ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 825
Пазарджик, 28.02.2024 г.
Административният съд - Пазарджик - VI състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: | СВЕТОМИР БАБАКОВ |
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 204/2024 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.284, ал.1 и чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203 - 207 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по определение от 08.02.24 г. по адм. д. 1146/23 г. по описа на АС Пазарджик, с което е разделена искова молба на Д. Г. А., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ / ГД“ИН“/, и е постановено производството по настоящото дело да продължи по иска за заплащане на обезщетение на основание чл.284 от ЗИНЗС за претърпени имуществени вреди, в общ размер на 10 000 лева, изразяващи се закупени с лични средства медикаменти, предписани от дерматолог, посетил ищеца в Затвора – гр. Пазарджик, които обаче не са облекчили/подобрили състоянието му, за периода 01.09.2018г. – 27.11.2023г., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея на същата норма за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Тъй като забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС включва липсата на адекватно медицинско обслужване, съдът намира, че претенцията следва да бъде разгледана като иск по чл.284-285от ЗИНЗС
Исковата молба е процесуално допустима по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК, вр.чл.144 от АПК.
Препис от исковата молба следва да бъде връчен на ответника за депозиране на писмен отговор по нея.
Предвид изложеното и на основание чл.154, чл.163, чл.170 ал.1 и чл.171 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА страните:
ИЩЕЦ - Д. Г. А..
ОТВЕТНИК – ГДИН.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 15.04.2024г., от 10,40 часа, за когато да се призоват страните и Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи онези факти и обстоятелства, от които претендира за него да настъпят благоприятни правни последици.
ПРЕПИС от исковата молба да се връчи на ответника, с указание, че следва да депозира отговор по нея, ведно с приложенията към него, в едномесечен срок от получаването й, съгласно чл.131 от ГПК.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК вр. чл. 154, ал. 1 ГПК на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, че носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително осигуряване на условията за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в съответствие с чл. 3 ЕКПЧ и чл. 3 ЗИНЗС, както и, че на основание чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
УКАЗВА на страните, че всички доказателства, с които разполагат следва да се представят в първото по делото заседание. В противен случай носят отговорността по чл. 92а ГПК, вр.чл.144 от АПК - страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба.
СЪДЪТ, на основание чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК предупреждава страните за следното:
Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лицата не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се изпрати на страните, ведно с призовките, на основание чл.138, ал.3 от АПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Съдия: | |