РЕШЕНИЕ

 

Номер   1966                         Година  2020                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 16.06                                                                                        Година 2020

В публично заседание на 18.05.2020 г. в следния състав:

                                               Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  20176  по описа за   2019         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 182, 52 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 23.10.2015 г. - 22.08.2019 г. за обект, находящ се в *****; сумата 43, 31 лева – обезщетение за забава за периода 31.12.2015 г. - 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.10.2019 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **** г., издадена по ч. гр. дело № 15962/2019 г. по описа на ПРС – І гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответницата М.К.К. *** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца за периода 01.05.2015 г. – 22.10.2015 г. Изрично е заявила в съдебното заседание по делото на 18.05.2020 г., че не претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **** г., издадена по ч. гр. дело № 15962/2019 г. по описа на ПРС – І гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 182, 52 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 23.10.2015 г. - 22.08.2019 г. за обект, находящ се в ***** сумата 43, 31 лева – обезщетение за забава за периода 31.12.2015 г. - 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.10.2019 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. От ответницата в срока по чл.414 от ГПК са били подадени възражения по чл.414 и чл.414А от ГПК против Заповедта, поради което и в срока по чл.415 от ГПК ищецът е подал иск за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело – с оглед на което съдът намира, че искът се явява допустим.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства заедно и поотделно, намира, за установено следното.

Както се установява от представените от ответницата писмени доказателства към Възражението по чл.414А от ГПК и с отговора на исковата молба, действително след издаването на Заповедта за изпълнение (на 04.10.2019 г.), на 04.11.2019 г. тя е заплатила на ищеца дължимите суми за периода 20.06.2019 г. – 21.08.2019 г. в размер общо на 44, 43 лева. Освен това, както се установява от представените от самия ищец с исковата молба писмени доказателства, за периода 01.05.2015 г. – 22.10.2015 г. (а не от 23.10.2015 г., както е посочил ищецът в Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение), ответницата е дължала на ответника за неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода в размер сумата от общо 138, 24 лева – като Заявлението, както вече бе посочено, е било подадено в съда на 03.10.2019 г. – към който момент за периода 01.05.2015 г. – 02.10.2016 г. е бил изтекъл приложимият в конкретния случай тригодишен давностен срок по чл.111, б.В от ЗЗД. Поради това, предвид направеното от ответницата с отговора на исковата молба възражение за погасяване на претенциите на ищеца по давност, съдът намира, че действително вземанията на ищеца за претендираната главница за посочения период са били погасени по давност, а с оглед разпоредбата на чл.119 от ЗЗД – погасени по давност за този период са и вземанията на ищеца за обезщетение за забава върху главницата.

При така установената фактическа обстановка, предвид заплащането от ответницата на част от сумите, които е било разпоредено да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение и погасяване по давност на останалите претенции на ищеца за главница и мораторна лихва към момента на подаване на Заявлението в съда (03.10.2019 г.), съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Независимо от изхода от спора, доколкото частичното плащане от ответницата на част от сумите по Заповедта е било извършено след издаването й, а възражението за погасяване по давност на останалата част от претенциите на ищеца е било направено след подаване на исковата молба, съдът намира, че ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по настоящето и по посоченото частно гражданско дело в размер общо на 100 лева– платени държавни такси за двете дела, както и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за двете дела.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от ****, против  М.К.К., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумата 182, 52 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 23.10.2015 г. - 22.08.2019 г. за обект, находящ се в *****; сумата 43, 31 лева – обезщетение за забава за периода 31.12.2015 г. - 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.10.2019 г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по ч. гр. дело № 15962/2019 г. по описа на ПРС – І гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА М.К.К., с посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, направените разноски за производството по делото И ПО ч. гр. дело 15962/2019 г. по описа на ПРС – І гр. състав, В РАЗМЕР НА 100 лева, КАКТО И 100 лева юрисконсултско възнаграждение за производството по настоящето дело И ПО частното гражданско дело.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – І гр. състав ч. гр. дело № 15962/2019 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

 

                                                                         

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.