№ 171
гр. Кубрат, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Д.а
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100468 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекс за
застраховането (КЗ) във вр. с чл.45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.
Ищецът М. Г., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител
Н. М. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес в *** чрез Адвокатско дружество „Д.
и Х.“ представлявано от адв. Г. Х. твърди, че на 01.10.2020 г. около 18:30 часа в
гр. Завет, обл.Разград, на ул. „Лудогорие“, след кръстовището с ул. „Паисий
Хилендарски“, в посока от центъра на града към с. Веселец, е настъпило ПТП
между МПС марка „Пежо“ модел „307“ с рег. № ***, управлявано от А. Г. А. и
детето М. Г. като пешеходец. Непосредствено след преминаване на лекия
автомобил през кръстовището с ул. „Паисий Хилендарски“, от левия към десния
тротоар на ул. „Лудогорие“ ищецът започнал пресичане на уличното платно.
Между процесното МПС и пешеходецът настъпил сблъсък, в следствие на който
на ищеца – М. Г. са били причинени следните телесни увреждания: счупване на
далечната (долната) част на тибията вляво и счупване на далечната (долната) част
на фибулата (счупване на двете кости на подбедрицата в дисталния сегмент),
наложили болничното му и домашно лечение.
По гр. д. № 382/2021 г. ищецът предявил иск за изплащане на обезщетение
1
за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, за
сумата 1000 лева, предявен като частичен иск от 50000 лв. срещу ответника „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД. Производството приключило с Решение №
112/20.12.2021 г., с което съдът отхвърлил исковата претенция. По въззивна жалба
на ищеца било образувано в. гр. д. № 48/2022 г. по описа на ОС–Разград, с
решение по което бил отменен първоинстанционния съдебен акт. Въззивният съд
постановил решение, с което осъдил „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД да заплати
на ищеца обезщетение да причинените му неимуществени вреди в размер на 1000
лв., предявен като частичен от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 19.05.2021
г. до окончателното плащане.
Като твърди, че предвид получените травматични увреждания и преживени
болки и страдания, справедливият размер на обезщетение за претърпените от М.
Г. болки и страдания възлиза на 40 000 лева и с оглед факта, че с решението на
въззивния съд е прието, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в
размер на 50%, и предвид присъдените в полза на ищеца 1000 лв., моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на М.г Г., действащ
чрез законния си представител Н. М. Г., застрахователно обезщетение за
претъпени от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на
01.10.2020 г. в гр. Завет, в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя –
17.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират и
направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца конкретизира
претенцията по размер като заявява, че поддържа същата в размер на 19 000 лева
предвид извършеното плащане в размер на 1 000 лева по влезлия в сила съдебен
акт.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от К. Х. Ч. – Главен
изпълнителен директор и Б. А. В. – изпълнителен директор чрез адв.П. П. от АК–
Варна, заявява становище за допустимост на исковите претенции, но оспорва
същите по размер.
Не оспорват: наличието на застрахователна полица №
BG/06/119002937788/17.10.2019 г. по риска „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна за периода от 00:00 часа на 19.10.2019 г. до 23:59 часа
на 18.10.2019 г., сключена за лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***, собственост
2
на А. Ю. З.; че на 01.10.2020 г. в гр. Завет на описаното в исковата молба място е
настъпило ПТП между процесния лек автомобил и М. Г.; че е било образувано ДП
№ 290ЗМ-308/2020 г. по описа на РУ-Кубрат; че майката на ищеца е депозирала
претенция по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, по повод на която е била образувана
застрахователна ликвидационна преписка № 44072952000215, във връзка с която е
постановен отказ да се уважи претенцията; че е образувано гр. д. № 382/2021 г. по
описа на РС–Кубрат, решението по което е отменено от въззивния съд по в. гр. д.
№ 48/2022 г. и постановен съдебен акт, с който ответното дружество е било
осъдено да плати сумата 1000 лв. като като частичен иск от 50 000 лв.; че с
решението на ОС–Разград е прието, че пострадалото лице М. Г. е допринесло
съществено за настъпването на вредоносния резултат и определил същия на 50%.
Твърдят, че след влизане в сила на съдебния акт на въззивния съд от ответното
дружество по посочената на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК банкова сметка е
преведена сума в общ размер 1900 лв., представляваща сбор от присъденото
застрахователно обезщетение в полза на ищеца от 1000 лв., ведно със законната
лихва считано от 19.05.2021 г. и сторените и присъдени за двете съдебни
инстанции разноски. Заявяват, че претенцията заявена в настоящото производство
е завишена както с оглед икономическата обстановка в страната, релевантна към
датата на събитието, така също не е съобразена с вида, степента и характера на
сочените увреждания, продължителността на оздравителния процес и възрастта на
ищеца. Твърдят, че е налице пълно възстановяване на травматичните увреди, без
неблагоприятни последици за физическото и психическо здраве на пострадалото
лице. Оспорват и акцесорния иск за присъждане на законна лихва. Претендират
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното гр. д. № 382/2021 г. по описа на РС–Кубрат се установява,
че с Решение № 112/20.12.2021 г. съдът е отхвърлил предявените на основание чл.
432, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 45, чл. 52 ЗЗД, от М. Г., представляван от Н. М. Г. –
майка и законен представител на малолетния против „ДЗИ – Общо застраховане”
ЕАД с ЕИК ********* искови претенции да му бъде платено обезщетение за
причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП,
настъпило на 01.10.2020 г. около 18:30 часа в ***, причинено виновно от А. Г. А.
от с. Веселец, като водач на лек автомобил „Пежо“, модел „307“, рег. № ***,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в „ДЗИ – Общо
3
застраховане” ЕАД, с полица № БГ 06119002937788/ 19.10.2019 г., валидна до
18.10.2020 г., в предявен частично размер на 1 000.00 лева, от сумата 50 000.00
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
претенция – 20.05.2021 г. до окончателното изпълнение като неоснователни и
недоказани.
С Решение № 90/02.06.2022 г. по в. гр. д. № 48/2022 г. по описа на ОС–
Разград въззивният съд е отменил Решение № 112/20.12.2021 г. по гр. д. №
382/2021 г. на РС Кубрат и осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК
********* на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД да
заплати на М. Г., представляван от своя законен представител и родител Н. М. Г.,
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат на ПТП, настъпило на 01.10.2020 г. около 18:30 ч в ***, причинено
виновно от А. Г. А. от с. Веселец, като водач на лек автомобил „Пежо“, модел
„307“, рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД, с полица № БГ 0611900293778/19.10.2019 г., валидна
от 00:00 ч. на 19.10.2019 г. до 23:59 ч. на 18.10.2020 г., в предявения размер от 1
000 лв., представляващ частичен иск от общата сума 50 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция –
19.05.2021 г. до окончателното плащане.
От приобщените доказателства, приложени към гр. д. № 382/2021 г. по
описа на РС–Кубрат, безспорно се установява, че на 01.10.2020 г. в *** след
кръстовището с ул. „Паисий Хилендарски“ в посока от центъра на града към с.
Веселец около 18:30 ч. е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек
автомобил „Пежо“, модел „307“, рег. № ***, управляван от А. Г. А. и детето М. Г.
като пешеходец. Непосредствено след преминаване на лекия автомобил през
кръстовището с ул. „Паисий Хилендарски“, от левия към десния тротоар на ул.
„Лудогорие“ ищецът, без да се огледа, е започнал пресичане бягайки по уличното
платно. Автомобилите в насрещното за водача А. А. платно за движение са спрели
пред бягащото дете, но между автомобила с марка „Пежо“, модел „307“ и
пешеходецът М. Г. е възникнал сблъсък, който по отношение на автомобила е бил
лявостраничен, в зоната на задния ляв калник, а детето е увредено в левия крак.
Водачът А. А. е спряла автомобила. Пешеходецът е паднал на пътната настилка
след контакта с колата. След падането детето е закарано в болница. Двама
полицейски служители в РУ–Кубрат – Н. и И. са посетили местопроизшествието
като е съставен и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. №
290000-5874 от 01.10.2020 г.
4
В рамките на гр. д. № 382/2021 г. са били изготвени съдебномедицинска
експертиза по писмени данни и на живо лице, от които се установява, че
травматичните увреждания дистална остеоепифизиолиза на лява тибия и фибула
представляват счупване на далечната (долната) част на тибията (голямопищялната
кост) вляво и счупване на далечната (долната) част на фибулата (малкопищялната
кост) или счупване на двете кости на подбедрицата в дисталния (долния) й
сегмент. Тези увреждания отговарят да са получени чрез удар в или съществено
съприкосновение със задната гума на движещ се лек автомобил, както е съобщил
пострадалият при преглед на 13.10.2021 г. в „МБАЛ –Кубрат“ ЕООД. Посочено е,
че конкретното счупване на костите на лявата подбедрица на детето е причинило
трайно затруднение на левия долен крайник за около два месеца. Болките и
страданията са били с обичаен характер, без да останат усложнения за здравето и
живота на пострадалия. Относно психическа травма вещото лице сочи, че терапия
следва да бъде предписана от психотерапевт. Установено е към момента на
прегледа (13.10.2021 г.), че травмите на детето не са налице и има пълно
оздравяване и възстановяване на травматичните увреди. Няма да останат трайни
последици от травмите.
По приобщеното гр. д. № 382/2021 г. е била изготвена и съдебна
автотехническа експертиза, съгласно която при установената пътна обстановка
детето е попадало в опасната зона на спиране на лекия автомобил и водачката е
нямала техническа възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране. Не
само не е могла да спре преди мястото на удара, но дори е нямала възможност да
започне спиране преди сблъсъка. Пешеходецът не е пресичал по пешеходна
пътека. Автомобилът се е движил с около 20 км/ч. Спрямо широчината на ул.
„Лудогорие“ ударът е настъпил в дясната част на уличното платно, на около 4-5 м
от десния тротоар, т. е. на около 5,5-6,5 м от левия тротоар. Поведението на детето
непосредствено преди ПТП е било рисково от техническа гледна точка, тъй като
преди да пресече ул. „Лудогорие“, същото не се е огледало внимателно и не се е
убедило по категоричен начин за наличие на преминаващите МПС и не ги е
изчакало да преминат. Предприело е пресичане бягайки, като по този начин е
станал рисково препятствие за А. Г. А.. Ако е пресичал със спокоен ход, не би се
стигнало до ПТП.
В настоящото производство е изготвена съдебномедицинска експертиза, от
заключението на която се установява, че при прегледа на ищеца извършен на
29.09.2022 г. обективно е констатирано, че се придвижва с накуцваща походка, с
ограничени активни и пасивни движения, придружени с болка, движения в
5
глезенна става – отвеждане и привеждане в предно/задна и навън/навътре посока,
както и ротация по-изразено навън; опипва се дискретен костен калус на левия
голям пищял, измерено на 12 см от петата; не се установява функционален
дефицит в колянна става. Съгласно заключението, от приложената медицинска
документация се установява, че при ПТП на 01.10.2020 г. пострадалото дете е
получило: счупване на двете кости на лява подбедрица в далечната част и
охлузвания на подбедрицата и ляв глезен. По своята медико-биологична
характеристика счупването на двете кости на лява подбедрица обуславя трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за срок повече от един месец, а
охлузванията – болка и страдание. В болнични условия са проведени
диагностични и терапевтични процедури по правилата на добрата клинична
практика – лабораторни и образни изследвания, консервативно лечение, консулт с
педиатър и анестезиолог, имобилизация на фрактурите под венозна анестезия.
Лечението е било правилно, навременно и в пълен обем. Описаните в
медицинската документация увреждания могат да бъдат получени при ПТП–
блъскане на пешеходеца в движещ се автомобил и приземяване на терена. Налице
е причинно-следствена връзка между установените увреждания и процесното
ПТП. При такива фрактури у деца имобилизацията се налага за срок от един до
един месец и половина, като работоспособността се възстановява след 3-4 месеца.
Към момента на прегледа – 29.09.2022 г. оздравителният период е приключил, но
възстановяването е непълно поради констатираните субективни оплаквания и
установен двигателен дефицит. Според експерта с оглед обективните медицински
данни, най-изразени болки и страдания пострадалият е изпитвал през първия
месец след претърпяното ПТП, след което при липса на регистрирани
усложнения, би следвало постепенно болките да започнат да намаляват и
отзвучават. Неудобствата, настъпили при конкретно установените травматични
увреждания са свързани с ограничените и болезнени движения в левия крак,
зависимостта от чужда помощ, психо-емоционален дистрес. Ищецът както в
момента, така и занапред ще търпи болки и страдания както при натоварване, така
и при промяна на времето. Вещото лице посочва, че нормалната походка може да
бъде възстановена при незабавно активно наблюдение и лечение от специалист с
оглед преодоляване на бъдещи усложнения. В съдебно заседание експертът
обяснява, че при прегледа е установила, че след свалянето на гипса не е
посещаван ортопед-травматолог ако се налага да се насочи пострадалият към
някакви други допълнителни физиотерапевтични процедури или медикаментозно
лечение. Съдебният медик заявява, че следва да се отчете обстоятелството, че в гр.
