Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 05.11.2020 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 392/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б, срещу Й.К.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. Твърди се, че ответницата е собственик на топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. София 1756, ж.к. Дървеница, бл. 17, вх. Е, ап. 135 с абонатен номер 219437, като не е погасила задълженията си за периода от м.05.2015 г. до м.01.2016 г. за реално потребена топлинна енергия с обща фактура № **********/31.07.2016 г. Иска се признаването за установено, че дължи сумата от: 139,66 лв., представляваща главница за топлинна енергия от м.05.2015 г. до м.01.2016 г.; 11 лв., представляваща лихва за забава за периода от 14.02.2016 г. до 26.11.2018 г.; 1,96 лв., представляваща главница за дялово разпределение от м.12.2015 до м.01.2016 г.; 0,61 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 10.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Й.К.Г., в които се твърди, че исковата молба е нередовна, а исковете са неоснователни. Твърди се, че са платени всички задължения, а ако не са – е изтекла погасителна давност за тяхното събиране.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

В съдебно заседание ответницата чрез адв. М. признава изцяло исковете. В дадения му едноседмичен срок от получаване на съобщението на 10.12.2019 г. ищецът не поискал постановяване на решение при признание на иска, поради което делото е продължило по общия ред.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Нелбо инженеринг” ООД не взема становище по исковете.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното ч.гр.д. № 212/2019 г. на РС Елин Пелин, че след подадено заявление от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на 11.03.2019 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от: 139,66 лв., представляваща главница за топлинна енергия от м.05.2015 г. до м.01.2016 .; 11 лв., представляваща лихва за забава за периода от 14.02.2016 г. до 26.11.2018 г.; 1,96 лв., представляваща главница за дялово разпределение от м.12.2015 до м.01.2016 г.; 0,61 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, ведно със законна лихва и направените разноски, срещу която ответницата Й.К.Г. е подала възражение.

Видно е от нотариален акт от 29.01.2016 г., че с договор за продажба ответницата Й.К.Г. е продала на Красимира Борисова Вълчева и Васил Александров Вълчев правото на собственост върху апартамент с адрес: гр. София, район Студентски кв. Дървеница, бл. 17, вх. Е, ап. 135. В нотариалния акт е посочено, че владението на имота се предава в деня на подписване на нотариалния акт.

На 29.01.2016 г. е подписано споразумение във връзка с договор за продажба от същата дата между Й.К.Г., Красимира Борисова Вълчева и Васил Александров Вълчев, с което страните се споразумяват, че дължимите суми за потребление на топлинна енергия, електроенергия, вода, данъци и такси до датата на предаване на владение на имота са дължими от досегашния собственик Й.К.Г.. В случай, че след изготвяне на изравнителни сметки, има дължими суми за доплащане на потребление на топлинна енергия, то същите са дължими от Й.К.Г..

Видно от протокол от 15.09.2002г. на ОС на етажните собственици и наематели на жилищен блок  на адрес: гр. София, ж.к. Дървеница, бл. 17, вх. Е, в който се намира процесния апартамент, е взело решение да се извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и да бъде сключен договор с „ТАЕС Нелбо инженеринг” ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

На 27.09.2002 г. е сключен договор между „Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз Нелбо инженеринг” ООД и етажната собственост на адрес: гр. София, ж.к. Дървеница, бл. 17, вх. Е, представлявана от Румен Витанов Петров. Представена е нотариално заверена декларация от 27.09.2002 г. от Румен Витанов Петров, че подписите са на живущите на адрес: гр. София, ж.к. Дървеница, бл. 17, вх. Е

Установява се от представения договор от 06.11.2007 г., че същият е сключен при общи условия между „Топлофикация София“ АД възложител и „Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз Нелбо инженеринг” ООД – изпълнител, според който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост.

Представени са справки по издадените фактури, както и изготвената изравнителна  сметка от „Нелбо инженеринг” ООД от 31.07.2016 г.

Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, приети с решение от 28.03.2013 г. и одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал, а за тях за възникнали задължения за плащане на цената на потребената топлинна енергия.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. В § 1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм/ определя като потребител физическо и юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги ползва за собствени нужди, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди - физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган (ТР 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС).

Имотът е топлоснабден, а сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. На основание чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, съдът приема, че между страните е имало сключен договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ и чл. 106а, ал.2 от ЗЕЕЕ /отм/ продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Общите условия са били публикувани. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ, в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия, потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото липсват доказателства ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу общите условия, поради което са обвързани от тях.

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя от чл. 33, ал. 1 от Общите условия - купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.

С оглед изложеното предявените исковете са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено по отношение по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите, както следва: 139,66 лв., представляваща главница за топлинна енергия от м.05.2015 г. до м.01.2016 г.; 11 лв., представляваща лихва за забава за периода от 14.02.2016 г. до 26.11.2018 г.; 1,96 лв., представляваща главница за дялово разпределение от м.12.2015 до м.01.2016 г.; 0,61 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 10.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

Относно направените по делото разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК ответницата следва да плати на ищеца направените от него разноски по делото -  75 лв. за направените разноски по заповедното дело (25 лв. за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ) и 175 лв. за направените разноски по настоящото дело (75 лв. за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от  Наредбата за заплащането на правната помощ).

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.К.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1680, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от: 139,66 лв., представляваща главница за топлинна енергия от м.05.2015 г. до м.01.2016 г.; 11 лв., представляваща лихва за забава за периода от 14.02.2016 г. до 26.11.2018 г.; 1,96 лв., представляваща главница за дялово разпределение от м.12.2015 до м.01.2016 г.; 0,61 лева, представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 10.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Й.К.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1680, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от: 75 лв. за направените разноски по заповедното дело и  175 лв. за направените разноски по настоящото исково дело

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „ТОПЛОСНАБДИТЕЛНА АГЕНЦИЯ - ЕНЕРГИЕН СЕРВИЗ-НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тинтява” № 15.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: