Р
Е Ш Е
Н И Е
№164/14.9.2021г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 193 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
на основание чл.83, ал.6 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) по жалба на И.Х.И. *** против Отказ с рег.№
1679р-20399/16.06..2021 г. на Началника на РУ-Ямбол към ОД на МВР-Ямбол за
издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо
огнестрелно оръжие-пистолет „В.“, кал.9х17мм с №****** на И.Х.И.,*** на
основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина,
обосноваваща издаване на разрешението.
В жалбата се твърди, че
оспорения административен акт е незаконосъобразен и неправилен, налице са
съществени нарушения на административното производство, изразяващи се в пълна
липса на мотивираност на отказа и не са налице както законовите предпоставки да
бъде отказано разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, така и целесъобразни мотиви,
които да са основание за административният орган да издаде отказа, т.к. не е
обсъдил всички представени доказателства, вместо което е възприел неправилни
изводи за липса на основание за издаване на поисканото разрешение, позовавайки
се единствено на извършена справка в регистрите на РУ-Ямбол и АИС на МВР, без
да е извършил задълбочена проверката по случая. Претендира се да бъде отменен Отказ
с рег.№ 1679р-20399/16.06.2021 г. за издаване на разрешение за дейности с
ОБВВПИ по ЗОБВВПИ и да се задължи административния орган да издаде поисканото
разрешение.
В съдебно заседание
оспорващия се явява лично и с адв.Ж., като подържа
жалбата на посочените основание и направените с нея искания.
За ответната страна в
съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата като
неоснователна с искане за оставянето й без уважение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
Със Заявление вх.№167900-2003/20.05.2021
г. И.Х.И. е поискал от началника на
РУ-гр.Ямбол при ОД на МВР гр.Ямбол да му бъде издадено разрешение за
съхранение, носене и употреба на един брой късо огнестрелно оръжие-пистолет „В.“,
кал.9х17мм с №******, което му е необходимо за самоотбрана и опазване на
личното имущество.
В съставените по преписката
докладни записки е посочено, че И. живее на посочения в искането си постоянен
адрес, същия е психически здрав и не се води на диспансерно наблюдение, през
последните три години не е настаняван на задължително лечение в здравно
заведение или заведение за отрезвяване, спрямо него не е издавана заповед по
ЗЗДН и в дома му има създадени условия за съхранение на ООБ-метална каса със
секретно заключване, закрепена неподвижно, като мястото за съхранение е
утвърдено с протокол.
Констатирано е също така, че
огнестрелното оръжие е придобито от И. като физическо лице за самоотбрана, като
от месец октомври 2009 г. е на съхранение в ОДМВР-Ямбол срещу заплащане, а от
извършената проверка в масивите на АИС-МВР за последните пет години не са
установени молби или сигнали постъпили от И., касаещи застрашаване на живота и
здравето му.
В тази връзка е направен
извода, че изтъкнатия мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице
реална заплаха за живота и здравето на заявителя и заявлението за издаване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за
граждански цели-самоотбрана е необосновано и не е доказана необходимостта му,
поради което на основание чл.58, ал.1, т,10 от ЗОБВВПИ е счетено за
целесъобразно, че на И.Х.И. не следва да се издава разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, поради липса на основателна
причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.
По пададеното
заявление е постановен Отказ с рег.№ 1679р-20399/16.06..2021 г. на Началника на
РУ-Ямбол към ОД на МВР-Ямбол за издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на 1 /един/ брой късо огнестрелно оръжие-пистолет „В.“, кал.9х17мм с №******
на И.Х.И.,*** на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на
основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Отказ с рег.№ 1679р-20399/16.06..2021 г. на
Началника на РУ-Ямбол към ОД на МВР-Ямбол за издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо огнестрелно оръжие-пистолет
„В.“, кал.9х17мм с №****** на И.Х.И.,*** на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на
разрешението.
Съгласно чл.168 АПК във
връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения
акт е издаден от компетентен орган–началник РУ-Ямбол към ОД на МВР Ямбол в
рамките на неговите правомощия по чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ, в изискуемата писмена форма,
с мотивиран отказ и при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия
с материалноправните норми или несъответствие с целта
на закона.
Административният орган
мотивира отказа си с това, че от извършената справка в регистрите на
РУ-гр.Ямбол и АИС-МВР за последните пет години не са се установили молби или
сигнали постъпили от И., касаещи застрашаване на живота и здравето му, поради
което изтъкнатия мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице
реална заплаха за живота и здравето на заявителя и не се явява основателна
причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.
Съгласно чл.58, ал.1, т.10
от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и
пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което
няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели,
културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение.
По аргумент за противното,
за да се издаде разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба
на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е необходимо лицето, на което се
издава разрешението да има една от изброените основателни причини, която в
случая според посочено в заявлението е самоотбрана и тази причина по несъмнен
начин да обосновава издаването му.
Понастоящем посочените
изисквания не са налице, което обуславя законосъобразността на постановения
отказ.
На първо място, за разлика
от твърденията в жалбата, нито в самото заявление, нито допълнително в писмен
вид са посочени конкретни причини, налагащи издаването на исканото разрешение, а
е използвана общата формулировка „за самоотбрана и опазване на личното
имущество“, без да се запълни същата с факти и обстоятелства, водещи до еднозначия извод, че е налице причина, която по несъмнен
начин да обосновава издаването на разрешение.
На второ място към
заявлението не са посочени или ангажирани никакви доказателства, установяващи
необходимостта от самоотбрана и опазване на личното имущество, т.е. да е налице
заплаха за неприкосновеността или имуществото на лицето, която да налага
защитата им с огнестрелно оръжие.
На трето място, независимо
от горното и в изпълнение на задължението си по чл.35 АПК да изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая, административният орган е направил
справка в регистрите на РУ-гр.Ямбол и
АИС-МВР, от която е видно че за последните пет години не са се установили молби
или сигнали постъпили от И. за застрашаване на живота и здравето му.
В съответствие с това, с
данните по административната преписка и липсата на доказателства или искане от
страна на заявителя за събиране на такива, издателя на обжалвания акт е
постановил мотивиран отказ по постъпилото заявление.
Ето защо са неоснователни
доводите в жалбата както за липса на мотиви, така и за неизпълнение на
задълженията на органа или за неспазване на предвидената процедура.
На следващо място доказателства,
установяващи наличие на причина, която по несъмнен начин да обосновава
издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие, не се ангажираха и в хода на съдебното производство, въпреки изрично
дадените указания на оспорващия, че следва да установи твърденията в жалбата
си.
Същевременно неотносими към предмета на доказване, който се изчерпва с
наличието на необходимостта от самоотбрана, като причина която по несъмнен
начин да обосновава издаване на исканото разрешение, са доводите за липса на
осъждане и постановяване на оправдателни присъди по водените срещу И.
наказателни производства, още повече че липсва такова основание за издаване на
отказа. Такива са и съображенията за нуждата от охрана на пренасяните от съпругата
на И. суми или за бъдещи трудови, респ. бизнес отношения, т.к. са предполагаеми
и касаят хипотези различни от разглежданата.
Не дава основание за
издаване на исканото разрешение и обстоятелството, че заявителя е бивш военен,
т.к. в последния случай оръжие се предоставя при друг ред и предпоставки.
Предвид посоченото оспорения
отказ е валиден, като издаден от оправомощено лице,
при наличието на дължимите материалноправни
предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради
което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
При този изход на делото и с
оглед направеното искане жалбоподателя на основание чл.143, ал.3 АПК във връзка
с чл.144 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ следва да заплати на ответната страна направените
по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от горното, Я А С,
шести административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.Х.И. *** против Отказ с рег.№
1679р-20399/16.06..2021 г. на Началника на РУ-Ямбол към ОД на МВР-Ямбол за
издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на 1 /един/ брой късо
огнестрелно оръжие-пистолет „В.“, кал.9х17мм с №****** на И.Х.И.,*** на
основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина,
обосноваваща издаване на разрешението.
ОСЪЖДА И.Х.И. *** да заплати на ОД на МВР-Ямбол
направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/не се чете