Р Е Ш
Е Н И Е
№ 216 от 02.10.2020 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 559 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния
регистър (ЗКИР).
Делото
е образувано по жалба от М.Р.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу
Заповед № 18-11068/19.12.2018 г., издадена от началника на Служба по геодезия,
картография и кадастър (СГКК) – Кюстендил, с която основание чл. 54, ал. 4 във
вр. с ал. 1 от ЗКИР е
одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Жиленци, община Кюстендил, ЕКАТТЕ
29386, одобрена със Заповед № РД-18-1234/13.06.2018 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, и съгласно
Скица-проект № 15-925102/11.12.2018 г., представляващо отстраняване на
непълнота и грешка в одобрената кадастрална карта, състоящо се в промяна на
границите на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 29386.90.13 и ПИ с
идентификатор 29386.90.33 и данните за площта на същите, като
ПИ с идентификатор 29386.90.13, с вписан в КР собственик Д.Й.И., е с намалена
площ – от 592 кв. м на 500 кв. м, а ПИ с
идентификатор 29386.90.33, с вписан в КР собственик Боян К. Станков, е с увеличена
площ – от 510 кв. м на 603 кв. м. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на процесната заповед, като
издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.
Иска се отмяна на заповедта. Не се претендират направените
разноски по производството на делото.
Ответникът
– началникът на СГКК – Кюстендил, чрез
процесуалния си представител по пълномощие адвокат К. П.,
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира направените
разноски по производството на делото.
Заинтересованата страна – В.Б.К., в представения по делото писмен отговор и
чрез
процесуалния си представител по пълномощие адвокат С. М.
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира направените
разноски по производството на делото.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
е придобил собствеността по отношение на ПИ с идентификатор 29386.90.13 по КККР
на с. Жиленци, с площ от 0,592 дка, въз
основа на договор за покупко-продажба, сключен с Д.Й.И. и Р.М.И., обективиран в
Нотариален акт № 169, том III, дело № 460/2016
г. по описа на нотариус с рег. № 188 в регистъра на Нотариалната камара.
Производството по издаване на процесната заповед е образувано служебно, след
постъпване в СГКК – Кюстендил на писмо с рег. № 05-16810/26.11.2018 г. от
омбудсмана на Република България във връзка с постъпила жалба с вх. №
5839/2018 г. от В.Б.К. – собственик на ПИ с идентификатор 29386.90.33 по КККР
на с. Жиленци.
Видно от представената по делото справка с изх. № 20-20002/13.03.2020 г.,
издадена от началника на СГКК – Кюстендил, към 13.11.2019 г. (датата на подаване на процесната жалба) в КР на землището на с. Жиленци като собственици на ПИ с
идентификатор 29386.90.13 и ПИ с
идентификатор 29386.90.33 са вписани съответно М.Р.И. и В.Б.К..
По
делото е назначена съдебна техническа експертиза, вещото лице по която е
изготвило заключение с вх. № 3461/24.08.2020 г. по описа на съда. Вещото лице
сочи, че за местността „Г.”, с.
Жиленци, са изработени помощен план и план на новоъбразуваните имоти, одобрен
със Заповед № 211/04.01.2020 г. на областния управител на област Кюстендил. При
изработването на помощния план ПИ с номер 32.45 е с площ 593 кв. м, а ПИ с
номер 97.10 е с площ 510 кв. м. При изготвянето на плана на новообразуваните
имоти контурите на процесните имоти са препроектирани и те вече са с площ,
както следва: ПИ с идентификатор 29386.90.1 – 500 кв. м и ПИ с
идентификатор 29386.90.33 – 603 кв. м. Имот
с номер 32.45 и имот с номер 97.10 по помощния план са идентични съответно с ПИ
с идентификатор 29386.90.13 и ПИ с идентификатор 29386.90.33 преди изменението
на кадастралната карта. Имот с номер
90.13 и имот с номер 90.33 по плана на новообразуваните имоти са идентични
съответно с ПИ с идентификатор 29386.90.13 и ПИ с идентификатор
29386.90.33 след изменението на кадастралната карта. Вещото лице обосновава извод, че в системата на кадастъра погрешно е
мигриран помощният план, а не планът на новообразуваните имоти.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е основателна по следните
съображения:
Процесната
заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите
правомощия, и в предвидената от закона писмена форма. При
издаването ѝ обаче са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
С
допуснатото изменение на КККР на с. Жиленци е засегнат имот, който към този
момент е записан в КР на Д.И.. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
от АПК за започване на производството по издаване на
административен акт се уведомяват известните заинтересовани граждани и
организации освен заявителя. Нормата е императивна и е гаранция за правата на
заинтересованите от административното производство лица, а жалбоподателят,
респ. неговите праводатели до вписването му като собственик в КР,
са такива лица. В случая нито жалбоподателят, нито праводателите му – Д.И. и Р.
И., са били уведомени за започналото производство по изменение на КККР на с.
Жиленци. В ЗКИР не
се съдържат разпоредби, които да изключват приложението на чл. 26 от
АПК,
поради което административния орган – началникът на СГКК – Кюстендил, е имал
задължението да уведоми лицата, чиито права и законни интереси биха били засегнати
от индивидуалния административен акт, за да имат
възможност да проявят активност в защита на правата си. Доколкото органът не е направил това, не е изследвал и въпроса
дали промяната в границите между двата имота е свързана със спор за материално
право. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато
непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Законът не посочва по какъв
начин административният орган установява наличието на спор за собственост,
поради което в тези случаи органът е длъжен, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 от АПК, да
уведоми известните му заинтересовани лица за започналото пред него
производство. Допуснатото в случая нарушение
на чл. 26, ал. 1 от АПК е довело и до
нарушение на чл. 34, ал. 1 и 3 от АПК,
при липсата на данни в акта за неотложност на издаването, в която хипотеза
задължението по чл. 34, ал. 1 и 3 не
се изпълнява от органа. Административният орган е допуснал и нарушение на чл. 35 от АПК,
тъй като актът е издаден без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства, и
без да бъдат обсъдени обясненията и възраженията на жалбоподателя, респ. на неговите
праводатели, тъй като те са били лишени от възможността да направят такива.
Предвид
изложеното и съгласно чл. 168, ал. 4 от АПК (в
сила от 01.01.2019 г.) оспорената заповед на началника на СГКК – Кюстендил е
издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
което е самостоятелно основание за нейната отмяна. Нормата на чл. 168, ал. 4 от АПК сочи,
че съществено нарушение на административнопроизводствените правила има при
всички случаи, когато вследствие на нарушаване на
задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от
възможността да участват като страна в производството по издаване на
индивидуален административен акт. Същата
е процесуална, поради което считано от влизане в сила намира приложение и по
висящите производства. Законодателят е приел, че
нарушението е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на акта, доколкото с лишаването им от възможността да участват в
производството по издаване на административния акт на заинтересованите лица не
е била дадена възможност да представят становища и доказателства
за установяване на релевантните за случая факти (вж.
в т. см. Решение № 15941/25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8495/2019
г., II о., Решение № 6956/28.05.2018
г. на ВАС по адм. д. №13999/2017 г., II о. и Решение № 10568/11.10.2016
г. на ВАС по адм. д. № 2529/2016 г., II о.).
Съгласно чл. 168, ал. 5 от АПК (в
сила от 01.01.2019 г.), която като процесуална норма намира приложение и по
висящите производства, когато съдът установи съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на административния
орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и
5 от АПК.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да отмени обжалваната заповед и да
изпрати преписката на административния орган
за ново произнасяне.
При
този изход на спора на ответника и на заинтересовата страна не следва да се
присъждат направените разноски по производството на делото. Жалбоподателят не претендира разноски.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
18-11068/19.12.2018 г., издадена от началника на СГКК –
Кюстендил.
ИЗПРАЩА преписката
на началника на СГКК
– Кюстендил за ново произнасяне при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото
решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Решението
може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: