Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 372 24.06.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1567 по описа за 2018г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 от ГПК вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК и осъдителен иск с пр. осн. чл. 92,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК.
Ищецът „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Балша” № 17-партер, офис № 1, представлявано от Управителя Б.И.Н.,
действащ чрез пълномощник юрк.Р.К., твърди в исковата си молба, че сключил
с ответника А.Г.И., ЕГН **********
***, Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
180776/23.08.2017г., по силата на който му предоставил заем от 700лв., като сключването се
извършвало на база предоставената от ищеца информация в уеб сайт www.minizaem.bg Там били публикувани
условията за предоставяне на кредита, като след регистрация и маркиране от
страна на клиента на полето „съгласен съм с общите условия“, на посочения от
клиента електронен адрес, в случая-********@***.**, кредиторът му изпратил
е- мейл с преддоговорна информация за
условията на договора, ведно с име и парола на потребителя за писмено
потвърждаване, чрез електронно подписване посредством електронната платформа www.signnow.bg. След това се провел и
телефонен разговор с ответника на посочения от него мобилен номер **********, в
който страните потвърдили волята си за сключване на договора, а по
предоставената на кредитора б. сметка на ответника в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, IBAN ***, кредиторът превел
договорената сума от 700лв. Излага още, че изплащането на сумата било
разсрочено на 14 вноски за периода от 22.09.2017г. – 17.10.2018г.Тъй като
ответникът не изпълнил задълженията си по договора, кредиторът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 571/07.06.2018 год., постановена по
ч.гр.д.№ 859/2018г. по описа на РСТ за следните суми-главница в размер на 700
лв., договорна лихва в размер на 138,60лв. за периода 05.06.2017 г. до
01.04.2018 г. и разходи за извънсъдебно
събиране на задължението поради забава в размер на 40 лв. за периода
22.09.2017г.-22.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-23.05.2018 год. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, като в
настоящото производство и след частично обезсилване на заповедта, ищецът е
предявил и осъдителен иск за присъждане на неустойка за непредоставено
обезпечение по чл.3 от договора в размер на 552,86лв. за периода
22.09.2017г.-17.10.2018г.В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител.Постъпили са молби от процесуалния му представител с искане за
разглеждане на спора в отсъствие на представител на ищеца, в писмени бележки
предявените искове се поддържат и се иска уважаването им изцяло, претендират се
разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв. В.П.-ТАК, назначен от съда особен процесуален представител на ответника, предявените искове се оспорват, като неоснователни; излага се, че не са налице доказателства за наличие на валидно сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние.В съдебно заседание особения представител на ответника уточнява, че не оспорва сключването на самия договор, а предаването на сумата от 700лв.В хода на устните състезания и съобразно събраните доказателства по делото, особеният представител пледира за постановяване на решение съобразно установеното от заключението на вещото лице
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 180776/23.08.2017г., сключен между страните се установява, че съгл. чл.2, кредиторът предоставя на длъжника паричен заем в размер на 700лв. чрез банков превод по посочената от длъжника негова б. сметка в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, IBAN ***, която сума длъжникът е следвало да върне за срок от 420дни, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,15%, ГПР 48,44%, обща дължима сума от 873,25лв., а в случай на непредоставено обезпечение по чл. 3(1) от договора-1426,11лв. В чл. 3(1) е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:1-б. гаранция със срок на валидност 30дни след крайния падеж или 2-две физически лица-поръчители, всеки от които да отговаря на редица изисквания-да има сключен безсрочен трудов договор с минимално месечно БТВ от 1 000лв., за което да предостави служебна бележка от работодателя, да не е потребител или поръчител по друг заем с ищеца, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или съответна кредитна история в ЦКР на БНБ.При неизпълнение, длъжникът следва да заплати на кредитора неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 552,86лв., която се разсрочва на вноски от по 39,49лв., прибавена към всяка погасителна вноска.В чл. 4 на договора е инкорпориран погасителен план, който съдържа два варианта-първият без неизпъленние на задължението за предоставяне на обезпечение и вторият-в случай на неизпълнение на това задължение, предвидено е и заплащане на допълнителни разходи от длъжника при забава в изплащането на дължимите вноски.Договорът съдържа и ОУ за предоставяне на кредити от разстояние. Представен е и платежен документ, от който е видно, че кредиторът е превел уговорената сума от 700лв. по посочената по-горе б. сметка на длъжника на 23.08.2017г., както и електронна кореспонденция между страните на хартиен носител.Договорът е представен и на електронен носител по делото. От заключението на назначената по делото СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно и отговарящо на поставените задачи се установява, че сумата от 700лв. е постъпила по банковата сметка на ответника и е усвоена от него, като по договора същият не е извършвал никакви плащания, при което са налице непогасени суми в размер на 700лв. главница, договорна лихва в размер на 173,25лв. за периода от 22.09.2017г до 17.10.2018г., неустойка 552,86лв. за същия период и 40лв. разходи за събиране на вземането.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявените установителни
искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК и осъдителен иск са обосновани с обстоятелството, че между страните е
налице валидно сключен договор за кредит чрез средства за комуникация от
разстояние, регламентирано от разпоредбите на ЗПФУР. Според чл. 18 ал. 2 от
ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно
този закон, се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).В случая
ищецът твърди, че комуникацията между страните е осъществена чрез електронната му
страница, на която ответникът е подал искане за получаване на кредит,
предоставена му е била необходимата
информация и същият се е съгласил да получи заем.За този тип кредити, освен
изискванията по ЗПФУР се прилагат и общите изисквания на ЗПК, според чл. 10 от
който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг
носител, който в случая представлява електронен документ, като е спазено
изискването за съхраняването му на траен носител. Електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ.Според съдебната практика, обективирана в Решение № 70/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр.
дело № 868/ 2012 г., IV г. о., електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл. 13 ал. 1
ЗЕДЕП- за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. В случая, от съдържанието на договора за кредит се
установяват личните данни и идентификация на ответника, както и номера на
банковата му сметка, поради което съдът приема, че именно ответникът е съобщил
тези данни на кредитора, заемната сума е преведена по сметка на ответника и е
усвоена от него, при което следва да се приеме, че е била налице воля за
сключването на договора и от двете страни по него.От заключението по
назначената СИЕ съдът приема за установено, че ответникът не е изпълнил задължението
си да изплаща дължимите вноски, като не е направил нито едно погасяване, поради
което след изтичане срока на договора на 17.10.2018г., същият е останал
задължен за сумата от 700лв. главница и договорна лихва в размер на 138,60лв.
за периода 05.06.2017 г. до 01.04.2018 г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК 571/07.06.2018 год., постановена по ч.гр.д.№
859/2018г. по описа на РСТ,
обуславящо основателността на тези искове и уважаването им, ведно със законната
лихва върху главницата, от 23.05.2018г. до изплащане на задължението, на осн.
чл.422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 от ГПК вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК.
Относно претенцията за установяване съществуването на
вземане за разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на
40 лв. за периода 22.09.2017г.-22.10.2017г., съдът приема следното:Ищецът
обосновава дължимостта на тази сума с уговореното в
чл. 7,ал.2 от договора, в която е предвидено заплащането на такса за изпращане
на писма, електронни съобщения и провеждане на телефонни разговори с длъжника
при забава в плащанията на всяка от уговорените вноски, като по този иск съдът приема следното: Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит (ЗКП) дават
възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с
договора. Изпращането и връчването на напомнителни
писма или покани(каквито електронни писма са представени на хартиен носител по
делото), както и ангажирането на служител, обаче, не представляват допълнителни
услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По
своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението,
включително и по принудителен път, на задълженията на потребителя по договора.
Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията
между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре
договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с усвояването и управлението
на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК, обуславящо нищожността на тази клауза на осн.
чл. 26,ал.1,пр.първо от ЗЗД и отхвърлянето на иска за присъждане на сумата от
40лв., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 571/07.06.2018
год., постановена по ч.гр.д.№ 859/2018г. по описа на РСТ, като неоснователен, на осн.
чл.422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 от ГПК вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК.
По предявения осъдителен иск за
присъждане на неустойка за непредоставено обезпечение по чл.3 от договора в
размер на 552,86лв. за периода 22.09.2017г.-17.10.2018г. и като съобрази практиката на ВКС, обективирана в решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. №
2022/2009 г., I-во ГО, съобр.
която ако съдът установи
нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се съобрази с
нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича
пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност,
съдът приема следното: В глава четвърта от ЗПК е
уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка
да откаже сключването на такъв.В този смисъл е съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г.
относно договорите за потребителски кредити.Разгледана в този аспект, клаузата
в чл.3 от договора за заем, според която се дължи неустойка в размер на 552,86
лв. при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване
на договора на обезпечения чрез поръчителство на физически лица или б. гаранция
в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта
на транспонираната в ЗПК директива.Подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го стори, дългът му нараства.Според чл.16 от ЗПК,
проверката за кредитоспособността на потребителя трябва да се извърши преди
сключване на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на
изводите от проверката и едва след предоставянето му, да се сключи договора за
кредит.В конкретния случай и след като кредитът е бил разрешен, от лицето е
изисква да представя обезпечение и да заплаща неустойка,
предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски.На
следващо място, неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за ищеца
да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение), е пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване.Според т.3 от Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г.,
ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.По посочения начин се заобикаля и разпоредбата на чл.33
ал.1 от ЗПК.С процесната клауза за неустойка в полза
на ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – непредоставено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди.Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от
това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по
чл.33 ал.1 от ЗПК.По изложените съображения, с оглед нищожността по
чл. 26,ал.1, пр. трето от ЗЗД на клаузата по чл.3 от договора съдът намира, че
ответникът не дължи уговорената неустойка в размер на 552,86 лв., за която сума
е предявен осъдителен иск, обстоятелство,
обуславящо отхвърлянето на иска, като неоснователен, на осн.
чл. 92,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК.
По
разноските: С оглед изхода от спора, доколкото съдът дължи произнасяне по
разноските в заповедното и в настоящото производство, приема, че с оглед
степента на уважаване на претенциите, от разноските в заповедното производство
ищецът има право на разноски в размер на 32,24лв., а от направените такива в
исковото производство- на 358,75лв., или общо 390,99лв., определени по
съразмерност, на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Балша” № 17-партер, офис № 1, представлявано от Управителя Б.И.Н.,
действащ чрез пълномощник юрк.Р.К., против А.Г.И., ЕГН ********** ***, за сумата от 700лв. главница и договорна лихва в размер на 138,60лв. за
периода 05.06.2017 г. до 01.04.2018 г., дължими по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 180776/23.08.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, от 23.05.2018г. до изплащане на задължението, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК 571/07.06.2018 год., постановена по ч.гр.д.№
859/2018г. по описа на РСТ на осн.
чл.422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 от ГПК вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Балша” № 17-партер, офис № 1,
представлявано от Управителя Б.И.Н., действащ чрез пълномощник юрк.Р.К.,
против А.Г.И., ЕГН ********** ***,
установителен иск за съществуване на вземане за сумата от 40лв., претендирани разходи
за извънсъдебно събиране на задължението за периода 22.09.2017г.-22.10.2017г., за
която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 571/07.06.2018 год.,
постановена по ч.гр.д.№ 859/2018г. по описа на РСТ, като неоснователен, на
осн. чл.422,ал.1 вр. чл.
415,ал.1 от ГПК вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Балша” № 17-партер, офис № 1, представлявано
от Управителя Б.И.Н., действащ чрез пълномощник юрк.Р.К., против А.Г.И., ЕГН ********** ***, осъдителен иск за
заплащане на сумата от 552,86 лв., претендирана неустойка за непредоставено обезпечение по чл.
3 от Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
180776/23.08.2017г.,като неоснователен, на осн. чл. 92,ал.1 от ЗЗД вр.
чл. 6 от ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК.
ОСЪЖДА А.Г.И., ЕГН ********** ***, да заплати на „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”Балша” № 17-партер, офис № 1, представлявано
от Управителя Б.И.Н., действащ чрез пълномощник юрк.Р.К., разноските в
заповедното и в настоящото производство в размер общо на 390,99лв., определени
по съразмерност, на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: