СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
21.12.20г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Г. Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 26.11.20г. /с
участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 13449/19г.
и констатира следното:
Предявен е иск от Г. Г. против Д. А. с правно основание чл. 422 от ГПК – за установяване съществуването на
вземане /по запис на заповед от 22.01.18г./ в размер на 31 800 евро /главница/;
1 956, 07 евро – мораторна лихва за периода 21.05.18г. – 27.12.18г.;
законна лихва върху посочената главница за периода след 27.12.18г. /за които
суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС по г.д. № 81041
от 18г./.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Искът е неоснователен:
От една страна:
По /с подписването на/ запис на заповед от 22.01.18г.
– ответникът е поел задължение да плати на ищеца сума в размер на 31 800
евро. Ценната книга е /по смисъла на чл. 418 от ГПК/ формално редовна /„редовна от външна страна“ – съдържа всички реквизити по чл.
535 от ТЗ/ и удостоверява изискуемо – с настъпил падеж на 20.05.18г. /“подлежащо
на изпълнение вземане“/ в полза на кредитора /ищеца/ срещу длъжника /ответника/
за горната сума /главница/. Доказателства /и твърдения/ за плащане на
претендираната сума – липсват /не са заявени/.
Във връзка със защитната теза на ответника:
Възраженията на Д. А. /касаещи
формалната редовност на документа/ са неоснователни – същите не кореспондират с
конкретното съдържание /реквизитите/ на ценната книга и редакцията на чл. 535
от ТЗ /във връзка с чл. 418 от ГПК/. Тези възражения /с които се обосновава
недействителността на документа/ противоречат /пряко/ на останалите твърдения
на страната /касаещи съществото на процесния правен спор/. Твърдението на длъжника
/заявено косвено в хипотезата на чл. 30 от ЗЗД/ не е подкрепено с конкретни
доказателства. На последно място: нарушаването на императивното правило
/изискване/ на чл. 3 от ЗОПБ не влече /не води до/ недействителност /нищожност -
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във
връзка с чл. 44 от ЗЗД/ на едностранната сделка, а поражда само
административно-наказателна отговорност за
нарушителя /по смисъла на чл. 5 от ЗОПБ/.
От друга страна
обаче:
Съдържанието на
представената по делото декларация /неоспорена от ищеца като автентичност и
вярност/ налага категоричен /еднозначен/ извод, че – процесният запис на
заповед е бил оформен във връзка с учредено /на същата дата - 22.01.18г./ каузално
правоотношение между Г. Г. и Д. А.. С последното - страните
са поставили в зависимост /такъв извод налага цялостното логическо съдържание
на декларацията/ възникването и изискуемостта на задължението по записа от
настъпването на други условия /от
изпълнение на определени задължения от страна на ищеца в качеството му
на служител по трудов договор във „Г.К.Н.“ АД/: постигане в рамките на съответен
срок /на практика до момента на падежа по записа/ на положителни финансови
резултати за „Г.К.Н. - Търговище“ ЕООД чрез привличане на нови клиенти –
абонати на тази фирма /като уговореното в полза на ищеца възнаграждение за посочената
дейност е формирано като процент от очаквания позитивен финансов резултат и
съвпада изцяло по размер с вземането по ценната книга/. В хипотеза като
посочената /при взаимна обвързаност на две сделки – каузална и абстрактна/
кредиторът следва /съобразно съдържанието на ТР № 4 от 14г. на ОСГТК на ВКС и
правилото на чл. 154 от ГПК/ да установи изправността си в рамките на
първичната /основната/ договорна връзка. Едва /само/ тогава – страната може да
претендира изпълнение на задължението по ценната книга /или да иска
установяване, че същото съществува – при условията на чл. 422 от ГПК/.
Доказателства /и твърдения/ в тази насока /че визираните в декларацията условия
са настъпили, че ищецът е изпълнил поетите задължения/ – не са ангажирани
/заявени/ по делото. Напротив: представените от ответника писмени доказателства
/удостоверение от МВР „Гранична полиция“ и трудов договор, съответно заповед за
прекратяването му/ изцяло подкрепят застъпваната от Д. А. теза и опровергават
възможността – ищецът да е бил изправна страна в рамките на каузалното
правоотношение /както поради това, че - след учредяване на договорната връзка и
до настъпване на падежа по записа е бил почти за цялото време извън пределите
на страната, така и поради факта, че – почти веднага след възникване на двете
правоотношения е било прекратено действието на трудовия му договор/.
С оглед изложеното – искът по чл. 422 от ГПК следва да
бъде отхвърлен изцяло /както по отношение на главното вземане, така и спрямо
акцесорното/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК на Г.Е.Г.
ЕГН ********** против Д.Б.А. ЕГН ********** за установяване съществуването на
вземане /по запис на заповед от 22.01.18г./ в размер на 31 800 евро /главница/;
1 956, 07 евро – мораторна лихва за периода 21.05.18г. – 27.12.18г.;
законна лихва върху посочената главница за периода след 27.12.18г. /за които
суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС по г.д. №
81041 от 18г./.
ОСЪЖДА Г.Е.Г. да плати на Д.Б.А. 10 лева – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА Г.Е.Г. да плати на адв.
Н. 2 511 лева – адвокатски хонорар /на основание чл. 38 от ЗА/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: