Р
Е Ш Е Н И Е
N 14
гр. Р.....12.I................ 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.НСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД...........................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в публично заседание на.........15 декември 2017 г…............................ в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при СЕКРЕТАРЯ........ИВАНКА ВЕНКОВА……....................и в присъствието
на ПРОКУРОРА................................................................................като
разгледа
докладваното от...........съдията ГАВРАИЛОВА............................В.гр.д. N811 по описа за 2017г.,
за да се
произнесе, взе предвид :
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
Ю.Ю.Л. ***, чрез пълномощника си адв.Т.Б.,***, е обжалвала
решение №1383 от 16.10.2017г. по гр.д.N4661/17г.
на Р.нския
районен съд, с което са
отхвърлени предявените от нея против ответника
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.т.1 и 2 от
КТ и е осъдена да заплати
разноски по делото. Развива оплаквания за неправилност на решението. Моли
въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи
исковете, при законните последици.
Ответникът
по жалбата Община В., обл.Р., представляван от кмета
Г.Г., изразява становище, че решението на районния
съд е правилно и законосъобразно и иска да бъде
потвърдено.Претендира разноските по делото.
След преценка на събраните
доказателства и като обсъди оплакванията по жалбата, Окръжният
съд приема за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано
по искова молба на Ю.Ю.Л. ***, с която са предявени
обективно съединени искове за отмяна на заповед за прекратяване на трудово
правоотношение, като незаконна и за възстановяване на ищцата на работата,
заемана преди уволнението.
От представените писмени
доказателства се установява, че трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на трудов
договор, сключен на 19.11.2015г., като жалбоподателката
е приела да изпълнява длъжността „с.“ с място на работа Общинска администрация
гр.В..Съгласно длъжностната характеристика, връчена на Л. на 19.11.2015г.,
лицето, заемащо длъжността с. „Канцелария протокол Общински съвет“ е на пряко подчинение на директор Дирекция
Обща администрация и има преки задължения, свързани с осъществяване организационното и техническо обслужване на Общинския
съвет и общинската администрация,осъществява деловодната
дейност на ОбС, осигурява публичност на решенията на общински съвет и
нормативните актове, приети от него, организира
съхраняване и обработка на протоколи и решения на ОбС,
подпомага дейността на общинските
съветници и на кметовете на кметства. В т.10 изрично е предвидено, че „ изпълнява и други конкретно възложени работи“.
Със заповед №241 от 01.06.2017г. на кмета на Община В. е разпоредено да се разработят нови длъжностни характеристики
от преките ръководители, за посочени в заповедта длъжности, между които и
заеманата от ищцата – с. Канцелария протокол Общински съвет, както и за с.ите Център
административно обслужване, ст.счетоводител Проблемни вземания в данъчна служба
и ст.счетоводител Бюджет и финанси.Заповедта за нови длъжностни характеристики е
мотивирана с решение №246 по протокол №25 от 30.01.2017г. на Общинския съвет /решение
по приемане на бюджета/и препоръки, дадени в доклад за функционален анализ в
Общинската администрация-В. във връзка с
подобряване ефективността на общинската
администрация и финансовата дисциплина. В изпълнение на заповедта в длъжностните
характеристики за с.ите Канцелария протокол общински
съвет, Център за административно обслужване и ст.счетоводител- проблемни
вземания в Данъчна служба, са възложени и съответни задължения за водене на
регистър, предаване и връчване на съобщения, призовки, съдебни книжа
по ГПК, НПК, ЗМДТ, ДОПК и др.нормативни актове.Конкретно в длъжностната
характеристика за с. канцелария протокол Общински съвет е предвидено служителят
да отговаря за своевременното и законосъобразно връчване на призовки и съдебни
книжа по ГПК,НПК, ДОПК – вж.длъжностни характеристики на л.л.22-24
и л.л.40-45 от гр.д.№4661/17г. на РРС.На 02.06.2017г.
ищцата Л. е отказала връчване на така изменената длъжностна характеристика.На
същата дата са връчени длъжностните характеристики на лицата, заемащи другите
две длъжности, също ангажирани с регистриране и връчване на книжа.По делото е
установено, че възлагането на тези функции на трима от служителите при
ответника е обосновано със закриването на длъжността „призовкар“.
В заявление-уведомление от 05.06.2017г. до кмета на
община В. ищцата, жалбоподател по настоящото производство, е заявила, че е
отказала да подпише представената й на 02.06.2017г. длъжностна характеристика, тъй
като счита, че с нея й се възлагат нови задължения, „несвойствени“ за
длъжността, която заема и се прави опит едностранно да бъдат променени
характера и функциите на изпълняваната длъжност-в противоречие с чл.118 и
чл.119 КТ.Заявила е несъгласието си да изпълнява функции, присъщи за длъжност „призовкар“.С уведомление, връчено на Л. на 09.06.17г. работодателят
й е поискал обяснения за причините, поради които е отказала да получи служебна
кореспонденция и документация-съобщения от съдебните органи на 05., 07. и
09.06.2017г. В уведомлението изрично е посочено, че обясненията са искат във връзка с открита процедура за установяване
на дисциплинарно нарушение и решение за дисциплинарно наказания.На същата дата
– 09.06.2017г. ищцата е депозирала обяснения, в които заявява, че не е
извършвала нарушения на трудовата дисциплина, че има здравословни проблеми поради
които е противопоказно да бъде изложена на преки атмосферни влияния.От своя
страна работодателят е представил по делото препис от карта за профилактичен
преглед, в която е удостоверено, че Л. е
клинично здрава.
