Р Е Ш Е Н И
Е
№ ………
гр.Плевен, 20.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ТОДОРОВА
при
секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№1708 по описа за 2018
г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр. вр.чл.9 ЗПК с цена на иска 4585,49лв., чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 479,39 лева,
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 55,97 лв.
и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 5,00 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от "Ю.Б." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
***: П.Н.Д., Д.Б.Ш.и А.В.Я.– *** и М.И.В. – прокурист срещу А.А.Л. с ЕГН **********,
с адрес: ***, в която се твърди, че на 15.07.2011 г. между „Ю.Б.“ АД, в
качеството ѝ на ***и А.А.Л., в качеството му на кредитополучател е
сключен договор за потребителски кредит № FL597000/14.07.2011 г., по силата на
който ищеца предоставил на ***сумата в размер на 6 860,00 лв., чиято цел е
пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит
№ FL 545644/10.08.2010 г., като кредитополучателят се задължава да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в срокове и при условия, посочени в
процесния договор. Твърди, че на основание чл.3 от договора за усвоения кредит
кредитополучателят дължи през първата една година лихва в размер на 7,50 %, а
за периода след първата година до изтичане на крайния падеж се дължи лихва в
размер на сбора от базовия лихвен процент /БЛП/ на банката плюс договорна
надбавка в размер на 0.800 пункта. Като към датата на сключване на договора БЛП
на кредитора е 13,200 %. Твърди, че договореният годишен процент на разходите е
посочен в чл.3, ал. 4 от Договора и е в размер на 13,94 % към датата на
подписване на съглашението. Погасяването на задълженията става чрез равни
/анюитетни / вноски съгласно приет от страните погасителен план, който е
неразделна част от договора. Като през първата година размерът на дължимата
ежемесечна вноска е 42,88 лв., а последващите са в размер на 112,05 лв. /чл. 6,
ал. 1 от Договора/. Твърди, че при просрочие на дължимите вноски, както и при
обявяване на кредита за предсрочно изискуем длъжникът дължи и лихва за забава в
размер на законната лихва за периода на забавата /чл. 8 от Договора/. Твърди,
че с Анекс № 1 към процесния договор, подписан на 26.10.2011 г., страните по
облигационното отношение, се договарят за нов гратисен период, в който
дължимата върху заемната сума лихва се намалява с 5,70 стотни пункта за срок от
девет месеца, след което лихвеният процент се променя в стойност, посочена в
чл. 3, ал. 2 от Договора. С чл. 5 от Анекса се променя и годишният процент на
разходите на 15,63 %. Твърди, че последната вноска, която ответникът е направил
в изпълнение на задължението си да върне заетата сума, ведно с договорените
лихви е на 15.11.2016 г., след което
преустановява обслужването на дълга и изпада в просрочие. Твърди, че това
обстоятелство дава право на кредитора да отнеме преимуществото на срока, което
води до изготвяне на уведомление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, което да бъде връчено чрез нотариус А.Р., peг.№ 431 на Нотариалната
камара. Последният делегира извършването на действията по връчването на
нотариус Савина Иванова, peг. № 016 на Нотариалната камара, който на 10.08.2017
г. залепва уведомление на постоянния адрес на ответника, с което му указва, че
следва да се яви в канцеларията му за получаване на Нотариална покана № 5714,
том - II-п, № 97 от 27.06.2017 г. Твърди, че в законоустановения двуседмичен
срок длъжникът не се явил, за да му бъдат връчени книжата, поради което и на
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК уведомлението следва да се счита връчено на
24.08.2017 г., която е и датата на обявената предсрочна изискуемост на целия
кредит. Твърди, че ищеца подал заявление на основание чл. 417 от ГПК и по частно гражданско дело № 7993/2017 г. по опис
на PC Плевен е издадена заповед за незабавно изпълнение. Твърди, че след
връчване на заповедта длъжникът подал възражение в срок. Молида бъде признато
за установено, че А.А.Л., ЕГН ********** дължи на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *** сумата в общ
размер на 5 125,85 лв., от които: 4 585,49 лв. главница, ведно със законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на
вземането, 479,39 лв. договорна лихва за периода от 15.12.2016 г, до 10.08.2017
г., 55,97 лв. наказателна лихва за периода от 15.12.2016 г. до 03.10.2017 г.,
както и дължима такса в размер на 5,00 лв. за периода от 15.12.2016 г. до
3.10.2017 г. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ***по делото.
В съдебно заседание се явява лично и признава иска.
Съдът, като
прецени събраните по
делото писмени доказателства
и съобрази доводите
на страните, намира
за установено следното:
Разпоредбата на чл.
237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в
конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1.ГПК. ***е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията
на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, както и е такова , с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените
искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си
размер.
Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237,
ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ***следва следва
да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 593,81 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за ВЛ в размер на 1034,45 лв./230,90
лв.+703,55 лв.+100 лв./
Воден от
горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр. вр.чл.9 ЗПК, по отношение на ***А.А.Л. с ЕГН **********, с адрес: ***, че ДЪЛЖИ на "Ю.Б."
АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***: П.Н.Д., Д.Б.Ш.и А.В.Я.– ***, сумата 4585,49 лева, представляваща задължение-главница по договор за потребителски
кредит № ***от
14.07.2011г., в едно със законната лихва от 11.10.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение № 5238/12.10.2017 по ч.гр.д.7993/2017 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, по отношение на ***А.А.Л. с ЕГН **********, с адрес: ***, че ДЪЛЖИ на "Ю.Б."
АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***: П.Н.Д., Д.Б.Ш.и А.В.Я.– ***, сумата 479,39 лева,
представляваща договорна лихва за
периода от 15.12.2016г. до 10.08.2017г. по договор за потребителски кредит №
***от 14.07.2011г, за която е издадена заповед за
изпълнение № 5238/12.10.2017 по ч.гр.д.7993/2017 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, по отношение на ***А.А.Л. с ЕГН **********, с адрес: ***, че ДЪЛЖИ на "Ю.Б."
АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***: П.Н.Д., Д.Б.Ш.и А.В.Я.– ***, сумата 55,97 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 15.12.2016г. до 03.10.2017г. по договор за потребителски
кредит № ***от
14.07.2011г, за която е издадена заповед за
изпълнение № 5238/12.10.2017 по ч.гр.д.7993/2017 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, по отношение на ***А.А.Л. с ЕГН **********, с адрес: ***, че ДЪЛЖИ на "Ю.Б."
АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***: П.Н.Д., Д.Б.Ш.и А.В.Я.– ***, сумата 5,00 лева, представляваща дължима такса за периода от 15.12.2016г.
до 03.10.2017г. по договор за потребителски кредит № ***от 14.07.2011г, за която е издадена заповед за изпълнение № 5238/12.10.2017 по ч.гр.д.7993/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК А.А.Л. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ПЛАТИ на
"Ю.Б."
АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***: П.Н.Д., Д.Б.Ш.и А.В.Я.– ***, сумата от 593,81 лв. направени
разноски за производството по ч.гр.д.7993/2017
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК А.А.Л. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ПЛАТИ на
"Ю.Б."
АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***: П.Н.Д., Д.Б.Ш.и А.В.Я.– ***, сумата от 1034,45 лв. направени по делото разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и
депозит за ВЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: