Решение по дело №3104/2018 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 121
Дата: 29 януари 2019 г. (в сила от 17 октомври 2019 г.)
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20187040703104
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №121

 

гр.Бургас , 29.01.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд  гр. Бургас, четвърти състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                                 СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело № 3104 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Г.Г.Г. ***, ЕГН ********** (л.2-3, уточнена-л.25) против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева вследствие отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление № 16-0769-001160 от 20.06.2016 г., издадено от  началник група към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Бургас, сектор " Пътна полиция“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Ищецът претендира присъждане и на сторените в това производство разноски.

Твърди, че спрямо него било издадено наказателно постановление наказателно постановление № 16-0769-001160 от 20.06.2016 г., издадено от  началник група към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Бургас, сектор " Пътна полиция“, с което му били наложени следните наказания: за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 4, пр. първо, вр. ал. 1, т. 2, пр. първо от ЗДвП - наказание глоба в размер на 500 лв.; за нарушение по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП - наказание глоба в размер на 200 лв.; за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП - наказание глоба в размер на 10 лв.

Ищецът обжалвал наказателното постановление и то впоследствие било отменено от съда като незаконосъобразно с решение по анд. 1458 по описа за 2018 година на Районен съд гр. Бургас, влязло в законна сила на 23.06.2018 г. Твърди, че в производството по обжалване на процесното наказателно постановление пред Районен съд гр. Бургас бил представляван от адв. Т.Т., на която за осъществяване на защитата му заплатил сумата от 300лв.

Иска Областна дирекция на вътрешните работи гр. Бургас да бъде осъдена да му заплати сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по нахд №1458/18г. на РС Бургас), вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 16-0769-001160 от 20.06.2016 г., издадено от  началник група към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Бургас, сектор " Пътна полиция“.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Т.Т., поддържа исковата молба и направените с нея искания- за присъждане на обезщетение и разноски за настоящото производство.

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Бургас, чрез процесуалния си представител и в писмения си отговор изцяло оспорва иска. Алтернативно прави искане за намаляване на размера на обезщетението, тъй като наказателното постановление не е било изцяло отменено. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.5, ал.1 и 2 от ЗОДОВ.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира исковата молба за основателна и доказана, както по основание, така и по размер.

І.ФАКТИТЕ:

С наказателно постановление № 16-0769-001160 от 20.06.2016 г., издадено от  началник група към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Бургас, сектор " Пътна полиция“ на ищеца Г.Г.Г. били наложени следните наказания: за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 4, пр. първо, вр. ал. 1, т. 2, пр. първо от ЗДвП - наказание глоба в размер на 500 лв.; за нарушение по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП - наказание глоба в размер на 200 лв.; за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП - наказание глоба в размер на 10 лв.

Г.Г. обжалвал наказателното постановление пред Районен съд гр. Бургас. Въз основа на жалбата било образувано АНД № 1458/ 2018г. по описа на Районен съд Бургас.

С решение № 741/7.06.2018г.,постановено по делото, съдът  отменил Наказателно постановление № 16-0769-001160/20.06.2016г. в частта, в която за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 4, пр. първо, вр. ал. 1, т. 2, пр. първо от ЗДвП на Г.Г.Г., е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв.   и за нарушение по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. и потвърдил постановлението в частта, в която за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лв. 

Решението на Бургаския районен съд, не е било и е влязло в законна сила на 23.06.2018 година.

В съдебното производство Г. е бил представляван от адв. Т.Т. и адв. С.К.. Адв. Т. е била упълномощена от ищеца да го представлява по  АНД № 1458/ 2018г. по описа на Районен съд Бургас на 10.04.2018г., а адв. К. е бил преупълномощен от адв. Т. на 11.05.2018г. 

С договор за правна защита и съдействие № ********** от 10.04.2018г. Г. възлага, а адв. Т. приема да окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по  АНД № 1458/ 2018г. С договорът е удостоверено и заплащането на възнаграждение на адв. Т. в размер на 300лв.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в АНД № 1458/ 2018г.  по описа на Районен съд Бургас.

По изложените факти между страните няма спор.

ІІ.ПРАВОТО:

Искът е процесуално допустим.

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая търсената обезвреда се основава на твърдения за имуществени вреди от отменено наказателно постановление, а дейността по налагане на административно наказание е форма на административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че наказателното постановление, с отмяна на което се обвързва претенцията, се издава от административен орган, представлява властнически акт на орган на администрацията и поражда наказателно правни последици.

Въведените като основание за исковата претенция факти в случая се свързват с наличие на спорно материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление, искът по изложените съображения и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г на ОСК на ВАС и на ГК на ВКС се разглеждат по реда на ЗОДОВ.

Според чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглежда по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Този ред е регламентиран с нормите на чл.203 и сл. от кодекса. Чл.205 от последния сочи като ответник юридическото лице, представлявано от органа  от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Бургас съгласно чл.37, ал.2 ЗМВР, е юридическо лице. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на служители и длъжностни лица в системата на тази дирекция, следва да отговаря юридическото лице.

При това положение, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Бургас има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск. Отмененият, като незаконосъобразен акт е издаден от началник група към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Бургас, сектор " Пътна полиция“- длъжностно лице, в системата на дирекцията.

Искът е предявен от лице, с доказана активна процесуална и материалноправна легитимация- след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл. 204, ал.1 от АПК/.

Разгледан по същество, искът е частично основателен и доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника Областна дирекция на вътрешните работи гр. Бургас, респ. "увреждането" на ищеца се основава на твърдения за незаконосъобразност на наказателно с което му са наложени три административни наказания "глоба". След като това наказателно постановление е отменено, по отношение на наказанията, наложени на основание чл. 177, ал. 4, пр. първо, вр. ал. 1, т. 2, пр. първо от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП, съдът, пред който е предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно обстоятелствата, обусловили този резултат.

За обжалването на процесното наказателно постановление по съдебен ред, процесуалната си защита и представителство по образуваното в тази връзка дело, ищецът Г.Г. е ангажирал адвокат Т.Т.. Този факт е доказан с представения по делото договор за правна защита и съдействие  № ********** от 10.04.2018г. Договорът е подписан от страните, като тези подписи удостоверяват и заплащането на възнаграждение на адвоката в размер на 300лв. Последната сума представлява за Г. разход за процесуално представителство и имуществена вреда за него, доколкото ангажирането на адвокат не би било необходимо, ако не бе издадено частично отмененото впоследствие, като незаконосъобразно наказателно постановление № 16-0769-001160 от 20.06.2016 г. на началник група към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Бургас, сектор " Пътна полиция“.

Исковата претенция е частично доказана и по размер. В договор за правна защита и съдействие договореното възнаграждение е отбелязано като платено в брой. Няма спор по делото, че разходите в размер 300.00 лв са направени — приложения договор е подписан и има характер на разписка за посочените в него, като заплатени суми. В този смисъл е доказано извършеното плащане /така и според Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Затова съдът приема за доказано по делото, че ищецът е направил разходи в размер 300 /триста/ лв., заплатени за адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на постановление № 16-0769-001160 от 20.06.2016 г.

Съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и частично отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно постановление. На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Непосредствени вреди следователно са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Възлагането от ищеца на процесуално представителство и защита по делото с предмет законосъобразността на посоченото НП и заплащането на договорения за целта хонорар е пряка последица от издаването на НП, непосредствено обусловено от произтичащата от акта нужда от защита на интересите му, като санкционирано лице.

Поради това, твърдените от ищеца имуществени вреди са  непосредствена последица от незаконосъобразното административно—наказателно обвинение, обективирано в издаденото спрямо Г.Г. наказателно постановление № 16-0769-001160 от 20.06.2016 г., издадено от  началник група към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Бургас, сектор " Пътна полиция“, впоследствие частично отменено.

Средствата, които са били изразходвани в хода на съдебното производство, предмет на което е бил атакувания санкционен акт, представляват за лицето, подложено на административно—наказателна репресия, вреда с имуществено изражение. Същата подлежи на възстановяване от бюджета на органа или организацията, към която се числи издателя на частично незаконосъобразния акт, защото частичната отмяната на наказателното постановление води до извод за неоправданост на съдържащото се в него административнонаказателно обвинение.

Доколкото обаче,  наказателното постановление не е отменено изцяло, а частично само по отношение на първите две наказания, а по отношение на третото същото е потвърдено, то и размерът на реално претърпените вреди, резултат от отмененото НП, следва да бъде съобразен с частичната отмяна на акта и намален на 100 лв. /съответно на отменените и оставени в сила диспозитиви от НП/. В този размер е доказана претенцията за обезщетение за претърпени имуществените вреди. Според точка 11 от тълкувателно решение № 3 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК при частичната отмяна на наказателното постановление, на ищеца следва да се присъдят частично направените по делото разноски.

С оглед изхода на спора и съобразно правилото на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, претенцията за присъждане на направените в настоящото производство разноски, която е своевременно заявена, следва да бъде частично уважена.

Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Бургас следва бъде осъдена да заплати на Г.Г. съдебно-деловодни разноски както следва: държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на иска в размер на 100 лева или общо сумата от 110 / сто и десет/лева.

Предвид изложеното, Административен съд гр.Бургас, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Бургас да заплати на Г.Г.Г. ***, ЕГН **********  сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие на частично отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 16-0769-001160 от 20.06.2016 г., издадено от  началник група към Областна дирекция на вътрешните работи гр. Бургас, сектор " Пътна полиция“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част, до претендирания размер от 300 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Бургас да заплати на Г.Г.Г. ***, ЕГН **********   сума в размер на 110лв.

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: