№ 149
гр. В., 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ВЙМ
Членове:НДН
ВРГ
при участието на секретаря ВБЙ
като разгледа докладваното от НДН Въззивно гражданско дело №
20251300500116 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба вх.№13891/25.11.2024г. от Т. Н. Т. с ЕГН
********** от с.Н., общ.В.. ул „П.”,чрез адв. П. К. П., с посочен съдебен
адрес, против Решение № 625/21.10.2024г. по гр.д. № 20211320101544 на РС-
В., с което е уважен предявеният от В. Е. Н., Т. А. Н. и Е. А. Н. против П. И.
Н., като е признато за установено на основание чл. 124, ал.1 ГПК по
отношение на В. Е. Н. с ЕГН: **********, Т. А. Н. с ЕГН ********** и Е. А.
Н. с ЕГН: **********, тримата с адрес: гр. В., ул. „ДЦ” 4, ет.1, ап.2, като
правоприемници на А. Т. Н., б.ж. на гр. В., починал на 25.10.2021 г., че П. И.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „НЦ“ №23, не е собственик като
правоприемник съгласно саморъчно съставено завещание от 30.03.2023г. на Т.
Н. Т. с ЕГН: **********, с адрес: с. Н., общ. В., обл. В., ул. „П.”, починал на
24.05.2023г., който от своя страна да е станал собственик на основание чл. 35,
ал.2 ЗЖСК, въз основа на Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
построен от ЖСК № 77, т. II, рег.№ 2530, н.д. № 212 от 2020г. на Нотариус
ВВГ, вписан в Служба по вписванията- гр. В. с вх.рег.№ 4812/ 2020г., акт №
44, том ХУ, н.д. № 2677/ 2020г, на посочени в решението недвижими имоти и
е отменен същия нотариален акт.
С молба за поправка на въззивната жалба вх.№ 964/27.01.2025г. е заявено, че
поради грешка е записано името на Т. Н. Т., вместо името на П. И. Н..
Твърди се в жалбата, че решението е недопустимо, необосновано и
неправилно. Излага се, че ищците, като правоприемници на починал член на
1
ЖСК, могат да встъпят в членственото правоотношение само при спазване па
предпоставките от хипотезата на нормата на чл. 23 ЗЖСК, което не било
установено по делото, поради което и не биха могли да имат собственически
претенции за обект в ЖСК. Твърди се, че мотивите на решението не е
изследван и не е коментирано наличието на членствено правоотношение на
ищците в ЖСК, че наследниците на А. Т. Н. не са член-кооператори в ЖСК
поради липса на молби до УС на ЖСК, поради което по отношение на тях
липсва правен и материален интерес от предявяване на иск за собственост
върху обект в ЖСК, поради което отрицателният установителен иск е
недопустим.
Излага се, че изводът на ВРС, че не е установено в производството, наличие
на членствено правоотношение в ЖСК по отношение на починалия Т. Н. Т.,
поради прехвърлянето на членствените права на сина му А. Т. Н., който го е
заместил, е необоснован, тъй като към датата на съставяне на НА
№77/23.12.2020г Решение №1 и Решение №2 взети с Протокол от Общо
събрание на ЖСК "В.", проведено на 04.03.2020г. не са влезли в сила по
отношение на Т. Н. Т..
Неправилен бил и извода на съда, че оспореният нотариален акт е издаден в
нарушение на чл.35, ал.1 и ал.2 от ЗЖСК поради липса на решение на ОС на
ЖСК за определяне на окончателна цена на имотите, тъй като нямало спор за
цената на обектите и тяхното разпределение. Протоколът за разпределение от
23.03.1998г. бил известен на всички член-кооператори и не бил оспорен по
реда на ЗЖСК, поради което е влязъл в сила по отношение на всички .
Иска се обезсилването на решението, евентуално неговата отмяна и
отхвърляне на иска.Претендират се и разноските.
В отговор, въззиваемите В. Е. Н., Т. А. Н. и Е. А. Н., чрез пълномощника си
адв. Д. Д. излагат, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена от името на
Т. Н. Т., починал на 24.05.2023г. Същата се твърди, че е и неоснователна,
предвид обстоятелството, че членовете на семейството на А. Т. Н. по силата на
закона били придобили правата и задължения като член- кооператори в ЖСК
В., като за преминаването на тези права към тях по закон не са необходими
никакви допълнителни действия.
Същите имали и правен интерес, с оглед правото им да се снабдят с
нотариален акт за процесиите имоти, след като бъде установено със сила на
присъдено нещо, че ответникът Т. Н. Т. не е придобил право на собственост на
основание чл.35, ал.2 ЗЖСК.
Предвид смъртта на страните в рамките на процеса, на мястото на ищеца А. Т.
Н. са конституирани съпругата му и двете му деца- В. Е. Н., Т. А. Н. и Е. А. Н.,
а на мястото на ответника- неговия заветник П. И. Н.. Сочи се още, че
решенията на Общо събрание на ЖСК, проведено на 04.03.2020г., са оспорени
по гр. дело № 2143/ 2021г. на ВРС, като производството по същото дело е
приключило с влязло в сила на 12.01.2024г, определение за прекратяване на
производството поради отказ от иска, г.е. за правния мир такава жалба все
едно не е била подавана, респ. решенията на проведеното на 04.03.2020г.
Общо събрание на ЖСК за приемане на А. Т. Н. за член на ЖСК „В.” и за
2
освобождаване на Т. Н. Т. като член на кооперацията, са влезли в сила след
изтичане на срока по чл.40 от ЗЖСК - на 19.03.2020г.
Иска се решението да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноските.
Настоящият състав на В.ски окръжен съд, като съобрази предметните предЕ.
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му
част. Обжалваното решение е валидно, постановено в предЕ.те на
правораздавателната власт на съда.
По отношение на допустимостта на същото, настоящият състав го намира за
недопустимо, като съдът се е произнесъл по недопустим иск.
Пред първоинстанционния съд е предявен отрицателен установителен иск от
А. Т. Н. с ЕГН:********** и адрес гр.В., ул.ДЦ 4, ет.1, ап.2, чрез
адв.пълномощник Д. Д. против Т. Н. Т. с ЕГН ********** от с.Н., общ.В.. ул
„П.”,чрез адв. П. П., с искане да се признае за установено, че Т. Н. Т. с ЕГН
********** не е придобил право на собственост на основание чл.35, ал.2
ЗЖСК, на основание нотариален акт за собственост на недвижим имот,
построен от ЖСК №77, т.II, рег. №2530, н.д. №212 от 2020г. на нотариус ВВГ,
вписан в служба по вписвания гр.В. с вх.рег.№4812/2020г., акт №44, т.XV,
нот.д. № 2677/2020г, върху следните самостоятелни обекти:
1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР
10971.502.341.2.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.,
одобрени със Заповед РД-18-5/ 28.01.2008 г. на Изп. директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. В., п.к.3700, ул. „ДЦ” №4, ет.1, ап. 2, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ
109.70 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-
10971.502.341.2.1, 10971.502.341.2.3, под обекта- 10971.502.341.2.13,
10971.502.341.2.20, над обекта- 10971.502.341.2.5, ведно с прилежащите:
Избено помещение № 1, със застроена площ 32,13 кв.м., при съседи мазе № 15
на ДК, коридор, мазе № 2 на Борис Т., ул."ДЦ”, както и 5.93% идеални части
от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на
строеж върху мястото
2.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР
10971.502.341.2.16, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
В., общ. В., обл. В., одобрени със Заповед РД-18-5/ 28.01.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. В., п.к. 3700, ул.
„ДЦ” № 4, ет. 0, с предназначение на самостоятелния обект Гараж в сграда,
брой нива на обекта: 1, с посочена в Протокол за разпределение на обектите в
ЖСК "В.” В. от 23.03.1998 г. площ: 19,28 кв.м, заедно с прилежащите части
1,01 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху мястото,
3
3.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР
10971.502.341.2.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В.,
общ. В., обл. В., одобрени със Заповед РД-18-5/ 28.01 2008 година на
Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. В., п.к. 3700, ул. „ДЦ”
№ 4, ет. 0, гараж 17, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в
сграда, брой нива на обекта: 1, с посочена в Протокол за разпределение на
обектите в ЖСК "В. В. от 23.03.1998 г. площ 20.79 кв.м., заедно с
прилежащите части. 1.09 % идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху мястото.
4. АТЕ.Е ’В” със застроена площ 25,60 кв. м, ведно с прилежащите му 1,33 %
идеални части от общите части на сградата и ведно с прилежащите му 1,33 %
идеални части от отстъпеното право на строеж.
Твърди се в исковата молба от ищеца, че с нотариално заверена декларация от
23.12.2019г. ответникът е прехвърлил членството си в ЖСК "В." с всички
притежавани от него права и задължения като член на своя син, ищец по
делото А. Т. Н..
А. Т. Н. подал молба до УС на ЖСК "В.” и на проведеното на 04.03.2020г.
Общо събрание на ЖСК, Т. Н. Т. е освободен като член на кооперацията, а А.
Т. Н. е приет за член на ЖСК „В.” с всички произтичащи от решението
последици. След вземане на горепосоченото решение на ОС, ответникът се
снабдил на 23.12.2020г. с Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
построен от ЖСК № 77, т. II, рег.№ 2530, н.д. № 212 от 2020г. на Нотариус
ВВГ, вписан в Служба по вписванията- гр. В. с вх.рег.№ 4812/ 2020г., акт №
44, том XV, н.д. № 2677/ 2020г., за самостоятелните обекти в сграда, посочени
по- горе по т.1-3 , без да е бил в членствени отношения с ЖСК, и
незаконосъобразно се е снабдил с документ за собственост.
Твърди се, че липсват и доказателства за проведено ОС на ЖСК, на което, въз
основа на разпределението по чл. 28, ал. 1, т. 5 да е била приета окончателна
цена на обектите и на припадащите се ид. ч. от сградата и мястото. Към
датата, посочена в Протокол за разпределение от 23.03.1998г. не била приета и
не би могло да се приеме окончателна цена на обектите от ОС на ЖСК, при
положение, че фактически не били окончателно завършени всички
необходими СМР за въвеждане в експлоатация на построената от ЖСК
сграда.
Ответникът оспорва иска в отговор на исковата молба, с твърдения за
недопустимост на иска поради липса на правен интерес, тъй като само
отричането на правата на ищеца, без да обосновава как отричаното право би
рефлектирало върху личната му правна сфера води до недопустимост на
отрицателния установителен иск. Твърди се и неоснователност на иска, тъй
като решенията на ОС на ЖСК от 04.03.2020г. са обжалвани, образувано е
гр.д.№ 2143/2021г. на ВРС, което е висящо и решенията на ОС на ЖСК не са
влезли в сила към момента на предявяване на иска. Твърди се, че към момента
на съставяне на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, построен от
ЖСК №77, т.II, рег. №2530, н.д. №212 от 2020г. на нотариус ВВГ, вписан в
служба по вписвания гр.В. с вх.рег.№4812/2020г., акт №44, т.XV, нот.д. №
4
2677/2020г ответникът е бил собственик на обектите.
Не се спори между страните, че ответникът в първоинстанционното
производство е бил член на ЖСК В. гр.В., регистрирана по ф.д.№ 4/88 г. на
ВРС, видно от препис от същото дело. От последното се установява, че с
протокол на ОС за разпределение на обектите в ЖСК В. гр.В. от 23.03.1998г. ,
на Т. Н. Т. са разпределени процесните самостоятелни обекти в ЖСК, като са
посочени и прилежащите ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж.
Т. Н. Т. с нотариално заверена декларация от 23.12.2019г. прехвърля
членството си в ЖСК "В.", гр. В., ул. „ДЦ” № 4, ет.1, ап.4 с всичките
притежавани от него права и задължения като член на своя син, ищеца по
делото А. Т. Н., който подава молба до УС на ЖСК "В.” и на проведеното на
04.03.2020г. Общо събрание на ЖСК, ответникът е освободен като член на
кооперацията, а ищецът е приет за член на ЖСК „В.”гр.В..
Не е спорно между страните, и че на 23.12.2020г. ответникът се е снабдил с
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, построен от ЖСК с № 77, т.
II, рег.№ 2530, н.д. № 212 от 2020г. на Нотариус ВВГ, вписан в Служба по
вписванията- гр. В. с вх.рег.№ 4812/ 2020г., акт № 44, том XV, н.д. № 2677/
2020г., за самостоятелните обекти в сградата, посочени в исковата молба от т.1
до т. 3 .
Решенията на ОС на ЖСК от 04.03.2020г. са оспорени от Т. Н. Тошев, за което
било образувано гр.д. № 2143/2021г. по описа на ВРС, което производство е
приключило с влязло в сила определение за прекратяване поради отказ от
иска, на 12.01.2024г.
Ищецът А. Т. Н. починал на 25.10.2021г., като оставил наследници В. Е. Н. –
съпруга, Т. А. Н. и Е. А. Н. –деца, които били конституирани като ищци в
производството. Ответникът Т. Н. Т. починал 24.05.2023г.
Със саморъчно завещание от 30.03.2023г. последният завещал на П. И. Н.
процесните недвижими имоти в ЖСК В., като завещателното разпореждане е
обявено на 30.05.2023г., видно от Протокол за обявяване на саморъчно
завещание съхранявано в дома, и е вписано в СВ гр.В. вх.рег
№2596/14.06.2023г., акт 158, т.II от заветника, който е конституиран като
ответник в производството. По изложените факти страните не спорят.
С оглед така установените факти и обстоятелства, съдът прави следните
правни изводи: Съгласно Тълкувателно решение №8 /12.11.2013 г.по т.д.
№8/2012г на ОСГТК на ВКС, при установителните искове /включително и
отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното
право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото
има качеството „предмет на иска”, защото е обект на противоречиви правни
твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право
не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него
право. При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали
искове, основанието на иска /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ не е негов
индивидуализиращ белег. Правото, предмет на отрицателния установителен
иск и специално при иск, с който се отрича правото на собственост или друго
5
вещно право, не се индивидуализира само с вещта, върху която съществува и с
лицето, което е негов носител. Следва да се държи сметка и за придобивното
основание като белег, индивидуализиращ това право и разликата в правния
режим на правото на собственост, извеждано от първични и производни
придобивни способи. При отрицателния установителен иск за собственост,
след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да
изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато
е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от
ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено
правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.
Правният спор, с който е бил сезиран ВРС е за установяване придобиването на
правото на собственост от Т. Н. Т. с ЕГН: **********, с адрес: с. Н., общ. В.,
обл. В., ул. „П.”, починал на 24.05.2023г. в течение на производството.
В диспозитива на съдебното решение е признато за установено на основание
чл. 124, ал.1 ГПК по отношение на ищците Т. А. Н. с ЕГН ********** с адрес:
гр. В., ул. „ДЦ” 4, ет.1, ап.2, като правоприемник на А. Т. Н., б.ж. на гр. В.,
починал на 25.10.2021 г., че П. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „НЦ“
№23, не е собственик като правоприемник съгласно саморъчно съставено
завещание от 30.03.2023г. на Т. Н. Т. с ЕГН: **********, с адрес: с. Н., общ. В.,
обл. В., ул. „П.”, починал на 24.05.2023г., който от своя страна да е станал
собственик на основание чл. 35, ал.2 ЗЖСК, въз основа на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, построен от ЖСК № 77, т. II, рег.№ 2530, н.д.
№ 212 от 2020г. на Нотариус ВВГ, вписан в Служба по вписванията- гр. В. с
вх.рег.№ 4812/ 2020г., акт № 44, том ХУ, н.д. № 2677/ 2020г, на процесните
имоти.
В течение на съдебното производство и двете страни са починали и са
производството е продължило с участието на техните правоприемници,
съгласно чл.227 ГПК. Нормата легитимира наследниците като последващи
участници във висящото производство, дава им процесуална легитимация да
продължат процеса. Правният интерес у наследниците да продължат делото се
предпоставя в чл. 227 от ГПК – нормата им дава легитимацията и предпоставя
интереса им да вземат участие в производството по установителен иск на
мястото на починалата страна. Първоначалните страни са заместени в процеса
като страни в процесуалното правоотношение. Материалноправното
отношение не се е променило, както и предмета на спора , който е въведен от
ищеца - установяването наличие или не на придобито право на собственост от
Т. Н. Т.. Във връзка със спорните факти и обстоятелства, са изложени
твърдения, възражения, фактически и правни доводи от страните, и са
събирани доказателства, касаещи правото на собственост на първоначалния
ответник. Никъде в мотивите съдът не е обсъждал факти, обстоятелства и
доказателства, касаещи правото на собственост на процесуалния
правоприемник на ответника.
Като е отрекъл придобито право на собственост от процесуалния
правоприемник на ответника , първоинстанционният съд се е произнесъл по
непредявен иск. Същевременно липсва ясен диспозитив дали уважава
предявения иск за липса на придобито право на собственост от първоначалния
6
ответник Т. Н. Т..
Както бе посочено по-горе в цитираното решение, при отрицателния
установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото
на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на
които то е могло да се породи. В този случай за процесуалния правоприемник
на първоначалния ответник с постановеното решение биха се преклудирали
всички основания, които същият би могъл да въведе в един правен спор
относно възникнало в патримониума му право на собственост върху същите
имоти.
Поради горното , ВОС намира, че решението следва да бъде обезсилено и
делото върнато на ВРС за произнасяне по предявения иск, за което на
основание чл.270, ал.3 , изр.последно ГПК
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №625/21.10.2024г. по гр.д. № 20211320101544 на РС-
В..
Връща делото на РС В. за произнасяне по предявения иск съгласно петитума
на исковата молба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7