Решение по дело №15193/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260173
Дата: 18 март 2022 г.
Съдия: Антония Светлинова
Дело: 20203110115193
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…............./..…….03.2022 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                           

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 15193 по описа на съда за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Н.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу В.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 75/300 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор №  ***по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота от 15.12.2015 г.,  находящ се в гр. Варна, ул. ***, с площ от 170 кв.м, при съседни имоти с №№ ***, и за осъждане на ответника да му предаде владението върху тях.

Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт № 15 от 02.12.2015 г., том IV, рег. № 7448,  дело № 550 от 2015 г. на нотариус А.Г.с рег. № *** на НК, до размер на 75/300 ид.ч. от процесния имот.

По твърдения в исковата молба, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 30, том VI, рег. № 4160, дело 1123/***1 г. наследодателката на страните К.С.К. придобила процесния недвижим имот с идентификатор №  ***и площ от 170 кв.м. Същата починала през 1973 г. в гр. Будапеща, като оставила за наследници по закон нейните четирима братя Д.Я., Д.Я., Я.Я.и К.Я.. Първите двама от тях нямали наследници, а страните били наследници на К.Я. – ищецът Н.М. бил негов правнук (син на К.Д., която починала преди нейната майка М.Д. – дъщеря на К.Я.), а ответникът В.С. бил внук на К.Я., син на сина му Т. С.. Така всеки от тях придобил по ¼ от имота или 75/300 ид.ч. ½ ид.ч. от имота била отчуждена в полза на държавата, като с решение от 09.02.1995 г. по гр.д. № 950/1993 г. на ВРС бил отменен отказът на кмета на община Варна за отмяна на отчуждаването и правото на собственост върху тази ½ ид.ч. било възстановено на наследниците на К.С.К., след като на 30.05.1995 г. била възстановена получената като обезщетение сума. През 2015 г. ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за придобиване по давност на правото на собственост върху 85 кв.м. ид.ч. от имота, които владеел и понастоящем.

Ищецът счита, че такава давност не била изтекла в полза на ответника, тъй като той се снабдил с титула за собственост по скрит начин, без да го декларира в данъчната служба, и понеже не бил манифестирал промяната в намерението си пред останалите съсобственици.

По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на иска поради невъзможността на ревандикация на идеални части от друг съсобственик, евентуално – за неговата неоснователност. Оспорва ищецът да е собственик на идеални части от процесния имот. Поддържа, че придобил правото на собственост върху целия имот по силата на давностно владение, осъществено от него в периода от 1981 г. и понастоящем, в който период никой не бил предявявал претенции за собствеността, вкл. и наследодателката на ищеца М.Д.. Излага, че само той заплащал всички разходи по поддържане на имота, извършвал действия по стопанисването му и направил подобрения в него, а след 2000 г. извършвал и търговска дейност с мед и пчелни продукти в находящия се в имота магазин. Въпреки че владял целия имот, се снабдил с констативен нотариален акт само за ½ ид.ч. от него поради забраната за придобиване на държавни и общински имоти по давност, след което декларирал признатите му след обстоятелствената проверка 85 кв.м и заплащал местен данък за тях. Счита, че придобивната давност е изтекла в негова полза преди смъртта на М.Д., респ. в нейното наследство не било включено право на собственост върху ид.ч. от вещта и същите не били придобити от ищеца като неин наследник.

В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния му представител адв. Р.И., поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Счита за неоснователно възражението на ответника за придобиване на процесните идеални части от имота по давност. В тази връзка поддържа, че в периода 1981 г. – 1995 г. имотът е бил собственост на Община Варна, респ. давност не е текла, а след това ответникът не е манифестирал пред останалите съсобственици промяната в намерението си по начин, годен да трансформира държането на техните идеални части във владение. Изтъква, че бащата на ответника е починал през 2006 г. и ответникът не е претендирал в срока за отговор присъединяване на неговото владение, поради което счита, че към момента на снабдяването му с констативен нотариален акт през 2015 г. за придобиване на имота „по давност и наследство“ не е изтекъл давностният срок.

Ответникът, лично и чрез пълномощника му адв. Ю.Г., поддържа отговора. Допълва, че неговите родители са владели имота, когато той се е родил през 1957 г., но те не са разполагали с титул за собственост и не знае как са придобили фактическата власт върху вещта. Поддържа, че той е владял имота за себе си от 1981 г. и от тогава е изтекла в негова полза придобивна давност, като не претендира присъединяване на владението на наследодателите му. По същество счита иска за неоснователен и недоказан. Изтъква, че наследодателката на ищеца не е извършвала никакви фактически или правни действия по отношение на имота, вкл. не е декларирала и заплащала данъци за него, като такива действия не са извършвани и от ищеца. Сочи, че едва в хода на инициираната от него обстоятелствена проверка през 2015 г. някои от съсобствениците са направили възражения, но към този момент вече е била изтекла в негова полза 10-годишната придобивна давност, считано от 1981 г., респ. той е бил собственик на имота. Претендира и разноски по делото, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

 

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения нотариален акт за покупко-продажба № 30, том VI, рег. 4160, дело № 1123/***1 г. (л. 8) се изяснява, че К.Д.К., действаща лично и като пълномощник на съпруга си Д.К.М., е закупила от Р.К.С.правото на собственост върху 175,30 кв.м идеални части от празно дворно място с площ 350,60 кв.м, находящо се в гр. Варна, кв. 362, парцел пети, при граници: наследници на Ю.М., П.Т.и от две страни улици.

Видно от приложените удостоверения, издадени от кметство с. Камен, общ. Стражица (л. 14), К.С.К.е починала в гр. Будапеща, Унгария, съгласно препис от акт № 1002/1093 г., като за времето на своето пребиваване в Република България е живяла със своите родители (без данни за имената им) и четирима братя, както следва: Д.С.Я., починал през 1958 г., Д.С.Я., починал през 1971 г., К.С.Я., починал, и Я.С.Я., починал през ***0 г.

Съгласно приложените удостоверения за наследници (л. 15-18 и л. 79-81) К.С.К(К.С.К. според удостоверение за идентичност на имена – л. 82), родена на *** г., със семейно положение – вдовица, е починала на 08.07.1973 г. и оставила за законни наследници своите братя, а именно: 1.) Я.С.Р.(Я.С.Я. според удостоверение за идентичност на имена – л. 16 гръб), починал преди нея през ***0 г., и наследен от децата му С.Я.С. (починал през 1979 г.), И.Я.С. (починал през 1991 г.), Е.Я.Б.(починала през 1999 г.), Г.Я.С. (починал през 2003 г.) и М.Я.С. (починал през 1965 г.), 2.) К.С.Я., починал през 1977 г. и наследен от преживяла съпруга П.Я., починала през 1986 г. и две деца – син Т. К.С. и дъщеря М.К.Д., като синът му е починал през 2006 г. и наследен от неговата съпруга П.С., починала през 2014 г., и едно дете В.Т.С. (сега ответник), а дъщеря му е починала през 2011 г. и наследена от внука й Н.П.М. (сега ищец) – син на дъщеря й К.Д., починала преди нея през 2010 г.; 3.) Д.С.Я., починал през 1971 г. без данни за наследници, и 4.) Д.С.Я., починал през 1958 г., също без свои наследници.

От служебно изисканите книжа от Община Варна (л. 146 и сл.) се изяснява, че със заповед № 413/09.03.1981 г. на председателя на ИК при Варненски ОНС (л. 153), е отчужден на основание чл. 95 ЗТСУ в полза на държавата, за предвиденото по ЗРП мероприятие „Административна сграда на ДСК“,  недвижим имот, находящ се в кв. ***, собственост на посочените лица, сред които и наследниците на К.С.: Е.Я.С., И.Я.С., Г.Я.С. и Т. К.С., като въпросните наследници са обезщетени парично чрез плащане на обезщетение от 17 570,74 лв.

За цялото дворно място, отредено за ДСК и трафопост, с площ от 1444 кв.м, съставляващо парцел I, кв. 517 на 13 м.р. в гр. Варна, е съставен акт № 117/10.10.1988 г. за държавна собственост (л. 158) с посочено основание чл. 63 ЗТСУ и изброени 25-ма бивши собственици, вкл. наследници на К.С.К.: Е.Я., И.Я.С., Г.Я.С. и Т. К.С. (№ 3), както и М.К.Д.(№ 21).

Със заявление от 07.08.1992 г. наследниците на К.К.: Т. К.С., М.К.Д., М.С.Н., Т.И.Ф.,М.И.П., В.И.Я., Е.Я. Б., Г.Я.С. и Д.М.Я.поискали по реда на ЗВСВНОИ възстановяване собствеността на притежаваната от тях съгласно нотариален акт № 30, дело № 1123/***1 г. ½ ид.ч. – 175 кв.м. от отчужденото дворно място с пл. № 5А, цялото с площ 350 кв.м, находящо се на ул. ***№ 14.

По заявлението е постановен отказ с решение № 923/26.11.1992 г. на кмета на Община Варна (л. 151), като с влязло в сила решение от 09.02.1995 г. по гр.д. № 950В/1993 г. на Окръжен съд – Варна (л.149) е отменен отказът на кмета, обективиран в посоченото решение, както и заповед № 413/09.03.1981 г. на ИК при ОНС гр. Варна в частта за отчуждаването на ½ ид.ч. от имота от наследниците на К.С., и е възстановено правото им на собственост върху тази част, след възстановяване на получената като обезщетение сума.

Видно от съдържанието на приобщената заповед № Р-1014/09.06.1995 г. на кмета на Община Варна (л.152), наследниците на К.С. са внесли получената като обезщетение сума в размер на 17576 лв. и е наредено отписването от актовите книги на притежавания от тях недвижими имот. Част от подлежащото на връщане обезщетение в размер на 4393 лв. е заплатено по сметка на Община Варна от М.Д. с мемориален ордер № 1171/30.05.1995 г. (л. 11).

От приобщеното уведомление от областен управител на област с административен център Варна (л. 83) се изяснява, че на 12.11.2014 г. ответникът В.С. и майка му П.С. са инициирали производство по обстоятелствена проверка за снабдяване с констативен нотариален акт за недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. ***, представляващ ПИ с идентификатор № ***с площ 170 кв.м. Производството е завършило с издаден нотариален акт за собственост върху идеални части от недвижим имот, придобити по давностно владение № 15 от 02.12.2015 г., том IV, рег. № 7448,  дело № 550 от 2015 г. на нотариус А.Г.с рег. № *** на НК (л. 6), с който ответникът В.Т.С. е признат за собственик на 85 кв.м. ид.ч. от имота, придобити по давностно владение и наследство.

От приложените декларации по чл. 14 ЗМДТ (л. 109 и сл.) и справка, издадена от Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“ (л. 104), се изяснява, че по отношение на процесния имот с идентификатор № ***са подавани следните декларации по чл. 14 ЗМДТ:

- декларация от 29.03.1998 г., подадена от бащата на ответника Т. К.С., като единствен собственик по наследство върху 87,50 кв.м, с декларирана дата на придобиване 03.02.1995 г.;

- декларация от 10.08.2006 г. (л. 115-118), подадена от ответника В.Т.С., като собственик по наследство и съдебно решение от 09.02.1995 г. на ¼ ид.ч. от земя с площ 175,30 кв.м., притежавана в съсобственост с неговата майка П.М.С., последната титуляр на останалите ¾ ид.ч., с декларирана дата на придобиване 02.03.2006 г.;

- декларация от 20.04.2015 г. (л. 124-128), подадена от ответника В.Т.С., като единствен собственик по наследство (с посочен документ за собственост – нотариален акт № 20/***1 г.) на земя с площ 175,30 кв.м., с декларирана дата на придобиване 24.10.2014 г.;

- декларация от 16.12.2015 г. (л. 110-113), подадена от М.С.Н., като собственик по наследство на земя с площ 87,50 кв.м., притежавана в съсобственост с Д.П.П., П.Д.П., П.Д.П., Г.Н.Я., П.В.И., И.В.И., Р.И.И., Е.И.М., И.И.Б., В.Г.К., Д.Г.Я., К.Г.Я., В.Т.С. и Н.П.М., с декларирана дата на придобиване 31.12.2009 г. и отразено придобивно основание – наследство от К.С.К. и реституция, съдебно решение;

- декларация от 08.02.2016 г. (л. 120-123), подадена от ответника В.Т.С., като единствен собственик по наследство (с посочен документ за собственост – нотариален акт № ***на земя с площ 85 кв.м., с декларирана дата на придобиване 02.12.2015 г.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза (л. 161 и сл.) се изяснява, че за процесния поземлен имот са действали следните кадастрални планове:

- КП на гр. Варна от 1900 г. с нанесен Регулационен план, одобрен с Указ №37/02.04.1903 г. на Царя, според който процесният имот попада в кв.362 и е с пл. № 5, като в разписния лист към плана за собственик на имота е записана К.Д.К. с документ за собственост - Н.А.№ 30 от 30.10.***1 г., том II, дело 1123. За поземления имот е отреден парцел V-5 в кв. 362 с вписана в разписния лист площ от 350 кв.м и граници: от север - парцел IV-3 със собственик П. Т., от изток и юг - улици и от запад - парцел I-2 със собственик Н. П. П., като процесният поземлен имот попада в западната половина на парцел V-5 и съответните му граници съвпадат със северната, южната и западна негови граници.

- КП на гр. Сталин от 1950 г. с нанесена улична и дворищна регулация, според който процесният поземлен имот попада в западната половина на ПИ с пл. № 5 в кв. 362, с вписани в разписния лист собственици К.Д.К. и Х. Н. Й. (без данни за документите им за собственост). За поземления имот са отредени два парцела: V-5,6 и VI-5,6, последният с площ 177 кв.м, получена от оцифрения графичен план, и следните граници, съвпадащи с тези на процесния имот: от север - ПИ № 4 с отреден парцел IV-4 и вписан собственик н-ци на П.Т., от изток - парцел V-5,6, от юг - улица ***и от запад - ***-а, за който е отреден парцел I-а и с вписани собственици Д. Н. Б. и Ж. А. Л.;

- КП на 13-ти м.р. на гр. Варна от 1965 г. е приет с техническа комисия, според който процесният поземлен имот попада в територията на кв. 517 и съвпада с ПИ № 5А с вписан собственик К.Д.К., площ 180 кв.м, получена от оцифрения графичен план, и граници: от север - ПИ № 4 със вписан собственик н-ци на П.Т.; от изток - ПИ № 5 с вписан собственик Х. Н. *** и от запад - ПИ № 1А със собственик Д.Н.Б.;

- КП на 13-ти м.р., одобрен със Заповед №РД-02-14-396/29.02.2000г. на МРРБ, според който на процесния поземлен имот съответства ПИ № 85 без данни за собственик в кадастралния регистър, с площ 170 кв.м. и при граници: от север - ПИ 87 без данни за собственик; от изток - ПИ 96 без данни за собственик, от юг - ул. ***и от запад - ПИ № 84 без данни за собственик.

Според експертното заключение поземлен имот с пл. № 5А в кв. 517 по плана на 13-ти м.р. в гр. Варна е отчужден от собствениците В.А.Ж., Ж.П.Ж.и наследници на К.С. в полза на държавата със Заповед №413/09.03.1981г. на Председателя на ИК на ОбНС-Варна, съставен е Акт за държавна собственост № 117 от 10.10.1988 г. и със Заповед № Р-1014/09.06.1995г. на Кмета на Община Варна, на основание чл.88, ал.4 от НДИ и Решение по гражданско дело №950/1995г. ВОС, е деактуван недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1/2 от 175кв.м. от ПИ № 5А, кв.517 по плана 13-ти м.р. гр.Варна с адм. адрес: гр.Варна, ул. ***№14, собственост на наследниците на К.С.К.. Съгласно заключението описаният поземлен имот в Н.А. № 30, том 6, регистър № 4160, дело 1123/***1 г. съвпада с поземлен имот с пл. № 5 по действащия към този момент КП от 1900 г. и е идентичен с част от ПИ № 5 в кв. 362 по КП от 1950 г., ПИ № 5А в кв.517 по КП на 13-ти м.р. от 1965 г. и ПИ № 85 по КП на 13-ти м.р. от 2000 г., като възстановеният поземлен имот с Решение от 09.02.1995г. по гр.д. №950/1993г. на ВОС е поземлен имот с пл. № 5А в кв.517 по КП от 1965 г. Така експертизата установява идентичност на процесния ПИ ***с ПИ № 85 по КП на 13-ти м.р. от 2000г., ПИ № 5А в кв.517 по плана на 13-ти м.р., западната половина от ПИ № 5 в кв. 362 по КП от 1950 г. и западната половина от ПИ № 5 в кв.362 по КП от 1900 г.

За установяване фактическата власт върху имота по делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на ангажираните от страните свидетели (л. 90 и сл).

От показанията на св. Б.К.(без дела и родство със страните), разпитана по инициатива на ответника, се изяснява, че същата е била ученичка в класа на Т. С. – неин класен ръководител в периода 1961 г. - 1966 г. Свидетелката споделя, че тогава С. живеел със съпругата си П. и сина им В. ***, която посещавали всички ученици от класа. Описва къщата по спомен, както и намиращата се отпред на тротоара барака за пчеларски принадлежности, където семейството продавало мед. Споделя, че и през 90-те години виждала С. и съпругата му в имота, а след смъртта им същият се стопанисва от сина им В., който тя ежедневно вижда там заедно с неговия син. Твърди, че след 1966 г. къщата била съборена, но бараката все още съществува, макар че вече не се извършва търговска дейност там.

От показанията на водения от ответника втори свидетел В.З.(без дела и родство със страните) се изяснява, че от 1995 г. същият работи в „Издателство Славена“ ООД, което се помещава в офис на ул. „Радко Димитриев“ в гр. Варна, съседен на процесния имот на ул. ***Свидетелят разказва, че в края на 90-те години се запознал с дядо Т. и сина му В., които поръчали от издателството етикети за меда, който продавали в магазинче (барака) пред дома им на ул. ***Твърди, че дядо Т. му разказвал, че имотът и бизнесът с мед щели да останат в наследство за сина му. Споделя, че след смъртта на дядо Т. всеки ден вижда в имота сина му В. и неговия син, като бараката все още е там, но вече не продават мед. Описва имота като празно дворно място, което е оградено, а бараката - залепена до съседната къща. Твърди, че от 1995 г. имотът е в това състояние и не е виждал други лица там, освен семейството на дядо Т..

По инициатива на ищцовата страна е разпитан свидетелят Д.Г.(без дела и родство със страните). От показанията му се изяснява, че същият е съсед на ищеца и от него знае, че той притежава около 22 кв.м от наследствен от баба му М.Д. имот на ул. ***в гр. Варна, целия с площ ок.170 кв.м, който понастоящем е незастроен и необитаем, а преди години ответникът В. и родителите му продавали мед в дървена барака там. Свидетелят разказва, че майката на ищеца починала преди нейната майка М.Д. и след смъртта на последната ищецът събрал документите за имота и се опитал да издири останалите ок. 15-18 наследници, но не успял да намери всички. По данни на свидетеля преди ок. 10 г. В. искал съгласие от Н. да продава мед в бараката в имота и ищецът първоначално се съгласил, но после отказал. Твърди, че е присъствал на тези разговори помежду им, както и че лично е възприел само разговорът им, при който Н. изразил несъгласие с търговската дейност в имота и В. се съгласил да не продава повече, който разговор свидетелят чул случайно, минавайки по ул. ***Твърди още, че не му е известно дядо Т. да е продавал мед в имота преди сина му В.. Излага, че е виждал бабата на ищеца М.Д. да посещава имота и е сигурен, че го е посещавала, понеже майката на ищеца му е споделяла това. От нея знае още, че М.Д. е давала пари във връзка с реституцията на имота и след възстановяването му го е декларирала, но няма представа кой е плащал данъците. Твърди, че ищецът е наглеждал имота, вкл. дали оградата му е на място и дали някой е влизал, но не знае дали е виждал там ответника В. или трето лице. Излага, че преди години е мяркал майката на ответника в имота, но вече няма никой там.

Доведен от ищеца е и разпитаният свидетел Д.М.(без дела и родство със страните). Същият споделя, че познава ищеца от 1994 г., когато служили заедно във военно училище, като по данни от него и неговата майка и баба знае, че те имат наследствен имот на ул. *** в гр. Варна, който бил одържавен, а впоследствие - реституиран. Ищецът му разказал още, че преди 6-7 години един от другите наследници го помолил да постави временна барака в имота, където да продава мед, и той се колебаел какво да отговори, но накрая се съгласил. Свидетелят твърди, че често е минавал покрай имота заедно с ищеца и лично е виждал бараката там. Споделя, че имотът е заграден и се заключва, но не знае с какъв точно механизъм (катинар, верига или др.), като по данни от ищеца той притежава ключ. Твърди, че многократно е влизал в имота заедно с ищеца в периода 2013/2014 г. – 2020 г., за което последният е осигурявал достъп, но не си спомня с какво е отварял, понеже не го е гледал в ръцете. Предполага, че е отварял с ключ. Твърди, че при посещенията им не е имало никой в имота, както и че последно го посетили заедно през 2020 г., след което ищецът научил, че негов роднина се е опитал да присвои имота и се снабдил с констативен нотариален акт, което влошило отношенията помежду им. Знае от семейството на ищеца, че са извършвани дейности по поддръжка на имота, вкл. поддържане на оградата, окосяване, измазване, в които дейности лично участие е вземал и ищецът. Описва имота като заобиколен от други сгради, с паянтова постройка (барака) в него и ограда откъм улицата. Твърди, че при посещенията му в имота в периода 2010 г. – 2020 г. бараката е била там, но не е виждал да се извършва търговска дейност в нея. От ищеца знае, че след смъртта на баба му той е платил немалка сума за данъци за имота, като лично видял и квитанциите, но не си спомня за кои години се отнасяли.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на идеални части от съсобствен недвижим имот.

Същият е допустим, а възраженията на ответника в обратна насока-неоснователни. Според задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение от 05.01.2022 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГК на ВКС, при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му, и с това е нарушил владението на ищеца. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че ревандикационният иск е средство за съдебна защита на правомощието „владение“ като елемент от състава на правото на собственост и чрез него собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това, независимо дали това друго лице е трето за собствеността или съсобственик. В последния случай отнетото правомощие на невладеещия съсобственик е елемент от правото му на собственост върху идеална част, поради което с иска по чл. 108 ЗС, предявен срещу друг съсобственик, той може да брани същия обект – съответната идеална част от правото, притежавана от него. Принудителното изпълнение на съдебното решение, с което е уважен такъв иск, става чрез съставяне на протокол от съдебния изпълнител за въвод във владение на съответната идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота.

Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: придобито от ищеца право на собственост върху 1/4 (75/300) идеални части от процесния поземлен имот на твърдяното придобивно основание (наследствено правоприемство от К.К., която е била собственик на имота по силата на договор за покупко-продажба от ***1 г.), както и упражнявана от ответника фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му в съсобствеността, с което нарушава владението на ищеца. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, в негова тежест е да докаже, че владее имота на заявеното правно основание - придобито по давност право на собственост върху процесните идеални части, тоест че в заявения период от 1981 г. до датата на исковата молба е упражнявал трайно, несъмнено, спокойно и явно фактическата власт върху имота, както и че е манифестирал спрямо ищеца намерението си за своене на неговите идеални части от правото на собственост.

От обсъдените по-горе писмени доказателствени средства се установява, че по силата на договор за покупко-продажба от ***1 г. Калиопа Колев е придобила правото на собственост върху 175,30 кв.м идеални части от празно дворно място с площ 350,60 кв.м (1/2 ид.ч.), находящо се в гр. Варна, кв. 362, парцел пети, при граници, посочени в обективиращия сделката нотариалния акт за покупко-продажба № 30, том VI, рег. 4160, дело № 1123/***1 г.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно, при условията на чл. 202 ГПК, като компетентно изготвено, правилно и обосновано, съответно на останалия доказателствен материал, се доказва, че така придобитите ½ ид.ч. от ПИ с пл. № 5 по КП от 1900 г. (175,30 кв.м ид.ч.) попадат в западната половина на ПИ № 5 в кв. 362 по КП от 1950 г. (парцел VI-5,6 с площ 177 кв.м) и са идентични с ПИ № 5А в кв.517 по КП на 13-ти м.р. от 1965 г. (с площ 180 кв.м), ПИ № 85 по КП на 13-ти м.р. от 2000 г. (с площ 170 кв.м), както и с процесния недвижим имот с идентификатор №  ***по действаща КК, находящ се в гр. Варна, ул. ***, с площ от 170 кв.м.

Приобретателката К.К. е починала през 1973 г. и включеното в наследството й право на собственост върху процесния имот е преминало в патримониума на нейните наследници по закон, каквито се явяват брат й К.Я. и по право на заместване - децата и внуците на починалия преди нея през ***0 г. неин брат Я.Я., а именно: децата му С.Я.С., И.Я.С., Е.Я. Б., Г.Я.С. и внуците му Д.М.К.и Г.М.Я.(деца на сина му М.Я.С., починал през 1965 г.) – арг. от чл. 8, ал. 1 ЗН и чл. 10, ал. 2 ЗН. Доколкото според приложимите норми братята и сестрите на починалия наследяват по равни части (чл. 8, ал. 1 ЗН) и наследяването по право на заместване става по коляно (чл. 10, ал. 3 ЗН), то по силата на наследственото правоприемство К.Я. е придобил ½ ид.ч. от наследения имот, а останалата ½ ид.ч. е придобита от децата и внуците на Я.Я.. Другите двама братя на К.К. - Д.С.Я. и Д.С.Я., са починали преди нея и няма данни да са оставили наследници, респ. те не участват в наследяването.

К.Я. е починал през 1977 г. и неговата ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота е наследена от децата му Т. С. и М.Д. и преживялата му съпруга П.Я. при равни квоти, тоест по 1/6 ид.ч. от всеки, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. чл. 9, ал. 1 ЗН, а след смъртта на съпругата му на 11.11.1986 г. нейната 1/6 ид.ч. от имота е наследена при равни квоти от същите две деца. Така към края на 1986 г. Т. С. и М.Д. са се легитимирали като собственици на по ¼ ид.ч. от процесния имот всеки, придобити по наследство от двамата им родители.

Безспорно е между страните, а се установява и от приобщените документи и експертното заключение, че със заповед № 413/09.03.1981 г. на председателя на ИК на Варненски ОНС-гр. Варна процесният имот (с установена от експертизата идентичност) е отчужден от наследниците на К.К. в полза на държавата, на основание чл. 95 ЗТСУ - за провеждане на предвиденото по ЗРП мероприятие „Административна сграда на ДСК“, срещу парично обезщетение в размер на 17570 лв., както и че имотът е актуван като държавна собственост с акт № 117/10.10.1988 г.

От същите доказателствени източници се доказва още, че към 1992 г. жилищната сграда в отчуждения имот е била съборена, но мероприятието не е изпълнено, поради което на 07.08.1992 г. наследниците на К.К., сред които и Т. С. и М.Д., са подали заявление за отмяна на отчуждаването по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (обн. ДВ. бр.15 от 21.01.1992 г.) и с влязло в сила решение от 09.02.1995 г. по гр.д. № 950В/1993 г. на Окръжен съд – Варна е възстановено правото им на собственост върху отнетия имот, след възстановяване на получената като обезщетение сума. Последната е платена, вкл. от М.Д., и със заповед № Р-1014/09.06.1995 г. на кмета на Община Варна процесният имот е деактуван. По делото няма данни кога е възстановено обезщетението в пълен размер, но това обстоятелство е констатирано с посочената заповед, поради което съдът приема, че възстановяването на сумата е станало най-късно към датата на издаването й, тоест на 09.06.1995 г., респ. тогава решението за отмяна на отчуждаването е влязло в сила, на основание чл. 6, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. От този момент (09.06.1995 г.) собствеността върху процесния имот се е върнала в патримониума на наследниците на бившия собственик, вкл. притежаваните от Т. С. и М.Д. по ¼ ид.ч.

Спорно е дали тези идеални части от правото на собственост на М.Д. са наследени от нейния внук Н.М. след смъртта й през 2011 г. (с което наследствено правоприемство ищецът се легитимира като собственик) или същите са придобити преди това от ответника въз основа на изтекла до тогава придобивна давност в негова полза. Съдът намира за основателно релевираното възражение на ответната страна по следните аргументи:

От показанията на водените от ответника двама свидетели Б.К.и В.З.се доказва, че след реституирането на имота фактическата власт върху него е упражнявана от Т. С. и неговото семейство – съпругата му П.С. и синът им В.С. (ответника), които били в имота всеки ден и продавали мед в разположената там барака, като приживе Т. С. заявявал, че имотът и търговията с мед ще останат за сина му, а след неговата смърт (през 2006 г.) и тази на съпругата му (през 2014 г.) имотът се стопанисва от сина им В., като свидетелите не са виждали в дворното място други лица освен него (и неговия син). Съдът кредитира изцяло техните свидетелските показания като достоверни, доколкото са основани на лични впечатления на разпитаните лица и възприетите от тях факти са възпроизведени по ясен и безпротиворечив начин. Същите освен това се подкрепят от останалия доказателствен материал, вкл. подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ от Т. С. през 1998 г. и от сина му В.С. през 2006 г., 2015 г. и 2016 г., с които те са се легитимирали като собственици на целия имот, както и констативния нотариален акт, с който ответникът В.С. се е снабдил в края на 2015 г.

Съдът не кредитира, от друга страна, показанията на водените от ответника свидетели Д.Г.и Д.М., тъй като същите преимуществено възпроизвеждат обстоятелства, сведени до знанието им от ищеца и неговите роднини (баба, майка), а разказите им за лично възприети факти са противоречиви и изолирани от останалия доказателствен материал. Така св. Г. първо твърди, че преди години ответникът В. и родителите му продавали мед в дървена барака в имота, а впоследствие споделя, че не му е известно дядо Т. (бащата на ответника) да е продавал мед там; твърди, че е присъствал на разговора между ищеца и ответника, при които ищецът е дал съгласие ответникът да продава мед в имота, както и на следващ разговор между тях, при който ищецът се е противопоставил на този начин на ползване на имота, а впоследствие заявява, че случайно чул само последния разговор, и то, минавайки по ул. ***към която улица е лицето на имота, който начин на възприемане на разговора сам по себе си е житейски нелогичен и със съмнителна достоверност. Лишени от всякаква житейска логика са и показанията на св. М., който твърди, че многократно е влизал в имота заедно с ищеца в продължение на почти десет години (в периода 2010 г. – 2020 г.) и ищецът е осигурявал достъпа до там, но няма представа как е отварял и какъв е заключващият механизъм.

След съвкупна преценка на обсъдените доказателствени източници и игнорирайки по гореизложените съображения свидетелските показания на водените от ищеца свидетели, съдът намира за доказано, че след реституцията на имота през 1995 г. фактическата власт върху него е упражнявана от ответника - лично и чрез родителите му, които според кредитираните свидетелски показания са заявявали открито, че имотът и извършваната в него търговска дейност остава за сина им.  Доколкото няма данни на какво основание те са започнали да упражняват тази фактическата власт върху целия имот и същият е наследствен, следва да се приеме, че са придобили държането на идеалните части на останалите наследници, вкл. и тези на праводателя на ищеца М.Д..

Съобразно дадените указания в ТР № 1/ 06.08.2012 г., ОСГК на ВКС в подобна хипотеза се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът следва да превърне държането им във владение, като предприеме конкретни едностранни действия от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите съсобственици, респ. собственото си намерение за своене. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред останалите съсобственици и да се сведе до знанието им, освен ако това е обективно невъзможно. В съдебната практика се приема, че действията, с които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, може да са различни, като преценката е за всеки отделен случай (в този смисъл - решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, І ГО, решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 145/14.06.2011 г. по гр.д.№ 627/ 2010 г. на І ГО и др.). Приема се още, че фактическото разделяне на наследствените имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3 или чл. 31, ал. 2 ЗС, са действия, които, преценени комплексно, демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си, понеже покриват съдържанието на правото на собственост (така – решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр.д. № 325/2020 г. на ВКС, I г.о.).

В случая от доказателствата по делото се установява, че още преди реституцията на имота през 1981 г. в същия е имало жилищна сграда, в която е живяло семейството на ответника, като след събарянето на сградата и възстановяването на собствеността през 1995 г. пак ответникът е продължил да стопанисва имота, извършвал е търговска дейност там, декларирал го е пред Община Варна и го е посещавал ежедневно, като го е поддържал. От свидетелските показания се изяснява, че през целия разглеждан период имотът е бил ограден и заключван, като в него не са виждани други лица освен ответника и неговото семейство. Така установените фактически действия на ответника недвусмислено манифестират власт върху имота, която съвпада по съдържание с тази на собственика. Същите освен това несъмнено са били достояние на останалите наследници, вкл. и на праводателката на ищеца, която е участвала в реституционната процедура. След приключването й през 1995 г. обаче тя явно се е дезинтересирала от имота, доколкото няма данни да е предприела каквито и да било действия, насочени към реализиране на правата й на съсобственик и/или оспорване на демонстрираното от ответника своене на идеалните й части. При това положение съдът приема, че ответникът е манифестирал необходимата промяна в намерението относно притежаваните от сънаследника М.Д. идеални части от имота и е преобразувал държането им във владение за себе си, упражнявано лично и чрез родителите му, в периода след възстановяването на имота през 1995 г., от когато е започнала да тече в негова полза придобивна давност (в периода 1981 г. - 1995 г. имотът е бил държавен и давност не е текла).

От събраните по делото свидетелски показания се доказват и допълнителните признаци на упражняваното от ответника владение, необходими, за да е годно то да породи правно действие по отношение течението на придобивна давност, а именно да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Според свидетелските показания само ответникът (и семейството му) е стопанисвал необезпокоявано и трайно имота, извършвал е търговска дейност в него и не е бил смущаван от останалите наследници (или трети лица) в десетгодишния давностен срок, считано от 1995 г. до 2005 г. Затова и на основание чл. 79, ал. 1 ЗС след изтичането на този срок през 2005 г. той е придобил правото на собственост върху притежаваните от сънаследника му М.Д. ¼ ид.ч. Неоснователни са възраженията на ищеца в обратна насока, основани на съдържанието на констативния нотариален акт, с който ответникът се е снабдил впоследствие през 2015 г., тъй като същият няма конститутивно действие, а само констатира възникнали вече права, като позоваването на изтекла давност не е елемент от фактическия състав на оригинерното придобивно основание.

От изложеното следва, че ищецът не е придобил процесните ¼ ид.ч. от правото на собственост върху имота, понеже същите са изгубени приживе от наследодателката му, съответно не са били включени в наследствената маса към момента на смъртта й през 2011 г. Преди това през 2005 г. ответникът е станал техен титуляр по силата на изтеклата в негова полза придобивна давност и понастоящем той ги владее на годно правно основание, поради което предявеният срещу него ревандикационен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 875 лв., от които 275 лв. депозити за вещо лице и 600 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 24.09.2021 г., съдържащ разписка за плащане в брой (л. 175).

Предвид извода за неоснователност на иска, разноски на ищеца не се следват.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу В.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/4 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор №  ***по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота от 15.12.2015 г.,  находящ се в гр. Варна, ул. ***, с площ от 170 кв.м, при съседни имоти с №№ ***, придобити въз основа на наследствено правоприемство и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 30, том VI, рег. 4160, дело № 1123/***1 г., и за осъждане на ответника да му предаде владението върху тях.

ОСЪЖДА  Н.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на В.Т.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 875 лв. (осемстотин седемдесет и пет лева) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: