№ 767
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001000808 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца А. В. В. срещу решение №
1716 от 04.07.2022г. по т.д. 6188/2021г. по описа на СГС, ГО, I - 20 с-в, в
частта, с която е отхвърлена претенцията му срещу „Фабрика Малчика“
ЕООД за възнаграждение по договор за посредничество от 05.09.2014г. и
приложение към него от 11.09.2014 г. за извършени от LUB FOODS AB
(Luthman Backlund foods AB) с посредничеството на ищеца покупки на стоки
от „Фабрика Малчика“ ЕООД, за което са издадени фактури № 11110 от
01.11.2019г.; № 11130 от 08.11.2019г.; № 11146 от 15.11.2019г.; 11166 от
22.11.2019г.; № 11174 от 29.11.2019г.; № 11192 от 06.12.2019г.; № 11217 от
18.12.2019г. и № 11222 от 20.12.2019г., за горницата над уважения размер от
сумата от 958,83 лева до сумата 5 382,21 лева, и в частта, с която е отхвърлена
претенцията му за заплащане на сумата от 21 471,63 лева - възнаграждение по
договор за посредничество от 05.09.2014 г. и приложение към него от
11.09.2014 г., за извършени от LUB FOODS AB (Luthman Backlund foods AB)
с посредничеството на ищеца покупки на стоки от „Фабрика Малчика“
ЕООД, за което са издадени фактури с № 10946 от 09.08.2019г.; № 10968 от
1
22.08.2019г.; № 10984 от 30.08.2019г.; № 11003 от 09.09.2019г.; № 11019 от
16.09.2019г. и № 11043 от 27.09.2019г. Жалбоподателят поддържа решението
в тези му обжалвани части да е неправилно предвид неговата необоснованост
и постановяването му при допуснати процесуални нарушения при събиране
на сочените от страните доказателства. Излага съдът да е приел в мотивите на
съдебния си акт, че се установява закупуването на стоки по посочените от
ищеца с исковата му молба фактури за периода м. 11 – м. 12.2019г., за които
ищецът претендира принос, но при изчисляване на дължимото му се
възнаграждение да е пропуснал да калкулира фактура № 11166/22.11.2019г.
на стойност 58504,44 евро, от която претендира да има принос за сумата
45580,33 евро. По причина на последния пропуск му е определил по-нисък
размер на дължимото му се за периода възнаграждение. Сочи дължимото
такова да е, както е заявено с исковата молба - 23 233,31 лв., от което като се
извадят плащанията в размер на 17 817 лв., остава да му се дължи сумата
5 382,21 лв., а не както е сметнал първоинстанцонният съд – 958,83 лв.
Поддържа при допуснато от съда процесуално нарушение да е прието
заключение по ССчЕ-за, която не отговаря на поставените и от съда задачи,
по която причина по делото са останали недоказани според съда твърденията
на ищеца, че са заплатени всички фактури, издадени за закупени от
осигурения от него клиент стоки за периода м.08.- м.09.2019г. Цитира
съдебна практика на ВКС като излага съобразно последната в хипотеза като
процесната – при дадено заключение по задачи, различни от поставените от
съда, съдът да е длъжен да не приеме заключението, респективно сам
служебно да назначи повторна експертиза. В ход по същество поддържа
претенцията му за заявения период м.08-м.09.2019г. да се установява от
събраната пред въззивния съд ССчЕ-за и моли същата да бъде уважена в
пълен размер. Претендира присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна, „Фабрика Малчика” ЕАД, оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Поддържа по първата група доводи на ищеца
последният сам да признава, че по фактура № 11166/22.11.2019г. има
частично плащане, което сочи да се установява и от заключението по
приетата ССчЕ. Излага доколкото плащането на възнаграждение в полза на
ищеца с процесния договор е обвързано с тридневен срок след плащането на
фактурите от клиента, то ищецът да няма право на възнаграждение върху
пълния размер на цената по фактурата, а само върху заплатената част.
2
Оспорва да е налице допуснато от първата инстанция процесуално нарушение
във връзка с приетата ССчЕ, като сочи да е налице пропуск от страна на
ищеца да докаже претенцията си, по която причина и следва да понесе
последиците на своето бездействие и правилно искът му за възнаграждение за
продадени стоки в периода м.08-м.09.2019г. е отхвърлен като неоснователен.
По изложените доводи моли за потвърждаване на обжалваното съдебно
решение. Претендира присъждане на разноски по делото.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
му част.
Досежно правилността на решението в обжалваната му част съдът
приема следното:
Решението е влязло в сила предвид липсата на жалба в частта, с която е
уважен предявения иск по чл. 79 ЗЗД за дължимо възнаграждение по
процесния договор за посредничество от 05.09.2014г. и приложение към него
от 11.09.2014 г. за извършени от LUB FOODS AB (Luthman Backlund foods
AB) с посредничеството на ищеца покупки на стоки от „Фабрика Малчика“
ЕООД, за което са издадени фактури № 11110 от 01.11.2019г.; № 11130 от
08.11.2019г.; № 11146 от 15.11.2019г.; № 11166 от 22.11.2019г.; № 11174 от
29.11.2019г.; № 11192 от 06.12.2019г.; № 11217 от 18.12.2019г. и № 11222 от
20.12.2019г., за сумата 956,83 лв., ведно със законните лихви върху
главницата, и в частта, с която искът е отхвърлен за горницата над сумата
5382,21 до пълния предявен размер.
При зачитане на дадените задължителни указания с ТР 3/2016г. по
описа на ОСГТК на ВКС обективните предели на силата на пресъдено
нещо(СПН) на положителното съдебно решение по частичен иск обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните
по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
3
спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците
на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите,
когато предмет на иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането,
се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в
останалия обем.
По тези мотиви и всички поддържани от ответника пред първата
инстанция възражения досежно правопораждащите вземането на ищеца
факти – процесния договор за посредничество от 05.09.2014г., ведно с
приложение от 11.09.2014г. към него, валидността на сделката и
съдържанието на последните документи, включително и дали процесните
фактури са издадени за закупени стоки от осигурения от ищеца клиент, са
преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението във влязлата му в
сила част.
Възражения в този смисъл и не се поддържат от ответника пред
въззивния съд.
По тези доводи съдът приема по делото да се установява, че страните по
спора са обвързани от облигация, по силата на която ищецът А. В. поема
задължение да издирва и осигурява клиенти за покупка на продукти,
произвеждани или разпространявани от „Фабрика Малчика“ ЕООД, срещу
възнаграждение в размер на 5 % от стойността на всеки договор или всяка
покупка, извършена от осигурени от него клиенти – чл. 1 и чл. 3 от договора.
В чл. 5 е договорено възнаграждението да следва да се заплаща в 3 – дневен
срок от датата на получаване от възложителя на цената по договорените и
закупени от клиента количества.
Установява се и страните да са подписали в изпълнение на чл.1, ал. 2 от
договора документ -приложение – протокол 1 на 11.09.2014г., с който са
признали А. В. в изпълнение на договора да е осигурил клиент LUB FOODS
AB (Luthman Backlund foods AB), Стокхолм, Швеция, и да има право на
възнаграждение в размер на 5% от цената на всяка сделка, осъществена с този
клиент.
Единственият останал спорен въпрос по въведените с двете искови
молби, обединени за общо разглеждане, факти е какъв е размерът на
4
заплатените от осигурения от ищеца клиент LUB FOODS AB (Luthman
Backlund foods AB) цени за покупки на стоки от „Фабрика Малчика“ ЕООД,
за което са издадени фактури № 11110 от 01.11.2019г.; № 11130 от
08.11.2019г.; № 11146 от 15.11.2019г.; № 11166 от 22.11.2019г.; № 11174 от
29.11.2019г.; № 11192 от 06.12.2019г.; № 11217 от 18.12.2019г. и № 11222 от
20.12.2019г., и фактури с № 10946 от 09.08.2019г.; № 10968 от 22.08.2019г.; №
10984 от 30.08.2019г.; № 11003 от 09.09.2019г.; № 11019 от 16.09.2019г. и №
11043 от 27.09.2019г.
За последната група факти са събрани основно заключение на ССчЕ
пред СГС и повторно такова пред САС.
Видно от последните всички процесни фактури са редовно
осчетоводени при ответника и отразяват продажба на стоки към клиент LUB
FOODS AB (Luthman Backlund foods AB). Фактурите са отразени в сметка 411
„Клиенти“ по партидата на дружество Luthman Backlund foods – Sweeden,
включени са в дневниците за продажби и в подадените справки към в НАП.
Общата стойност продадени стоки по процесните фактури е 913 775,74
евро – отговор на задача първа по приетата от САС повторна ССчЕ.
С дадения отговор по задача 2 – таблица 2 от повторната ССчЕ вещото
лице потвърждава счетоводните записи при ответника да отразяват пълно
плащане на договорената цена по процесните фактури от клиента Luthman
Backlund foods чрез авансови и окончателни плащания по всяка от фактурите,
като последните плащания са с дата 31.12.2019г. Или към релевантния
момент – датата на устни състезания пред САС, осигуреният от ищеца А. В.
клиент е заплатил пълния размер на договорената цена по всички процесни
фактури.
По силата на сключения между страните договор ищецът А. В. има
право на възнаграждение в размер на 5 % от стойността на закупените по
горните фактури стоки от осигурения от него клиент Luthman Backlund foods.
Видно от очертания с исковите молби предмет на спора ищецът сам
признава приносът му по процесните фактури да не е за всички договорени
стоки, а само за част от тях, като предвид установения в процесуалния закон
принцип на диспозитивното начало за тази, заявена в по-малък размер
претенция, следва да бъдат уважени сезиралите съда искове.
Или по първата група фактури: № 11110 от 01.11.2019г.; № 11130 от
5
08.11.2019г.; № 11146 от 15.11.2019г.; № 11166 от 22.11.2019г.; № 11174 от
29.11.2019г.; № 11192 от 06.12.2019г.; № 11217 от 18.12.2019г., очертания от
ищеца принос е за 237 578,97 евро. Дължимото се възнаграждение от 5 % от
последната сума е 11 878,95 евро, или 23 233,21 лв., какъвто е и заявения с
исковата молба размер на претенцията от ищеца.
Съобразно необжалваната част на първоинстанционното решение
ответникът е заплатил на ищеца сумата 17 817 лв., която първоинстанционият
съд е отнесъл за погасяване на задължението му за възнаграждение за
продадени стоки по тези фактури, или останалата непогасена част на
вземането на ищеца за възнаграждение по тези процесни фактури е 23 233,21
лв. – 17 817 лв. = 5 416,21 лв.
Ищецът е обжалвал решението в частта за горницата над сумата 956,83
лв. до сумата 5 382,21 лв., която е по-малка от гореизчисления от съда
непогасен размер на вземането му, и в тази му част - до сумата 5 382,21 лв., с
оглед основния принцип на диспозитивното начало в гражданския процес
следва да бъде отменено като неправилно първоинстанцинното решение и
постановено друго, с което искът да бъде уважен за разликата от 4 425,38 лв.
(5382,21 – 956,83).
По изложените от съда доводи изцяло основателна се явява и
претенцията на ищеца за възнаграждение по договора за закупени от
осигурения от него клиент LUB FOODS AB (Luthman Backlund foods AB)
стоки по втората група фактури с № 10946 от 09.08.2019г.; № 10968 от
22.08.2019г.; № 10984 от 30.08.2019г.; № 11003 от 09.09.2019г.; № 11019 от
16.09.2019г. и № 11043 от 27.09.2019г. По отношение на закупените с
цитираните фактури стоки ищецът също заявява по-малък принос от общата
цена на продадените стоки или за сумата 219 565,28 евро. Дължимото
възнаграждение за последната по-малка сума е 10 978,27 в евро, или в
претендираната национална валута е 21 471,63 лв.
Не са въведени никакви правопогасяващи възражения от ответника,
нито други, освен признатите с влязлото в сила решение, плащания се
доказват по делото, предвид на което и предявеният иск се явява основателен
за пълния размер от 21 471,63 лв.
Решението в частта, с която искът е отхвърлен за последната сума, е
неправилно по изложените от въззивния съд доводи и следва да бъде
6
отменено в тази му част и постановено друго, с което искът да бъде уважен за
пълния претендиран размер от сумата 21 471,63 лв.
С оглед частичната отмяна на първоинстанционното решение следва
същото да бъде отменено частично и в частта разноските.
Първоинстанционният съд е признал доказан разход за ответника за сумата
3 400 лв. С оглед изхода на спора има право на разноски за сумата 1357,62 лв.
Решението, в частта му, с която на ответника са присъдени разноски за
горницата над сумата 1 357,62 лв. до сумата 3327,08 лв. следва да бъде
отменено, предвид отхвърлената част на исовете.
На ищеца първоинстнционният съд е признал доказани разноски за
сумата 4688 лв. С оглед изхода на спора има право на разноски за сумата
2 816,03 лв. Първата инстанция му е присъдила разноски в размер на 100,55
лв., като с настоящото решение ще бъде присъдена разликата от 2 715,48 лв.
Пред въззивния съд с оглед изхода на спора – пълно уважаване на
въззивната жалба, право на разноски в пълен размер има въззивникът ищец.
Доказва разноски по приложен списък за сумата 2417,86 лв., които ще му
бъдат присъдени с настоящото решение.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1716 от 04.07.2022г. по т.д. 6188/2021г. по описа
на СГС, ГО, I - 20 с-в, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлена
претенцията на А. В. В., ЕГН **********, срещу „Фабрика Малчика“ ЕООД,
ЕИК *********, за възнаграждение по договор за посредничество от
05.09.2014г. и приложение към него от 11.09.2014 г. за извършени от LUB
FOODS AB (Luthman Backlund foods AB) с посредничеството на ищеца
покупки на стоки от „Фабрика Малчика“ ЕООД, за което са издадени фактури
№ 11110 от 01.11.2019г.; № 11130 от 08.11.2019г.; № 11146 от 15.11.2019г.;
11166 от 22.11.2019г.; № 11174 от 29.11.2019г.; № 11192 от 06.12.2019г.; №
11217 от 18.12.2019г. и № 11222 от 20.12.2019г., за горницата над уважения
размер от сумата от 958,83 лева до сумата 5 382,21 лева, И В ЧАСТТА, с
която е отхвърлена претенцията на А. В. В., ЕГН **********, срещу
„Фабрика Малчика“ ЕООД, ЕИК *********, за заплащане на сумата от 21
471,63 лева - възнаграждение по договор за посредничество от 05.09.2014 г. и
7
приложение към него от 11.09.2014 г., за извършени от LUB FOODS AB
(Luthman Backlund foods AB) с посредничеството на ищеца покупки на стоки
от „Фабрика Малчика“ ЕООД, за което са издадени фактури с № 10946 от
09.08.2019г.; № 10968 от 22.08.2019г.; № 10984 от 30.08.2019г.; № 11003 от
09.09.2019г.; № 11019 от 16.09.2019г. и № 11043 от 27.09.2019г., И В
ЧАСТТА за присъдени разноски в полза на ответника „Фабрика Мачлика“
ЕООД за горницата над сумата 1 357,62 лв. до сумата 3327,08 лв., КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „Фабрика Малчика“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД на А. В. В., ЕГН **********, сумата 4 425,38 лв. -
възнаграждение по договор за посредничество от 05.09.2014г. и приложение
към него от 11.09.2014 г. за извършени от LUB FOODS AB (Luthman
Backlund foods AB) с посредничеството на ищеца покупки на стоки от
„Фабрика Малчика“ ЕООД, за което са издадени фактури № 11110 от
01.11.2019г.; № 11130 от 08.11.2019г.; № 11146 от 15.11.2019г.; 11166 от
22.11.2019г.; № 11174 от 29.11.2019г.; № 11192 от 06.12.2019г.; № 11217 от
18.12.2019г. и № 11222 от 20.12.2019г., и сумата 21 471,63 лева -
възнаграждение по договор за посредничество от 05.09.2014 г. и приложение
към него от 11.09.2014 г., за извършени от LUB FOODS AB (Luthman
Backlund foods AB) с посредничеството на ищеца покупки на стоки от
„Фабрика Малчика“ ЕООД, за което са издадени фактури с № 10946 от
09.08.2019г.; № 10968 от 22.08.2019г.; № 10984 от 30.08.2019г.; № 11003 от
09.09.2019г.; № 11019 от 16.09.2019г. и № 11043 от 27.09.2019г., ведно със
законните лихви върху главниците считано от 28.10.2020г. до окончателното
им изплащане.
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Фабрика Малчика“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. В. В., ЕГН **********, сумата 2 715,48 лв.
– разноски пред СГС, и сумата 2417,86 лв. – разноски пред САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9