Присъда по дело №298/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта:	9
Дата:	11 октомври 2021 г. (в сила от 27 октомври 2021 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20215620200298
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Свиленград, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
и прокурора Мария Михайлова Кирилова (РП-Хасково)
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20215620200298 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия П. Б., роден на ********** година в град
Кьолн, Федерална Република Германия, немец, немски гражданин, живущ в
град Кьолн, ул.„**************” № 2, Федерална Република Германия,
неженен, със средно образование, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
25.02.2014 година на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, като
водач на товарен автомобил - микробус марка „Фолксваген”, модел
„Мултиван” с немски регистрационен № ВM JK348, без съгласието на
притежателите на изключителните права върху марките „Chanel”, „Escada”,
„Giorgio Armani”, „Gucci”, „Christian Dior”, „Paco Rabanne”, „Joop”, „Bulgari”,
„Chloe” и „Hugo Boss”, марката и промишлен дизайн „Lancome”, а именно:
„Chanel, 135, Avenue Charles De Gaulle, F-92200 Neuilly-Sur-Seine (Fr)”, „Hugo
Boss Trade Management Gmbh & Co Kg, De, Metzingen, D-72555 Dieseltrasse
12”, „Giorgio Armani S.P.A. Milan Swiss Branch Mendrisio Via Penate 4 Ch-6850
Mendrisio”, „Lankome Parfums Et Beaute & Cie, Sosiete en nom collectif, 29, rue
1

du Faubourg Saint-Honore, F 75008 Paris (FR)”, „Bulgari Spa, Via Lungotevere
Marzio, 11, I-00186 Roma (IT)” и „Zadafo Verwaltungsgesellschaft mbH
Gutenbergring 53 D-22848 Norderstedt Alemania-Eskada”, представлявани на
територията на Република България от фирмите „Турку, Т. и Турку” ООД и
„Турку енд Турку” ООД с представител А.С. Т. от град София; „CHLOE,
Societe par actions simplifiee 5/7, avenue Percier F-75008 Paris France” и „JOOP!
Gmbh Harvestehuder Weg 22 20149 Hamburg (DE)”, представлявани на
територията на Република България от адвокатска кантора „Искра Х.а и
партньори” с представител З.А. Х. от град София; „Parfums Christian Dior, 33
avenue Hoche, F-75008 Paris (FR)”, представлявано на територията на
Република България от Н.Р. Н. от град София; „Guccio Gucci s.p.a., it, Firenze,
50123 Via Tornabuoni 73/R”, представлявано на територията на Република
България от В. Н. Др. от град София; „Puig Francia, Societe par Actions
Simplifiee 6, boulevard du Parc F-92200 Neuilly sur Seine Francia”,
представлявано на територията на Република България от М. Огн. Р. от град
София; използвал без правно основание в търговската си дейност съгласно чл.
13, ал. 2, т. 3 от Закона за марките и географските означения („използване в
търговската дейност е вносът на стоките с този знак …”) (в редакцията на
нормата, действаща към датата на деянието) и § 1, т. 12 (в редакцията на
нормата, действаща към датата на деянието) от Допълнителните разпоредби
от Закона за марките и географските означения (отменен ДВ, брой 98 от
13.12.2019 година): „Внос на стоки” е фактическото пренасяне през границата
на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на
регистрирана марка, независимо дали по отношение на тези стоки е
задействан митнически режим.” чрез внос на стоки, идентични на
регистрираните марки и промишлен дизайн от Република Турция в Република
България, а именно: 20 броя парфюма марка „Armani Code” - 100 мл., 90 броя
парфюма марка „Paco Rabanne” - 80 мл., 123 броя парфюма марка „Hugo
Boss” - 100 мл., 20 броя парфюма марка „Gucci Guilty” - 75 мл., 190 броя
парфюма марка „Dior Fahrenhete” - 100 мл., 40 броя парфюма марка „Armani
Code” - 100 мл., 22 броя парфюма марка „Bulgari Black” - 75 мл., 50 броя
парфюма марка „Hugo Boss” - 150 мл., 28 броя парфюма марка „Escada Rockin
Rio” - 100 мл., 31 броя парфюма марка „Chloe” - 75 мл., 28 броя парфюма
марка „Lancome Hypnose” - 50 мл., 14 броя парфюма марка „Chanel Candy” -
100 мл., 180 броя парфюма марка „Aсqua Di Gio Giorgio Armani” - 100 мл., 80
2

броя парфюма марка „Coco Chanel Mademoiselle” - 100 мл., 40 броя парфюма
марка „Joop Homme” - 75 мл. и 240 броя парфюма марка „Paco Rabanne 1
Million” - 100 мл., всички обект на тези изключителни права - престъпление
по чл. 172б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 172б, ал. 1, вр.чл.
54, вр.чл. 39, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НК, го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 5 (пет) месеца и на наказание
„ГЛОБА” в размер на 1 000 лв., платима в полза на Бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) в
случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години,
считано от влизане в сила на Присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия П. Б., роден
на ********** година в град Кьолн, Федерална Република Германия, немец,
немски гражданин, живущ в град Кьолн, ул.„**************” № 2,
Федерална Република Германия, неженен, със средно образование,
неосъждан, ДА ЗАПЛАТИ по Републиканския бюджет направените по делото
разноски в общ размер на 225 лв. (двеста двадесет и пет лева),
представляващи такива за изготвяне на Марково-оценъчна експертиза и
Експертиза за нарушаване на права по регистрирани на територията на
Република България търговски марки, вносими по сметка на ОДМВР –
Хасково, както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 5
лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по
сметката на Районен съд - Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия П. Б., роден
на ********** година в град Кьолн, Федерална Република Германия, немец,
немски гражданин, живущ в град Кьолн, ул.„**************” № 2,
Федерална Република Германия, неженен, със средно образование,
неосъждан, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Свиленград, направените по делото разноски в общ размер
на 59.85 лв. (петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки),
представляващи пътни разноски и такива за явяване в съдебно заседание на
вещо лице, и сумата от 5 лв. (пет лева) – държавна такса в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист.
3

На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, ПОСТАНОВЯВА направените по
делото разноски за устен и писмен превод в общ размер на 507 лв. (петстотин
и седем лева) да останат за сметка на съответния орган на Досъдебното
производство; а в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева) за писмен превод по
съдебното производство - за сметка на Съда.
На основание чл. 172б, ал. 3 от НК, ОТНЕМА В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА предметът на престъплението - 20 броя парфюма марка
„Armani Code” - 100 мл., 90 броя парфюма марка „Paco Rabanne” - 80 мл., 123
броя парфюма марка „Hugo Boss” - 100 мл., 20 броя парфюма марка „Gucci
Guilty” - 75 мл., 190 броя парфюма марка „Dior Fahrenhete” - 100 мл., 40 броя
парфюма марка „Armani Code” - 100 мл., 22 броя парфюма марка „Bulgari
Black” - 75 мл., 50 броя парфюма марка „Hugo Boss” - 150 мл., 28 броя
парфюма марка „Escada Rockin Rio” - 100 мл., 31 броя парфюма марка
„Chloe” - 75 мл., 28 броя парфюма марка „Lancome Hypnose” - 50 мл., 14 броя
парфюма марка „Chanel Candy” - 100 мл., 180 броя парфюма марка „Aсqua Di
Gio Giorgio Armani” - 100 мл., 80 броя парфюма марка „Coco Chanel
Mademoiselle” - 100 мл., 40 броя парфюма марка „Joop Homme” - 75 мл. и 240
броя парфюма марка „Paco Rabanne 1 Million” - 100 мл., които след влизане в
сила на Присъдата да се унищожат, което да стане по съответния предвиден
за това ред.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 9 от 11.10.2021 година
по НОХД № 298/2021 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) №
117/2014 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ ТОС-344/2014
година по описа на Районна прокуратура – Хасково, М.К. – Заместник
Районен прокурор на Районна прокуратура – Хасково повдига обвинение на
П. Б., роден на ********** година в град Кьолн, Федерална Република
Германия, немец, немски гражданин, живущ в град Кьолн, ул.
„**************” № 2, Федерална Република Германия, неженен, със средно
образование, неосъждан, за това, че на 25.02.2014 година на ГКПП „Капитан
Андреево” - шосе, област Хасково, като водач на товарен автомобил -
микробус марка „Фолксваген”, модел „Мултиван” с немски регистрационен
№ ВM JK348, без съгласието на притежателите на изключителните права
върху марките „Chanel”, „Escada”, „Giorgio Armani”, „Gucci”, „Christian Dior”,
„Paco Rabanne”, „Joop”, „Bulgari”, „Chloe” и „Hugo Boss”, марката и
промишлен дизайн „Lancome”, а именно: „Chanel, 135, Avenue Charles De
Gaulle, F-92200 Neuilly-Sur-Seine (Fr)”, „Hugo Boss Trade Management Gmbh &
Co Kg, De, Metzingen, D-72555 Dieseltrasse 12”, „Giorgio Armani S.P.A. Milan
Swiss Branch Mendrisio Via Penate 4 Ch-6850 Mendrisio”, „Lankome Parfums Et
Beaute & Cie, Sosiete en nom collectif, 29, rue du Faubourg Saint-Honore, F
75008 Paris (FR)”, „Bulgari Spa, Via Lungotevere Marzio, 11, I-00186 Roma (IT)”
и „Zadafo Verwaltungsgesellschaft mbH Gutenbergring 53 D-22848 Norderstedt
Alemania-Eskada”, представлявани на територията на Република България от
фирмите „Турку, Т. и Турку” ООД и „Турку енд Турку” ООД с представител
А.С. Т. от град София; „CHLOE, Societe par actions simplifiee 5/7, avenue
Percier F-75008 Paris France” и „JOOP! Gmbh Harvestehuder Weg 22 20149
Hamburg (DE), представлявани на територията на Република България от
адвокатска кантора „Искра Х.а и партньори” с представител З.А. Х. от град
София; „Parfums Christian Dior, 33 avenue Hoche, F-75008 Paris (FR)”,
представлявано на територията на Република България от Н.Р. Н. от град
София; „Guccio Gucci s.p.a., it, Firenze, 50123 Via Tornabuoni 73/R”,
представлявано на територията на Република България от В. Н. Др. от град
София; „Puig Francia, Societe par Actions Simplifiee 6, boulevard du Parc F-
92200 Neuilly sur Seine Francia”, представлявано на територията на Република
България от М. Огн. Р. от град София, използвал без правно основание в
търговската си дейност съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от Закона за марките и
географските означения (ЗМГО) („използване в търговската дейност е вносът
на стоките с този знак …”) и § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби (ДР) от
ЗМГО: „Внос на стоки” е фактическото пренасяне през границата на
1

Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на
регистрирана марка, независимо дали по отношение на тези стоки е
задействан митнически режим.” чрез внос на стоки, идентични на
регистрираните марки и промишлен дизайн от Република Турция в Република
България, а именно: 20 броя парфюма марка „Armani Code” - 100 мл., 90 броя
парфюма марка „Paco Rabanne” - 80 мл., 123 броя парфюма марка „Hugo
Boss” - 100 мл., 20 броя парфюма марка „Gucci Guilty” - 75 мл., 190 броя
парфюма марка „Dior Fahrenhete” - 100 мл., 40 броя парфюма марка „Armani
Code” - 100 мл., 22 броя парфюма марка „Bulgari Black” - 75 мл., 50 броя
парфюма марка „Hugo Boss” - 150 мл., 28 броя парфюма марка „Escada Rockin
Rio” - 100 мл., 31 броя парфюма марка „Chloe” - 75 мл., 28 броя парфюма
марка „Lancome Hypnose” - 50 мл., 14 броя парфюма марка „Chanel Candy” -
100 мл., 180 броя парфюма марка „Aсqua Di Gio Giorgio Armani” - 100 мл., 80
броя парфюма марка „Coco Chanel Mademoiselle” - 100 мл., 40 броя парфюма
марка „Joop Homme” - 75 мл. и 240 броя парфюма марка „Paco Rabanne 1
Million” - 100 мл., всички обект на тези изключителни права - престъпление
по чл. 172б, ал. 1 от НК.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал.
3, т. 4, б. „в” от НПК в отсъствие на подсъдимия П. Б., тъй като
1./ отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина;
2./ обвинението, за което е повдигнато обвинението не е за тежко
умишлено престъпление;
3./ намира се извън пределите на Република България и
4./ е редовно призован и не е посочил уважителни причини за
неявяването си.
Служебният защитник на подсъдимия – адвокат А.Г. пледира за
налагане на справедливо наказание на подзащитния му при наличие на
смекчаващи вината обстоятелства.
Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград: Заместник Районният прокурор М.К. поддържа
обвинението по отношение на фактическата обстановка, изложена в ОА.
Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и
субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от
събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерни
– обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по
възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и
авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за
признаването му за виновен и осъждането му, като му бъдат наложени
предвидените в чл. 172б, ал. 1 от НК наказания, а именно: „Лишаване от
2

свобода” за срок от 6 месеца и „Глоба” в размер на 1 000 лв., като
изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода” да бъде отложено при
условията на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. Сочи, че предметът на
престъплението следва да бъде отнет в полза на Държавата и да бъде
унищожен; разноските за превод следва да останат за сметка на съответния
орган, който ги е направил и разноските за експертизи, за явяване и пътни на
вещото лице следва да се възложат на подсъдимия.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№
15210 от 17.05.2021 година, издадена от Централното бюро за съдимост при
Министерството на правосъдието, подсъдимият не е осъждан.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, към дата 26.02.2014 година,
подсъдимият не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства
(МПС), както и работи при месечно възнаграждение в размер на 1 500 евро и
дължи издръжка на ненавършилите си пълнолетие две деца – *********.
В края на месец февруари 2014 година подсъдимият П. Б., майка
му – свидетеля ************** К. и двете му деца били на почивка в
Република Турция. Докато е в град Истанбул на един от пазарите
подсъдимият намира парфюми от различни марки, които са на много ниски
цени, поради което решава да закупи парфюми за подаръци в Германия.
Закупените парфюми поставя в кашони, които пренася до посочения
микробус, след което ги нарежда в сакове и ги слага под задните седалки. На
майка си подсъдимият показва само някои от парфюмите, но не й обяснява
точно какво количество е закупил.
На 25.02.2014 година около 15.30 часа подсъдимият управлявайки
процесния микробус пристига на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси” на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, на път от
Република Турция за Федерална Република Германия през Република
България. Като пътници в микробуса пътуват двете му деца и свидетеля
************** К.. След като преминават паспортния контрол на микробуса
е извършена физическа проверка от дежурния граничен полицай – свидетеля
ДТ * С.. По време на проверката свидетелят С. забелязва, че отзад в
микробуса под пригоденото легло за децата има парфюми, носещи
защитените търговски марки. По този повод свидетелят С. прави Искане до
Началника на митническия пункт за извършване на щателна митническа
проверка (ЩМП) на микробуса, управляван от подсъдимия, заведено с №
918/25.02.2014 година. Микробусът е отведен в гаража за ЩМП на трасе
„Изходящи леки автобомили”. Преди да пристъпи към проверката, дежурният
митнически инспектор – свидетелят Николай Янакиев П. запитва
3

подсъдимият и майка му имат ли за деклариране предмети, лични вещи и
валутни ценности. Подсъдимият заявява, че в микробуса има 200 броя
парфюма, след което се пристъпва към същинската физическа митническа
проверка, при която под задните седалки на микробуса, които са спуснати
свидетелят П. намира два пътнически сака, покрити с одеала, пълни с
парфюми, носещи различни защитените търговски марки. След като са
извадени от саковете се установява, че парфюмите не са 200 броя, а 1 196
броя, а именно процесните такива.
За процесните парфюми подсъдимият не представя документи от
правопритежателите на марките, че има право да извършва търговска дейност
с тези марки.
За случая е уведомена дежурнат а оперативна група при РУ -
Свиленград, която посещава местопроизшествието като е извършен оглед, за
което е изготвен Протокол от 25.02.2014 година.
Процесните парфюми са предадени доброволно от подсъдимия, за
което е изготвен Протокол от 25.02.2014 година. Същият ден парфюмите са
предадени за отговорно пазене на Териториална дирекция Южна морска при
Агенция „Митници” (сега Териториална дирекция Митница Бургас съгласно
служебно известните Заповед № ЗМФ-642 от 28.07.2021 година и Заповед №
ЗМФ-1318/27.12.2018 година) с Протокол.
От Заключението на назначената и изготвена в хода на ДП
Еспертиза за нарушаване на права по регистрирани на територията на
Република България търговски марки става ясно, че процесните марки са
притежание на различни фирми. Всички процесни марки са регистрирани по
национален ред и като марки на Общността - имат действие от датата на
присъединяване на страната ни към Европейския съюз (ЕС) по силата на § 26
от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на ЗМГО, обнародван ДВ, брой 73/2006 година в сила от
06.10.2006 година, марка регистрирана в страната по Мадридската спогодба,
по която България е страна и като дизайн на Общността, регистрирани и по
реда на Регламент 6/2002/ЕС на съвета на ЕО по силата на чл. 54а, ал. 1 и ал. 2
от Закона за промишления дизайн (ЗПД) и действащи съгласно § 28 от ДР на
ЗПД. Според вещото лице маркировката на търговските марки (надписи,
фигуративни знаци и арки/надписи, фигуративни знаци и 3D форми),
поставени върху процесните артикули са идентични с тези обекти на
съответните търговски марки, описани в експертизата и приложени в
приложенията или са сходни в степен достатъчна да подведе потребителя.
Сходството за една от марките на „Lancome” в едно с идентичността относно
обекта на промишления дизайн на флакона на Hipnose и 3D марката, създава
впечатлението, че продуктът е с произход „Lancome”. От Заключението на
изготвената експертиза и извършената справка в Регистъра на Патентно
ведомство е видно, че няма данни за сключени Лицензионни договори за
4

описаните марки с подсъдимия. В същия смисъл са и изявленията на
упълномощените представители на правопритежателите. В съдебно заседание
вещото лице поддържа даденото Заключение. Експертизата се прие от
страните без възражения.
Според Заключението на Морково-оценъчната експертиза стойността
на процесните парфюми като неоргиниални възлиза на 17 940 лв., а като
оригинални – на 68 558.50 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа
даденото Заключение. Експертизата се прие от страните без възражения.
Разпитан в хода на ДП подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен по предявеното му обвинение, заявява, че е
закупил парфюмите от пазар в Истанбул на много ниски цени и за подаръци
на близки и приятели, съжалява за станалото.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпити на свидетели, изискани са и са приложени можество
писмени документи, назначени са и са изготвени Морково-оценъчната
експертиза и Еспертиза за нарушаване на права по регистрирани на
територията на Република България търговски марки и т.н.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен
начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (ДП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира писмените
доказателствени средства – Протокол за доброволно предаване, Протокол за
отговорно пазене, Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
Фотоалбум, Пълномощни, ведно с преводи, Удостоверение за актуално
състояние, Заключение по Марково-оценъчна експертиза, Заключение по
Еспертиза за нарушаване на права по регистрирани на територията на
Република България търговски марки, Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, Писмо от Агенция „Митници”, Разписка №
0020593 за задържане на стоки, Искане за ЩМП, Писмо от Патентното
ведомство на Република България, Справки за съдимост и актуална такава и
т.н. Така също, още и свидетелските показания, дадени в съдебната фаза на
процеса от свидетелите АС * Т., Д. Т. Ст. и Н. Ян. Пр., както и показанията на
свидетеля Кл. К., прочетени на основание чл. 281, ал. 3, изречение първо,
вр.ал. 1, т. 3 от НПК, както и обясненията, дадени от подсъдимия в хода на
ДП пред разследващия орган, прочетени на основание чл. 279, ал. 2,
предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НПК.
В доказателствата по делото - писмени и гласни, противоречия не се
констатираха. Доказателствата, приобщени по делото, включително и
гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма.
Анализирани в съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените
5

доказателства, се налага извод същите да са систематизирани, логически
издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за
фактите за които свидетелстват, като в тях не съществуват противоречия,
които да налагат критиката им или съмнение в безпристрастността им.
Липсват индиции за предубедеността на пособените свидетели, отчитайки
факта, че ************** К. е майка на подсъдимия. Същите Съдът
кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и
подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени
източници, така и с оглед начина на формирането им. Предвид изложеното
Съдът оцени показанията на всички свидетели като достоверен и надежден
източник на информация, т.е. като убедителни. Описаната фактическа
обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние,
както и неговото авторство са доказани пряко събрани на ДП и надлежно
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на
свидетелите, Протокол за доброволно предаване, Протокол за отговорно
пазене, Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с Фотоалбум,
Заключение по Марково-оценъчна експертиза, Заключение по Еспертиза за
нарушаване на права по регистрирани на територията на Република България
търговски марки и др., както и от събраните в съдебната фаза на процеса
доказателства.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни и показанията на
свидетеля А.Т., която е упълномощен представител на част от
регистрираните марки и промишлен дизайн, макар и същата да се явява
представител на част от ощетените от деянието юридически лица, тъй като
това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията й. Фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат
да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито
едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила.
Показанията на представителя на част от ощетените юридически лица са
важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само
поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият сътав кредитира показанията на представителя на част от
ощетените юридически лица като обективни, безпристрастни и логически
последователни. Не е налице индиция за недостоверност на показанията й. С
изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи нейните
показания и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. В
този смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Поради това, същите се
ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
6

извършените процесуално-следствени действия – оглед, експертизи и др.,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи
и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за доказване на повдигнатото обвинение и за преценката на
личността на подсъдимия и неговото имуществено състояние, от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващите се наказания. Въз основа
на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната
форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството
му.
Обясненията на подсъдимия, депозирани в това качество на ДП,
прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от
НПК, с характер на самопризнания, също се възприеха от Съда за достоверни,
тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и
доказателствени средства – кредитирани, поради което липсват основания
изложеното от тях в качество на обвиняем да се счита обективно невярно. Т.е.
доколкото се установява корелацията им с останалата доказателствена
съвкупност, липсват основания да не бъдат кредитирани.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключениеята
по извършените Еспертиза за нарушаване на права по регистрирани на
територията на Република България търговски марки и Марково-оценъчна
експертиза, тъй като са извършени от вещи лица – специалисти с
необходимата квалификация и знания, включени в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната
власт за 2014 година съответно за съдебния район на Окръжен съд – Стара
Загора и на Административен съд – Стара Загора и на Окръжен съд – Хасково
и на Административен съд - Хасково, липсват индиции за предубеденост, а от
формална страна изготвените писмени Заключения обективират
необходимите данни, ползвани за оценката на процесните парфюми и
фактически констатации, поради което се явяват обосновани и
аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с фактите по делото и
останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения
за тяхната правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи
констатациите и Заключенията на вещите лица, поради това Съдът намира за
обосновани, аргументирани и правилни експертизите и ползва същите при
формирането на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе
фактическа обстановка, е в синхрон със Заключенията на вещите лица.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
веществените доказателства, приобщени в хода на съдебното следствие по
7

реда на чл. 284 от НПК.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
подсъдимия.
При така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият
П. Б. е осъществил състава на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият П. Б. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 172б, ал. 1
от НК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗМГО (по отменения и по действащия към
настоящия момент) марката е знак, който е способен да отличава стоките или
услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен
графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица,
букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка,
комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива
знаци. По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗПД „промишлен дизайн” е видимият
външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на
формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или
комбинация от тях, а съгласно ал. 2 Продукт по смисъла на ал. 1 е всяко
изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително
части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или
композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове, с
изключение на компютърни програми. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1
от ЗМГО (по отменения и по действащия към настоящия момент), респ. на чл.
4 от ЗПД, правото върху марка, респ. промишления дизайн се придобива чрез
регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Съдържанието на
изключителното право на марка се определя в чл. 13 от закона (ЗМГО -
отменен и действащ към настоящия момент)- съгласно ал. 1 от закона правото
върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се
разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват
в търговската дейност знак, който: 1/ е идентичен на марката за стоки или
услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2/ поради
неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или
сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува
вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за
свързване на знака с марката; 3/ е идентичен или сходен на марката за стоки
8

или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е
регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията
на Република България и използването без основание на знака би довело до
несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността
на по-ранната марка или би ги увредило. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.
2, т. 3 от ЗМГО (по отменения и по действащия към настоящия момент),
използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е вносът или износът на
стоките с този знак. Притежателят на право върху марка, респ. промишления
дизайн може да разреши използването й/му с Лицензионен договор в писмена
форма, като този Договор трябва да бъде вписан в Регистъра на Патентното
ведомство, респ. в Държавния регистър на промишлените дизайни на
Патентното ведомство, което издава Удостоверение за вписването. Подобни
Договори, респ. Удостоверение липсват в настоящия случай.
От коментираните по-горе доказателства в частност от
Експертизата за установяване на нарушаване на права по регистрирани на
територията на Репулика България търговски марки се установява по
безспорен и категоричен начин, че всички процесни марки са регистрирани
по национален ред и като марки на Общността - имат действие от датата на
присъединяване на страната ни към ЕС по силата на § 26 от Преходни и
заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗМГО,
обнародван, ДВ брой 73/2006 година в сила от 06.10.2006 година, марка
регистрирана в страната по Мадридската спогодба, на която България е
страна и като дизайн на Общността, регистрирани и по реда на Регламент
6/2002/ЕС на съвета на ЕО по силата на чл. 54а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПД и
действащи съгласно § 28 от ДР на ЗПД. Маркировката на търговските марки
(надписи, фигуративни знаци и арки/надписи, фигуративни знаци и 3D
форми), поставени върху процесните артикули са идентични с тези обекти на
съответните търговски марки, описани в експертизата и приложени в
приложенията или са сходни в степен достатъчна да подведе потребителя.
Сходството за една от марките на „Lancome” в едно с идентичността относно
обекта на промишления дизайн на флакона на Hipnose и 3D марката, създава
впечатлението, че продуктът е с произход „Lancome”. Няма данни за
сключени Лицензионни договори за описаните марки, респ. промишлен
дизайн, с подсъдимия. В същия смисъл са и изявленията на упълномощените
представителе на правопритежателите, които установяват, че на подсъдимия
не е било давано съгласие да използва в търговската си дейност процесните
търговска марки и промишлен дизайн, които обстоятелства не се оспорват от
страна на подсъдимия, а напротив същият обяснява подробно механизма на
извършване на престъплението, към което е привлечен да отговоря и които
обяснения се кредитират от Съда с доверие, тъй като същите не противоречат
на останалия събран по делото доказателствен материал, който се кредитира
от Съда и въз основа на него Съдът изгражда правни и фактически изводи
(както вече бе посочено).
9

Изпълнителното деяние се е изразило във внос по смисъла на чл.
13, ал. 2, т. 3 и § 1, т. 12 от ДР на ЗМГО в редакцията на нормата по
отменения ЗМГО, действащ към датата на деянието, на марки и респ. § 1, т.
15 от ДР на ЗПД на промишлен дизайн на процесните парфюми в търговската
дейност на подсъдимия на интелектуалния продукт марка, респ. промишлен
дизайн, без съгласието на техните притежател. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от
ЗМГО, използването на една марка, респ. промишлен дизайн в търговската
дейност означава вносът или износът на стоките с този знак, промишлен
дизайн. Подсъдимият е осъществил една от тези възможни форми на
изпълнителното деяние, а именно: внос на стоки – парфюми с логото, респ.
промишления дизайн на различни търговски марка, идентични на тези, за
които марката, респ. промишления дизайн са регистрирани. Използването на
марките, респ. промишления дизайн е станало без разрешение на
притежателите им, тъй като няма доказателства такова изрично разрешение
(лицензия) да е било предоставено на подсъдимия, а напротив установи се, че
такова не е давано. За осъществяване на състава на престъплението не е
нужно субектът да е регистриран като търговец. Достатъчно е да е
осъществявал търговска дейност, което в случая е налице. Самите стоки е
възможно да бъдат реализирани чрез трето лице, за което също не е
задължително да притежава качеството на търговец. Големият брой на
стоките, предмет на престъплението (1 196 броя) обуславят и съставомерния
признак, че стоките са предназначени за използване в търговска дейност.
Житейски оправдано и логично е процесните 1 196 броя стоки да не са
предназначени за лична употреба, а същевременно от правна страна се
установи, че същите нарушават изискванията за законосъобразно използване
на търговската марка, респ. промишлен дизайн.
Престъплението е формално – на простото извършване. За неговото
довършване не се изисква настъпването на определени общественоопасни
последици.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
П. Б. е годен субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Налице е пряк
умисъл, като форма на вината. Действал е в състояние на вменяемост.
Деянието е извършено с цялостно изразени волеви и интелектуален моменти
на умисъла, при съзнаване неговия общественоопасен характер, както и
последиците – общественоопасни. Разбирал е свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Бил е напълно наясно, че парфюмите имат поставени знаци на
запазени търговски марки, респ. промишлен дизайн, знаел е, че в Германия
именно заради марката, респ. промишления дизайн тези стоки ще бъдат
10

продадени и ги е пренесъл през границата на Република България от
Република Турция, макар да знаел, че няма право на това.
По изложените съображения, Съдът призна подсъдимият П. Б. за
виновен в извършването на престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, която
правна квалификация и е възведена с внесения ОА.
Подсъдимият П. Б. е роден на ********** година в град Кьолн,
Федерална Република Германия. Немски гражданин е от немски произход.
Живее в град Кьолн, ул.„**************” № 2, Федерална Република
Германия, с актуален адрес за призоваване в Република България:
**************, чрез адвокат А.Г.. Не е женен. Има две ненавършили
пълнолетие деца. Със средно образование е. Не е осъждан. Получава месечно
възнаграждение в размер на 1 500 евро.
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложените наказания.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 172б, ал.
1 от НК (както към момента на деянието, така и към настоящия момент) се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 5 година и наказание „Глоба”
в размер до 5 000 лв.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Обсъждайки въпросът за следващото се
наказание, което да бъде наложено на подсъдимия П. Б., за престъплението в
извършването на което той беше признат за виновен, в спазване на правилото
на чл. 54 от НК, Съдебният състав взе предвид, от една страна обществената
опасност на дееца – невисока предвид чистото му съдебно минало и тази на
деянието, която е завишена предвид количеството и разнообразието на
процесните парфюми - за да прецени, че е налице завишената обществена
опасност на деянието Съдът отчете и завишеното обществено недоволство и
критика към подобни престъпни деяния. Взеха се предвид и причините за
извършване на престъплението - незачитане на установения в страната правов
ред и ниското правно съзнание и култура на подсъдимия. Отчетоха се и други
смекчаващи отговорността обстоятелства, с която правна характеристика се
съобрази Съдът – липса на изградени престъпни навици, чистото съдебно
минало, съдейства за разкриване на обективната истина, направеното
признание от подсъдимия, изразеното критично отношение към деянието,
както и трудовата му ангажираност и обстятелството, че и към настоящия
11

момент дължи издръжка на две ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка
не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на
подсъдимия към датата на деянието, доколкото възрастта от 26 години
предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи
оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство. Взе се предвид и фактът, че подсъдимият се намира в
трудоспособна възраст. Като отегчаващо отговорността обстоятелство се
отчете количеството и разнообразието на процесните парфюми. Съобразно
относителната тежест на тези релевантни за отговорността обстоятелства,
Съдът прецени че индивидуализацията на наказанията следва да се проведе в
хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие съотношение на превес на
смекчаващите обстоятелства. Последните, в случая не са нито многобройни,
нито пък изключителни, поради което не обосновават основание за
смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55, ал. 1 от НК,
когато и най – лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало
несъразмерно и неоправдано тежко, с оглед индивидуалната обществена
опасност на конкретното деяние и дееца. Т.е. Съдът в настоящия си състав
намира, че не са налице предпоставките за налагане на наказания при
условията на чл. 55, ал. 1 от НК, за да преценява дали приложението му е по-
благоприятно за дееца, тъй като както вече бе посочено не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, когато и
най–лекото предвидено в чл. 172б, ал. 1 от НК наказание ще бъде
несъразмерно тежко, предвид завишената степен на обществена опасност на
деянието, свързана с количеството и разнообразието на процесните
парфюми.
При индивидуализацията на наказанията Съдът се съобрази и с
обстоятелството, че деянието е извършено през 2014 година, т.е. с времевата
отдалеченост на инцидента спрямо момента на постановане на настоящата
Присъда. Т.е. Съдът отчете продължителността на съдебното производство.
Към настоящия момент са изминали повече от 7 години от датата на
образуване на производство. Забавеното правораздаване не може да бъде
вменено на подсъдидимия. Последицата от тази времева отдалеченост е, че
към настоящия момент случаят отдавна не предизвиква никакъв обществен
отзвук, нито обществен интерес, а твърде закъсняла се явява и личната, и
особено - генералната превенция.
Както вече бе посочено, при анализа на индивидуализиращите
отговорността обстоятелства настоящият Съдебен състав счете, че в
конкретния казус е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, значението на които до известна степен неутрализира ефекта
на отегчаващото отговорността обстоятелство, респ. на завишената
обществена опасност на деянието и следва на подсъдимия да се наложат
12

наказания в размери около минималния (за наказанието „Лишаване от
свобода”), респ. малко над минималния (за наказането „Глоба”), предвидени в
Общата част на НК.
Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките
на предвидените в чл. 172б, ал. 1 от НК санкции, Съдебният състав определи
и наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” в размер на 5
месеца и наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК Съдът отложи изпълнението на
така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години,
считано от влизане в сила на Присъдата, тъй като наложеното наказание е до
3 години, лицето не е осъждано и за постигане на целите на наказанието и за
поправянето на подсъдимия не е необходимо да изтърпи наказанието
ефективно.
По отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание
„Глоба” - Съдът отчита обстоятелството, че подсъдимият работи, но не
притежава МПС и недвижими имоти и държи издръжка на ненавършили
пълнолетни деца. Един подобен размер не би затруднил подсъдимия с оглед
трудоспособната възраст, в която се намира и липсата на доказателства в
кориците на делото за наличие на здравословни или други проблеми, както и
предвид факта, че не е плащал адвокатско възнаграждение за предоставените
му правни услуги, тъй като му е назначен служебен защитник в лицето на
адвокат А.Г.. Възможност за ненагане на посоченото наказание не
съществува при приложението на чл. 54 от НК.
Така индивидуализираните наказания ще въздействат в достатъчна
степен върху личността на подсъдимия като предизвикат положителни
промени в съзнанието и го мотивират към правомерно поведение в бъдеще,
без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на
наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В
случая наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с тях подсъдимия ще бъде предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще му даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред подобни престъпления. От друга
страна индивидуализирани така по вид и размер, наложените наказания,
Съдът прецени за необходими, достатъчни и справедливи наказания за
постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а
именно: да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Относно разноските:
По предявеното обвинение подсъдимият беше признат за виновен,
13

като при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски, от които по
Републиканския бюджет – сумата от 225 лв. – разноски от ДП за експертизи,
вносими по сметка на ОДМВР - Хасково, съответно и по Бюджета на
съдебната власт на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – държавна такса от 5 лв.
в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметката на
Районен съд – Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за преводач в общ
размер на 507 лв. на ДП остават за сметка на съответните органи, а разноските
за преводач в размер на 120 лв. в съдебната фаза остават за сметка на Съда,
т.е. остават за сметка на органите, които са ги направили и така както са били
сторени.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият П. Б. следва да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски за пътни на вещото
лице В. Ив. В. и за явяването му в съдебно заседание, както и държавна такса
в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.
При признаването на подсъдимия за виновен по предявеното
обвинение, Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК го осъди да заплати и
дължимата държавна такса в размер 5 лв, в случай на служебно издаване на
Изпълнителен лист, вносима по Бюджета на съдебната власт, по сметката на
Районен съд – Свиленград, във връзка с наложеното наказание „Глоба”.
Относно веществените доказателства:
Процесните парфюми следва да се отнемат в полза на Държавата и
след влизане в сила на Присъдата да се унищожат, което да стане по
съответния предвиден за това ред.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)

14

Съобщи за изтекли лични данни