Със заповед №23 от 15.06.2017г. трудовото правоотношение
на жалбоподателката е прекратено, на основание
чл.330,ал.2,т.6 от КТ. В заповедта подробно са описани извършените нарушения, които
се изразяват в откази на служителката да получи и съответно – да връчи
предадените й съдебни книжа, които за периода от 05.06. до 14.06. възлизат общо
на 43бр.
В първоинстанционното производство като свидетел
е разпитан Д.Д., зам. председател на Общински съвет-
В., според който работният
ден на Л.
бил уплътнен с достатъчно работа във връзка с дейността
на Общинския съвет.Изразява преценката си, че ищцата била изключително способна, но много натоварена с работата на общинския съвет и вменяването й на
задължения на призовкар било недопустимо.Свидетелят И.К.,
з.к.на община В. установява, че през годините в общината е имало длъжност призовкар, на непълен работен ден/1/2щ.бр./, чиято заплата
обезпечавали със сума, предвидена в проекто-бюджета на Общината. За 2017г. Общинският съвет не
утвърдил тази сума и към 10 май 2017г. общината трябвало да се съобрази с
„бюджетна рамка“, в която не са предвидени средства за длъжността „призовкар“. Това наложило задълженията по получаване и
връчване на книжа да бъдат преразпределени на други служители, като допълнение
към основните им длъжности.Две от тези служителки- В.К. и Д. приели да
изпълняват и функции по регистриране и подготовка на книжата, но Л. отказвала
да ги връчва.Натрупали се много призовки.Служители започнали да връчват книжа
на адресатите, които познават.
При така установената фактическа обстановка въззивният
съд прави следните изводи : Страните са били в трудово правоотношение, като жалбоподателката е заемала длъжността с. Канцелария протокол
общински съвет. Във връзка с отпадането на щатната бройка за длъжност призовкар, поради наложени рестрикции в общинския бюджет,
от една страна и необходимостта общинската администрация да обезпечи връчването
на призовки, съобщения,обявления и други книжа от държавни институции до гражданите
от друга страна, функциите по регистриране, подготовка и връчване на различни книжа са били
преразпределени на трима общински
служители, между които и жалбоподателката.Последната
е отказала да връчва съдебните книжа и за неизпълнение на възложените й задължения
й е наложено дисциплинарно наказание уволнение.По делото е установено, че преразпределението
на задълженията, които включва длъжността призовкар,
е било обективно обосновано с отпадане на тази длъжност.
От правна страна въззивният съд приема следното :
С иска за признаване на
уволнението за незаконно по чл.
344, ал. 1,
т. 1 КТ ищецът отрича потестативното
право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Ищецът по иска за
признаване на уволнение за незаконно
трябва да посочи в исковата молба всички факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат
това право или имат значение
за надлежното му упражняване.В настоящото производството съдът следва да се произнесе по релевираните в исковата молба основания, които в случая се
свеждат до твърдение, че е налице недобросъвестно упражняване на права от
страна на работодателя, тъй като с възлагането на задължения за връчване на
съобщения и обявления е направил опит да вмени на ищцата несвойствени за
длъжността й задължения. Съдът намира, че наведените в исковата молба твърдения
са неоснователни.Както беше посочено по-горе, в първоинстанционното
производство е установено, че поради отпадане на щатната бройка за длъжност „призовкар“, което е наложено от ограничения в бюджета,
функциите по регистриране, оформяне и връчване на книжа са разпределени между
лица, заемащи други длъжности.Изготвени са длъжностни характеристики, в които
се запазват всички дейности-правомощия и
отговорности за съответната длъжност, като са включени и някои конкретни допълнителни задължения за регистриране или за връчване на книжа.Това
не е довело до изменение на трудовото правоотношение, тъй като не се касае до
съществено изменение на трудови функции, запазват се длъжността, работното
място и работната заплата.За пълнота на изложените следва да се посочи, че при
налагане на наказанието работодателят е спазил изискванията на чл.193 от КТ и е
поискал обяснения от служителя. Заповедта е подробно мотивирана.Наказанието е
съобразено с тежестта на нарушението, тъй като се касае за множество невръчени
книжа, в голяма част от които се предвидени срокове и условия, в които
адресатите могат да упражнят свои права пред съответните институции.
По изложените съображения въззивният съд намира,
че решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид неоснователността на иска за отмяна на
уволнението, правилно са отхвърлени и обективно съединените с него иск за
възстановяване на работа и претенция за заплащане на разноските по делото.
ОСЪЖДА Ю.Ю.Л.,***,
със съдебен адрес ***, адв.Т.Б.,***, 460лв. разноски по делото.