6
Завет, където живее детето, няма подходящо лечебно заведение, където да се
провежда професионална рехабилитация или лечебна физкултура. Според
експерта причините за констатираната накуцваща походка са две: първата е
правилната консолидация или пълнота на костта и втората – психогенна: страхът,
който изпитва детето, като и двете причини не са алтернативни, а могат в
съвкупност да доведат до този резултат. Вещото лице заявява, че при една
фрактурирана кост винаги остава някакъв дефицит дори и при брилянтно
проведени рехабилитационни, физиотерапевтични и балнеолечебни курсове.
Пълното възстановяване при нарушаване костта никога не е възможно най-малко
и само в обективен план, а като чисто субективно усещане, физическо
натоварване, нарушаване на времето, статичното натоварване, винаги ще има
негативни последици, дори и при травми при такива малки деца около 10-годишна
възраст.
Изготвеното от експерта заключение по СМЕ като компетентно извършено,
обосновано и неоспорено от страните се възприема от съда изцяло.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства. Св. Н. Ч., леля
на ищеца, пристигнала непосредствено след ПТП, твърди, че племенникът й
изпитвал силни болки в областта на левия крак. Д-р А. му оказала първа помощ, а
след пристигане на линейката бил откаран в болницата в гр. Разград, където
останал около десет дни на лечение. В лечебното заведение бил заедно със своята
майка. Свидетелката ходела на свиждания и възприела, че момчето първоначално
само лежало, а впоследствие ходело до тоалетна носено от своята майка. След 30-
35 дни бил свален гипса, но М. не се движел, отказвал да стъпва на левия крак.
Отказвал да се движи и с патерици, твърдейки, че го болят краката. Повече от два
месеца не стъпвал на болния крак. В момента не вървял нормално, забелязвало се,
че стъпва навън или навътре с левия крак. Страхувал се да пресича пътното
платно, отказвал да играе футбол с връстниците си, бил освободен от часовете по
физическо възпитание.
Горепосочените факти съдът приема за установени въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства –
приложеното гр.д. № 382/2021 г. по описа на РС–Кубрат, съдържащите се в него
медицинска документация и удостовереното в ИЗ, СМЕ и САТЕ, изготвената в
настоящото производство СМЕ, както и с показанията на св. Ч. – леля на ищеца.
Показанията на свидетелката съдът цени през призмата на чл.172 от ГПК и им
дава вяра, тъй като са последователни, логични и не противоречат на другите
доказателства по делото.
7
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е спорно в отношенията между страните, че ищецът е отправил писмена
застрахователна претенция по смисъла на чл. 380, ал. 1 от КЗ, а ответното
застрахователното дружество е отказало изплащането на претенцията.
Предявеният иск срещу застрахователя е с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД. За да е възникнало спорното право за
обезщетяване на ищеца, последният следва да докаже факти, които се субсумират
под хипотезата на гражданския деликт, а именно: противоправно поведение;
увреждане като противоправно деяние; обем и размер на претърпените
неимуществени вреди; причинна връзка между противоправното поведение на
делинквента и неимуществените вреди за увреденото лице; вина на делинквента;
действително валидно застрахователно правоотношение досежно отговорността
на застрахования във връзка със застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, свързана с управлението на лекия автомобил „Пежо“, модел
„307“, рег. № ***.
В случая е налице влязло в сила Решение № 112/20.12.2021 г., постановено
по гр. д. № 382/2021 г. по описа на РС–Кубрат, отменено с Решение №
90/02.06.2022 г. по в. гр. д. № 48/2022 г. по описа на ОС–Разград, с което е
разрешен спорът между страните относно наличие на основание, на което се
дължи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деликт,
осъществен на 01.10.2020 г., като иска е предявен като частичен. С приетото ТР №
3/2016 от 22.04.2019 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, решението по уважен частичен
иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Независимо, че с
частичният иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска
като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен
частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до
пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. При уважаване на
частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното субективно материално право. Общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, затова те се ползват от последиците на СПН при
8
разглеждане на иска за останалата част от вземането. След като с влязло в сила
решение, с което е уважен предявеният частичен иск са установени фактите,
релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в
частичен обем (размер), то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на
факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или
опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до
унищожаването му, е преклудирано. Затова относно правната квалификация,
основанието, страните, причинно-следствените връзки и всички правопораждащи
факти в последващ исков процес е недопустимо да се спори. Затова в настоящото
производство е недопустим спорът относно основанието и правната
квалификация. Искът следва да се установи само по размер.
Съдът счита, че ищцата е ангажирала доказателства за установяване на
вреди повече от това, за което е уважен първоначално предявения частичен иск по
гр. д. № 382/2021 г. по описа на РС–Кубрат. Съдът изцяло кредитира показанията
на св. Ч. – леля на ищеца и свидетел, имащ пряко наблюдение върху неговото
продължително възстановяване, доказващи както физическото, така и психическо
увреждане, настъпило в резултат на ПТП. То е било съпроводено със силни болки
в областта на левия долен крайник, дискомфорт поради това, че не е можел да се
движи, а е трябвало да бъде носен на ръце от майка му при стационарното
лечение. Изпитвал болки и след свалянето на гипса, не можел да стъпи на този
крак, трудно се придвижвал с патерици, а понастоящем върви накуцвайки, като
стъпалото на левия крак стъпва навътре или навън. В този смисъл са и
обясненията на вещото лице, което заявява, че въпреки младата възраст на
пострадалия, то той ще продължи да изпитва негативни последици при промяна
на времето, физическо натоварване и пр. От друга страна следва да се отчете и
факта, че след изписването на детето от болницата, не е извършвана
рехабилитация и не е преглеждано от специалист ортопед. Освен констатираното
физическо увреждане, св. Ч. сочи, че племенникът й е психически травмиран,
защото се страхува да пресича уличното платно, не желае да играе със своите
връстници, не е така общителен, както е бил преди произшествието. Предвид
изложеното, съдът намира, че ищецът е търпял болки и страдания, по-големи от
тези, които са репарирани, като съобразно принципът за справедливост му се
дължи обезщетение от още 14 000 лева, над обезщетението, което му е присъдено
по частичния иск с влязлото в сила съдебно решение. Доколкото при ревизиране
на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел възражението на
9
ответника относно принос на увреденото лице за настъпването на вредата спрямо
самия него основателно за 50 % (петдесет процента) от общия размер на
причинените вреди, то обезщетението следва да се намали и уважи до размера от
7 000 лева, а в останалата част до предявения размер от 19 000 лв. следва да се
отхвърли като недоказано.
Касателно акцесорната претенция за законна лихва, за да се произнесе,
съобрази следното:
Безспорно, върху така определеното обезщетение за неимуществени вреди,
на основание чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, се дължи и обезщетение за забава, в
размер на законната лихва. Същата е дължима считано от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя, т. е. когато той е бил уведомен за настъпилото
увреждане – 17.11.2020 г., поради което и следва също да се уважи.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно с
уважената част от иска. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е
направил разноски в общ размер на 2470 лв., от които 800 лв. за държавна такса,
350 лева за депозит за вещо лице и 1320 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Така с оглед крайния изход на делото, съразмерно на уважената част от иска,
съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на сумата общо 910 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски
съобразно с отхвърлената част от иска. Ответникът е представил доказателства за
сторени разноски в размер на 1130 лв. за адвокатски хонорар, поради което следва
да му се присъдят 713.70 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от К. Х. Ч. – Главен
изпълнителен директор и Б. А. В. – изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на М.
Г., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител Н. М.
Г., ЕГН **********, и двамата с адрес в *** чрез Адвокатско дружество „Д. и Х.“
представлявано от адв. Г. Х. сумата 7 000.00 лева (седем хиляди лева, нула ст.),
10
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 01.10.2020 г. около 18:30 ч. в ***,
причинено виновно от А. Г. А. от с. Веселец, като водач на лек автомобил „Пежо“,
модел „307“, рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с полица № БГ 0611900293778/19.10.2019 г.,
валидна от 00:00 ч. на 19.10.2019 г. до 23:59 ч. на 18.10.2020 г. , ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция през застрахователя – 17.11.2020 г. до окончателното плащане и
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 7000.00 лева до предявения размер
от 19 000.00 лева като недоказан.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от К. Х. Ч. – Главен
изпълнителен директор и Б. А. В. – изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на М.
Г., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител Н. М.
Г., ЕГН **********, и двамата с адрес в *** сумата от 910.00 лева (деветстотин и
десет лева, нула ст.), представляваща направени по делото съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Г., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен
представител Н. М. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес в *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от К. Х. Ч. – Главен изпълнителен директор и Б.
А. В. – изпълнителен директор сумата от 713.70 лева (седемстотин и тринадесет
лева, седемдесет ст.), представляваща направени по делото съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
11