Решение по дело №478/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260087
Дата: 16 ноември 2020 г. (в сила от 29 декември 2020 г.)
Съдия: Георги Йовчев
Дело: 20203001000478
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

        Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

  

260087./гр. Варна,16.11.2020 г.

                                                

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                         НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№478/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Държавата представлявана от МРРБ срещу решение №260093/20.07.2020 г. по т.д.1098/2019 г.  по описа на ОС – Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу срещу Община Ветрино и „ГОЛДЪН ОЛД ЕЙДЖЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.54, ал.3 и ал.4 от ЗДС, за прогласяване нищожността на сключения между Община Ветрино и „ГОЛДЪН ОЛД ЕЙДЖЕС“ ЕООД, ЕИК ********* договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост № 53 00-61/28.01.2019 г., вписан в Служба по вписванията град Провадия с акт № 126, том I, дело № 54, вх. peг. №220 от 31.01.2019 г., по силата на който Община Ветрино е продала на „ГОЛДЪН ОЛД ЕЙДЖЕС“ ЕООД, ЕИК *********, имот представляващ УПИ V в кв. 24 по плана на село Невша, община Ветрино, област Варна, с площ 8 460 кв.м., ведно с находящите се в него две сгради - двуетажна масивна сграда със застроена площ 912.50 кв.м. и едноетажна масивна постройка със застроена площ 75 кв.м.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати процесуални  нарушения, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.

Насрещните страни Община Ветрино, със седалище с.Ветрино и „ГОЛДЪН ОЛД ЕЙДЖЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна са подали писмени отговори, в които оспорват жалбата.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:     

Ищецът излага в исковата молба, че с договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост №53 00-61/28.01.2019 г., Община Ветрино е продала на „ГОЛДЪН ОЛД ЕЙДЖЕС“ ЕООД, ЕИК *********, имот представляващ УПИ V в кв. 24, с площ 8 460 кв.м., ведно с находящите се в него две сгради - двуетажна масивна сграда със застроена площ 912.50 кв.м. състояща се от приземен етаж, включващ кухненски блок, парно помещение, складово помещение и учебни работилници; I етаж включващ осем класни стаи, физкултурен салон, три стаи, перално помещение и хранилище и II етаж включващ осем спални помещения, склад, две стаи и фойае и едноетажна масивна постройка със застроена площ 75 кв.м. (Бивш социално -педагогически интернат), находящ се в село Невша, община Ветрино срещу цена от 122 000 без ДДС. Твърди, че договорът е нищожен като сключен в противоречие с разпоредбите на чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, тъй като е налице императивна забрана за разпореждане съгласно чл.54, ал.3 от Закона за държавна собственост.

Ответниците Община Ветрино и "ГОЛДЪН ОЛД ЕЙДЖЕС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна са оспорили предявения иск с твърдения, че разпоредбата на чл.54 от ЗДС действа занапред, а имотът е придобит от общината по силата на договор за безвъзмездно прехвърляне на недвижим имот - частна държавна собственост от 05.12.2007 г. и то без модалитети. Излагат, че при продажбата са поставени условия към купувача да извърши инвестиция в размер на 1 200 000 лева, като предоставя здравни, социални или други хуманитарни дейности и услуги, съгласно инвестиционния проект,  да осигури минимум 7 работни места след реализиране на проекта, като се задължава да ги поддържа в срок от 5 години. Твърдят, че Община Ветрино не разполага с необходимия бюджет сама да осъществи този проект, въпреки че има нужда от изграждане на дом за стари хора, което е наложило извършване на продажбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.                                                                            Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на решение на Министерския съвет на Република България от 05.09.2007 г., между Държавата и Община Ветрино е подписан договор № 3804/05.12.2007 г. за безвъзмездно прехвърляне на УПИ V в кв. 24 по плана на с. Невша, Община Ветрино, с площ 8 460 кв.м., заедно с построените в него сгради – двуетажна масивна сграда със застроена площ 912.50 кв.м. и едноетажна масивна постройка със застроена площ 150 кв.м.

В резултат на проведена и неоспорена процедура по продажба чрез публично оповестен конкурс, при поставени условия за запазване характера на сградата – за предоставяне на здравни, социални или други хуманитарни дейности и услуги, между Община Ветрино и „ГОЛДЪН ОЛД ЕЙДЖЕС“ ООД е сключен договор № 53 00-61/28.01.2019 г., вписан в Служба по вписванията към Агенция по вписванията - Провадия във вх. per. № 220/31.01.2019г., акт № 126, том I, дело № 54, по силата на който Община Ветрино е продала на „ГОЛДЪН ОЛД ЕЙДЖЕС“ ЕООД, ЕИК *********, имот представляващ УПИ V в кв. 24 по плана на село Невша, община Ветрино, област Варна, с площ 8 460 кв.м., ведно с находящите се в него две сгради - двуетажна масивна сграда със застроена площ 912.50 кв.м. състояща се от приземен етаж, включващ кухненски блок, парно помещение, складово помещение и учебни работилници; I етаж включващ осем класни стаи, физкултурен салон, три стаи, перално помещение и хранилище и II етаж включващ осем спални помещения, склад, две стаи и фойае и едноетажна масивна постройка със застроена площ 75 кв.м.

Видно от представените като доказателства удостоверения,  процентното отношенние на населението над 60 годишна възраст спямо общия брой на населението в Община Ветрино е 35%, бюджетът на общината без привлечени средства от Държавата и ЕС за 2018 и 2019 г., съответно е 1 704 728 лева и 1 701 734 лева, като не са предвидени средства за изграждане на лечебни заведения, болнични заведения и социални домове. Установява се, че на територията на Община Ветрино няма здравни заведения с определена леглова база, както и че не са предвидени дейности за финансиране и възстановяване на Микродом за стари хора, с. Невша за периода 01.01.2013 г. – 01.01.2018 г.

От заключението на вещите лица по изготвената в първоинстанционноото производствво комплексната съдебно-техническа и оценителна експертиза се установява, че постройката намираща се в имота  със застроена площ 912.50 кв.м. е с частично обрушена и падаща мазилка, пропаднал покрив, дървената дограма е деформирана и частично липсваща. Според вещите лица за въвеждане в експлоатация на двуетажната сграда със застроена площ 912.50 кв.м. са необходими 1 049 591 лева, а за пристройката 331 585 лева. Минималната възстановителна стойност на съществуващата ограда е 9500 лева. 

Съобразно разпоредбата на чл.54, ал.3 от Закона за държавната собственост (Нова – ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г.), общините нямат право да продават, заменят, даряват, внасят като непарична вноска в капитала на търговски дружества придобитите имоти или да учредяват право на строеж или право на ползване върху тях, освен в случаите, свързани с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи, както и в случаите по чл. 22а от Закона за насърчаване на инвестициите на инвеститор, получил сертификат за инвестиция от клас А, клас Б или за приоритетен инвестиционен проект. Забраната се вписва по партидите на придобитите имоти. Съгласно чл.54, ал.4 от ЗДС сделка, извършена в нарушение на забраната по ал.3, е нищожна.

За да породи действие въведената забрана за разпореждане, законодателят е предвидил същата да бъде вписана по партидата на придобития имот - чл.54, ал.3, изр.2 от ЗДС, без да е е поставено изискване относно момента на придобиване, т.е. независимо дали имотът е придобит безвъзмездно от общината преди 2017 г. и след това.

Няма спор, че в процесния случай, забраната за отчуждаване не е вписана по партидата на имота, такава не е налице нито в решението на МС, нито в договора от 05.12.2007 г. за безвъзмездно прехвърляне, поради което съдът намира, че за Община Ветрино не е съществувало забрана за разпореждане с имота, респективно сключената сделка, не е нищожна по смисъла на чл.54, ал.4 от ЗДС.

Наред с това, от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че процесният недвижимият имот е отчужден за реализиране на обект, необходим за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, като купувачът е поел задължение да предоставя здравни, социални или други хуманитарни дейности и услуги в имота, обект на продажбата. При годишен бюджет от около 1700 хил. лева, за Община Ветрино не съществува възможност сама да реализира проект с приблизителна стойност около 1400 хил. лева, което дава и основание на съда да приеме, че е налице и предвиденото в чл.54, ал.3 от ЗДС изключение, даващо възможноост на общинатта да се разпореди с безвъзмездно придобития от държавата недвижим имот.

Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.                  В случая, с оглед цената на иска – 118 795 лева, минималното възнаграждение определено по правилата на чл.7, ал.2, т.5  от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 3906 лева, поради което съдът намира възражението за прекомерност на уговореното и платено възнаграждение от 3450 лева, за неоснователно.                        С оглед на гореизложеното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, съдът намира, че в полза на въззиваемия „ГОЛДЪН ОЛД ЕЙДЖЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 3450 лева.           

 

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №260093/20.07.2020 г. по т.д.1098/2019 г.  по описа на ОС – Варна.

ОСЪЖДА Държавата представлявана от МРРБ ДА ЗАПЛАТИ на „ГОЛДЪН ОЛД ЕЙДЖЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление ул.”Генерал Колев” 14а, сумата от 3450 (три хиляди, четиристотин и петдесет) лева, представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: