Решение по дело №600/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 3
Дата: 14 януари 2022 г. (в сила от 17 май 2022 г.)
Съдия: Росен Димитров Костадинов
Дело: 20213420200600
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Силистра, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Костадинов
при участието на секретаря Кр. П. Х.а
като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно
наказателно дело № 20213420200600 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „И. ...“ ООД гр.С., ЕИК ..., представлявано от Б.
А. Н., против Наказателно постановление № 534095-F559372/21.08.2020г.,
издадено от К. А. - началник-отдел „Оперативни дейности“ – В. при ЦУ НАП,
с което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение на чл.118, ал.1
ЗДДС вр. чл.25, ал.1 т.1 вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2016г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства.
В жалбата са описани обстоятелствата по случая, изтъква се наличието
на процесуални нарушения поради - непосочване датата на нарушението в
акта и НП, посочените като свидетели лица не са се подписали като такива,
едновременна наличност на констатация, че нарушението е извършено за
първи път и за същото нарушение има издадено НП, което се явявало като
объркващо досежно адекватното упражняване на правото му на защита.
Подчертава се, че контролните органи са констатирали, че за всяка продажба
1
е бил издаден касов бон, извън процесната покупка, дружеството е изряден
данъкоплатец, а свързаното с НАП фискално устройство позволява дневния
оборот на търговеца да може да се проследи във всеки един момент. Изтъкват
се съображения за приложимост на чл.28 ЗАНН, моли се за отмяна на НП
като неправилно и незаконосъобразно.
Пред съда жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие, иска
се и присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган при редовност на призоваването
не се явява не изпраща и процесуален представител. В хода на съдебното
следствие от упълномощен процесуален представител е постъпило писмено
становище за неоснователност на жалбата и безспорна установеност на
извършеното нарушение, при спазване изискванията на процесуалните
правила и правилно приложение на материалния закон. Моли за
потвърждаване на НП, като визира, че преценката за случая е, че същият не се
явява маловажен.
Районна прокуратура гр.Силистра, при редовност на призоваване, не
се представлява в съдебно заседание и не представя становище.

Жалбата като подадена в срок и от надлежна страна се явява
процесуално допустима.
След обсъждане и преценка доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
На 03.07.2020г. в обект – магазин на едро и дребно в гр.С., ул.“Т.“ №...,
на „И. ...“ ООД гр.С., ЕИК ..., била извършена проверка от св.Г.Р. и св.Ал.В. –
инспектори по приходите към ТД НАП - В., офис Р., сектор „Мобилни
групи“, предшествана от т.нар. контролна покупка. Св. Р. закупил зеленчуци
на стойност 6.40 лева, платени в брой, като му било върнато ресто от св.Б. Н.,
съуправител на ТД, работеща и на касата в магазина. Касов бон не бил
издаден от монтираното в обекта ФУ. Проверяващите излезли от магазина и
след няколко минути се върнали обратно като се легитимирали в качеството
им на длъжностни лица. Установили, че фактическата касова наличност и
отчетната такава не съответстват като разминаването било с 5.92 лева. Други
нередности досежно дейността на търговеца не установили, като
2
констатациите им били отразени в съставения на място Протокол за
извършена проверка № 0386827/03.07.2020г.. Със съставения АУАН №
F559372/14.07.2020г. на ТД било вменено извършване на нарушение по
чл.118, ал.1 ЗДДС вр. чл.25, ал.1 т.1 вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2016г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства поради неиздаване на фискален касов бон
от наличното, въведено в експлоатация и работещо ФУ при извършената
контролна покупка на стойност 6.40 лева.
При предявяване на акта, съставен в присъствието на управителя Назиф,
последният вписал възражение, че простъпката не е умишлена, тъй като
обектът работи с търговци за големи суми, който се отчитат и няма логика да
се укрива процесната сума при среден оборот на месец от 160 000 лева до 180
000 лева.
Въз основа на акта е издадено и процесното НП, с възприети от АНО
обстоятелства и правна квалификация на същите. На търговеца е наложена
имуществена санкция над минималния размер за деянието, предвиден в
санкционната част на чл.185, ал.1 ЗДДС, без мотиви в тази насока.
При проследяване редовността на акта не се установяват нарушения на
процесуалните правила, които да са съществени, както и такива при
приложение на материалния закон, и които съответно да са рефлектирали
върху правото на защита на санкционираното лице. АУАН е съставен в
законоустановения срок, от компетентно длъжностно лице и при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Възражението за липсата на датата на
нарушението в посочените документи е неоснователно. Видно от словесното
описание на деянието ясно се разбира, че датата на проверката се явява и тази
на нарушението. Относимите към простъпката факти са изложени точно,
ясно, напълно разбираемо и по недвусмислен начин очертават фактическите
рамки на административното обвинение.
Констатираните по случая факти съдът приема за установени по
несъмнен начин на база съвкупната преценка на писмените и гласни
доказателства по делото, очертаващи че е била извършена продажба на стока,
за която не е бил издаден касов бон. В разпоредбата на чл.118, ал.1 ЗДДС е
регламентирано, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице
е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
3
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл.25, ал.1 т.1 вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2016г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства, издаването на фискална бележка е задължение на всяко лице,
извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект, което
задължение е обвързано с предвидената в чл.185, ал.1 ЗДДС отговорност на
търговеца да издаден касовия бон.
АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на
актосъставителя. Направил и свои фактически констатации, като в НП
посочил, че нарушението е за първи път, и също така е отразил, че за същото
по вид нарушение има издадено Наказателно постановление № 442077 –
F483563/12.06.2019г.. В административната преписка е приложено и заверено
копие на санкционния акт, от щемпела върху който е видно, че е влязъл в
сила на 27.08.2019г.. Макар НП да е издадено от компетентно длъжностно
лице, то са налице отклонение от императивните изисквания на Закона за
административните нарушения и наказания(ЗАНН) , което рефлектира върху
правото на защита на наказаното лице. Изложените от АНО допълнително
факти взаимно се изключват, няма как нарушението де е извършено за първи
път и едновременно с това да се сочи и друго наказателно постановление за
същото по вид нарушение издадено срещу същия търговец. Изложеното
налага неяснота относно описанието на обстоятелствата при които е
извършено нарушението, което е отклонение от императивното изискване на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Наложената от АНО санкция по чл.185, ал.1 ЗДДС е
като за нарушение извършено за първи път, което е се разминава с описаните
в НП обстоятелства и доказателства. Наказателно постановление № 442077 –
F483563/12.06.2019г. е влязло в сила на 27.08.2019г., а нарушението предмет
на разглеждане по настоящото дело е извършено на 03.07.2020г.. По смисъла
на ДР от ЗДДС §1, т.35 "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен
срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било
наказано за същото по вид нарушение. Макар в Наказателно постановление
№ 534095-F559372/21.08.2020г. да са описани обстоятелствата сочещи
повторно нарушение, е наложено наказание, като да административна
4
простъпка извършена за първи път. Каса е се за отклонение от императивните
изисквания на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като при правилното
установяване на фактите и посочването на доказателствата, АНО неправилно
е посочил законните разпоредби, които са били нарушени виновно. На лице,
което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС при повторно нарушение са
налага наказание по чл.185, ал.4 от ЗДДС.
Предвид всичко гореизложено се налагат следните изводи, че при
издаване на НП е допуснато неправилно приложение на материалния закон, а
в административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са основания за отмяна на
санкционния акт.

Съдът макар да споделя доводите на жалбоподателя, че настоящият
случай разкрива белезите на маловажен такъв, предвид наличието на
предпоставките на чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, намира за невъзможно да
отмени НП и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Освен това, не е налице нито едно от основанията по чл.63, ал.7 от
ЗАНН за изменение на НП.

Пред съда са претендират и разноските по делата направени от
търговеца. Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Видно от договорите за правна защита и съдействие между ТД и
защитника се установява и стойността на претендираните разноски, като
същите не надвишават определеното от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 534095-F559372/21.08.2020г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – В. при Централно
управление на Национална агенция за приходите.

ОСЪЖДА на осн. чл.63д, ал.1 ЗАНН Националната агенция по
приходите – гр.С. да заплати на „И. ...“ ООД гр.С., ЕИК ..., представлявано от
Б. А. Н., направените разноски в размер на 900.00 (деветстотин) лева, по АНД
№858/2020г. и АНД № 600/2021г. по описа на РС-Силистра и по КАНД
№53/2021г. по описа на АС-Силистра.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
пред Административен съд гр.Силистра.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по АНД № 600 от 2021 г. по описа на Районен съд - Силистра

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „И. ...“ ООД гр.С., ЕИК ..., представлявано от Б.
А. Н., против Наказателно постановление № 534095-F559372/21.08.2020г.,
издадено от К. А. - началник-отдел „Оперативни дейности“ – В. при ЦУ НАП,
с което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение на чл.118, ал.1
ЗДДС вр. чл.25, ал.1 т.1 вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2016г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства.
В жалбата са описани обстоятелствата по случая, изтъква се наличието
на процесуални нарушения поради - непосочване датата на нарушението в
акта и НП, посочените като свидетели лица не са се подписали като такива,
едновременна наличност на констатация, че нарушението е извършено за
първи път и за същото нарушение има издадено НП, което се явявало като
объркващо досежно адекватното упражняване на правото му на защита.
Подчертава се, че контролните органи са констатирали, че за всяка продажба
е бил издаден касов бон, извън процесната покупка, дружеството е изряден
данъкоплатец, а свързаното с НАП фискално устройство позволява дневния
оборот на търговеца да може да се проследи във всеки един момент. Изтъкват
се съображения за приложимост на чл.28 ЗАНН, моли се за отмяна на НП
като неправилно и незаконосъобразно.
Пред съда жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие, иска
се и присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган при редовност на призоваването
не се явява не изпраща и процесуален представител. В хода на съдебното
следствие от упълномощен процесуален представител е постъпило писмено
становище за неоснователност на жалбата и безспорна установеност на
извършеното нарушение, при спазване изискванията на процесуалните
правила и правилно приложение на материалния закон. Моли за
потвърждаване на НП, като визира, че преценката за случая е, че същият не се
явява маловажен.
Районна прокуратура гр.Силистра, при редовност на призоваване, не
се представлява в съдебно заседание и не представя становище.
Жалбата като подадена в срок и от надлежна страна се явява
процесуално допустима.
След обсъждане и преценка доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
На 03.07.2020г. в обект – магазин на едро и дребно в гр.С., ул.“Т.“ №...,
1
на „И. ...“ ООД гр.С., ЕИК ..., била извършена проверка от св.Г.Р. и св.Ал.В. –
инспектори по приходите към ТД НАП - В., офис Р., сектор „Мобилни
групи“, предшествана от т.нар. контролна покупка. Св. Р. закупил зеленчуци
на стойност 6.40 лева, платени в брой, като му било върнато ресто от св.Б. Н.,
съуправител на ТД, работеща и на касата в магазина. Касов бон не бил
издаден от монтираното в обекта ФУ. Проверяващите излезли от магазина и
след няколко минути се върнали обратно като се легитимирали в качеството
им на длъжностни лица. Установили, че фактическата касова наличност и
отчетната такава не съответстват като разминаването било с 5.92 лева. Други
нередности досежно дейността на търговеца не установили, като
констатациите им били отразени в съставения на място Протокол за
извършена проверка № 0386827/03.07.2020г.. Със съставения АУАН №
F559372/14.07.2020г. на ТД било вменено извършване на нарушение по
чл.118, ал.1 ЗДДС вр. чл.25, ал.1 т.1 вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2016г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства поради неиздаване на фискален касов бон
от наличното, въведено в експлоатация и работещо ФУ при извършената
контролна покупка на стойност 6.40 лева.
При предявяване на акта, съставен в присъствието на управителя Назиф,
последният вписал възражение, че простъпката не е умишлена, тъй като
обектът работи с търговци за големи суми, който се отчитат и няма логика да
се укрива процесната сума при среден оборот на месец от 160 000 лева до 180
000 лева.
Въз основа на акта е издадено и процесното НП, с възприети от АНО
обстоятелства и правна квалификация на същите. На търговеца е наложена
имуществена санкция над минималния размер за деянието, предвиден в
санкционната част на чл.185, ал.1 ЗДДС, без мотиви в тази насока.
При проследяване редовността на акта не се установяват нарушения на
процесуалните правила, които да са съществени, както и такива при
приложение на материалния закон, и които съответно да са рефлектирали
върху правото на защита на санкционираното лице. АУАН е съставен в
законоустановения срок, от компетентно длъжностно лице и при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Възражението за липсата на датата на
нарушението в посочените документи е неоснователно. Видно от словесното
описание на деянието ясно се разбира, че датата на проверката се явява и тази
на нарушението. Относимите към простъпката факти са изложени точно,
ясно, напълно разбираемо и по недвусмислен начин очертават фактическите
рамки на административното обвинение.
Констатираните по случая факти съдът приема за установени по
несъмнен начин на база съвкупната преценка на писмените и гласни
доказателства по делото, очертаващи че е била извършена продажба на стока,
за която не е бил издаден касов бон. В разпоредбата на чл.118, ал.1 ЗДДС е
регламентирано, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице
2
е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл.25, ал.1 т.1 вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2016г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства, издаването на фискална бележка е задължение на всяко лице,
извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект, което
задължение е обвързано с предвидената в чл.185, ал.1 ЗДДС отговорност на
търговеца да издаден касовия бон.
АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на
актосъставителя. Направил и свои фактически констатации, като в НП
посочил, че нарушението е за първи път, и също така е отразил, че за същото
по вид нарушение има издадено Наказателно постановление № 442077 –
F483563/12.06.2019г.. В административната преписка е приложено и заверено
копие на санкционния акт, от щемпела върху който е видно, че е влязъл в
сила на 27.08.2019г.. Макар НП да е издадено от компетентно длъжностно
лице, то са налице отклонение от императивните изисквания на Закона за
административните нарушения и наказания(ЗАНН) , което рефлектира върху
правото на защита на наказаното лице. Изложените от АНО допълнително
факти взаимно се изключват, няма как нарушението де е извършено за първи
път и едновременно с това да се сочи и друго наказателно постановление за
същото по вид нарушение издадено срещу същия търговец. Изложеното
налага неяснота относно описанието на обстоятелствата при които е
извършено нарушението, което е отклонение от императивното изискване на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Наложената от АНО санкция по чл.185, ал.1 ЗДДС е
като за нарушение извършено за първи път, което е се разминава с описаните
в НП обстоятелства и доказателства. Наказателно постановление № 442077 –
F483563/12.06.2019г. е влязло в сила на 27.08.2019г., а нарушението предмет
на разглеждане по настоящото дело е извършено на 03.07.2020г.. По смисъла
на ДР от ЗДДС §1, т.35 "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен
срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било
наказано за същото по вид нарушение. Макар в Наказателно постановление
№ 534095-F559372/21.08.2020г. да са описани обстоятелствата сочещи
повторно нарушение, е наложено наказание, като да административна
простъпка извършена за първи път. Каса е се за отклонение от императивните
изисквания на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като при правилното
установяване на фактите и посочването на доказателствата, АНО неправилно
е посочил законните разпоредби, които са били нарушени виновно. На лице,
което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС при повторно нарушение са
налага наказание по чл.185, ал.4 от ЗДДС.
Предвид всичко гореизложено се налагат следните изводи, че при
издаване на НП е допуснато неправилно приложение на материалния закон, а
3
в административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са основания за отмяна на
санкционния акт.
Съдът макар да споделя доводите на жалбоподателя, че настоящият
случай разкрива белезите на маловажен такъв, предвид наличието на
предпоставките на чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, намира за невъзможно да
отмени НП и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Освен това, не е налице нито едно от основанията по чл.63, ал.7 от
ЗАНН за изменение на НП.
Пред съда се претендират и разноските по делата направени от
търговеца. Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Видно от договорите за правна защита и съдействие между ТД и
защитника се установява и стойността на претендираните разноски, като
същите не надвишават определеното от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
постанови своето решение.



Районен съдия:

/Росен Костадинов/

4