,
ул. „******, възникнал пореден скандал между В. и Л., с размяна на обиди и
хвърляне на вещите на В. от Л.. В молбата се сочело, че към скандала между
двете се присъединил Д., който бил близък на Л., който счупил играчка на
детето, а по нареждане на Л. хванал ръката на В., за да не се обади на тел. 112.
Било вписано още, че Л. я е дърпала за косата, а на случая свидетел било
станало детето, което видяло, как двамата блъскат В. и я обиждат. В молбата се
сочело, че в резултат на случилото се детето започнало да заеква и след това не
можело да говори няколко часа, започнало да се страхува да стои вкъщи и да се
прибира, плачел и заеквал, дори когато чуел шум в коридора, да се тропне врата
и при вида на Л. и Д.. Въз основа на така депозираната молба е издадена заповед
за незабавна защитата на 03.06.2019 г., по силата на която А.М.Л. се задължава
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.К.В. и А.М.Б..
М.К.В. – лично и в качеството й на законен
представител на малолетното й дете – А.М.Б.подала частна тъжба срещу А.М.Л., Б.И.И.и Д. Д., въз основа на която било образувано нчхд № 12648/2019 г. за това, че на 29.01.2019 г. около
18:00 часа в с. Казичене, ул. „****** й нанесли обиди и й причинили болка и
страдание, чрез блъскания по цялото тяло и оскубвания, пред очите на
малолетното й дете, с което на същото била причинена болка и страдание и
значително се засегнали психическото и емоционалното му състояние. В тъжбата си
подсъдимата В. е изложила твърдения за това, че на същата дата възникнал
пореден скандал между нея и Л., с участието на И., при който имало размяна на обиди, хвърляне на
вещите на В. от Л., и към който скандал се присъединил Д. - близък на Л..
Посочено е, че Д. е счупил играчка на детето, а по нареждане на Л. хванал
ръката на В., за да не се обади на тел. 112, докато Л. я дърпала за косата. В
тъжбата на подсъдимата В. се посочва още, че свидетел на случая станало нейното
дете, което видяло, как двамата я блъскат и обиждат, от което започнало да
заеква и след това не можело да говори няколко часа, започнало да се страхува
да стои вкъщи и да се прибира, плачело и заеквало, дори когато чуел шум в
коридора да се тропне врата и при вида на Л. и Д..
Съгласно заключението на назначената и
изготвена в хода на първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че на частния тъжител А.М.Л. е
причинена повърхностна травма на главата, изразяваща се в кръвонасядане
и леко изразен мековат оток в дясна слепоочно-тилна
област на главата. Според вещото лице, травмата е резултат от действието на
твърд тъп предмет по механизма на удар с или върху такъв и може да се получи по
начина посочен от пострадалата – удар с предмет тип „телефон“. Експертът е
посочил, че така описаното травматично увреждане реализира критериите на
медико-биологичния признак – болка и страдание. От заключението на съдебно-медицинска
експертиза се установява също така, че при подсъдимата М.К.В. са констатирани следните травматични
увреждания: обширно охлузване (множество успоредни една на друга жлебовидни драскотини) по страничната повърхност на дясната
мишница почти по цялата й дължина; подобно охлузване по задната повърхност на
дясното рамо и дясната лопатка. Експертът е посочил, че травмите са резултат от
действието на твърд тъп предмет с неравна охлузваща повърхност и предвид
характерната морфология и локализацията си, може да се получи по начина посочен
от подсъдимата – блъскане в стената. Според вещото лице така описаното
травматично увреждане реализира критериите на медико-биологичния признак –
болка и страдание.
В
разпита си пред първоинстанционния съд, вещото лице е
пояснило, че мекотъканните увреждания при подсъдимата
В. могат да бъдат получени при контакт на тялото й с широка охлузваща
повърхност -тип мазилка на стена, съдържаща малки камъчета, от които се получват характерни охлузвания на линии. Като причина за
получаването им, вещото лице е указало, че се касае за еднократен удар,
доколкото уврежданията са разположени в
една и съща анатомична област. Според експерта, надлъжното разположение на
увреждането от рамото към лакътя и задната повърхност на рамото и лопатката
указват на това, че след удара в стената тялото на подсъдимата е паднало с провлачване по стената в посока надолу. По отношение на
травматичното увреждане на частната тъжителка Л., вещото лице е разяснило, че
същото може да бъде получено, както чрез директен удар с ръка, държаща телефон,
така и чрез хвърляне на телефона от близко разстояние, тъй като се кумулира еднаква енергия и при двата посочени варианта.
Посочил е, че посоката на нараняването е отзад – напред или леко странично
спрямо увредената зона, като е възможно то да бъде получено в момент на
изправяне на пострадалото лице, което дори би улеснило извършването на ударното
действие.
Така възприетата от въззивната
инстанция фактическа обстановка се установи въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие и приети от първоинстанционния
съд гласни доказателствeни средства, писмени и
веществени доказателства, както и способи на доказване, а именно гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимата М.В.
/частично/, показанията на свидетелите Б.И., Д.Г./частично/, Ж.Ж. и К.С./частично/; писмените доказателства:
съдебномедицинско удостоверение № 82/2019 г., съдебномедицинско удостоверение №
31.02./2019 г., молба с вх. № 8000121/07.03.2019 г. по гр. д. № 13551/2019г. по
описа СРС, ГО, 83- ти състав, ведно с и заповед за незабавна защита от
03.06.2019 г., тъжба с вх. №1051903/01.08.2019 г. нчхд
№ 12648/2019 г. по описа на СРС, НО,
21-ви състав, писма на Дирекцията „НС 112“, РЦ 112 – София с вх. №
1065415/15.10.2019 г. и вх. № 1075072/20.11.2019 г., справка за съдимост; веществени
доказателства – 2 бр. СД-дискове, способи на доказване: заключението по
изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза.
С оглед на наведените от защитника доводи,
както и по силата на служебното начало в процеса, въззивният
съд направи собствен анализ на събраните по делото гласни доказателствени
средства относно наличието на престъпление, участието на подсъдимата В. при
извършването му и конкретния механизъм на осъществяването му, като при него не
констатира неправилно (превратно) процедиране от страна на контролираната
инстанция при установяване на релевантните факти и необоснована доказателствена оценка на източниците касаещи интересуващата
делото информация.
Обосновано първата инстанция е приела, че
всички гласни доказателствени средства, в това число
и обясненията на подсъдимата са еднопосочни и категорични относно данните за
възникналия конфликт на инкриминираната дата 29.01.2019 г. между подсъдимата В.
и частната тъжителка Л., участието на свидетеля Г., както и относно причината за
неговото възникване.
Установено е
по делото и обстоятелството, че страните са във влошени отношения от преди
инкриминираното деяние, като предмет на спор по между им конкретно на
инкриминираната дата са възникнали разногласия относно паркирането на
автомобила на свидетелката Б.И..
В настоящия случай, изводите на първият съд относно
обстоятелствата, при които е осъществено инкриминираното деяние са основани на
точен и прецизен прочит на всички, налични по делото доказателства, като
закономерно съдебната оценка на тяхното съдържание не намира опора в данните
изнесени в обясненията на подсъдимата, доколкото е дадена в рамките на
цялостния процес по установяването на истината. Внимателно контролираният съд е
проверил обясненията на подсъдимата В., прецизно е анализирал съдържанието им и
съпоставяйки ги с останалите събрани доказателства по делото, обосновано е
отхвърлил тезата за осъществено още в самото начало на конфликтната ситуация
при входа на къщата физическо насилие над подсъдимата, което да е реализирано
от страна на свидетеля Г.; за извършени действия от частната тъжителка по
хвърляне на обувки във вътрешността на жилището на подсъдимата, както и за
присъствието на детето й по време на инцидента. В този смисъл и в отговор на
явилото се противоречие в доказателствената съвкупност,
в съответствие с изискването на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, районният съд е
мотивирал решението си да възприеме за достоверен източник на информация
показанията на свидетелите очевидци на процесния
инцидент, описващи хронологията на събитията и агресията с проявленията й,
отчетена във фактологията, реализирана от страна на
подсъдимата В., а не обратното или така, както се описват в обясненията на
подсъдимата и показанията на свидетеля С.. Съответно на установените факти и
обстоятелства в показанията на свидетелите очевидци е изложил и поради какви
съображения приема и различна, от твърдяната от подсъдимата и свидетеля С.фактология за случилото се.
Правилно показанията на свидетелите Б.И. и Д.Г., са възприети от районния съдия и поставени в основата на доказателствените му изводи, доколкото последните се
отличават с вътрешна подреденост, логичност, еднопосочност и обстоятелственост. Настоящата съдебна инстанция намира за
нужно да отбележи, че се солидаризира със съществения доказателствен
извод на първоинстанционния съд за това, че
показанията на свидетелите И.и Г.са надежден доказателствен
източник при описанието на обстоятелствата относими около
срещата между подсъдимата и частната тъжителка на инкриминираната дата и по
инкриминираното време, и в частност досежно мястото,
на което е възникнала конфликтната ситуация, а именно площадката на втория етаж
пред жилището на подсъдимата, а не както твърди последната - при входната врата
на къщата. Балансирано и разумно първият съд е преценил твърденията на
подсъдимата и в резултат на което не е дал вяра на същите, а именно, че е била
нападната от свидетеля Г.още на входа на къщата, където същият я блъснал в
стената, хванал я за ръцете, като й препречил пътя към къщата, т.к. в процесния случай от показанията на двамата свидетели еднопосочно
са установени факти за това, че агресията на подсъдимата е била насочена не към
свидетеля Г., от чийто действия тя би следвало да се защитава, а към частната
тъжителка. В подкрепа на посоченото са и обстоятелствата, че подсъдимата не е
подала сигнал на тел. 112 макар да твърди, че е била нападната от свидетеля Г.,
както и не се е обадила на своя приятел - свидетелят С.още при този първоначален
акт на насилие насочен към нея или така, както всъщност е заявила в своите
обяснения пред районният съд. Тези контролни факти, анализирани в тяхната
връзка с качествената характеристика на гласните доказателствени
източници, прави извода на първия съд за правилен, като в тази връзка не мове да не бъде отчетено, че вътрешното убеждение на
първата инстанция по фактите е изградено при спазване на правилата на
формалната логика и без да бъде изопачавано информационното съдържание на доказателствените средства.
Съществените
обстоятелства за реакцията на подсъдимата В. и последвалите действия от нейна
страна по отношение на частната тъжителка в създалата се процесна
ситуация между двете, районният съд обосновано е извел въз основа на
показанията на свидетеля Г., подкрепящи се от показанията на свидетелката И.. Това
обаче не е резултат на произволно решение или на пристрастност, а на обосновано
заключение, тъй като показанията на тези свидетели очевидци кореспондират и на
несъмнено установените обстоятелства от приобщените като писмени доказателства
медицински документи за състоянието на тъжителката след събитието и
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза. Както вече бе
изяснено, процесният инцидент се е развил на площадката
на втория етаж, обитаван от подсъдимата В., като свидетелите И.и Г., заедно с
тъжителката са се били насочили към третия жилищен етаж, предоставен за
ползване под наем на И.. От гласните доказателствени
средства изразяващи се в показанията на посочените свидетели се установяват доказателствени факти за наличието на множество обувки,
разположени от подсъдимата на площадката на втория и на стълбите към третия
етаж на къщата, които затруднявали преминаването, които са станали причина за
възникналия процесен инцидент. Свидетелите И.и Г.са
категорични, че подсъдимата е насочила физическата си агресия към тъжителката Л.
в момент, в който последната се е била навела и е започнала да отмества
обувките, за да освободи място и улесни преминаването им. Разказът на тези
двама свидетели, както правилно е изтъкнал и районният съд се отличава с
пълнота и прецизност при възпроизвеждане на хронологията, като за отделните
детайли (например кой след кого е влязъл в къщата, местоположението на частната
тъжителка спрямо подсъдимата, конкретните действия на тъжителката с обувките)
се наблюдава синхронност в изнесената от двамата
информация. Подобно на контролираната инстанция, настоящият съдебен състав
прие, че свидетелите И.и Г.са били на стълбищната
площадка на етажа на подсъдимата, като пряко и непосредствено са възприели
действията на подсъдимата В., а именно как е хванала с едната си ръка косата на
тъжителката и е започнала да я скубе, натиска надолу и бута назад в момента, в
който последната е била в наведено положение премествайки обувките от
стълбището. Правилно, контролираният съд е преценил въз основа на показанията
на свидетеля Г., силата на захвата и скубането,
осъществени от страна на подсъдимата по отношение на тъжителката Л.. От
показанията на свидетеля Г.се установява, че на два пъти той се е опитал да
разтърве двете жени, като едва при втората му намеса е успял, служейки си със
сила за да отвори пръстите на ръката на подсъдимата, като вследствие именно на
тези му действия, тъжителката е била освободена от нейния захват.
Показанията на обсъждания свидетел кореспондират досежно
предметното им съдържание с показанията на свидетелката И.. Същата е
категорична в своите показания, че преди да тръгне нагоре по стълбите към
третия етаж е видяла подсъдимата В. да хваща частната тъжителка за косата и да
я скубе. Свидетелката е дала показания и за поведението на другия свидетел – Г.,
който се опитал да застане между двете жени, за да ги раздели, но първия път не
успял, защото подсъдимата държала здраво косата на Л., като едва при втория му
си опит, същият успял с ръце да освободи косата на тъжителката от захвата на подсъдимата. Тъй като показанията на
свидетелката И.подкрепят изцяло тези на свидетеля Г., включително в частта, в
която се изнасят неизгодни за самия свидетел обстоятелства (използването на
сила при освобождаването на тъжителката) се налага извод, че въпреки
отношенията си на близост с частната тъжителка, тя е добросъвестна при
възпроизвеждането на фактологията, съобщава за
обстоятелства, които е възприела лично и не свидетелства тенденциозно в полза
на тъжителката и в подкрепа на обвинителната теза. Вярно е, че свидетелката И.в
хода на проведения разпит пред първоинстанционния съд
възпроизвежда факта само на осъществени от страна на подсъдимата действия по
скубане косата на пострадалата и не съобщава други такива, но липсата на други
изнесени от нея в показанията й като възприети фактически обстоятелства
допълнително подкрепят вече направения от настоящият съд извод по-горе, за
изначална липса на заинтересованост в нейните показания. В случая източник на
сведения касаещи данни за наличието на удар с мобилен телефон в областта на
главата на тъжителката дава свидетеля Г.. Показанията на посочения свидетел не
остават също изолирани при установяване и на този факт, т.к. същите съответстват
на установеното по експертен път като елемент от проявилото се в обективната
действителност деяние, с оглед заключението на съдебно медицинската експертиза,
установяваща нанесените телесни увреждания в областта на слепоочната област на
главата на тъжителката, които могат да бъдат причинени чрез нанесен удар с мобилен
телефон.
Въззивната инстанция, аналогично
на първоинстанционния съд, възприе с доверие
изложеното от свидетеля Г., по повод непосредствено възприетото от него удряне
на частната тъжителка с мобилния телефон на подсъдимата. Последователно и безпротиворечиво, свидетелят Г.като пряк и единствен
очевидец на инкриминирания инцидент от неговото
начало до приключването му е пояснил с нужната степен на детайлност при
изложението на процесните факти, механизма на
осъществяване на инкриминираното посегателство, използваното средство, и настъпилите
от неправомерната проява последици. При излагане на действията на участниците в
процесния инцидент, този свидетел посочва, че през
цялото време се е опитвал да помогне на частната тъжителка и непредубедено
описва наблюдаваните от него действия на подсъдимата съобщавайки, че подсъдимата
В. е хвърлила телефона си, който до този момент е държала в ръка, и е ударила Л.
в областта на главата, като допълва разказа си с факти за емоционалното
състояние на тъжителката и причинените й наранявания. Тази част от конфликтната
ситуация се установява, че се е разиграла непосредствено, след като свидетеля Г.е
преустановил действията на подсъдимата по скубане на косата на частната
тъжителка Л., и докато е помагал на последната да се изправи. Както
правилно е посочил първоинстнционният съд,
обстоятелството, че свидетелят не е успял да посочи точната локализация на
нанесения удар по главата на пострадалата, не опровергава достоверността на
изложеното от него, т.к. липсата на конкретизация на мястото на удара в
показанията му е лесно обяснима с оглед следните обстоятелствата – от една страна,
в същия момент вниманието му е било ангажирано с това да помогне на тъжителката
да се изправи, а от друга страна извън вниманието му, поради казаното е била
останала подсъдимата и действията й, с оглед на което не е могъл да възприеме,
къде точно в областта на главата е бил нанесен удара с мобилния телефон. Не
може да бъде подминато обаче обстоятелството, че свидетеля Г.е придобил лични впечатления относно състоянието на частната
тъжителка, непосредствено
след нанесеният й удар, вследствие на който й е била причинена процесната лека телесна повреда, за каквито наранявания
свидетелства и свидетелката И.. В тази връзка свидетеля Г.свидетелства за
подутина в дясната страна на главата на пострадалата над ухото, като заявеното от него за нараняванията, причинени на тъжителката
се намира в пълен унисон със съобщеното, както от свидетелката И.- която е видяла подуто място като цицина в задната част на главата
на Л., така и от данните в медицинската документация, с оглед приложеното по
делото съдебномедицинско удостоверение № 82/2019 г., относно причинените на
тъжителката телесни увреждания, които впоследствие са били проверени и с
допуснатата от съда и изслушана съдебно медицинска експертиза. Така от
последната несъмнено се установява съответствието на характера на получените
телесни увреждания на Л. - причинена повърхностна травма на главата, изразяваща
се в кръвонасядане и леко изразен мековат
оток в дясна слепоочно-тилна област на главата, които увреждания потвърждават
описания от свидетеля Г.механизъм на нанасянето им. При това положение и при така
извършената комплексна проверка на показанията на свидетеля Г.от страна на въззивния съд, не се установиха основания същите да не
бъдат кредитирани, поради тяхната недостоверност. Предвид горното, обосновано
първият съд е изградил фактическите си изводи, относно процесния
инцидент, в частност относно нанесения от страна на подсъдимата удар с мобилен
телефон в областта на главата на частната тъжителка, на база на показанията на
този свидетел, които според настоящата съдебна инстанция се явяват достоверно
отражение на действително случилите се събития на инкриминираната дата.
Настоящият съдебен състав подобно на
контролираната инстанция не кредитира с доверие показанията на свидетелят Г.в
частта, в която последният твърди, че по време на инкриминирания инцидент не е
хващал подсъдимата В. за ръцете и не я е блъскал в стената. Това е така, защото
показанията му в тази част са в противоречие с част от писмените доказателства
по делото - СМУ № 31.02/2019 г., издадено на подсъдимата, и изготвената й
съдебно медицинска експертиза, както и несъответствието им с показанията на
свидетеля С.. Както вече бе посочено, тези обстоятелства, обаче, не водят до
извод за недостоверност на споделеното от свидетеля Г.относно действията на
подсъдимата по отношение на частната тъжителка Л., още повече, че обективирания резултат от тези действия е удостоверен в
издаденото на Л. СМУ № 82/2019г., респективно в резултата от проверката на
данните по делото в тази насока чрез експертното заключение по изготвената
съдебно медицинска експертиза на тъжителката Л., с която се утвърждават изводите
за получените увреждания по Л., респективно за техния механизъм.
При обсъждане обясненията на подсъдимата М.В.,
въззивният съд отчете двояката природа на същите,
които служат, както за средство за защита чрез изграждане на защитната версия
на подсъдимото лице, така и обстоятелството, че представляват гласно доказателствено средство, т.к. подсъдимият като участник в процесните събития е възприел факти и обстоятелства от
значение за делото. С оглед на това, въззивният съд
извърши внимателен анализ на обясненията на подсъдимата, при което даде
частична вяра на същите, т.к. в останалата им част представляват добре
изградена защитна версия, която се опровергава от останалите доказателства,
събрани по делото. В тази насока достоверността им следва да бъде установена
при спазване на общите правила относно гласните доказателствени
средства и при съблюдаване на дефинитивните правила за оценка на
доказателствата.
Въззивният съд не се довери на обясненията на
подсъдимата В., в частта, в която посочва,
че не се е стигало до физическа агресия от нейна страна по отношение на
тъжителката Л., т.к. са израз на правото на защита на подсъдимото лице, чрез
изграждане на своя защитна версия за случилото се. Съгласно правилата за доказателствената тежест, за да бъдат приети за достоверни
обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в други
доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства. Отделно
от това, следва да се посочи, че при преценка на доказателствената
стойност на обясненията на подсъдимата, обосновано районният съд е отчел
наличието на непоследователност и множество противоречия в твърденията на
подсъдимото лице. Правилно контролираният съд е съобразил наличието на
разминаване между обясненията на подсъдимата В., изнесени в хода на съдебното
следствие и изложеното от нея в приетите по делото като писмени доказателства –
молба за защита от домашно насилие и частна тъжба по отношение на едни и същи
факти и обстоятелства. Това е така, защото ако подсъдимата действително е била
нападната по начина поддържан от нея от посочените от нея лица срещу които в
последствие е депозирала тъжба (А.М.Л., Б.И.И.и
Д. Д.), а също така и молба срещу
тъжителката Л. по Закона за защита от домашното насилие, то тя би поддържала
една и съща версия за случилото се на инкриминираната дата, а не при всеки един
от посочените случаи инициирани от нея да въвежда нови и различни фактически
обстоятелства. На следващо място първостепенният съд правилно е отчел противоречие в обясненията на подсъдимата при
изясняване на обстоятелството дали частната тъжителка Л. е нападала подсъдимата
и дали последната е подала сигнал на тел. 112. Отделно от това, подсъдимата е
заявила, че тя лично е подала сигнал за случилото се на тел. 112, като
заявеното от нея в тази насока категорично се опроверга от приложените по
делото писмени доказателства – уведомителни писма от Дирекцията „НС 112“, РЦ
112 – София с вх. № 1065415/15.10.2019 г. и вх. № 1075072/20.11.2019 г., видно
от които сигнал на спешния телефон 112 действително е подаден, но не от
подсъдимата, а от Й.Л. (дъщеря на тъжителката). Хронологичната неустойчивост на
обясненията на подсъдимата В., тоталните различия и въвеждането постоянно на
нови твърдения при описанието на инкриминирания инцидент показват, че разказът
й не се отличава нито с надеждност, нито с категоричност за сочените
обстоятелствата, поради което правилно районният съд е отказал да им се довери.
Въззивният съд държи да отбележи още, че обясненията
на подсъдимата в частта, в която твърди, че свидетеля Г.два пъти е осъществил
насилствени действия спрямо нея, изразяващи се в хващане на ръцете й и блъскане
на тялото й в стената се оборват не само от заключението на съдебномедицинската
експертиза изготвена на подсъдимата, но и от дадените разяснения на експерта
пред първоинстанционния съд, че получените от
подсъдимата телесни увреждания са резултат от един единствен удар предвид
тяхната локализация в една и съща телесна област. Така изложеното на свой ред
потвърждава приетото от двете съдебни инстанции за липсата на достоверност в
обясненията на подсъдимата В. в обсъжданите части.
Настоящата въззивна
инстанция се довери на обясненията на подсъдимата В. единствено в частта, в
която посочва, че при процесния инцидент е получила
наранявания причинени от страна на свидетеля Г., доколкото така посочените от подсъдимата
обстоятелства намират потвърждение в съдържанието на съдебно-медицинското
удостоверение от 31.02/2019 г., както и в заключението на изготвената в хода на
съдебното производство съдебномедицинска експертиза, според която при
подсъдимата се констатират следните травматични увреждания, а именно обширно
охлузване (множество успоредни една на друга жлебовидни
драскотини) по страничната повърхност на дясната мишница почти по цялата й
дължина; подобно охлузване по задната повърхност на дясното рамо и дясната
лопатка, причинили на последната болка и страдание. Тези данни в случая остават
извън предмета на доказване по делото, доколкото не са включени в
обстоятелствената част на тъжбата.
Въззивният съд намери
показанията на свидетеля К.С.за частично заинтересовани и подкрепящи защитната
версия на подсъдимата в частта, която посочва, че е възприел хвърлянето на
обувки от страна на частната тъжителка, че подсъдимата не е изваждала мобилния
телефон от джоба си, както и че не имало физически контакт между подсъдимата и
частната тъжителка, а агресията е била еднопосочна, изхождаща от свидетеля Г.спрямо
подсъдимата В.. Въззивният съд не възприема
показанията на свидетеля С.в тази им част, тъй като този доказателствен
източник стои вътрешно неустойчиво и изолирано в описания общ ход на процесните събития. Освен това показанията му не отговарят
на обективните находки по делото, намерили отражение в свидетелските показания
на Г.и отразените в медицинските документи наранявания, констатирани при
пострадалата Л.. Версията на свидетеля, че е присъствал на инкриминирания инцидент
на 29.01.2019 г. е вярна, но в различен времеви интервал, а именно в етапа на
неговия финал, когато свидетеля Г.е хванал подсъдимата за ръцете и я е блъснал
в стената. Твърденията му, че не е видял съприкосновение между подсъдимата В. и
частната тъжителка намират обяснение именно в обстоятелството, че свидетеля С.е
дошъл на мястото на инцидента, едва когато нападението спрямо Л. е било
приключило. Ето защо и свидетелят С.е наблюдавал само част от процесните събития, което е добре обяснимо и с оглед
обстоятелството, че му е било необходимо време, за да се придвижи от мястото,
на което се е намирал до къщата на подсъдимата след като последната му се е
обадила или в момента, в който се е намирала на нейната етажна площадка, следвана
от тъжителката и свидетеля Г.. Въззивният съд подобно
на първата инстанция се довери на изложеното от свидетеля С.единствено в
частта, в която излага данни за възприети от него действия извършени от
свидетеля Г.спрямо подсъдимата, а именно блъскането й в стената, каквито
телесни увреждания на подсъдимата се установява по безспорен начин от
обективните доказателства по делото.
Показанията на свидетеля Ж.Ж., въззивната инстанция
кредитира с доверие, но доколкото последният дава сведения, че не е възприел
пряко процесната конфликтна ситуация, то съдът
намира, че показанията му не допринасят за изясняване на спорните по делото
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав прие за съществен
коректив при преценка на достоверността на ангажираните по делото гласни доказателствени средства заключението на
съдебно-медицинската експертиза, имаща за обект на изследване издадените на
частния тъжител и подсъдимата след инцидента съдебно медицински удостоверения.
От експертното заключение се изяснява в необходимата пълнота и изчерпателност
причинените на двете лица, участвали в конфликтната ситуация телесни
увреждания, характера и медико-биологичните им характеристики, както и
механизмът на получаването им. С оглед на така изложеното въззивния
съд също като първия съд се довери изцяло на експертните заключения на вещите
лица като обективни, пълни, компетентни и безпристрастно дадени.
Съдът се доверява и на писмените
доказателства, събрани в хода на наказателното производство, приобщени към доказателствения материал по надлежния процесуален ред,
поради липсата на противоречие между тях с оглед съдържанието на носената
информация, както и на липсата на противоречие с останалия доказателствен
материал, поради материализираните в същите обективно достоверни факти, касаещи
причинените на тъжителката и подсъдимата телесни увреждания.
Констатациите си за съдебното минало
на подсъдимата М.В. към датата на извършеното деяние, първоинстанционният
съд вярно е направил въз основа на приложената и приетата по делото, като
писмено доказателство, справка за съдимост, от която се установява, че е с
необременено съдебно минало.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намери, че преценката на доказателствената
съвкупност, извършена от първостепенния съд е правилна и обоснована, а
възраженията на защитата на подсъдимата в тази насока, се явяват неоснователни.
При така установената фактическа обстановка и
изведени фактически изводи, районният съд е направил верни правни изводи от
обективна и субективна страна при квалификацията на престъплението за нанесена
на частната тъжителка лека телесна повреда от подсъдимата В. по смисъла на чл.
130, ал. 2 НК.
От обективна страна по делото по
безспорен и категоричен начин се установи, че на 29.01.2019 г., след обяд в с.
Казичене, ул. „****** подсъдимата В. е скубала, бутала и нанесла на А.Л. удар с
телефонен апарат в областта на главата, от който удар й причинила кръвонасядане и леко изразен морав оток в дясната слепочно-тилна област на главата, които довели до болка и
страдание.
Телесната повреда е типично
престъпление против здравето, чийто непосредствен обект са обществените
отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и физическата
цялост на личността. Касае се за резултатно увреждащо телесната
неприкосновеност престъпление, изразяващо се в противоправно
и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната
цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на
човешкия организъм или причиняване на болка и страдание.
Безспорно според настоящата инстанция
подсъдимата В. е автор на вмененото му престъпление, което беше категорично
доказано въз основа на правилно кредитираните от първия съд гласни доказателствени средства и писмени доказателства, както и
заключението на изготвената и приета съдебномедицинска експертиза.
Налице е изискуемата от закона
причинно-следствена връзка, доколкото настъпилият престъпен резултат, изразяващ
се в конкретно причинените телесни увреждания, преценен към момента на неговото
настъпване, се явява обективно, закономерно и пряко следствие от действията на
подсъдимата М.В., изразили се в скубане, бутане и нанасяне на удар с мобилен
телефон областта на главата на частния тъжител Л..
Неоснователни са оплакванията на
защитата, че по делото не е бил установен механизмът на нанасяне на инкриминираните
наранявания, с твърдение за налично противоречие между констатираното от вещото
лице, изложеното в тъжбата и диспозитива на присъдата. Противно на изложеното в жалбата
на защитата, въззивният съд не намира за основателни
така изложените възражения затова, защото при внимателният прочит на посочените
в жалбата писмени документи не се констатира твърдяното противоречие. Това е
така, защото в диспозитива на присъдата и мотивите към нея с достатъчна
конкретност е описан механизмът на деянието и в какво се изразява посегателството
върху частния тъжител. Също така, заключението на съдебно медицинската
експертиза кореспондира с описаното в частната тъжба, в частта, в която се визира
вида и характера съставомерните увреждания,
както и механизма на тяхното причиняване. Изслушаното заключение по изготвената
съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси и при
липса на основание за съмнение в неговата правилност, посочва травмите, понесени
от тъжителката Л. – кръвонасядане и леко изразен мековат оток в дясна слепоочно-тилна област на главата. Вещото
лице е изтъкнало, че травмата е резултат от действието на твърд тъп предмет по
механизма на удар с или върху такъв, и може да се получи по начина посочен от
пострадалата – удар с предмет тип „телефон“, като по време и начин съответства
да е получена при възникналия инцидент, на посочената дата – 29.01.2019 г.,
т.е. така, както съобщава пострадалата в снетите й амнестични
данни. Описаното нараняване съответства като естество на това, описано от
тъжителката при предявяване на обвинението чрез депозираната тъжба срещу
подсъдимата, а посочения от нея механизъм на деянието, до които е стигнало
вещото лице в непосредствения си разпит пред решаващия съд не влизат в
противоречие с изложеното в тъжбата. Така пред съда вещото лице пояснява, че увреждането
може да се получи както при директен удар, така и при хвърляне на телефона от
близко разстояние, тъй като се кумулира еднаква
енергия и при двата посочени варианта. Както правилно е приел и контролираният
съд, доверявайки се на изнесеното от вещото лице в съдебно заседание, в случая
не е от определящо значение дали удара е бил нанесен с ръка, в която е бил
държан телефона или същия е хвърлен, тъй като използваната от дееца сила и в
двата случая на удара ще бъде еднаква. Следователно дали самият удар е нанесен
от подсъдимата В. директно чрез държания в ръката й мобилен телефон или
посредством хвърлянето му върху главата на тъжителката, не променя крайния
фактически извод, че такъв удар е бил нанесен с оглед обективните увреждания,
констатирани от вещото лице при пострадалата Л.. На следващо място от обективна
страна несъмнено се установи чрез показанията на свидетелите Г.и И.(пряко
възприели тази част от конфликтната ситуация), че извършените действия от
подсъдимата В., изразяващи се в скубане и бутане на частната тъжителка е
причинило болка и страдание на пострадалата Л., поради което основателно
районният съд е приел, че и с тези действия подсъдимата е осъществила състава
на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК.
При така изложеното по-горе безспорно и категорично в случая
се установи, че с действията си подсъдимата В. е нарушила телесната цялост на частната
тъжителка Л., поради което и правилно и законосъобразно районният съд е приел,
че на същата е причинена лека телесна повреда, която се изразява в
констатираните по експертен път при пострадалата травматични увреждания,
причинили на последната - болка и страдания. Описаните в заключението на съдебно
медицинската експертиза увреждания на пострадалата Л. съответстват по
медико-биологичния си и правен характер на изложеното в ППВС № 3/27.09.1979 г.
относно леката телесна повреда. Именно въз основа на кредитираното от двете
съдебни инстанции заключение на съдебномедицинската експертиза, районният съд е
извел категорични изводи относно медикобиологичния
характер на получените от Л. телесни увреждания, които по техния механизъм на
получаване съответства именно на сочения от пострадалата начин.
Въззивният
състав, след преценка на субективното отношение на подсъдимата В. към деянието
и неговите общественоопасни последици, изхождайки от установените
по несъмнен и категоричен начин факти намира, че същата е съзнавала всички
негови елементи от обективна страна и е извършила престъплението при формата на
вината пряк умисъл – подсъдимата В. е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, неговите общественоопасни
последици и е искала, целяла е тяхното настъпване. Съгласно трайната съдебна
практика, решавайки въпроса за съдържанието на умисъла при престъпленията
против личността, съдът е длъжен да изхожда от съвкупността на всички
обстоятелства за извършеното престъпление - да отчете по-специално
предшестващото поведение на виновния и пострадалия, техните взаимни отношения,
способа и оръдието на престъплението, а така също и характера на нараняването,
силата на ударите и др. С оглед повода за нанасяне на удара (преместването на
обувки от стълбищната площадка), косвено предвид
предшестващото действие на подсъдимата по отношение частната тъжителка, а
именно скубане за косата, бутане и удряне на тъжителката и предвид факта, че на два пъти свидетеля Г.се е намесил, за
да преустанови действията на подсъдимата, и едва при втория си опит е успял
използвайки сила, то и настоящият съдебен състав счита, че правилно е приетото
от първият съд, че подсъдимата е извършила инкриминираното деяние при форма на
вина пряк умисъл. Цялостното поведение на подсъдимата В. по време на
инкриминирания инцидент, обективирано в множеството
извършени упорити и целенасочени действия по скубане, бутане и удар с предмет -
с мобилен телефон в областта на главата на пострадалата, обосновава извода, че
тя пряко е искала и е целяла настъпването на съответните увреждания на здравето
на пострадалата Л..
Въззивният съд намира исканията на защитата за наличие на
данни по делото за това, че деянието е извършено от подсъдимата В. при
условията физиологичен афект, на неизбежна отбрана, превишаване
пределите на неизбежна отбрана, както и че увреждането на пострадалата Л. е причиненото
по непредпазливост за неоснователни, защото не почиват на събраните и проверени
пред двете съдебни инстанции доказателства
в тяхната съвкупност и установените въз основа на тях факти и обстоятелства
очертаващи съставомерното противоправно
цялостно поведение на подсъдимата В. в хода възникналия и развил се конкретен процесен инцидент. По делото се установява, макар и с
недостатъчна конкретика етимологията на отношенията
между подсъдимата В. и пострадалата Л. до инкриминираната дата – 29.01.2019 г.,
а именно, че отношенията между двете до тази дата били значително влошени.
Независимо от влошените отношения между двете, на която основа се е развило
инкриминираното деяние, то в случая доводът на защитата, че деянието е
извършено при неизбежна отбрана не намира подкрепа в събраните по
делото доказателства и установените въз основа на тях факти относно
инициативата на подсъдимата при физическия й сблъсък с тъжителката. Първото
необходимо условие за приложение на чл. 12, ал. 1 НК е
наличието на непосредствено противоправно нападение,
предизвикващо защитна емоционално-волева реакция, каквото срещу подсъдимата В.
по настоящото дело не се установява да е осъществено. Това е така, защото
скубането, блъскането и удара с мобилния телефон нанесен от подсъдимата на
тъжителката, не са предизвикани от предходна проява на агресия, поради което и
не могат да бъдат приети като израз на правото й на активна защита. При
отсъствието на противоправно изначално нападение от
страна на пострадалата, то липсва възможност за подсъдимата В. да се позовава при
своята защита на института на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12,
ал. 1 НК. Респективно, липсата на условията
за приложение на института на неизбежна отбрана изключва въпроса дали е
налице превишаване на нейните предели поради уплаха или смущение (чл. 12, ал. 4 НК), каквито
данни в конкретния случай липсват по делото за подсъдимата.
Не е налице и твърдяната от защитата
хипотеза на физиологичен афект. Физиологичният афект представлява състояние на
силно раздразнение, при което съзнанието на лицето е овладяно от чувствата до
такава степен, че възможността му да вземе правилно решение и да ръководи
постъпките си е в значителна степен намалена, без той да е лишен от нея. За да
е налице такова състояние е необходимо същото да е било предизвикано от
пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно
действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици
за виновния или негови ближни. Поведението на тъжителя (по преместване на
обувките), както и паркирането на лекия автомобил на свидетелката И.на място
твърдяно от подсъдимата, като ползвано за паркиране на нейният лек автомобил,
не би могло да се квалифицира под някоя от изброените хипотези. При това
положение настоящата инстанция намира, че подсъдимата В. не е действала в
състояние на силно раздразнение в хода на развилия се процесен
инцидент и няма основания за прилагане на привилегирования състав.
По отношение на другото алтернативно
искане, а именно приложение на разпоредбата на чл. 133 НК, въззивният
съдебен състав изложи по-горе съображенията си, поради които прие, че
подсъдимата В. е причинила на тъжителката Л. лека телесна повреда при пряк
умисъл, поради което безпредметно се явява обсъждането липсата на
предпоставките по чл. 133 НК. В
подкрепа на казаното е именно поведението на подсъдимата В., която не се е
отказала от своите намерения и цел спрямо тъжителката Л., свързани с упорито
извършени действия по скубане на косата й, а впоследствие бутането й, което
обстоятелство на свой ред е предизвикало намесата на свидетеля Г.на два пъти,
след което е бил нанесен и инкриминирания удар с мобилния телефон по главата на
пострадалата от подсъдимата, които действия в своя краен резултат са довели и
до съставомерния престъпен по делото, изразяващ се в
нанесена лека телесна повреда на тъжителката по чл.130, ал.2 НК.
При определяне на наказанието на подсъдимата
М.В. правилно първоинстнционният съд е отчел, че са
налице императивно предвидените предпоставки за прилагане на правния институт
на освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Престъплението е умишлено и същото е наказуемо с наказание
„Лишаване от свобода“ за срок до
шест месеца или с налагане на наказанията „Пробация“
или „Глоба“ от сто до триста лева;
към датата на извършване на деянието подсъдимата е била пълнолетна, неосъждана и не
е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, както и не са
налице предпоставките на чл. 78а, ал. 7 НК, които ограничават приложимостта на
този институт; като липсват и причинени имуществени вреди от деянието. При така
изложените налични предпоставки за приложение на правния институт на
освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, въззивният съд намира, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати по този начин.
С оглед наличието на горните
предпоставки, правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимата В.
следва да бъде призната за виновна и освободена от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба“, което е определил в неговия
минимален размер от 1000 лева, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, каквито са влошените отношения между подсъдимата и тъжителката,
както и факта, че е майка на малолетно дете.
Резонно, като отегчаващи
отговорността обстоятелства са отчетени множеството и упоритостта в действията,
с които подсъдимата е нанесла телесните увреди на пострадалата. Неправилно в
случая е взето предвид от първия съд като
смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимата при
определяне на вида и размера на наказанието й,
доколкото липсата на предишни осъждания е отчетено от законодателят като
предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на дееца. Извършвайки противното, съдът е взел един и
същ факт два пъти в полза на извършителя, каквато безспорно не е целта на
закона. Контролиращият съд, противно на първата инстанция, не възприе като
смекчаващо отговорността обстоятелство и младата възраст на подсъдимата В.. Към
момента на извършване на деянието подсъдимата е била на 29 години, а към
момента на постановяване на присъдата – на 30 години. Макар от биологично и
физическо естество тази възраст действително да е млада, то от наказателноправна гледна точка е трудно тя да бъде
третирана като такава. Още с навършването на 18 години
/или отнесено към разглеждания случай - цели 11 години по-рано/ законодателят е
преценил, че човешкият индивид е достигнал необходимата интелектуална и
социална зрялост, придобил е сравнително устойчива и укрепнала психика, за да
може да контролира постъпките си и да носи пълна наказателна отговорност.
Независимо от горното извършвайки
собствен анализ на релевантните за индивидуализация на отговорността на подсъдимата
В. обстоятелства, предвид инцидентния характер на инкриминираната проява в
живота й до момента с обсъждания по делото интензитет в нейните действия,
обстоятелството, че от извършване на процесното
деяние до настоящия момент същата не е извършвала нови престъпления - видно от
актуалната й справка за съдимост, и в светлината на обострените
отношения между двете страни, настоящият съдебен състав, намира че наложеното
от контролираната инстанция административното наказание „Глоба“ размер на 1000
лева при условията на чл.78а НК е правилно индивидуализирано, като няма
основание за неговото изменение в посока намаляване.
Настоящият съдебен състав намери, че
контролираният съд се е произнесъл в съответствие със закона по отношение на
приобщените по делото веществени доказателства, а именно - 2 (два) броя СD диск
от РЦ 112 - София, като е постановил последният след влизане на присъдата в
сила, да останат по делото.
С оглед изхода на делото правилно първоинстнционният съд е осъдил подсъдимата В. да заплати
на частната тъжителка А.Л. на основание чл.189, ал.3 НПК направените от нея
разноски в наказателното производство пред първата инстанция, в размер на
812,00 лева, представляващи разноски за изготвяне на съдебно медицинска
експертиза, адвокатско възнаграждение и държавна такса за разглеждане на
делото.
С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК и признаването на подсъдимата В. за виновна, обосновано последната е
осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд
сумата от 100,80 лева, представляваща разноски за заплатено възнаграждение на
вещото лице по СМЕ, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК - сумата от 5,00
лева такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
Въз основа на извършена цялостна
служебна проверка на обжалвания първоинстанционен
акт, съобразно с разпоредбата на чл. 314 НПК, въззивната
инстанция не констатира основания за изменение или за отмяна на обжалваната
присъда, поради което и постанови своето решение, като потвърди първоинстанционната присъда изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 338 вр. с чл. 334, ал. 1, т. 6 НПК, Софийски градски съд, НО, ХІІІвъззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 04.02.2020 г. постановена по НЧХД № 3931/2019
г., по описа на СРС, НО, 3 състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.