Решение по дело №196/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Л. Г. Б., [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез адвокат Д. П. от АК – Сливен със съдебен адрес [населено място], [улица]против Принудителна административна мярка /ПАМ/ - поставяне на наказателна скоба № 17 на моторно превозно средство с рег. № [рег. номер], [Марка], обективирана в Протокол № 023090/14.02.2024 година, наложена от С. Р. Ф. – специалист в отдел „Строителен контрол“ при Община С..

С жалбата се излагат твърдения относно незаконосъобразността на наложената ПАМ за поставяне на скоба на МПС с рег. № [рег. номер]. Посочва се, че същата е издадена при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че неправилно е поставена скоба, тъй като автомобила е бил паркиран на немаркирано паркомясто, както и че същата е поставена от некомпетентни лица. Искането от съда е за отмяна на оспорената ПАМ и присъждане на сторените по делото разноски.

По подадената жалба първоначално е образувано адм. дело № 133/2024 година по описа на А. съд – С.. По делото е постановено Определение № 566 от 15.03.2024 г., с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на А. съд – Перник.

В проведеното съдебно заседание на 25.04.2024 година жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител. В съдебно заседание ответникът по жалбата – С. Р. Ф. – специалист в отдел „Строителен контрол“ при Община С., редовно уведомена, не се явява и не изпраща процесуален представител. Със становище вх. № 1184/23.04.2024 г., ответника по делото, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт М. оспорва жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана и да потвърди процесната ПАМ, като правилна и законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като се запозна с доводите на жалбоподателя, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.02.2024 г. в 09:32 часа С. Р. Ф. – специалист в отдел „Строителен контрол“ при Община С., при изпълнение на служебните си задължения заедно с Е. А. Е. – инспектор плащания в Общинско предприятие „Градска мобилност“ – С. установили, че автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] е паркиран на паркомясто на [улица]в [населено място], в обхвата на „Синя зона“, без да е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Направени били 6 /шест/ снимки, като била поставена и наказателна скоба на автомобила. Ферадова съставила Протокол № 023090/14.02.2024 г, който бил връчен на оспорващата Л. Б. на същата дата.

Съгласно Заповед № РД 15-2368 от 07.12.2023 г., издадена от кмета на Община Сливен, на служителя, приложил мярката е възложено да осъществява контрол чрез прилагане на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 и чл. 168 във вр. с чл. 171, т. 5 от ЗДвП, във връзка с прилагането на Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Сливен /Наредбата/.

Със Заповед РД 15-92/20.01.2022 г., издадена от кмета на Община С. е одобрен окончателен проект „Генерален план за организация на движението на [населено място]“, като е представена и Схема за разположение на местата за паркиране „Синя зона“ на територията на [населено място], в чийто обхват попада и процесната [улица].

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основана на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на А. съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Акта е връчен на жалбоподателя на 14.02.2024 г., а жалбата е подадена е на 16.02.2024 г. в законоустановения 14-дневен срок. Депозирана е срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Принудителното задържане представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която се налага при условията, посочени в специалния закон и съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Жалбата е подадена от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването, тъй като правата и интересите на Б. са засегнати неблагоприятно от ПАМ изразяваща се в принудително задържане чрез техническо средство -скоба на моторното превозно средство.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Принудителното задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство – скоба е принудителна административна мярка. По своя характер тя е форма на държавна принуда, а по своето предназначение цели да отстрани вредните последици от констатирано правонарушение – паркиране на определените за целта места, без да е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Марката е предвидена в закон – чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. С оглед на това по своя характер налагането й представлява проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК.

По отношение на оправомощеният по закон орган, който може да наложи тази мярка настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваната принудителна административна мярка е наложена от специалист в отдел "Строителен контрол" при Община Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № РД15-2368/07.12.2023 г. на кмета на Община С. материална компетентност по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно цитираната норма, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Видно от релевантната нормативна уредба и съгласно цитираната заповед оправомощени да констатират нарушението и да налагат принудителна административна мярка – поставяне на наказателна скоба са служители на Община С. от отдел „Строителен контрол“, на които кметът е делегирал това правомощие. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма и съдържание, съдът приема оспорената ПАМ като валиден акт. Противно на твърденията на оспорващия, съдът не констатира нарушение на процесуалния закон.

При преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по делото, обжалваната заповед, с която е приложена ПАМ, се преценява от настоящата съдебна инстанция като наложена в нарушение на материалния закон и при липса на фактическо основание за издаването й. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Елементите от фактическия състав, при наличието на които е законосъобразно прилагането на ПАМ, обективирана като принудително задържане с техническо средство тип "скоба" на ППС е установен в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно, което изискване в случая не е спазено.

Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена на паркиране на местата на платено паркиране по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗДвП, както и условията и реда за заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на това законово правомощие Общинският съвет Сливен е приел Наредба за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на МПС на територията на Община Сливен, както и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цените на услуги и предоставяни права на територията на Община С. ([интернет адрес]), като в същата в чл. 55, ал. 1, т. 74 е определена цената за платено паркиране в абсолютен размер от 1 лв. и в същата норма е определена цената за освобождаване на принудително блокирано МПС чрез техническо средство тип "скоба" в абсолютен размер от 24 лева. В чл. 3 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на МПС на територията на Община С. са посочени границите на зоната за платено краткосрочно паркиране, определени с решение на Общинския съвет С.н, а Кметът на Община С. е утвърдил генералния план за организация на движението на [населено място] - схема за паркиране, включваща указателни табели, обозначаващи района, в който е предвидено паркиране в обхвата на зоната.

Видно от представените с административната преписка доказателства, а именно снимков материал /стр. 8-11 от адм. дело 133/2024 г./ мястото където е паркирал жалбоподателя, непосредствено пред гаража не би могло да бъде определено като такова за почасово платено паркиране. В подкрепа на този аргумент е нормата на чл. 4а, т.3 от Наредбата съгласно, която в зоната за платено паркиране не се обозначават паркоместа с хоризонтална маркировка, които попадат непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Автомобилът е паркиран непосредствено пред гараж, пред който липсва хоризонтална маркировка, т.е. мястото на което е паркирала Б., с оглед правилата за организиране на "Синя зона" не би могло да бъде определено за паркиране срещу заплатена цена за паркиране. Напротив налице е законова забрана за паркиране пред гараж. В случая е налице хипотезата на чл. 98, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, според която престоят и паркирането са забранени на място, непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Това налага извод, че неправилно е прието от ответника, че не е налице заплатена дължима такса за престои и паркиране в зоната. Съдът приема, че е налице извършено нарушение, но същото не е соченото от ответника.

Правомощието на органите по чл. 168, ал. 2, т. 2 от ЗДвП има всички признаци на принудата по чл. 22 от ЗАНН и цели изпълнение на задължението за плащане на таксата за паркиране на местата, на които е въведен режим за платен кратковременен престой. Автомобилът е бил паркиран в обхвата на "Синя зона", но за мястото липсват данни да е въведен режим на кратковременно платено паркиране, мястото пред гараж не е и не може да бъде предназначено за паркиране, съответно, собственикът на пътя не може да изисква плащане и да задържа автомобила.

При горните доводи настоящата съдебна инстанция намира, че Принудителна административна мярка – поставяне на наказателна скоба № 17 на моторно превозно средство с рег. № [рег. номер], [Марка], обективирана в Протокол № 023090/14.02.2024 година 016232/27.06.2022 г., наложена от С. Р. Ф. – специалист в отдел „Строителен контрол“ при Община С., е наложена в нарушение на материалния и процесуалния закон и следва да се отмени.

Относно разноските:

При този изход на спора се явява основателна претенцията на оспорващия за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар от 500 лева, които на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се възложат в тежест на ответната страна. В случая възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е под определения минимален размер предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият съдебен състав констатира, че по настоящото дело изпратено по подсъдност от А. съд – С., не е събрана дължимата се държавна такса в размер на 10 /десет/ лева. Предвид изхода на спора, следва да се задължи ответника да заплати същата по сметката на А. съд - Перник.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Л. Г. Б. с [ЕГН] от [населено място], [улица]принудителна административна мярка – поставяне на наказателна скоба № 17, обективирана в Протокол № 023090 от 14.02.2024 г. по описа на Общинско предприятие "Градска мобилност" – С., наложена от С. Р. Ф. – специалист в отдел „Строителен контрол“ при Община С..

ОСЪЖДА Община С. да заплати на Л. Г. Б. с [ЕГН] от [населено място], [улица], съдебни разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати по сметка на А. съд – Перник държавна такса в размер на 10 /десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р.България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.