Решение по дело №375/2018 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Плевен 10.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

                                                                2. Мл. с. ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

 

            при секретаря Кона Дочева, като разгледа докладваното от мл. съдия Николаева в.гр.д. №375 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК

С Решение №78 от 06.03.2018г., постановено по гр.д.№693/2016г. по описа на Районен съд – Ловеч, съдът е ОТХВЪРЛИЛ, предявения от  И.Й.Г. против Административен съд – Плевен, иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ – за обезщетение на вреди от нарушение на правото по чл.6, параграф 1 от ЕКЗПЧОС по висящо производство и по чл.86 от ЗЗД, да се осъди Административен съд – Плевен, да заплати на И.Й.Г., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7500.00 лева, вследствие на продължило повече от 1 година производство по административно дело №539 по описа на АС - гр.Плевен за 2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователен и недоказан.

  Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, депозирана лично от И.Й.Г.,  с която се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие с правния мир. Изложени са съображения, че районният съд не се е произнесъл по всички твърдения и доводи на ищеца. Същият бил изложил мотиви  единствено относно това дали делото е разгледано в разумен срок, но не и относно причинените му неимуществени вреди и причинно-следствената връзка с нарушението. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна – Административен съд – Плевен, както и  на Районна прокуратура – Ловеч. В законоустановения срок отговор на въззивната жалба е депозиран от въззиваемия – Административен съд – Плевен, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че районният съд правилно е установил фактите и подробно мотивирал в решението си извода, че Адм. съд – Плевен не е нарушил правото на ищеца на решаване на делото в разумен срок. Предвид липсата на установено нарушение, правилно районният съд не бил обсъдил наличието на причинна връзка между него и причинени на ищеца вреди, а такива не били и доказани по делото. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

След отвод на всички съдии от Окръжен съд – Ловеч, с Определение №196 от 22.05.2018г. по в.ч.гр.д.№244/2018г. по описа на Апелативен съд  Велико Търново, делото е изпратено на основание чл.23, ал.3 от ГПК за разглеждане от Окръжен съд – гр.Плевен.

  В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, въззивникът И.Й.Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от назначения му по реда на ЗПрП процесуален представител – адв. С.М. ***, който поддържа депозираната от подзащитния му въззивна жалба по изложените в нея доводи. Излага съображения за наличието на достатъчно доказателства, че И.Й.Г. е заболял от диабет, както и че продължителното време, през което делото е продължило, е оказало влияние върху неговото психическо състояние, като го е лишило от лечение и контакт с близките му, които да го снабдяват с необходимите храна и лечебни средства. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд или да бъде постановено решение, с което искът да бъде уважен.

Въззиваемата страна – Административен съд – Плевен, редовно призована, не се представлява.

Прокуратурата на Република България се представлява от прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, който излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и за законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение. Посочва, че по делото не било установено действие или бездействие от страна на административния съд, което да е причинило на ищеца твърдяните от него заболявания, не бил лишен и от правото си на свиждане с майка си. Твърди липсата на причинна връзка между срока, през който е продължил административния процес и причинени на ищеца вреди. Счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

  Плевенски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предмет на разглеждане пред Районен съд – Ловеч е бил иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за обезщетение за вреди в размер на 7500 лв., причинени в следствие на нарушаване правото на ищеца по чл.6, парагр. 1 от ЕКЗПЧОС за решаване на делото в разумен срок, по висящо производство.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката относно правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от релевираните в жалбата доводи.

            Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, съобразно наведените във въззивната жалба доводи, решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно.

            За да отхвърли предявената искова претенция, Районен съд – Ловеч е приел за недоказано твърдението на ищеца, че Административен съд – Плевен не е разгледал процесното дело в разумен срок.

            Въззивният съд намира така направения извод за липсата на нарушаване на правото на ищеца по чл.6, пар.1 от ЕКПЧОС за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, за правилен и законосъобразен, поради следните съображения:

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд, след пълен и законосъобразен доказателствен анализ, поради което въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част, по реда на чл.272 ГПК. В мотивите на обжалваното решение Районен съд – Ловеч подробно е проследил движението на делото, както и процесуалните действия на съда и страните, които е съпоставил с общата продължителност на производството пред Административен съд - Плевен.

Установено е, че по искова молба на И.Й.Г. вх. №13357/26.05.2015г., подадена пред АС – София е образувано адм.д. №5007/26.05.2015г. С исковата молба са предявени претенции срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, за претърпени от И.Й.Г. неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, лишаване от възможност за свиждане, разболяване от инсулино-зависим диабет, в резултат на незаконосъобразни действия, бездействия на служители на затворническата администрация по повод изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ от ищеца И.Й.Г..

С Определение №2951/02.06.2015 г. на АС-София, исковата молба е оставена без разглеждане, производството е прекратено и делото и изпратено на АС – Ловеч по подсъдност.

Установено е, че исковата молба е постъпила на 05.06.2015г. в Адм. съд - Ловеч,  където е образувано дело на същата дата под №109/2015г. С Определение от 11.06.2015г.  Адм. съд – Ловеч се е отстранил от участие в производството, прекратил е делото и го е изпратил на ВАС за определяне на друг административен съд за разглеждане и решаване на същото. С Определение №7704/25.06.2015г. по адм.д. №7139/2015г., ВАС е изпратил адм. д. №109/2015г., по описа на АС – Ловеч, за разглеждане от АС – Плевен.

На 29.06.2015г. е образувано адм.д. №539/2015г. по описа на Административен съд – Плевен.

Установено е, че с Определение №826/03.07.2015г., АС-Плевен е изискал данни за ищеца от Началника на Затвора – гр.Ловеч, с оглед направено от него искане по чл.83, ал.2 и чл.94 от ГПК. Съобщението  е било получено от Началника на Затвора – гр. Ловеч на 07.07.2015г., като същият е отговорил с писмо изх. №328 от 10.07.2017г. с приложения към него.

С Определение №896/16.07.2015г., АС-Плевен е оставил без уважение двете искания на ищеца, като съобщение за това му е връчено на 21.07.2015г. Така постановения съдебен акт е обжалван от И.Й.Г. и с Определение №10041/30.09.2015г. на ВАС по адм.д. №10083/2015г., същият е частично отменен, досежно отказа да бъде предоставена правна помощ.

С Определение №1328/02.10.2015г. по адм.д. №539/2015г. е изискано да се определи адвокат от НРПП, изготвено е искане от съдията – докладчик от 05.10.2015г., с писмо изх. №3054/12.10.2015г.  е определен адв. Черкезова, която с Определение №1390/15.10.2015г. е назначена за процесуален представител на ищеца. Със същото определение е оставена без движение исковата молба за заплащане на държавна такса. Съобщението е връчено на ищеца на 30.10.2015г.

В становище вх.№3726/28.10.2015г., процесуалният представител на ищеца е поискал освобождаване от държавна такса, по което искане съдът се е произнесъл с Определение №1457 от 29.10.2015г. Последвало е второ искане за освобождаване от държавна такса с вх. №3784/02.11.2015г. от адвокат Черкезова, по което съдът се е произнесъл с Определение №1478/02.11.2015г., с което са дадени указания за представяне на посочени от съда доказателства. Съобщението е връчено на 03.11.2015г., като във връзка с него е депозирано Уточнение с вх. №3975/12.11.2015г. С Определение №1546/13.11.2015г., връчено на 16.11.2015г. на адвоката и на 01.12.2015г. - лично на ищеца, искането за освобождаване от държавна такса е оставено без уважение. Установено е, че след постановяване на посоченото определение, на 09.12.2015г. Г. е депозирал до съда пояснения относно направени от него постъпки за заплащане на дължимата се държавна такса. След направена от съда справка е констатирано, че на 07.12.2015г.,  държавната такса е внесена.

С Определение №1653/09.12.2015г. АС-Плевен е конституирал страните и е насрочил делото за разглеждане в о.с.з. на 28.01.2016г. Разглеждането на делото е отложено за писмени и гласни доказателства за 24.03.2016г., когато е даден ход по същество.

Производството пред АС - Плевен е приключило с постановено Решение №178/19.04.2016г., с което исковата молба е оставена без разглеждане, като недопустима в едната й част и производството по делото е прекратено в тази му част, а в другата – исковата претенция е отхвърлена като неоснователна. Решението на АС-Плевен е обжалвано пред ВАС, пред който е образувано адм.д №6476/2016г. След служебна справка  в ЦУБИПСА Районен съд – Ловеч е констатирал, че в открито съдебно заседание на 12.02.2018г. ВАС е дал ход на делото по същество.

С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, законосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че правото на ищеца на разглеждане на делото от АС-Плевен в разумен срок, прокламирано в чл.6, §.1 от ЕКПЧОС, не е нарушено.

Съгласно разпоредбата на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

Въззивната съдебна инстанция напълно споделя изложените в обжалваното решение доводи, че при разглеждане на въпроса относно това дали дадено производство е било разгледано в срок, излизащ извън границите на разумния такъв, съдът следва да тълкува понятието „разумен срок“ в смисъла, вложен в Конвенцията и изведен в практиката на Европейския съд по правата на човека, чрез редица критерии, които следва да бъдат съобразени при преценката за това дали същият е нарушен. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, включително цитираната такава от РС-Ловеч, при преценката дали конкретно дело е било разгледано в границите на разумния срок, следва да бъдат взети предвид следните критерии, които са изведени от законодателя и в разпоредбата на чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ: общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

В процесния случай общата продължителност на делото от предявяване на исковата молба до произнасянето на АС-Плевен с крайния си съдебен акт е в рамките на 1 година, който срок въззивният съд намира за разумен такъв с оглед сложността на делото, поведението на ищеца и поведението на компетентния орган. Съдебната практика приема, че сложността на делото се преценява съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на страните и свидетелите, нуждата да се получат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и др.

В конкретния случай, предмет на разглеждане са били обективно съединени искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди на И.Й.Г. от незаконосъобразни действия, бездействия на затворническата администрация, както следва: 1) имуществени вреди, изразяващи се в разходи за билети и гориво, направени от родителите му за свиждане в Затвора в гр.Ловеч, където бил настанен за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“; 2) неимуществени вреди, изразяващи се в „психически тормоз“, лишаване от възможност за свиждане с родителите му и разболяване от инсулинозависим захарен диабет, в резултат от настаняването му за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр.Ловеч вместо в Затвора в гр.Плевен.

Установява се, че всички процесуални действия на съда са били осъществявани в кратки и разумни срокове, произнасянето със съдебни актове в хода на делото и с крайния съдебен акт е в рамките на предвидените в закона срокове. Изясняването на фактическата обстановка по делото относно твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия, както и претендираните за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, е наложило събирането на обем от гласни и писмени доказателства. С оглед на това, производството е протекло в две открити съдебни заседания, тъй като е възникнала необходимост от отлагането му за попълване на делото с доказателства.

Не се установява ищецът да е имал процесуално поведение, което да е станало причина за необосновано забавяне на производството, като отлагане на делото, поради неявяването му или създаването на пречки за събиране на доказателства.

Не се установява наличието на такова поведение и от страна на съда, което да е довело до неоправдано забавяне на производството, а оттам и до нарушаване на изискването за разумен срок, по смисъла на чл.6, § 1 КЗПЧОС. Както вече бе посочено, делото е било администрирано в кратки срокове, в такива срокове са се произнасяли и съответните инстанции по възникналите в хода на производството процесуални въпроси. Общата продължителност на делото не се дължи на процесуално бездействие на съда, а е била обективно обусловена не само от необходимостта от попълване на делото с доказателства, но и от разрешаването на процесуалните въпроси, свързани с това кой е компетентният да се произнесе по исковата претенция на ищеца съд, както и относно направените от последния искания за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса и необходимостта от попълване на делото с доказателства за наличието на предпоставките за това.

Предвид на изложеното, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал да е нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото разумен срок по чл.6, § 1 КЗПЧОС и е отхърлил иска по чл.2б от ЗОДОВ.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи, че РС-Ловеч не се е произнесъл относно причинените на ищеца неимуществени вреди и причинната им връзка с твърдяното нарушение, с което е допуснал нарушение на процесуалните правила. Отговорността по чл.2б от ЗОДОВ е вид деликтна отговорност. С оглед липсата на установено от доказателствата по делото противоправно поведение, безпредметно е обсъждането на останалите елементи от фактически състав на цитираната правна норма, а именно наличието на вреда и причинно-следствена връзка. В мотивите на обжалваното решение РС-Ловеч е приел за установени обстоятелствата относно здравословното състояние на И.Й.Г., мястото на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, както и относно местожителството на неговата майка, нейните доходи, здравословно състояние, както и броя на проведените от ищеца свиждания. Първоинстанционният съд е положил усилия за изясняване на тези обстоятелства, с оглед наведените с исковата молба твърдения за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на нарушаване правото му на гледане на адм. дело в разумен срок. Доколкото обаче по делото не е установено наличието на нарушение, първоинстанционният съд не е бил длъжен да излага правни съображения относно наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното такова и претърпени от ищеца вреди.

Предвид на изложените съображения и тъй като първоинстанционният съд е достигнал до същите фактически и правни изводи като въззивната съдебна инстанция, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.272 от ГПК

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №78 от 06.03.2018г., постановено по гр.д.№693/2016г. по описа на Районен съд – Ловеч         , като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 и сл. от ГПК в едномесечен  срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

 

 

                                                                                                2.