Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №  133    

гр.Сливен,04.02.2020г.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, трети състав  в открито заседание на  двадесет и четвърти януари през две хиляди и  двадесета година в състав: 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря Маргарита  Ангелова, като разгледа докладваното съдията гр. дело № 4052 по описа за 2019г. на СлРС, за да се произнесе,  съобрази следното:

  

Предмет на производството са предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР, вр.чл.19 ЗИНЗС и чл.16е ППЗИНЗС, за заплащане на обезщетение за извънреден труд за периода 08.07.2016г. – 31.12.2018г. и иск по чл.86 ЗЗД - обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение.

Ищецът  твърди, че  е държавен служител на длъжност „надзирател"  в Затвора Сливен при  ответната ГД „ИН" при МП. За исковия период от време изпълнявал служебните си задължения в дежурства по предварително утвърден месечен график на смени от 12, 24 и 8 часа, при сумирано изчисляване на работното време в часове за отчетен период, който от 01.07.2016г. до 30.09.2016г. бил едномесечен, а от 01.10.2016г. до 31.12.2018г. тримесечен.

Работното време на ищеца за отчетен период, като служител, работещ при сумирано изчисляване на работното време, включвало продължителността на положените дежурства по месечен график, както и часовете труд, положени извън даваните дежурства - под формата на претърсвания, обиски, сужебни занятия, външни постове, стрелби.

Ищецът твърди, че след влизането в сила на ЗМВР от 01.07.2014г. и измененията на ППЗИНЗС от 07.03.2014г., и въпреки изричната императивна разпоредба на чл.16е, т.3 ППЗИНЗС, в сила от 07.03.2014г., ответника отказвал да зачете реалната продължителност на всяка негова смяна, която била различна от нормативно установената /8,12 и 24 часа / и   на практика не отчитал като работно време съпътстващите нарядите дейности, провежданите инструктажи преди приемането на поста по дежурство, развода до самия пост, отвода от същата и сдаването на смяната на следващия дежурен надзирател. Сочи, че по заповед на Началника на Затвора Сливен в исковия период, ищецът следвало да се явява на работа в 07:30 часа при 24-часовите смени, които приключвали в 08.30 часа на следващия ден; съответно да се явява в 07:45 часа при 12-часовите дневни смени, които приключвали в 20:30 минути, а при 8-часовите смени - от 08:30 часа до 17:00 часа. Освен това не били признавани и отчитани от ответника  45-те минути /при 24-часовите/, 45-те минути при 12-часовите, и 30-те минути при 8 часовите смени извън нормативно определената продължителност на нарядите, през които ищеца бил инструктиран, развеждан, отвеждан от наряд, приемал и сдавал дежурството, което време безспорно представлявало част от работното  време. Така, когато ищецът надвишавал нормата на работното време всъщност полагал извънреден труд, който не бил отчитан в пълен размер и заплащан с увеличение 50% на база основно трудово възнаграждение.

Всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия период  ставало изискуемо след 25-число на месеца, следващ отчетния период, т.е. би могло да бъде съдебно претендирано чрез завеждане на иск най-рано на 26-то число, тъй като съгласно Вътрешни правила за организацията на работната заплата при ответника месечните трудови възнаграждение се изплащали до 25-число на месеца, т.е. длъжникът изпадал в забава след изтичане на падежа, а съгласно заповедите на МП за организация и разпределение на работното време /т.29.2 от Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на МП/, допълнителното възнаграждение за извънреден труд било платимо със заплатата за месеца, следващ отчетния период на полагане на труда.

Ищецът твърди, че за периода от 08.07.2016г. до 31.12.2018г.  положил 241 ч и 46 м. извънреден труд, допълнителните възнаграждения за които са станали изискуеми в тригодишния давностен период от датата на завеждане на ИМ и които не му били заплатени от ответника в общ размер  1567,72 лева, както и мораторните лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд от възникването им до датата на подаване на ИМ /26-то число на месеца, следващ отчетния период в общ размер на  245,63 лева.

Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1 567,72 лв., представляваща допълнително възнаграждение за отработени 241 ч и 46 м. извънреден труд, от дадени инструктажи, разводи, отводи, приемане, сдаване на дежурства в периода 08.07.2016г.- 31.12.2018г., както и сума в размер на 245,63 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, като сбор от мораторните лихви върху всяко вземане на главницата от възникването му /от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период в исковия такъв/ до 01.07.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от предявяване на ИМ  22.07.2019г. до окончателното изплащане.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете.

Ответникът оспорва изцяло по основание и размер осъдителните претенции.

Сочи, че съгласно чл. 16е ал. 3 и 4 ППЗИНЗС /в сила от 07.03.2014г./ при 12-часов график на наряд се отчитали и заплащали 12 часа отработено време, съответно при 24 часов наряд се отчитали и заплащали 24 часа.

С измененията от м. Март 2014г. - ДВ бр. 20/2014г., отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в поделението 15 минути преди определеното за инструктаж време - чл. 301 и чл. 305 ППЗИНЗС /отм/.

На всеки служител се полагали почивки за хранене: 3x30 минути по време на 24 часов наряд, 1x45 минути при 12-часов наряд и 1x30 минути при 8-часово работно време, които съгласно чл. 16е, ал.2 ППЗИНЗС не се отчитали за работно време и време за отдих, което се отчитало за работно време.

Надзирателите почивали на ротационен принцип. Регламентираните почивки за хранене по време на работа се провеждли извън работното място - поста на ищеца, т. е. поста /работното място на ищеца/ не се оставяло без надзор, а на негово място имало друг надзирател. Затвора Сливен разполагал със служебен стол с работно време от 07.00ч. до 19.45ч. през цялата седмица и служебен бюфет /кафе/, които се ползвали от всички служители /вкл. и администрацията/ за почивката за хранене, която била не по-малко от 30 минути. За служителите по време на наряд било предвидено време за отдих, като служителите за тази цел ползвали специално обзаведени помещения с легла, спални принадлежности, маса столове, климатик и санитарни възли /баня и тоалетна/.

Считано от 27.06.2014г. съгласно чл. 187 ал. 5 т. 2 и ал. 7 ЗМВР се заплащал извънреден труд до 70 часа на тримесечие - за служители работещи на смени. Над тези часове, положеният извънреден труд не се компенсирал, тъй като била отменена нормата на чл. 211 ал.5 т. 2  ЗМВР, за компенсиране с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа.

От съда се иска отхвърляне на претенциите, като неоснователни.

Претендират се разноски.

Съдът след като прецени събраната доказателствена съвкупност по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и се установява от представеното удостоверение от ответника, че ищцата е назначена от 01.08.2000г. и към момента работи в Затвора гр.Сливен при ГД „ИН” на длъжност „Надзирател І степен”.

По делото са представени заповеди, последователно издавани от министъра на правосъдието /л.15-20 от делото/, касателно реда за разпределяне на работното време в ГД „ИН” и териториалните й служби, отчитане на работното време, вкл. извънреден труд и неговото компенсиране, относими към исковия период от време. Въз основа на тези заповеди са издадени и заповеди на Началника на Затвора Сливен, където ищеца полага труда си /приложени л.21-л.24 от делото/, с които се прави организация и разпределение на работното време в затвора гр.Сливен и от които се установява, че работата през процесния исков период била организирана на смени – 8 часа, 12 часа и 24 часа,  съобразно заеманата длъжност и даваните постове. От тези заповеди се установява, че началото на дневна 12 часова  смяна започвала от 07:45 ч. и била с край 20:30ч. или продължителност от 12:45 ч., а нощната с начало 19:45ч. до 08:30ч или със същата продължителност. Установява се също така от тези заповеди, че в работното време е включено времето за инструктаж, отвод, както и времето за хранене и отдих и физиологични почивки.

В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел-колега на ищцата.

Показанията на свидетеля Габриела Франсъзова установяват, че ищцата през исковия период работила на смени- 8 часови, 12 часови и 24 часови дежурства/наряди, като това зависело от поста, на който се давало съответното дежурство. За всички видове смени, служителите били длъжни да се явяват 15 минути по-рано за да бъдат инструктирани. По време на дежурствата се ползвали почивки за хранене, които били различни по времетраене, зависимост от вида дежурство /8; 12 или 24 часово/. През време на почивката за храна, служителите си носели храна или обядвали в столовата на затвора, без да напускат територията на затвора, нито да събличат униформите си или да сдават зачислените им радиостанция, ключове, белезници и др. помощни средства, като през това време също се намирали на разположение на главния надзирател в случай на усложнение на оперативната обстановка. През почивките, полагани в зависимост от вида дежурство и ползвани вечерта от служителите, последните прекарвали в стая, специално създадена за тази цел.

Установява се още, че служителите – надзиратели давали и 8 часови дежурства в болнично заведение, когато лишена от свобода била приета за лечение. Тези дежурства не били включени в предварително изготвяния месечен график, а били давани по изрична заповед на началника на затвора. Преди застъпване на такова дежурство, служителят не ходел по-рано на работа, тъй като необходимата информация била предавана на място в движение при застъпване на поста.

В производството е допусната, респ. назначена, изготвена и изслушана съдебно икономическа експертиза.

Вещото лице при изготвяне на заключението си проследило ежедневните нарядни ведомости при ответника, относно дежурствата на ищцата за исковия период от време при продължителност на смените 8 ч., 12 ч. и 24 ч. и съответно 8.30 ч., 12.45 ч. и 24.45 ч, като разликата между тях е продължителността на извънредния труд, който не бил отчетен и заплатен.

Установява се от заключението, че ищцата С.А. за исковия период от време работила над нормативно установеното работно време при включване в работното време и времето за инструктаж, отвод, почивки за хранене и отдих. Така били изработени от нея за исковия период 241.46 ч. извънреден труд на стойност 1 567,72 лв. и съответно лихва за забава в размер на 245,63 лв.

Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните писмени доказателства и писмени и гласни  доказателствени средства, както по отделно, така и съвкупно, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните,  съдът кредитира изцяло.

Съдът кредитира изцяло изготвеното заключение от вещото лице, тъй като същото не се оспори от страните в процеса, както и поради това, че вещото лице разполага с необходимите знания в съответната област на икономиката и няма основания съдът да се съмнява в безпристрастността и верността на изготвеното заключение.

Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетеля Франсъзова, тъй като са последователни, логични, вътрешно непререкаеми и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, в частност заповедите на Началника на Затвора гр.Сливен, досежно разпределянето на работното време на надзирателите, каквато длъжност заема ищцата.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявените обективно и кумулативно съединени осъдителни искове са допустими.

Разгледани по същество са и основателни в предявените /изменени в хода на процеса/ размери.

По искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР, вр.чл.19 и чл.16е ППЗИНЗС за заплащане на обезщетение за извънреден труд за периода 08.07.2016г. - 31.12.2018г.

Не е спорно, а и се установи  в процеса, че ищеца се намира в служебно правоотношение с ответника.

Съгласно чл. 187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени., като възнаграждението за извънреден труд се заплаща с увеличение 50 на сто върху основното месечно възнаграждение.

Спорният по делото въпрос е дали следва в работното време на служителите от надзорно охранителния състав на ГД „ИН” да се включват почивките за хранене / обедни и други/.

           В тази връзка в областта на работното време съществува нормативен акт на Европейския съюз /ЕС/ - Директива  2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003г. за някои аспекти на организацията на работното време. Директивата се прилага във всички области на дейност в частната и публичната сфера с изключение на транспорта. Съгласно чл. 2 от нея работно време е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своите задължения, а ”почивка” означава всеки период, който не е работно време. Въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работника/служителя е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, трябва да се счита изцяло за работно време е бил предмет на разглеждане в няколко решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ - решение от 03.10.2000г. по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia Publica (Simap) срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de la Generalidad Valenciana, решение от 09.09.2003г. по дело С-151/02 Landeshauptstadt Kiel срещу Norbert Jaeger; решение от 11.01.2007г. по дело С-437/05 Jan Vorel срещу Nemocnice Český Krumlov; Решение от 25.11.2010г. по дело С-429/09 Günter Fuß срещу Stadt Halle. С решенията по посочените дела, постановени по преюдициални запитвания, се дава тълкуване, че разграничителният критерий е дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, т.е, когато работникът/служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното време е само времето, през което действително е положен труд. Неактивната част от дежурствата /време за спане, почивка, храна, физиологични нужди/ също представлява работно време, ако работника/служителя присъства физически на място, определено от работодателя – дело Jaeger. Според Решение от 25.11.2010 год. по дело № С-429/09 на Съда на ЕС, постановено по преюдициално запитване, отправено на основание чл. 234 от Договора за създаването на ЕО, в пар. 55 от решението Съдът на ЕС посочва, че работното време, състоящо се от периоди на дежурство и оперативна готовност, при които е необходимо физическото присъствие на съответния работник на работното място, е част от понятието „работно време" по смисъла на Директива 2003/88.

 Преюдициалните заключения на СЕС са правно обвързващи за всички национални юрисдикции, вкл. и за тези, които не са отправили преюдициално запитване. Разпоредбите на правото на ЕС следва да се прилагат по отношение на всички така, както ги е тълкувал СЕС. Поради това тълкувателните преюдициални заключения обвързват по еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и намират приложение и към настоящия случай.

В този смисъл е и по-късно приетото ТР № 8/2013г. от 14.11.2014г. ОСГК ВКС РБ, според т.1 на което при непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя.

От свидетелските показания категорично се установи, че надзирателите се хранели по време на дежурството в столовата на затвора без право да напускат района му, да свалят униформата си, да сдават зачислените им помощни средства и на практика били на разположение на главния надзирател. Същото се отнася и до почивката за хранене или отдих през останалото време на денонощието – ползвана била стая, находяща се в корпуса на затвора.

Ето защо съдът счита, че в работното време следва да се включват и почивките за хранене /30 минути при 8 часова смяна, 45 минути  при 12 часова смяна и 90 минути при 24 часова смяна/, макар и служителя да не извършва специфичните за работата му дейности, доколкото надзирателите, в частност ищцата не може да напуска района на затвора / да обядва на друго място извън границите на пенитенциарното заведение/ и на практика остава на разположение на работодателя си.

При това положение работодателят неправилно е отчитал работните смени, съобразно чл.16е, ал.3 и 4 ППЗИНЗС. Всъщност чл.16е, ал.1 си противоречи с ал.3 и ал.4, тъй като в първа алинея се включва в работното време това за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, за отдих и физиологични почивки, както и времето за храна. Разпоредбата на чл.16е, ал.2 касае служителите, които са на ненормиран работен ден, но за които няма сумарно изчисляване на работното време, т.е. те могат да ползват обедна почивка и такава за хранене, извън територията на затвора, поради което тези почивки не са включени в работното им време, за разлика от служителите на сменен режим на работа при сумарно отчитане на работното време. Не следва да се отчита работното време при 12 часов наряд 12 часа и при 24 часов наряд точно 214 часа работно време, доколкото от самите заповеди на министъра на правосъдието и на началника на затвора е видно, че тези смени са с продължителност съответно 12.45 ч. и 24.45 ч.

По изложените съображения главния иск се явява основателен и доказан в пълен размер от 1 567,72 лв. за 241.46 ч. положен извънреден труд през периода от  08.07.2016г. до 31.12.2018г. Следва да бъде присъдена и поисканата законна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба 22.07.2019г. до окончателното изплащане.

Акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на горното парично задължение също се явява основателна. Сумарното отчитане на работното време на ищеца на тримесечен период предполага възнаграждението за извънреден труд за всяко тримесечие да се заплати най - късно в месеца, следващ отчетния период / тримесечието при сумарно отчитане/, съответно в месеца, следващ този, за който се дължи  при ежемесечно отчитане / арг. от Раздел VІ т.29.2 от Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на МП/, т.е задължението е срочно и не е необходима покана до длъжника. След изтичане на следващия отчетния период месец длъжникът изпада в забава. Съобразно заключението на вещото лице този иск също бива  уважен в цялост в размер на 245,63 лв., считано от датата на изискуемостта 26.10.2016г. до 01.07.2019г.

 

По разноските.

С оглед изхода на спора ответникът е този, който следва да понесе отговорността и тежестта за заплащане на деловодни разноски.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, съдът счита за неоснователно, тъй като изчислено по реда на чл.7, ал.2, вр.чл.5 от Наредба № 1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двата предявени иска минималното възнаграждение следва да бъде в размер на 640 лв. Дори и с оглед вида на втория иск, който е акцесорен, съдът да намали минималното предвидено възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от 300 лв. на половина, а именно 150 лв., минималното адвокатско възнаграждение би било в размер на 490 лв., при платено от ищеца 500 лв. Следователно не са налице условията за редуциране на адвокатския хонорар.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът бива осъден да заплати разноските за вещо лице в размер на 250 лв., както и държавна такса върху уважените искове в общ размер на 112,71 лв. /62,71 лв. по главния иск и 50 лв. по акцесорния иск/ или общо за сумата от 362,71 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС.

 

          Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

   ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР, вр.чл.19 и чл.16е ППЗИНЗС ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерството на правосъдието, със седалище и адрес  на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов № 21    ДА ЗАПЛАТИ  на  С.В.А., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 1 567,72 лв. /хиляда петстотин шестдесет и седем лева и 0,72 ст./, представляваща възнаграждение  за положен 241 часа и 46 минути извънреден труд за периода от 08.07.2016 г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.07.2019г. до окончателното изплащане.

 

   ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерството на правосъдието, със седалище и адрес  на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов № 21    ДА ЗАПЛАТИ  на  С.В.А., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 245,63 лв. /двеста четиридесет и пет лева и 0,63 ст./, обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода 26.10.2016г. до 01.07.2019г.

 

    ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерството на правосъдието, със седалище и адрес  на управление: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21    ДА ЗАПЛАТИ  на  С.В.А., ЕГН: ********** ***, сума в размер на  500 лв. / петстотин лева/, деловодни разноски. 

           

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6  ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при Министерството на правосъдието ,  със седалище и адрес  на управление: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21   ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС сума в размер на 362,71 лв. /триста шестдесет и два лева и 0,71 ст./, такси и разноски в производството.

 

 

          Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

               

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: