Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4056
29.12.2016
година, град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет и четвърти декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3962 по
описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС, предявен от С.Х., С.Я. и В.Н.,
действащ като ЕТ с фирма „Н.- ИТБ- В.Н.“ срещу М.Б. и А.Б..
Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти, представляващи гаражи с
идентификатори 56784.518.898.1.20, 56784.518.898.2 и 56784.518.901.1.13. Ответниците по делото били съпрузи и притежавали в режим на
СИО поземлен имота с идентификатор 56784.518.897. Твърдят, че от няколко години
ответникът и съпругата (участваща предвид придобитите в режим на СИО права)
предизвикали конфликт във връзка с осигуряването на достъп от ул. „С.Г.“ до
местата разположени източно от техния имот и в които се намирали описаните по-
горе гаражи. Двата имота се явявали вътрешни и единственият достъп до
притежаваните от тях гаражи бил от прохода на ул. „С.Г.“ № *, през имота на
ответниците. Това положение било създадено още към момента на строежа на
сградите, когато бил затворен другият възможен достъп до имотите. Това
обстоятелство било изрично отразено в обяснителната записка към изготвения към
онзи момент ЧКЗР и имало изрично съгласие на собствениците на УПИ- XVI-1202
(имотът на ответниците) към онзи момент. Ответниците
обаче отказвали да се съобразят с това обстоятелство и създавали пречки за
ползването на описаните гаражи като под една или друга форма затваряли прохода
в имота им. Преди около месец ответникът поставил отново ограда в източната
част на имота си и затворил прохода до гаражите, като категорично се
противопоставил на правото на ищците да преминават през него. Твърдят, че с
тези действия неоснователно се препятствало упражняването на правото им на
собственост.
Молят ответниците да бъде осъдена да премахнат изградената от тях преграда
в източната част на имота. Претендира разноски.
Ответниците подават отговор на исковата молба, с които оспорват иска. Твърдят, че
не са собственици на имот с идентификатор 56784.518.897, както и че не са
извършвали описаните в исковата молба действия, пречещи на упражняването на
правата на ищците и конкретно, че не са изграждали, монтирали или поставяли
преграда в поземления имот. Посочват, че доколкото им е известно в имота е
поставена телена ограда по възлагане на собствениците. Твърдят, че от изложеното
в исковата молба било видно, че ищците желаят да преминават през имота, без да
имат право на преминаване, като посочват, че им е известно собствениците на
имота да са предлагали многократно на ищците да уредят отношенията си по някой
от предвидените в закона начини, но те не са приели. Твърдят, че доколкото им е
известно собствениците на поземлен имот с идентификатор 56784.518.897 не са
давали съгласие за преминаването на ищците през него. Молят претенцията да бъде
отхвърлена. Претендират разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
Искът с правно основание чл. 109 ЗС служи за защита на
правото на собственост срещу неоснователното
въздействие и посегателство върху обекта на собственост. От характера на този
иск следва, че всяко увреждащо въздействие върху имота може да бъде предмет на петиторна защита, т.е. всяко въздействие, което противоречи
на установения правен режим на имотите и по този начин накърнява чужди права.
На петиторна защита подлежи всяко неоснователно въздействие, създаващо
обективни пречки за ползване на имота от собственика.
От представените по делото нотариални
актове (от лист 6 до лист 8 вкл.) се установява правото на собственост на
ищците върху три гаража с идентификатори 56784.518.898.1.20, 56784.518.898.2 и
56784.518.901.1.2 по КК и КР на гр. Пловдив. Обектите са
разположени в поземлени имоти с идентификатори 56784.518.898 и 56784.518.901,
като всички имат изходи към вътрешен двор. От приета по делото СТЕ се
установява, че всички самостоятелни обекти нямат изход на улица, тъй като
достъпите до такива от самите поземлени имоти са преградени от съществуващите масивни
сгради с идентификатори 56784.518.898.1 и 56784.518.901.1 и от един от самите
гаражи, този с идентификатор 56784.518.898.2. Единственият достъп до обектите,
съгласно заключението е през съществуващ проход, разположен между точки А, В,
С, Д в съседен имот с идентификатор 56784.518.897- скица № 2 от СТЕ. Безспорно
се установява и наличието на ограда от мрежа и колове, разположена според
заключението на граница между имоти 56784.518.897 и 56784.518.898. Предвид
липсата на изход към улица за вътрешните дворове на имоти 56784.518.898 и
56784.518.901, оградата ограничава възможността ищците да ползват собствените
си гаражи по предназначение, тъй като единственият вариант за достъп на МПС е
през прохода в поземлен имот с идентификатор 56784.518.897. Последният съгласно
събраните по делото доказателства е съсобствен при
равни права между Е.Б., Ж.Б., В. Б. и „МБ партнер“
ЕООД с управител ответника М.Б.- листове от 51 до 54 и 73 от делото.
Необходимостта от преминаването през
съседния имот се е породила след застрояването на изходите на имоти 56784.518.898
и 56784.518.901 (за които е предвиден общ УПИ) към улица „Г.Д.Н.“ и на изхода
на ПИ 56784.518.898 към улица „С.“. Последното е станало съгласно частична кварталнозастроителна разработка от края на 1992г.,
одобрена от зам. кмет и главен архитект. В преписката по същата е налице
обяснителна записка, подписана от арх. Ю. Л., в която се посочва, че достъпът
до гаражите (както по разработката, така в сградите),
ще се осъществява през прохода в парцел XVII-1202 - ПИ
с идентификатор 56784.518.897 по КК, за което имало писмено съгласие от
собствениците. Наличието на такова съгласие обаче не се установява по делото. Самата
обяснителна записка не официален документ. Тя представлява частен свидетелстващ
документ, съставен от проектанта арх. Л., като авторството му не бе установено
от събраните доказателства.
От показанията на свидетелката О. се
установява, че ответникът М.Б., е „командвал“
служители на дружество, които монтирали процесната
ограда. Предвид горното съдът намира, че поставянето на оградата реално е било
извършено от него. Възраженията, че всъщност той е действал като управител на
дружеството „МБ партнер“ ООД, съсобственик в имот
.897 са неоснователни. Те се подкрепят единствено от показанията на Е.Б., но в
тази част изложеното от него представлява извод, а именно: че М.Б., е действал
в качеството си на представител на „МБ партнер“ ЕООД.
Свидетелите обаче дават показания единствено за фактите, които са възприели, а
не се излагат конкретни обстоятелства, от които да се установява, че при
вземането на решението за поставянето на оградата и при нейното реално
монтиране на границата, М.Б. не е действал лично за себе си, а като управител
на дружеството. Свидетелят на ответниците не е бил и пряк очевидец на
поставянето на оградата. В подкрепа на този извод са и показанията на
свидетелката О., която заявява, че Б. никога не се е легитимирал като управител
на дружество.
Издадената за поставянето на оградата фактура,
не може да доведе до извод в обратна насока, тъй като представлява частен свидетелстващ
документ, съставен от трето за спора лице и подписан от ответника, който
удостоверява изгодни за него обстоятелства.
Въпреки това претенцията спрямо него се
явява неоснователна поради липсата на материалноправна
легитимация.
Пасивно легитимиран по иска по чл. 109 ЗС е този, който извършва, или
поддържа неоснователно действие, с което създава пречки за упражняване на
правото на собственост. Това лице не е само собственика на съседен имот, който
не изпълнява задължението си по чл. 50 ЗС,
или съсобственика, но и всяко трето лице, което извърша смущаващите правото на
собственост действия. Тогава когато с подобни еднократни действия се създава
неправомерно състояние, смущаващо правото на собственост на собственика на
съседния имот, задължен да го отстрани е както собственика на имота,
включително и на съседния, в чиято полза е извършено това действие, така и
извършващият неоснователното действие. В този случай са възможни две хипотези.
Когато извършващият действието действа по договор за възлагане. В този случай
той ще носи отговорност само ако извърши действия извън или неотговарящи на възложената работа. В хипотезата, когато
извършващия действието не действа по възлагане, той носи отговорност по
отношение на собственика в изпълнение на задължението си да се въздържа от
неоснователни действия, които смущават правото на собственост, което се извлича
от нормата на чл. 109 ЗС. Следователно
пасивно легитимиран по негаторния иск при създаване
на неоснователно състояние, което е
пречка за упражняване правото на собственост, е както собственикът на имота,
възложил работата, при която е създадено това състояние, така и прекия извършител, ако се е отклонил от
възложеното, или ако е действал без възлагане.- Решение № 215 от 26.05.2011
г. на ВКС по гр. д. № 874/2010 г., I г. о., ГК, постановено по чл. 290 ГПК.
В настоящия случай от показанията на
свидетеля Е.Б., се установява, че за поставянето на оградата е имало взето
решение от съсобствениците на имота. Макар да не се доказа при проведеното
събрание ответникът да е изразил съгласието си като управител на дружеството
съсобственик, взетото от останалите съсобственици решение е напълно валидно.
Това, че по делото не се установява изрично възлагане на ответника да извърши
поставянето не води до възможност да бъде ангажирана неговата отговорност, след
като действията му не са в отклонение на взетото решение. Реално, доколкото
липсват обективни данни ответникът да е действал като законен представител на
юридическото лице, от наличните по делото доказателства се установява, че той е
предприел и извършил чужда работа, без да е бил натоварен за това. След
приключването на работата, тя е била одобрена от съсобствениците, поради което
в отношенията между тях и ответника важат правилата на пълномощното- чл. 62 ЗЗД.
При така установената обстановка отговорността на ответника не може да бъде
ангажирана в лично качество.
След поставянето на оградата извършените от
ответника Б. действия се явяват приключили. Това, което продължава да смущава
правото на собственост на ищците, е поддържането на състоянието, което се
осъществява от съсобствениците на имот .897, съгласно показанията на свидетеля Б..
Тъй като М.Б. се е разпоредил с правата си в имота и реално кум момента не
поддържа състоянието, което смущава правото на собственост, той в не би могъл и
да изпълни евентуално съдебно решение спрямо него в лично качество. (Решение №
220 от 18.10.2013г. по гр.д. № 2922/2013г. на ВКС I г.о.
и Решение № 69 от 24.06.2013г. по гр.д. № *79/2012г. на ВКС, I г.о.)
Макар в случая да става въпрос за поведение
на едно физическо лице действащо лично и като управител, това разграничение
задължително следва да бъде съобразено. Установения правен ред предвижда
отделна правосубектност за ответника и
представляваното от него дружество, като е недопустимо съдебното решение да се
постанови при смесване на тяхната отговорност.
На следващо
място,
несъмнено поставянето на оградата и поддържането на това състояние смущава
правото на собственост, но за да се постанови нейното премахване, действието
трябва да бъде неоснователно.
Обстоятелствата, че е била одобрена ЧКЗР и
че фактическо състояние е било установено преди повече от 20 години не могат да
обосноват право на ищците да преминават през прохода на имот .897, за да
достигат до собствените им гаражи. Одобряването на ЧКЗР няма за своя последица
учредяването на такова право. То представлява административен акт, който е
непротивопоставим на собствениците на имот с идентификатор 56784.518.897,
доколко не се установява те действително да са участвали при неговото издаване.
Възраженията на ищците, че актът е бил съобщен на всички заинтересовани лица и
собствениците на лицевия имот са имали възможност да изразят своите възражения
не могат да обосноват право на преминаване. Видно от наличните и към двете
прокурорски преписки писма до Главен архитект на Община Пловдив, обявяване
изобщо не е било извършвано, като причина за това е посочено наличието на
нотариално заверени декларации от заинтересованите лица. Реалното съществуване
на такива документи, лицата които са ги подписали и тяхното конкретно
съдържание обаче остават неустановени по делото. Писмото и обяснителната
записка са само индиция за съществуването на писмени
доказателства по релевантни за делото факти, но единствено въз основа на тях не
може да се направи категоричен и обоснован извод за правото на ищците да преминават
през т.нар. лицев имот.
От показанията на свидетелите в
действителност се доказва, че ищците са използвали прохода, за да достигат до
собствените си гаражи около 20 години. Осъществяването на едно фактическо
положение през дълъг период от време само по себе си не създава права и не може
да доведе до уважаването на претенцията.
Тъй като не се доказва ищците да имат право
да преминават през прохода, разположен в имот .897, то и поставянето на ограда
на неговата граница с имот .898 и по-конкретно, поддържането на това състояние
в момента, не може да бъде определено като неоснователно.
Спрямо ответницата А.Б. претенцията също е неоснователна, тъй като не се
доказва тя да е участвала в поставянето на оградата, нито да притежава права
върху имота и да поддържа състоянието.
Поради изложеното претенцията се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят направените от ответниците разноски в размер на
общо 600 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Д.Х. с ЕГН **********, С.К.Я. с ЕГН **********
и В.И.Н., действащ като ЕТ с фирма „Н.- ИТБ- В.Н.“ с ЕИК *********, срещу М.А.Б. с ЕГН ********** и А.А.Б. с ЕГН **********, иск по чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците да преустановят
неоснователните си действия, с които пречат на ищците да ползват собствените си
гаражи с идентификатори 56784.518.898.1.20,
56784.518.898.2 и 56784.518.901.1.13 по КК и КР на гр. Пловдив, като премахнат ограда поставена в
източната част на ПИ с идентификатор 56784.518.897,
с която се затваря прохода, осигуряващ достъп до гаражите.
OСЪЖДА С.Д.Х. с ЕГН **********, С.К.Я. с ЕГН ********** и В.И.Н., действащ
като ЕТ с фирма „Н.- ИТБ- В.Н.“ с ЕИК *********, да заплатят на М.А.Б. с ЕГН ********** и А.А.Б. с ЕГН **********, сумата от общо 600 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: / п /
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
ИК