Р Е Ш Е Н И Е
№
/ 06.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание,
проведено на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Никола
ДОЙЧЕВ – мл.с.
при секретаря Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр. дело №688/2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.
№19279/15.03.2019г. на Д.А.С., чрез адв. П.
срещу Решение № 850/28.2.2019г., постановено по гр. дело №6593/2018 г. по описа
на ВРС само по отношение на частите, при които е допусната делба на апартамент №6,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2560.347.1.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, намиращ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2560.347, с площ от 81,45 кв.
м. Според жалбоподателката решението в обжалваната част е неправилно поради
необоснованост, нарушения на материалния закони и на съществени съдо-производствени
правила. Счита, че изводът на районния съд, че със завещателното разпореждане
не е нарушена запазената част от наследството е правилен, но според нея делбата следва да се допусне при части: 3/4
идеални части за ищцата и 1/4 идеална част за ответницата. Излага, че изводът
на районния съд, че А.У.е придобила по давност правото на собственост върху
процесния имот е необоснован и е постановен в нарушения на материалния закон и
на съществени съдопроизводствени правила. Счита, че от събраните по делото
доказателства не се установява промяна на намерението на А.У.да държи целия
имот като свой, а дори и е имала такова намерение то не е изразено по ясен
/несъмнен/ начин, т. е. чрез действия които не будят съмнение за отричане на
властта на другия съсобственик по отношение на имота. Счита за необоснован и
изводът на съда, че употребеният от свидетелите и от процесуалния
представител израз „отсядала" сочи към поведение на гост, а не като на
собственик, тъй като не се подкрепя от доказателствата по делото. Излага, че дори недвусмислено
изразената воля на съсобственика да владее сам е недостатъчна, ако не е
доведена до знанието на другия собственик. Твърди, че съдът е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила като изобщо не е обсъдил показанията
на свид. Жени Петрова, която установява, което е довело до необоснованост на
решението. С оглед изложеното, моли да бъде отменено Решение №
850/28.2.2019 г. по гр. д. № 6593/2018 г. на Варненския районен съд- XXXV
състав в частта относно частите, при които следва да се допусне делбата и
вместо него да бъде постановено друго решение по същество, с което да допуснете
делба при посочените по-горе части. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез
пълномощник.
Ответникът по жалбата
- К.Ш., чрез своя пълномощник, чрез депозирания писмен отговор и в
о.с.з. оспорва въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно,
като не са налице основания за неговата отмяна. Излага, че при постановяване на
решението си, първ. съд обстойно и задълбочено е обсъдил всички събрани по
делото доказателства. Оспорва твърдението, че наследодателката не е
демонстрирала намерението си за своене. Счита, че съдът правилно и обосновано е
уважил възражението за придобиване по давност на оставената в наследство от Ал.У. ½ ид. част от процесния имот,
като законосъобразно е допуснал делба на същия при квоти –по ½ ид. част
за страните. В заключение се моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба във фазата на допускането.
Образувано
е по иск, предявен от Д.А.С., ЕГН: **********, срещу К.Ш.,
гражданин на Република Германия за делба на апартамент №6, с площ по КК от
84.45 кв.м., а по документ за собственост – 63.54 кв.м., представляващ имот №
10135.2560.347.1.6 по КККР на гр. Варна, намиращ се в сграда №1, разположена в
ПИ с идентификатор №10135.2560.347, състоящ се от антре, хол, столова с кухненска
ниша, две стаи, баня – тоалет и тераса, при граници: стълбище, двор, жилищна
сграда, избен коридор и изба №4, както и 15.0666 % ид. ч. от общите части на
сградата и 25.01 кв. м. ид. ч. от ПИ № 10135.2560.347, с номер по предходен
план 73609 при квоти 7/ 8 ид. ч. за ищцата и 1/ 8 ид. ч. за ответницата.
Пред ВРС е бил предявен и иск за възстановяване на ищцата на запазената ѝ
част от наследството, останало след смъртта на А. К. У., б. ж. на гр. Варна,
чрез намаляване, до размер на 1/ 2 ид. ч., на завещателно разпореждане,
извършено от А. К. У. в полза на К.Ш., със саморъчно завещание, съставено на
04.10.2002 год., който иск е отхвърлен от първоинстанционния съд, като в тази
част решението е влязло в законна сила.
Предмет на обжалване е решението за допускане на делба само по отношение на
квотите на съсобственост.
Според изложеното в исковата молба,
ищцата е дъщеря, а ответницата- внучка на А. С. У. и А. К. У., които по време
на брака си придобиват собствеността върху процесния имот, представляващ
апартамент №6. Твърди, че след смъртта на Ал.У. /починал на 16.07.1981г./, тя-
в качеството си на негова дъщеря и съпругата му - А. К. У. наследили
апартамента при равни квоти, съобразно разпоредбата на чл. 14, ал.7 СК/1968г.-отм./. Въз основа на договор за продажба от 15.04.2010 год., А. К. У.
придобива 25.01 кв. м. ид. ч. от ПИ № 10135.2560.347, върху който е разположена
сградата, в която се намира делбеното жилище. Със саморъчно завещание от
04.10.2002 год. А. К. У. завещава цялото си имущество на ищцата и ответницата К.Ш.-
нейна внучка. Наследството на А. К. У. е открито на 25.03.2018 год., като
същото включва само 1/ 2 ид. ч. от жилището, тъй като наследодателката не е
оставила в наследство други недвижими имоти, движими вещи, ценности и др.
Твърди се още, че с извършеното завещателно разпореждане, наследодателката е
накърнила запазената част на ищцата. Моли са да бъде допусната делба на
недвижимия имот при квоти -7/8 ид. части за ищцата и 1/8 ид. част – за
ответницата К.Ш..
Ответникът – К.Ш., чрез депозирания писмен
отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си излага съображения за допустимост и
основателност на иска за делба, като оспорва единствено размера на квотите в
съсобствеността между страните. Оспорва иска за възстановяване на запазена
част, тъй като счита, че същата не е накърнена. Не оспорва, че делбеният имот е
придобит от А. С. У. и А. К. У. в режим на семейна имуществена общност, но
твърди, че Ал.У. е оставил завещание в полза на съпругата си, обявено през 1981
год., което не е оспорено от ищцата, и предвид което от 1981 год. единствен
собственик на цялото жилище е А. У.. С извършеното завещателно разпореждане последната
изразява воля, страните да получат по 1/ 2 ид. ч. от имота, т. е. запазената
част на ищцата не е накърнена. Оправя искане за допускане на делбата при равни
квоти между страните.
Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе
предвид доводите и възраженията на
страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства -
по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приетия НА №35, том ІІІ, дело № 891, се установява, че на 19.03.1965 год., А. С. У. е признат за собственик по силата
на покупко – продажба, на апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ул. „Добри
Чинтулов“ № 10, ет. 3, с площ от 63.54 кв. м., включващ и тераса с площ от 18
кв. м., ведно с 15.0666 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на
строеж.
Със саморъчно завещание от 12.07.1981 год. А.
С. У. завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на съпругата си – А. К. У..
Безспорно е, че А. С. У. е починал
на 16.07.1981 год., като е оставил своите законни наследници лицата А. К. У.
(съпруга) и Д.А.С. (дъщеря).
С договор за продажба от 15.04.2010
год., А. К. У. закупува от Община Варна 25.01 кв. м. ид. ч. от ПИ №
10135.2560.347, целият с площ от 259 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „Добри
Чинтулов“ № 10, за който парцел е съставен АОС № 1587/ 17.02.2000 год.
Със саморъчно завещание от
04.10.2002год. /обявено на 30.03.2018 год./, А. К. У. завещава всичко, което притежава в
деня на смъртта си – недвижими имоти, движимостти, пари, влогове, вземания,
ценности и др., на дъщеря си Д. Л. и на внучката си К.Ш..
От приетото
удостоверение за наследници, се установява, че единствен законен наследник на А.
К. У., б. ж. на гр. Варна, починала на 25.03.2018 г., е нейната дъщеря – Д.А.С..
В о.с.з., проведено на 29.01.2019г. са разпитани водените
от страните свидетели.
Св.
Т. П. излага, че е познавал А.У.повече от 20 години. През последните 10
години често ѝ е помагал, като я е карал с таксито си до вилата, до
банката за да си плаща битови сметки и данъци за имота. Известно му е, че тя е
единствен собственик на жилището, след смъртта на съпруга си. Знае, че тя си е
плащала сама данъците, правела ремонти в жилището, за които финансово ѝ
помагала внучката от Германия. Последната е подменила електрическите уреди в
дома на баба си – печки, хладилници, които са превозвани с таксито на
свидетеля. Не е чувал дъщерята на А. да заявява, че е собственик, или да е
имала своя помещение от апартамента. Според свидетеля жилището е било изцяло
собственост на У., която имала желание да го раздели между дъщеря си и внучка
си наполовина и заедно да си го ползват. Известно му, че по време на
пребиваването си в България, ищцата е отсядала в жилището на майка си. След
смъртта на У., свидетелят лично е дал ключовете от жилището на ищцата. Известно
му, че в деня, следващ погребението на У., ответницата е отишла до жилището, но
ключалките били подменени, а майка и не я пуснала да влезе.
Свидетелката Ж. П. излага, че се познава
с баба А. както и със страните по делото, тъй като са съседи. Общувала е с А. У.,
посещавала е дома и, помагала и е за покупки. Известно ѝ е, че дъщерята
живее в Берлин, връщала се е във Варна минимум два пъти годишно (пролет и есен),
като е отсядала в дома на майка си. У. и е споделяла, че двамата със съпруга и
са закупили жилището. Свидетелката не е чувала А.У.да е казвала, че е
собственик на имота, не е чувала това да казва и дъщеря ѝ.
За да се произнесе, настоящият
състав съобрази следното:
Производството е за
делба във фаза на допускането. Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в
решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между
кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки
сънаследник.
По настоящото дело
предмет на делбата е единствено апартамент №6, като спорът е досежно квотите на
съсобственост на двете съделителки.
Ищцата Д.С. твърди, че
се легитимира като собственик на ½ от процесния апартамент въз основа на
наследяване от своя баща Ал.У., починал на 16.07.1981г., ¼ ид. част –по
завещание от наследодателката ѝ А. У., и 1/8 ид. част - представляваща
запазена част от наследството на същата наследодателка.
Ответницата К.Ш. счита, че делбата следва да
се допусне при равни квоти, като твърди, че наследодателката А.У.е придобила имота по завещание от съпруга си, и
е владяла същия, считано от датата на смъртта му- 16.07.1981г., предвид което
към момента на нейната смърт се е
легитимирала като единствен собственик на целия апартамент и е могла да завещае
същия при равни квоти на своята дъщеря/ищцата/ и внучка/ответницата/.
Предвид извършеното
оспорване, и липсата на доказателства за противното, съдът счита, че
завещанието Ал.У. е неистинско и не е
могло да породи желаните от наследодателя правни последици.
Настоящият състав
намира, че наследодателката У. е придобила ½ ид. част от имота по
давност в резултат на давностно владение, осъществявано в периода от
16.07.1981г. до 25.03.2018г.
Съобразно разясненията, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 1/2012 г., след като основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава
и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и
е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици, като по такъв начин съсобственикът-
съвладелец се превръща в съсобственик- владелец. Ако се позовава на придобивна
давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици
и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия
са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на
останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно, като във всеки отделен случай всички тези обстоятелства
трябва да бъдат доказани.
Предвид изложеното
съдът съобрази, че по настоящото дело се установява, че наследодателката У. е
осъществявала фактическата власт не само по отношение на своите идеални части,
а е завладяла целия имот с намерение да го свои, считано от датата, на която е
починал нейният съпруг- 16.07.1981г.
В тази насока са
показанията на св. Т. П., който знае, че А.У.е живяла в апартамента в този
период сама, а нейните дъщеря и внучка са живеели постоянно в Германия и само
периодично са я посещавали за по няколко седмици. Освен, че постоянно и
еднолично е живяла в него, наследодателката се е грижела за имота като за свой-
поддържала е същия, извършвала е ремонти в него, декларирала го е в данъчната
служба и е заплащала данъците за целия имот, участвала е в разходите,
необходими за ремонта на общите части на сградата, в който се намира, а също
така е закупила от Община Варна и ид. част от дворното място, върху което е
построена сградата.
С оглед конкретиката на настоящия случай, и
обстоятелството, че ищцата Д.С. е живеела постоянно в Германия съдът намира, че
завладяването на ½ ид. част от имота и намерението за своене са били
демонстрирани спрямо нея от страна на А. У.. Ищцата, от своя страна не излага
твърдения, нито представя доказателства по някакъв начин да е участвала в разходите за поддръжка на апартамента
или да е участвала лично или по друг начин в дейности по неговото стопанисване
или ремонт.
С оглед изложеното,
съдът намира, че към момента на изготвяне на завещанието-04.10.2002г. А.У.се е легитимира
като едноличен собственик на целия апартамент, предвид което след настъпване на
нейната смърт на 25.03.2018г. същото е могло да породи желаните от нея правни
последици съобразно последната ѝ воля, а именно имотът да бъде наследен
по равно от нейните дъщеря и внучка.
По изложените
съображения, настоящият състав намира, че делбата на процесния недвиджим имот
следва да бъде допуснат при равни квоти между двете съделителки.
Предвид
изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна има право да ѝ
бъдат присъдени направените в хода на въззивното производство разноски за
заплащането на възнаграждение на един адвокат в размер на 600.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №850/28.02.2019г.,
постановено по гр. дело №6593/2018г. по описа на ВРС, 35-ти състав, В ЧАСТТА, с
която е ДОПУСНАТО извършването на
делба на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 6, находящ се в гр.
Варна, ул. „Добри Чинтулов“ № 10, ет. 3, с площ по КК от 84.45 кв. м., а по
документ за собственост – 63.54 кв. м. за жилището и 18 кв. м. за терасата,
представляващ имот № 10135.2560.347.1.6 по КККР на гр. Варна, намиращ се в
сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор № 10135.2560.347, състоящ се от
антре, хол, столова с кухненска ниша, две стаи, баня – тоалет и тераса, при
граници: на същия етаж - имот № 10135.2560.347.1.5, под обекта - имот №
10135.2560.347.1.4, над обекта – няма, ведно с прилежащото му избено помещение,
находящо се под апартамент № 2, при граници: стълбище, двор, жилищна сграда,
избен коридор и изба № 4, както и 15.0666 % ид. ч. от общите части на сградата
и 25.01 кв. м. ид. ч. от ПИ № 10135.2560.347, с номер по предходен план 73609,
при съседи на имота: ПИ № имот № 10135.2560.345, имот № 10135.2560.351, имот №
10135.2560.348 и имот № 10135.2560.346, между лицата: Д.А.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, и К.Ш., гражданин на Република Германия, с адрес Република
Германия, 12349 Берлин, ул. „Брайтунгер вег“ № 35“А“, при квоти: 1/ 2
ид. ч.(една втора идеална част) за Д.А.С., ЕГН: ********** и 1/ 2 ид. ч. (една
втора идеална част) за К.Ш., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС, вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ
решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Ш., гражданин на
Република Германия, с адрес Република Германия, 12349 Берлин, ул. „Брайтунгер
вег“ № 35 “А“ сумата 600.00/ шестстотин/ лв., представляваща разноски за производството
пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване, при условията на
на осн. чл. 280 ГПК в 1 месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: