РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Стара Загора, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20215530103018 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание с правно основание чл.432 във вр. с чл.429 от
КЗ.
Ищецът Б. АС. М. твърди в исковата си молба, че брат му - .... М., е работил по
трудов договор с ДЗЗД "Грийн Партнърс-БКС" на длъжност „сметосъбирач". На
26.02.2020г., специализиран автомобил за сметосъбиране марка „Мерцедес", модел 2628,
рег.№ СВ .... НА, с водач ИВ. Д. ИВ. и обслужващ екипаж от четирима сметосъбирачи - ....
М., К. С. С., .... и .... М., са били изпратени да извършат събиране на комунално-битови
отпадъци в с.Змейово, общ.Стара Загора. Непосредствено преди инцидента, ... и .... са
тръгнали преди автомобила да подготвят кофите за обработка. Водачът на автомобила
предприел маневра на заден ход, за да достигне до кофа с боклук, въпреки че .... М. и К.С. са
били качени отзад на стъпенките на автомобила - сметоизвозвач. При извършването на
маневрата, водачът загубил контрол върху управлявания автомобил, който се отклонил
встрани от пътя. В резултат на това настъпил контакт между задната част на автомобила и
метален стълб от електропреносната мрежа, при който сблъсък, тялото на .... М. било
премазано и смъртта му е настъпила на мястото на злополуката.
За настъпилото пътно транспортно произшествие били уведомени компетентните
органи, извършен бил оглед на местопроизшествие от разследващ полицай и дежурна група
и образувано досъдебно производство №45/26.02.2020г. по описа на ОД на МВР Стара
Загора, което към момента било все още висящо.
В резултат на гореописаното противоправно деяние, водачът ИВ. Д. ИВ. причинил на
1
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки, страдания и психически
дискомфорт от преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на своя брат, с когото
ищецът се намирал в особено близки отношения на взаимна обич, доверие и взаимна
привързаност и от когото получавал житейска подкрепа и опора. Между ищеца и неговия по
- голям брат била изградена трайна, дълбока и много силна емоционална връзка. Смъртта на
.... причинила на ищеца продължителни болки и страдания с висок интензитет. Ищецът и
неговият брат са родени в град Стара Загора, където са прекарали своето детство и са
живели заедно в една къща и домакинство, повече от 40 години - до смъртта на .....
Починалият е бил най-голямото дете в семейството, а .... е бил с пет години по - малък от
него. Това не е бил първия трагичен случай в семейството. .... и .... имали още един брат - ....,
починал едва на девет години. Още от ранна детска възраст, .... се грижил изключително
отговорно за по-малкия си брат, тъй като бил жив спомена от ранната загуба на брат им .....
Двамата продължително време прекарвали сами, тъй като майка им била много болнава и
често била в болницата под лекарско наблюдение, а баща им ходил на работа. .... бил
постоянно до ищеца, пазил го, защитавал го, ежедневно полагал всички необходими грижи
за него, за да не усеща липсата на родителите им. Много рано, братята загубили и своя баща
- .... М., който загинал при трагичен инцидент много млад - на 45 години. Когато останал без
един родител, ищецът бил на 17 години, още непълнолетен, незрял младеж, имал нужда от
бащина закрила и опора, още повече, че и майка им била много болна и до сега страдала от
тежка форма на диабет, сърдечно - съдови заболявания и други придружаващи здравословни
проблеми, които не й позволявали да работи и сама да се грижи за себе си и за децата си.
Поради ударите на съдбата, ролята на баща за ищеца и глава на семейството поел най -
големият им брат - ...., който бил на 22 години. Към този момент той единствен работил и
получавал доходи, грижил се за семейството, осигурявал прехрана, помагал на своя по -
малък брат и му оказвал така необходимата житейска подкрепа за тази деликатна възраст. ....
изцяло разчитал на ...., доверявал му се, съветвал се с него, слушал го и почитал не само като
негов най - голям брат, но и като негов баща. По този начин между ищеца и неговия по -
голям брат се създала особено дълбока емоционална връзка на взаимна обич и подкрепа,
която продължила до смъртта на ..... Без съмнение, тази емоционална връзка по интензитет
надхвърляла обичайната между двама братя. За това са допринесли както описаните
житейски трагедии в семейството, така и факта, че .... не е създал собствено семейство и не
е имал деца. И на зряла възраст, до деня на смъртта на му, ищецът много разчитал на своя
по - голям брат .... и поддържал близки отношения с него. Пострадалият помогнал на ищеца
да започне работа в Община - Стара Загора, а в последствие и в ДЗЗД „Грийн Партнърс -
БКС", където продължили да работят заедно до смъртта на ..... Дори и след като създал
собствено семейство, .... със съпругата и децата си продължил да живее заедно с .... и майка
им в общ двор и в едно домакинство /с общи електромер и водомер/, а пострадалият до
смъртта си е бил глава на цялото семейство. Всички свои доходи, ищецът предоставял на
майка си и ...., които са разпределяли средствата на семейството и са вземали решение как и
за какво да се изразходват - за храна, дърва, ток, вода, лекарства, за приготвяне на зимнина и
др. Пострадалият, с изключителна обич, голяма всеотдайност и внимание се отнасял към
2
своите племенници, тъй като нямал собствени деца. .... се грижил за тях като роден баща от
много малки - осигурявал им храна, дрехи, обувки и всичко необходимо, водил ги на лекар,
купувал предписаните лекарства и медикаменти, дори ги хранил, обличал и разхождал.
Радвал се и на трите деца на ...., играл с тях като по - големи, измислял им различни
занимания и игри, водил ги на работа, за да им покаже какво прави и с какво си изкарват
хляба. ...., с помощта на братята си .... и Иво построили общия им дом и го поддържал в
добър за живеене вид. В него, тримата братя и майка им празнували всички юбилеи и
семейни празници, били много сплотени и единни. Голямо уважение и респект .... изпитвал
към ...., който до смъртта си му помагал, подкрепял и защитавал. Ищецът винаги бил много
силно привързан към брат си .... и връзката между тях никога не била прекъсвана. Особената
близост между ищеца и неговия по - голям брат продължила до момента на смъртта на ....
М.. Именно поради силната и дълбока емоционална връзка, която съществувала между тях,
ищецът Б.М. много тежко приел смъртта на брат си. Загубата на .... била внезапна и
неочаквана, а като такава му причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания,
които продължават и до днес. Той изгубил своя най - голям брат, който изиграл в живота му
ролята на баща, бил най - добър негов приятел и близък човек, подкрепа и опора. Вече
нямало с кого да сподели както радостните, така и трудните моменти. Много често се
разстройвал, когато си спомни за ...., както и когато види негова вещ. Всичко в дома на
ищеца му напомняло за пострадалия му брат, причинявало му силна болка и тъга. За да
превъзмогне непреодолимата мъка и страдание, да се опита да забрави тъжните спомени и
преодолее самотата, месец и половина след смъртта на брат си, .... заминал за Англия и
останал там около шест месеца. Но и това не успяло да притъпи болката от тежката загуба,
нито да избледнее спомена за ..... Макар и в друга страна, ищецът продължавал да страда за
своя брат, да мисли и скърби за него. Сънят му се нарушавал, затварял се в себе си, избягвал
да контактува и да се събира с други хора. Още пазел снимка на .... в телефона си, която
съхранявала жив спомена за брат му. Съществувала изключително тясна поддържана
емоционална връзка между ищеца и починалия, при взаимно разбирателство и подкрепа по
между им. За Б. АС. М. загубата на неговия брат била внезапна и неочаквана, а като такава и
съпроводена с изживяване различно от посрещане на смърт на близък човек, след негово
продължително боледуване. Внезапната смърт на .... М. причинила неописуема мъка,
душевни болки и страдания, които продължават и до днес. За ищеца е налице най - тежкият
житейски резултат - загуба на близък човек, с когото е имал трайна емоционална връзка на
взаимна обич и доверие. Б. АС. М. е лишен от възможността да бъде подкрепян и
подпомаган морално, финансово и по всякакъв друг начин от пострадалия .... М.. Б. АС. М.
претърпява тежка криза, живота му се променя, болезнено и мъчително изживява тежката
загуба на своя по - голям брат. Преживява силен емоционален стрес от внезапната му и
неочаквана смърт, много е подтиснат и разстроен, изпитва силна тъга и болка. Психическият
дискомфорт се отразява в отношенията му с близки, приятели, влияе и на работата му.
В исковата молба се сочи също, че ищецът попада в кръга лица, които са правоимащи
съгласно ТР от 21.06.2018г. по ТД №1/2016г. на ОС на НГТК на ВКС. Той е претърпял и
търпи болки и страдания вследствие смъртта на пострадалото лице - негов брат, тъй като е
3
създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща на ищеца
продължителни болки и страдания с изключително висок интензитет, които е справедливо
да бъдат обезщетени. Претърпените неимуществени вреди от ищеца Б. АС. М. - болки и
страдания от непозволеното увреждане на 26.02.2020г. в резултат на описаното ПТП,
оценява на сумата от 40 000 лева, от които предявява частична претенция за 20 000 лева.
Към момента на извършване на деянието - 26.02.2020г., за управлявания
специализиран автомобил от виновния водач ..... И., марка „Мерцедес", модел 2628, рег.№
СВ .... НА е била налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" при ответното дружество - ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД София, по застрахователна
полица № BG/22/119003154416, издадена със срок на валидност за периода от 13.11.2019г.
до 12.11.2020г. Съгласно разпоредбите на КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, а увреденият спрямо който
застрахованият е отговорен, има право на пряк иск срещу застрахователя по „Гражданска
отговорност".
На 16.04.2020г. ищецът предявил писмена застрахователна претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите към ответното
застрахователно дружество за заплащане на обезщетения за претърпените неимуществени
вреди от смъртта на неговия брат, по която в определения законов тримесечен срок не е
налице произнасяне. Ето защо счита, че е налице положителната процесуална предпоставка
по чл.498 ал.З КЗ за надлежното упражняване на правото на иск
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД София да
заплати на Б. АС. М., сумата от 20 000 лева, представляваща частична претенция от 40 000
лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане
- претърпени болки и страдания, в качеството му на брат на .... М., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 16.04.2020г. - датата на уведомяването за настъпилото
застрахователно събитие до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират
направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД София представя по делото писмен отговор, в който
взема становище, че оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва основанието и интереса на ищеца да предяви претенция за репариране на
неимуществени вреди по съдебен ред, предвид императивно установените други
възможности и процедури, регламентирани в Кодекса за застраховането. Сочи, че по
подадена молба пред ЗК ЛЕВ ИНС АД е образувана щета. Застрахователят не се е
произнесъл по заведената извънсъдебна претенция, тъй като липсват достатъчно
доказателства, за определяне на вината на дееца, не са представени никакви доказателства за
изключителни отношения между двамата братя, не е ясна фактическата обстановка при
която е настъпило ПТП. Поради това на основание чл.106, ал.З от КЗ, той е изискал
представянето на допълнителни документи и доказателства за ангажиране отговорността на
4
застрахователното дружество, като до настоящият момент ищецът не е представил такива.
Оспорва представения в исковата молба механизъм на ПТП. Фактическите твърдения
на ищеца не съответстват на действителното положение при реализираното
пътнотранспортно произшествие. Оспорва виновното и противоправно поведение от страна
на водача на специализиран автомобил „Мерцедес 2628“, с peг. № СВ .... НА. Твърди, че
водачът ИВ. Д. ИВ. не носи изключителната вина за настъпилите вреди вследствие на ПТП
от 26.02.2020г. От представения Констативен протокол не се установява точното място на
настъпване на събитието, а в частта „Обстоятелства и причините за ПТП“ е записано, че са в
процес на изясняване. В Констативния протокол няма данни и за механизма на настъпване
на пътния инцидент, само е отразено, че по случая е образувано ДП. Твърди, че от
наличните по делото данни не може да се обоснове извода за наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на специализиран автомобил „Мерцедес 2628“, с peг. №
СВ .... НА. Липсва присъда, установяваща вината на водача ИВ. Д. ИВ..
Прави възражение по реда на чл.51, ал.2от ЗЗД, че инцидентът е възникнал по
изключителната вина на постарадалия .... М., тъй като без знанието на водача И.И., се е
качил на стъпенката на автомобила, знаейки, че предстои извършване на маневра „движение
на заден ход“. По този начин пострадалият, пренебрегвайки правилата за безопасност, сам
се е поставил в положение да предизвика инцидента. Тъй като пострадалият вместо да
помага на водача на товарният автомобил, като му дава указания и го предупреждава за
препятствия при движението на т.а на заден ход, за да не върви пеш за няколко метра, се е
качил на степенката и самият той е станал причината за настъпване на ПТП. Твърди, че в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилите фатални последици за .... М. е личното му
поведение, с което е съпричинил настъпилия вредоносен резултат поне с 90%. Твърди, че ....
М. е нарушил правилата за безопасност, като е останал на стъпенката на товарния
автомобил, возейки се прав при движение на автомобила на заден ход. Работодателят е
разяснил на служителя правилата за безопасност, но въпреки това .... М. не ги е спазил, а е
бил прав на стъпенката, намираща се отзад на специализирания автомобил, на тесен участък
от пътя, по време на движение на заден ход. Пострадалият е имал възможност и е бил
длъжен да слезе от специализирания автомобил и да навигира водача за евентуални
препятствия, намиращи се зад него, съгласно чл.40, ал.2 от ЗДвП. Неизпълнението на тези
задължения от страна на .... М., е довело до настъпването на неблагоприятните последици и
е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите фатални увреждания. Поради
обстоятелството, че увреденият съществено е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението следва да се намали, съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД с толкова, колкото е
неговото участие и вина при инцидента.
Счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен и не съответства както на
материалния закон, така и на съдебната практика по подобни случаи. Съгласно
разпоредбите на чл.493а, ал.4 от КЗ и §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018г.),
е въведен максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от
5
далечния кръг роднини, към които спадат и братята - 5 000 лв.Както пълният размер на
претенцията за неимуществени вреди от 40 000 лв., така и частично предявената такава в
настоящото производство от 20 000 лв., са завишени по размер с оглед минималната работна
заплата за страната, към момента на настъпване на събитието (която е 610 лв., съгласно
ПМС №350/19.12.2019г.), претендират се съответно 66 MP3 за пълният размер на исканото
обезщетение и 33 MP3 за частично предявената претенция, които размери са прекомерни
спрямо българската и европейска практика и законодателство. Ищецът е работил на трудов
договор за минимална работна заплата. Размерът не е съобразен и с платената премия от
200.54 лв., получена от застрахователя-ответник, покриваща отговорността на водача.
Оспорва твърдението, че ищецът попада в кръга на лицата, които имат право да
получат обезщетение, тъй като няма доказателства за изградена между него и загиналия при
процесното ПТП негов брат трайна и дълбока емоционална връзка, както и претърпени от
ищеца продължителни болки и страдания в резултат на смъртта на .... М., които по своя
характер да надхвърлят обичайните за българските традиции и обичаи отношения между
братя.
Сочи че според постановките на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на
ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. Счита, че в конкретния случай не са налице доказателства за претърпени от ищеца
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, поради което и по смисъла на разясненията и постановките,
дадени в мотивите към т.1 от ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС, не е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени
вреди на ищеца — брат на загиналия при процесното ПТП .... М.. В подкрепа на изложеното
по-горе твърди, че отношенията между ищеца Б.М. и неговия брат .... М. далеч не са били
толкова добри и цветущи, както се описва в исковата молба. Нещо повече, точно в деня на
инцидента е имало пореден скандал между двамата братя. В деня на злополуката ищецът
дори е заявил на началника си, че не издържа и повече, занапред не иска да работи заедно с
брат си, поради което е била извършена смяна в екипите, работещи на автомобилите за
сметосъбиране. Твърди, че за да се стигне до това положение на явно и публично изразяване
на разрив в отношенията между двамата братя, то неразбирателства и скандали между тях е
имало в продължение на години, през които конфликтите и напрежението помежду им са
назрявали, за да намерят публичен израз в деня на процесното ПТП. Що се отнася до
живеенето на цялата фамилия в общо домакинство, това е нещо напълно обичайно и
нормално за ромския етнос, от който произхождат двамата братя. Изложените твърдения за
6
оказвана помощ между братята, живеещи под един покрив, също намира за нещо напълно
обичайно за роднински отношения от конкретния тип. Но също така, по повод на другите
заведени съдебни производства и конкретно от свидетелските показания на свидетелите
разпитани по т.д. №88/2020г. по описа на СтОС, се установявало, че .... М. е живеел в едно
домакинство единствено с майка си Ганка Александрова М.а и не е имал съжителка, нито са
живели с брат му заедно.
Оспорва твърдението за морални болки и страдания, психически дискомфорт, силен
емоционален стрес, неописуема мъка, които продължавали и до днес, причинени на ищеца
вследствие на загубата на пострадалия. Нямало никакви преки доказателства за тези
твърдения. Нямало доказателства за наличието на силна емоционална връзка между ищеца и
починалия .... М., която да е довела до отключването на някакво психическо заболяване или
стрес. Нещо повече, нямало данни реално ищецът да е потърсил помощ от
психиатър/психолог, както и данни да са и предписвани и да е приемал лекарства за някакви
психически заболявалия.
Оспорва всички твърдения за съществували отношения на обич, привързаност и
доверие между ищеца Б. АС. М. и починалия .... М., които да надхвърлят нормално
присъщите за родствената връзка, в която се намират (братя) и които да са били прекъснати
единствено с оглед на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Оспорва всички
направени твърдения за търпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания и
психически състояния, както и твърденията за тяхната продължителност и интензитет.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва по аргументи за неоснователност на
главния иск, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите
се претендират. Сочи, че съгласно чл.412, ал.3 от Кодекса за застраховането застрахователят
изпада в забава 30 дни, след като бъде уведомен и му бъдат представени всички необходими
документи, включително банкова сметка на пострадалия. Предвид изложеното счита, че
ответното дружество не е изпаднало в забава, за да му се възлага и задължение за изплащане
на лихва.
Моли съда да отхвърли предявените искове. В условията на евентуалност и в случай,
че исковете се намерят за основателни, моли да се намали размера на обезщетението, тъй
като размерът на иска е прекомерно завишен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че на
26.02.2020г. на около 7,30часа при извършване на събиране на комунално-битови отпадъци
в с.Змейово, общ.Стара Загора е възникнало ПТП с участници специализиран автомобил за
сметосъбиране марка „Мерцедес", модел 2628, рег.№ СВ .... НА, с водач ИВ. Д. ИВ. и
сметосъбирача .... М., в резултат на което е настъпила смъртта на .... М.. За възникналото
ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1228р-2647/27.02.2020г.
и е образувано досъдебно производство №1228ЗМ845/2020г. по описа на сектор „Пътна
7
полиция“ при ОД на МВР Ст.Загора, което не е приключило. В протокола е посочено също,
че специализирания автомобил за сметосъбиране марка „Мерцедес", модел 2628, рег.№ СВ
.... НА, собственост на „ГРИЙН ПАРТНЪРС - БКС", управляван от водача ИВ. Д. ИВ. има
застраховка „Гражданска отговорност” в ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, застрахователна полица №
BG/22/119003154416, издадена със срок на валидност за периода от 13.11.2019г. до
12.11.2020г., което обстоятелство не е спорно по делото. Не е спорно също, че ищецът е
отправил застрахователна претенция до ответника на 16.04.2020г., по която не е налице
произнасяне в тримесечния срок по чл.496 КЗ.
Не е спорно също и се установява от представения трудов договор
№4505/18.02.2020г., че към датата на пътния инцидент .... М. е бил в трудово
правоотношение с ДЗЗД „Грийн Партнърс - БКС", като е заемал длъжността
„сметосъбирач“.
За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с механизма на настъпване на
ПТП е назначена и изслушана съдебна авто-техническа експертиза. Допуснати са и са
събрани гласни доказателства.
Св.К.С. /сметосъбирач ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС – БСК“/ заявява, че на
26.02.2020г. при сметосъбиране в с.Змеево двама работници вадели кошовете, а свидетеля и
.... М. ги вземали с камиона. Когато достигнали до улица без изход, шофьорът потеглил на
заден ход, за да вземат още един варел. Когато шофьорът тръгнал назад .... се качил на
камиона. Свидетеля също се качил. Докато камионът давал назад варелът бил близо,
свидетелят скочил в движение и го преместил, за да не бъде смачкан, след което се качил
пак в движение. Камионът продължил на заден ход и приближил стена; свидетелят подал
глава, за да го види шофьора в огледалото; шофьорът забелязал, че свидетелят е много близо
до стената, започнал обратна маневра и отдалечил С. от стената. Докато отдалечавал С.,
давайки назад, се чу гласа на .... да вика, последван от удар между камиона и стълба.
Свидетелят уточнява, че бил отзад на лявата степенката на камиона. Заявява също, че по
принцип, когато шофьорът включи задна, камионът започва да издава звуков и светлинен
сигнал; когато камионът няма звуков сигнал, то има светлинен; някои камиони имали
система, която не позволява камионът да тръгне, когато има човек отзад на степенката;
техния камион имал такава система, но не работела. За конкретния инцидент сочи, че
разбрали, че камионът ще се движи назад.
Св.ИВ. Д. ИВ. /водач на специализирания автомобил за сметосъбиране марка
„Мерцедес", модел 2628, рег.№ СВ .... НА / по отношение ПТП заявява, че на 26.02.2020г.
той, заедно с четирима сметосъбирачи работили в с.Змеево.Относно принципът на работа
заявява, че кофите са пред вратите на хората, един или двама работници вървят напред и
изкарват кофите на пътя, след което той с останалите работници минават, закачат кофите,
разтоварват ги и ги връщат на тротоара. В деня на инцидента към края на селото, докато
давал назад, имало стена и наклон на пътя с вираж надолу, там станал инцидента. При
възникване на инцидента камионът се движел назад. Когато управлявал камиона назад,
работниците се качвали на степенката и се държали. Свидетеля уточнява, че по принцип
8
камиона имал система /датчик/ за сигнализация за наличието на човек на степенката при
движение назад, но била изключена от фирмата. Свидетелят заявява, че .... бил отляво, ....
отдясно. Свидетелят показал, че ще дава назад, те се качили на камиона. Назад се движили с
около 4-5 км/ч; .... слязъл преди камиона да тръгне назад, но свидетелят му посочил кофа за
вземане и той се качил. .... се показал на огледалото и свидетелят го виждал; .... не се виждал
на огледалото, поради което шофьорът решил, че е качен на степенката. До .... имало стена и
вниманието на свидетеля било насочено към него. Свидетелят уточнява, че нямало как да
достигне до кофата при движение напред; също, че се движел по асфалта, когато давал
назад, едната гума била в калта преди да се случи инцидента.
От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и съдът възприема
като компетентно и добросъвестно се установява относно пътната обстановка, че в северния
край на с.Змейово, на ул.23-та има пресечка без име, която е без изход; в края на пресечката
е имало съд за смет, който се е обслужвал периодично от специализиран сметосъбиращ
автомобил; Улица „23-та“ и пресечката й са без хоризонтална маркировка, няма знаково
стопанство; ширината на платното на ул.23-та е 6,9 м, а ширината на платното на пресечката
е 2,5-2,8 м; платното на пресечката е със завой/чупка / около 5°, който е на 8,5м южно от т.О;
платното представлява гланцирана бетонова настилка; няма крайпътни съоръжения които да
ограничават видимостта. На 10,9 м западно от т.О и на 0,65 м южно от платното, е
разположен железен решетъчен стълб боядисан в сив цвят. Относно произшествието вещото
лице сочи, че същото е настъпило в 8:30ч. на 26.02.2020г. в с.Змейово; специализиран
автомобил, сметосъбирач е извършвал движение на заден ход по улица без изход, която е
пресечка на ул.23-та.; платното за движение е покрито с гланцирана бетонова настилка, с
ширина 2,5 м., като от ляво платното граничи с ограда, а от дясно има тревна ивица; в тази
ивица на 0,65 м от бетоновата настилка е монтиран електрически стълб представляващ
пространствена метална решетка с пирамидална форма. Стълбът е изграден върху бетонов
фундамент с квадратна форма.Вещото лице дава разяснения ,че в задната част на
автомобила, до отвора за изсипване на сметта, конструктивно са предвидени две
платформи/стъпенки/ с размери 0,35 х 0,42 м. Тези платформи са разположени вляво и дясно
на отвора и служат за превоз на обслужващите работници, на кратки разстояния.
Предвидено е работника да стои прав, като с ръце се държи за ръкохватките пред
платформата. По време на движението на заден ход, на дясната платформа е бил
пострадалия. На водачът се е наложило да извършва корекции на траекторията.
Автомобилът излиза с десните колела от бетоновата настилка и навлиза в тревната площ.
Насочил се е със задна дясна част към стълба. Водачът е започнал корекция на траекторията
със завиване на волана в ляво. По този начин задната част на автомобила се е насочила
наляво описвайки дъговидна траектория. Разстоянието е било недостатъчно и е настъпил
удар на задна дясна част на автомобила със стълба. Ударът е бил страничен с приплъзване
по стълба. Пострадалият в позицията която е заемал на платформата не е бил защитен и е
попаднал между елементите на стълба и автомобила. След контакта със стълба водачът е
задействал спирачките и автомобилът е спрял със задна част на около 3,8 - 4,0 м западно от
стълба, т.е. след него. Тялото на пострадалия е паднало на терена в дясно от автомобила и
9
западно от стълба. Вещото лице определя скоростта на автомобила на 11,9 км/ч. Относно
механизма ПТП сочи, че същия е специфичен. Пострадалия в качеството на работник
обслужващ сметосъбиращ автомобил, е бил качен на дясната стъпенка в задната част и е
пострадал при удара на автомобила в железен стълб. В този смисъл мястото на удара
съвпада с мястото, на което е разположена северната част на стълба.
Вещото лице дава заключение, че за водача на специализирания товарен автомобил е
съществувала техническа възможност да предотврати процесното ПТП, като е било
необходимо и достатъчно да изпълни следното: преди да започне движението на заден ход
да се убеди, че двамата работници са слезли от платформите; да ги инструктира да се движат
пеш, на разстояние в страни от автомобила и да му сигнализират за опасности; непрекъснато
да наблюдава в страничните огледала движението на работниците и да спре веднага в
случай, че загуби визуален контакт с някой от двамата.
Вещото лице сочи, е от техническа гледна точка има пропуски в действията на водача
на автомобила. Като основен пропуск сочи факта, че водачът е предприел движение на
заден ход след като е знаел, че работниците са качени на платформите. Вещото лице дава
заключение също, че водачът на товарния автомобил е бил наясно с ширината на бетоновата
настилка (2,5-2,8 м.), т.е. тя е близка до ширината на автомобила(2,4 м.), както и с наличието
на електрически стълб. При такава пътна ситуация, излизането и с трите десни колела от
бетоновата настилка преди да е достигнал до стълба е сигурен признак за опасност от удар в
стълба. В този момент правилните действия от страна на водача са да спре, да потегли
напред и да позиционира автомобила върху бетоновата настилка, с надлъжна ос успоредно
на оста на пътя. По този начин последващото движение на заден ход, ще се извършва със
своевременни минимални корекции, без автомобилът да излиза от бетоновата настилка.
Вместо това, той е продължил движението на заден ход, като се е надявал със завиване на
волана на ляво, да се размине със стълба.
Относно пострадалия вещото лице дава заключение, че преди и по време на удара, ....
М. се е намирал на дясната платформа/стъпенка/ в задната част на специализирания
автомобил. Посрадалият е имал възможност да слезе от платформата най-малко в два
момента. В момента, в който водачът е позиционирал автомобила на ул.23-та пред
безименната пресечка. За кратко автомобилът е бил в покой, докато водачът превключи на
задна скорост. Това е първия момент, в който пострадалият е имал възможност да слезе
безопасно от платформата. Втория момент е, когато водачът е спрял защото му е пречел кош
за смет. Тогава другият работник е слязъл от лявата платформа, преместил е коша, след
което отново се е качил на лявата платформа. Следователно в този момент, пострадалият е
имал повече от двойно по-голямо време от необходимото, за да слезе от дясната платформа.
Пострадалият е имал техническа възможност да предотврати произшествието като не се
качва на платформата след като е знаел, че автомобилът ще се движи на заден ход, по тесен
път.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото и за изясняване на причинените в
резултата на ПТП вреди е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза и са
допуснати и събрани гласни доказателства.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, което не е оспорено от
10
страните се установява, че при възникналото на 26.02.2020г. ПТП на пострадалия при
същото .... М. в резултат на притискане на тялото му от товарния автомобил към
електрически стълб са причинени следните травматични увреждания: черепномозъчна
травма /разкъсноконтузни рани на главата, охлузвания по лицето, кръвонасядане на меките
черепни покривки, многофрагментно счупване на контите на черепния покрив и основа,
разкъсване на мозъчните обвивки, размачкване и контузия на мозъчното вещество/,
усложнена с вдишване на кръв в белите дробове; охлузвания на шията; счупване на дясната
лопатка и ребра в дясната гръдна половина; разкъсноконтузни рани и охлузвания на дясното
бедро. Вещото лице сочи, че причината за смъртта на .... М. е тежка, несъвместима с живота
черепномозъчна травма.
От показанията на разпитания свидетел .... М.а /съпруга на ищеца/ се установява, че
нейното семейство, починалият .... и майка му живеели в едно домакинство. Поради ранната
смъртта на бащата на .... и ...., както и поради факта, че .... бил най-големият от няколко
братя, същия поел грижите и отговорността за по-малките си братя, в т.ч. и за семействата
им и за майка си. Отговарял за заплащането на битовите сметки. Между ищеца, неговите
деца и .... съществувала силна връзка и взимопривързаност. .... нямал свои деца и бил като
баща за децата на ...., водел ги на училище, на лекар, спял с тях, купувал им подаръци.
Двамата братя били много близки. .... много държал на брат си, на неговата подкрепа и
тежко понесъл загубата му. Свидетелката сочи, че след загубата на .... семейството
прекарало около 2 месеца в чужбина, но по настояване на ищеца се върнали, за да направят
паметник на ...., често ходели на гроба му.
Свидетелката .... /съпруга на другия брат на .... и .... – .... също свидетелства, че
братята живели в едно домакинство, имали много добри отношения, .... се грижел за брат си
и неговото семейство, а .... разчитал на подкрепата на ..... Свидетелката заявява, че ищецът и
семейството му много тежко понесли загубата на ...., .... бил непрекъснато тъжен и страдал
за брат си. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като макар и да е
налице близка родствена връзка с ищеца, показанията им са непротиворечиви, взаимно се
допълват, отразяват преки впечатления и се подкрепят от показанията и на другите двама
свидетели В.Т. и К.И.а, които не се намират в родство с ищеца.
С оглед на така обсъдените доказателства съдът намира за безспорно установено по
делото, че на 26.02.2020г. при събиране на комунално-битови отпадъци в с.Змейово,
общ.Стара Загора е възникнало ПТП с участници специализиран автомобил за
сметосъбиране марка „Мерцедес", модел 2628, рег.№ СВ .... НА, с водач ИВ. Д. ИВ. и
сметосъбирача .... М., в резултат на което е настъпила смъртта на .... М..
Анализа на събраните по делото доказателства налага извода, че причина за
възникването на ПТП е поведението водача на специализиран автомобил за сметосъбиране
марка „Мерцедес", модел 2628, рег.№ СВ .... НА предприето в нарушение на чл.40 от ЗДвП,
вменяващ задължение на водача преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, както и задължение по време на движението си назад
11
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той
да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В настоящия случай, поради
спецификата на автомобила, при предприетата маневра движение назад водачът не е имал
видимост, но е предприел маневрата без да се увери, че е безопасна, нито е осигурил лице,
което да му сигнализира за опасности. С оглед изложеното съдът намира, че допуснатото
нарушение на водача на специализирания автомобил е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл.45 ал.2
ЗЗД не е оборена.
Съдът намира, че от събраните доказателства се установява фактическия състав на
деликта. В резултат на поведението на лицето ..... И., осъществено при управлението на
специализиран автомобил за сметосъбиране марка „Мерцедес", модел 2628, рег.№ СВ ....
НА, предприето в нарушение на ЗДвП, са настъпили щети. Субективният елемент от състава
на гражданския деликт - вината, съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на
ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за
липсата й. Както беше посочено по-горе презумцията на чл.45 ал.2 ЗЗД не е оборена.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и категоричен
начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ВКС
по т. д. №1/ 2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В мотивите на решение се приема, че най-близките на починалия (по
смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради
естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му. От гледна точка на чл. 52 ЗЗД обаче е справедливо и
други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от
смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките. Приема се, че особено близка привързаност може да съществува между починалия
и негови братя и сестри, които в традиционните за българското общество семейни
отношения са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
12
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. Такъв е и настоящия случай. От събраните по делото доказателства
се установи, че поради ранната смърт на бащата на ищеца, внезапната загуба на по-малък
брат на ищеца, съжителството в едно домакинство и поради обстоятелството, че
пострадалия при ПТП .... М. е бил най-големия брат в семейството, същия е поел
задълженията и отговорностите на техния баща към семейството, в т.ч. и към ищеца. Между
ищецът и семейството му, и неговия брат .... са съществували отношения на силна
взаимопривързаност и обич, ищецът е разчитал на моралната и финансова подкрепа на своя
брат. Внезапната му загуба е лишила завинаги ищеца от неговата опора и подкрепа, и му е
причинила значителни по степен морални болки и страдания, поради което на ищеца следва
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се има
предвид следното: Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е
абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на
преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства,
имащи значение за размера на вредите. Предвид горното съдът счита, че при определяне на
обезщетението следва да вземе предвид обстоятелствата, че ищецът, с оглед изключително
близките отношения с брат му .... М. тежко е понесъл загубата на своя брат и със смъртта му
е загубил морална подкрепа и опора; братята са живели в едно домакинство, между тях е
имало отношения на взаимно уважение, разбирателство, привързаност, подкрепа; ищецът ....
Т. е лишен от братската обич, грижи, закрила и финансова подкрепа. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира болките, страданията, неудобствата и другите
нематериални последици, като следва да се има предвид, че те обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самата злополука болки и страдания, а продължават и след
това. Ищецът завинаги ще живее с болката от внезапната и нелепа загуба на своя брат.
Предвид горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид
горепосочените обстоятелства. С оглед на горното и съобразявайки се с факта, че загубата
на най-близък човек няма паричен еквивалент, както и с правилото на закона за определяне
на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания по справедливост, съдът намира,
че предявения частичен иск в размер на 20 000 лв. от цялата заявена претенция в размер 40
000лв. се явява основателен.
Ответникът възразява на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че причина за настъпване на
ПТП е и поведението на пострадалия, който без знанието на водача се е качил на степенката
на автомобила, знаейки, че предстои извършване на маневра „движение на заден ход“.
По възражението за съпричиняване съдът приема следното: В разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
13
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по
смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо
дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането.
В настоящия случай от заключението на съдебно-почерковата експертиза се
установи, че двата ръкописни подписа /изследвани от вещото лице/ положени от името на ....
М. в Книга за инструктаж не са изпълнени от .... М., което налага извода, че на пострадалия
не е проведен инструктаж за безопасност при работа на специализирания автомобил за
сметосъбиране. Освен това от показанията на свидетелите С. и И. се установи, че
автомобила за сметосъбиране е разполагал със система за сигнализация за наличието на
човек на степенката при движение назад, която е изключена от собственика на автомобила.
Не са ангажирани доказателства, че има установена забрана, сметосъбирачите да се намират
на степенките, когато специализирания автомобил е в движение. Напротив от длъжностната
характеристика за длъжност „сметосъбирач“, връчена и подписана от пострадалия .... М. /т.1
от заключението на съдебно-почерковата експертиза/ е видно, че в т.9 в раздел „Преки
задължения“ е регламентирано при движение от един наряд до друг сметосъбирачите да се
возят отзад на степенката на сметоизвозващия камион. Действително вещото лице сочи, че
пострадалия е имал възможност да слезе от платформата най-малко в два момента,
разяснени подробно в заключението, но доколкото не се установи същия да е извършил
нарушения, то съдът приема, че с поведението си пострадалия .... М. не е създал условия,
нито е улеснил настъпването на вредоносния резултат по смисъла на чл.52 ал.2 ЗЗД. С оглед
на това не е налице основание за намаляване на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В КЗ е предвидено също, че обезвредата, която по принцип се
дължи от самия застрахован виновен водач, може да бъде търсена и директно от
застрахователя /чл.432 ал.1 от КЗ/, какъвто е настоящия случай.
Предвид гореизложеното и с оглед функционалната връзка между деликтната
отговорност на водача и на застрахователната отговорност на застрахователя, при когото е
застрахована гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, следва да се приемат за
установени предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.432 ал.1 от КЗ.
Следователно, доколкото характерът на отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната
отговорност на застрахования - пряк причинител на увреждането и обема на същата, то
съдът намира, че предявения срещу предпочетения от ищеца ответник пряк иск по чл.432
14
ал.1 КЗ за обезщетение за причинени неимуществени вреди, предявен като частичен, се
явява основателен и доказан в предявения размер 20000 лв.
Така определеното от съда обезщетение за вреди се дължи ведно със законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл.498 ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си
за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 /три месеца от
предявяване на претенцията/, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Ищецът е депозирал
заявление до ЗД „ЛЕВ ИНС” АД на 16.04.2020г., или това е датата, на която застрахователя
е уведомен за претенцията на ищеца и от тази дата за него настъпва задължението да
заплаща лихва за забава по чл.429 ал.2 т.2, вр. с ал.3 от КЗ.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски.
Пълномощника на ищеца е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие от 04.02.2021г., в който е обективирано изявление, че договореното
възнаграждение е съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Съдът счита, че следва да уважи искането.
Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в
т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е установено със закон. В конкретния случай са налице всички
необходими предпоставки за възникване на право в полза на процесуален представител на
ищеца да претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ
и съдействие, на основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и
основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за разноски за
процесуално представителство на ищеца. Предвид горното съдът счита, че следва да
присъди в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 1130 лв. /чл.7 ал.2 т.4 Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/.
На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд Ст.Загора държавна такса в размер на 800,00 лв., както сумите: 350 лв.
възнаграждение за вещо лице по съдебно медицинската експертиза, 400 лв. възнаграждение
за вещо лице по автотехническата експертиза и 514лв. възнаграждение за вещо лице по
почерковата експертиза.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС” АД София, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Студентски, бул.Симеоновско шосе №67А, представлявано от Мария Стоянова
Масларова-Гъркова и Павел Валериев Димитров, ЕИК *********, да заплати на Б. АС. М.,
ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул..... №1, на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 20 000
лв., представляваща частична претенция за застрахователно обезщетение за неимуществени
15
вреди в резултат на смъртта на .... М., настъпила при ПТП на 26.02.2020г., причинено от ИВ.
Д. ИВ. при управление на специализиран автомобил за сметосъбиране марка „Мерцедес",
модел 2628, рег.№ СВ .... НА, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД
„ЛЕВ ИНС” АД София, застрахователна полица № BG/22/119003154416, издадена със срок
на валидност за периода от 13.11.2019г. до 12.11.2020г., предявена като частичен иск от
претенция от 40 000лв., ведно със законната лихва от 16.04.2020г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС” АД София, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Студентски, бул.Симеоновско шосе №67А, представлявано от Мария Стоянова
Масларова-Гъркова и Павел Валериев Димитров, ЕИК *********, да заплати на
„АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Т. И БОЯДЖИЕВ“ Ст.Загора, със седалище и адрес на
управление гр.Ст.Загора, бул.Цар Симеон Велики №100 вх.В ет.1 ап.3, ЕИК *********,
представлявано от адвокат С.Т., при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 1130 лв.
адвокатско възнаграждение за осъществено от адв. С.Т. процесуално представителство на
ищеца Б. АС. М..
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС” АД София, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Студентски, бул.Симеоновско шосе №67А, представлявано от Мария Стоянова
Масларова-Гъркова и Павел Валериев Димитров, ЕИК ********* да заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 800,00 лв.
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС” АД София, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Студентски, бул.Симеоновско шосе №67А, представлявано от Мария Стоянова
Масларова-Гъркова и Павел Валериев Димитров, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Районен съд Ст.Загора сумата от общо 1264 лв., представляваща възнаграждения за вещи
лица, както следва: 350 лв. възнаграждение за вещо лице по съдебно-медицинската
експертиза, 400 лв. възнаграждение за вещо лице по автотехническата експертиза и 514лв.
възнаграждение за вещо лице по почерковата експертиза.
Присъдените суми за обезщетение за неимуществени вреди и за адвокатско
възнаграждение могат да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN
BG12FINV915010BGN05FUC „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр С.К. Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
16